Р Е Ш Е Н И Е
№…..…11.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13318 по описа за 2019
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от Д.Х.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Тодоров от
ВАК, срещу „Енерго – Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК да
бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 1801,99 лева, служебно начислена
сума за ел.енергия за периода 22.04.2018г.
до 21.04.2019г.
за абонатен номер ********** и клиентски номер ********** по фактура №**********/19.07.2019г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
клиент на ответното дружество с абонатен
номер ********** и клиентски номер **********. Твърди се, че оспорената сума е начислена въз основа на констативен
протокол, съставен от служители на „Електроразпределение Север” АД. По време на проверката абонатът не е присъствал, и не е подписал
протокола. Свидетелите не са възприели непосредствено показанията на скрити
тарифи на СТИ. Оспорват се констатациите
в така съставения протокол и се твърди, че извършената въз основа на него
корекция не съответства на нормативната уредба. Възразява срещу начина, методиката и
основанието за начисляване на процесната сума, както и периода от време, за
който е начислена. Твърди, че създадената възможност за доставчика на ел.
енергия по ПИККЕ излиза извън делегираната от законодателя компетентност на
ДКЕВР и приетият акт противоречи на ЗНА.
Евентуално се сочи, че не са налице предпоставките за
извършване на корекция, тъй като след отмяна на правилата на чл. 40-47 от ПИКЕЕ
липсва нормативно установена възможност доставчика едностранно да коригира
сметката на абоната. Оспорва се начисленото количество ел.енергия да е реално
потребено от абоната. По изложените съображения се настоява за уважава на така
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.П.” АД, чрез
адв.Маринова. Признава, че страните са в договорни отношения по повод договор
за продажба на ел. енергия при ОУ, одобрени от ДКЕВР, както и че „Енерго-Про
Мрежи” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са
отразени в констативен протокол.Твърди се обаче, че корекцията има своето
основание – ЗЕ, ОУ и ПИККЕ, приети от ДКЕВР. Излага, че на 21.04.2018 г. е
извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север” АД на СТИ на
обекта на потребление. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, поставен
в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 524796 и предаден за експертиза в
БИМ, където е съставен Констативен протокол № 1309/09.07.2019 г., според който
е осъществена намеса в тарифната схема на СТИ и преминала ел. енергия през
трета тарифа на СТИ, която не е визуализирана на дисплея.
В резултат на
извършената проверка е изготвена справка за корекция/ становище от 18.07.2019г./,
с която е начислено допълнително количество ел. енергия -9220 кВТтч. Навежда
се, че след като ищецът е потребител ел.
енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора. Ищецът е депозирал писмена
защита.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не се
спори, че са съконтрагенти по договор за доставка на ел.енергия, по силата на
който ответникът е доставчик, а ищецът –
битов потребител.
От представения
констативен протокол се установява, че на 21.04.2018г. служители на
„Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на СТИ,
находящо се в гр.Варна, ул. „Нарцис“ № 4а на потребител с абонатен
номер ********** и клиентски номер **********. Електромерът е подменен без установени показания и е изпратен
за експертиза на БИМ. Отразено е в протокола, че СТИ е демонтирано и подменено
с ново изправно. Отразени са снетите показания на СТИ. Протоколът е бил
подписан от служителите извършили проверката и от двама свидетели.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен
протокол/ л. 25 и 26/ в който е документирано, че е при оглед се установява
отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ.
При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Установено е съответствие с констативния протокол и наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3-0009220,195 kWh, която не е визуализирана на
дисплея.
Със „становище” от 18.07.2018г.
на началник отдел при „КЕК- № 3654” е одобрено начисляването на допълнителни 9220
кВТч. потребление за периода от 22.04.2018г.
до 21.04.2019г.
Отбелязано е, че корекцията е извършена за след прочитане
паметта на СТИ.
Въз основа на това
становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел.
енергия за периода 22.04.2018г.
до 21.04.2019г.
по фактура №**********/19.07.2019г.за сумата 1801,99
лева. Видно от съдържанието на фактурата въпросното количество ел. енергия е
начислено служебно.
От заключението на в.л.
инж. Б.П. по изслушана СТЕ, вкл. с разясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установи, че СТИ метрологично годно. Същевременно СТИ не отговаря на техническите изисквания, нарушено
е изискването за точно отчитане. Сочи, че при нормална работа на СТИ
преминалата през него ел. енергия се регистрира само от първите две тарифи. В
случая показанието на регистър 1.8.3 не визуализирано на дисплея, защото
предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две
тарифи /дневна и нощна/.
Предявения иск е с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ответника е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
основанието, от което е възникнало правото му и неговия размер, а именно: че в
резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените
в Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е
коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен
размер.
Между страните не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия.
Предмет на спора е
наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника
служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Kорекционната
процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013г.
Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3
от Протокол №147/14.10.2013г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно- че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. С Решение № 1500/
06.02.2017г., постановено по адм. дело № 2385/ 2016г. на Върховния
административен съд, след частично обезсилване и отмяна на решение 12897/
01.12.2015г. на ВАС по адм. дело № 9462/ 2014 г., петчленен състав на ВАС е
постановил отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение 147/ 14.10.2013 г. на ДКЕВР,
обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 от същите. По аргумент от чл. 195, ал. 1 АПК, решението на
Върховния административен съд има действие за напред. С Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. IV о., обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., са отменени и останалите правила на 48, чл. 49, чл. 50 и
чл. 51 от ПИКЕЕ.
В случая проведената
корекционна процедура е извършена след отмяна на преобладаващата част от
разпоредбите на ПИКЕЕ. След отмяната на ПИКЕЕ практически липсва установена
процедура, въз основа на която да се извърши корекцията на сметка. Останалите в
сила разпоредби на раздел от ІХ от ПИКЕЕ уреждат само
начина на преизчисление
на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, но липсват всички останали изисквания, включително тези относно съдържанието
на протокола и начина на удостоверяване на предпоставките за корекция на
сметка. След като не е налице законова уредба, която да регламентира цялостна
корекционна процедура, съдът приема, че липсва основание за извършване на
процесната корекция.
Дори да се приеме, че
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ може да намери приложение, то следва да се посочи
следното: цитираната разпоредба предвижда възможност операторът на съответната
мрежа да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този
случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по- дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото
са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената
електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото
последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят
по делото. Това е така, защото процесният електромер не е смарт, т.е с
дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Въпреки, че проверката чрез софтуерен продукт е
извършена формално в присъствието на свидетели, те не са имали възможност да упражнят контрол върху
показанията, тъй като единствено са могли да възприемат, че се извършва
проверка, но не и дали снетите данни отговарят обективно на потребеното
количество ел.енергия. Констативният протокол не посочва по какъв начин са
визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката
на това основание.
Изложеното обосновава
извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз основа което
е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия по фактура №**********/19.07.2019г.А това налага съдът да приеме, че
начислената по този начин на абоната сума в размер на 1801,99 лева не се
дължи.
В заключение
предявеният иск е основателен и подлежи
на уважаване.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ищецът има право на сторените по делото разноски за държавна такса и адв. възнаграждение. Същевременно в проведеното по
делото о.с.з. ответното дружество, чрез процесуалния си представител е въвело
своевременно възражение на прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адв. възнаграждение.Съдът намира за основателно така релевираното възражение за основателно. Заплатеното от ищцовата страна възнаграждение се явява
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Касае
за иск от категория, която често се предявява пред съдилищата, като по тези
спорове има налице трайно установена съдебна практика. Исковите молби обичайно
се подават с еднотипно съдържание, което облекчава страните и процесуалните им
представители. При това положение съдът преценява, че адв. възнаграждение, с
оглед цената на иска- 1801,88 лева следва да се редуцира до минималния размер
от 356,1 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът се осъди да
заплати на ищеца разноски общ размер на 443,18 лева за държавна такса и адв.
възнаграждение съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Х.Д., ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 1801,99 лева, служебно
начислена сума за ел.енергия за периода 22.04.2018г.
до 21.04.2019г.
за абонатен номер ********** и клиентски номер ********** по фактура №**********/19.07.2019г., на основание чл.124,
ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО–
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Д., ЕГН ********** от гр.Варнасумата 443,18 лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: