Решение по дело №283/2019 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 02.09.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора ...................................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 283/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка със ЗИНЗС И ППЗИНЗС.

Административното дело е образувано по жалба на С.Б.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ ***, подадена против Заповед № I-30/23.01.2018г. на Началника на ЗОЗТ ***. С оспорения акт е утвърден списък с вещите, които лишените от свобода от Затвора Ловеч могат да носят и ползват по време на конвоиране от Главна дирекция „Охрана”.

Жалбоподателят иска обявяване на заповедта за нищожна, поради липса на компетентност на издателя й, както и поради това, че тези отношения вече са уредени със заповед на Началника на Затвора *** и със заповед на Министъра на правосъдието.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли да се обяви заповедта за нищожна.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представено писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С.Б.Б. изтърпява присъда лишаване от свобода в ЗОЗТ ***. Същият периодично е конвоиран от общежитието за явяване в съдебна зала по заведени от него дела и това не е спорно по делото – само за 2019г. в Административен съд Ловеч има образувани по жалби или искови молби на Б. 8 дела, като същият се е явявал в насрочените съдебни заседания (включително по настоящото дело).

Със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017г. на Министъра на правосъдието (л.23) са утвърдени Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“ (л.24-46). В правилата не са посочени изрично вещите, които конвоираните лица могат да носят със себе си, като в чл.24, ал.5 само е регламентирано максималното тегло на багажа и че същият може да съдържа дрехи, храна, цигари, тоалетни принадлежности и медикаменти, а с ал.6 на същия член е въведена забрана в багажа да има електроника и информационни технологии.

Вещите и дрехите, които са разрешени за носене с багажа на конвоираните лица от Затвора *** и ЗОЗТ ***, са регламентирани в т.XI на Заповед № 306/22.03.2016г. на Началника на Затвора *** (л.14-18). С последната заповед са определени правилата за вътрешния ред в корпуса на затвора и ЗОЗТ ***, а част от тези правила е и съдържанието на багажа на лишените от свобода, които се изпращат по делегация – за явяване по дела и за процесуално-следствени действия.

С оспорената в настоящото производство Заповед № I-30/23.01.2018г. (л.12-13) Началникът на ЗОЗТ *** също е регламентирал изискванията към багажа на лишените от свобода, които се изпращат по делегация – за явяване по дела, за процесуално-следствени действия и при преводи извън Затвора *** (във всички случаи, когато ще бъдат конвоирани от ГД „Охрана“), включително разрешените лични дрехи и вещи, които лишените от свобода могат да вземат със себе си.

По делото като доказателство е приобщена длъжностната характеристика на издателя на оспорената заповед (л.19-22), утвърдена от Главния директор на ГДИН. От последната е видно, че правомощията на началника на затворническото общежитие се състоят в ръководство, планиране, организиране и контрол на цялостната дейност по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, осъществявана в затворническото общежитие.

Предвид така установеното от фактическа страна и като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, за което заповедта създава права и задължения, пред местно компетентния съд.  Искането за обявяване на нищожност на административните актове не е ограничено със срок (чл.149, ал.5 от АПК), поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е и основателна.

Видно от становището на административния орган, заповедта е обявена на изтърпяващите наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ *** чрез информационни табла на общодостъпно място във всеки затворнически коридор, както и е изложена на табло в района, където се проверяват вещите на лишените от свобода, на които предстои конвоиране. Следователно оспорващият е запознат със заповедта много преди подаване на жалбата, в последната не се и твърди друго, поради което в настоящото производство не могат да се разглеждат никакви доводи за незаконосъобразност на акта, а само за неговата нищожност. Именно нищожност на акта претендира и оспорващият.

За да е налице законосъобразен административен акт, издаден по реда на АПК, е необходимо по отношение на същия да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от основанията, визирани в чл.149 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка дали порокът, от който акта страда, води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Нормативна уредба за недействителността на административните актове липсва, като за нищожни или унищожаеми административни актове няма законови определения. Според административноправната теория и съдебната практика преценката дали порокът, от който страда съответният акт, води до неговата нищожност или унищожаемост, следва винаги да е конкретна, но са приети някои правила, които допринасят за изясняване на понятията „нищожност“ и „унищожаемост“ и за изграждане на критерия за разграничаване на тези два вида незаконосъобразни административни актове.

Безспорно акт, издаден от некомпетентен орган, е винаги нищожен. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Издаването на акта при пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, също водят до нищожност на административният акт. Всички останали пороци на акта могат да доведат до неговата унищожаемост, но не и до нищожност.

В настоящия случай оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от неговия издател. След анализ на относимите правни норми и на доказателствата по делото съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.

В ЗИНЗС и ППЗИНС липсва подробна регламентация за вещите, разрешени за пренасяне в багажа на конвоирани лица. Единствено чл.39, ал.2 от ППЗИНЗС третира темата, като съгласно тази норма при изпращане на лишени от свобода за явяване по дела и за процесуално-следствени действия багажът на конвоираното лице не може да надвишава 10 кг., същият трябва да е компактен и удобен за носене от конвоираното лице на рамо или с една ръка.

В утвърдените от Министъра на правосъдието Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“ също не са посочени изрично вещите, които конвоираните лица могат да носят със себе си, като в чл.24, ал.5 от Правилата само е регламентирано максималното тегло на багажа и че същият може да съдържа дрехи, храна, цигари, тоалетни принадлежности и медикаменти, а с ал.6 на същия член е въведена забрана в багажа да има електроника и информационни технологии.

Както бе посочено, подробно изброяване на разрешените вещи в багажа на конвоираните лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора *** и ЗОЗТ ***, е направено в т.XI на Заповед № 306/22.03.2016г. на Началника на Затвора ***, с която са определени правилата за вътрешния ред в корпуса на затвора и ЗОЗТ ***.

Съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“. Към затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит и открит тип, поправителни домове за непълнолетни и арести (чл.41, ал.2 от ЗИНЗС).

В чл.15, ал.1 от ЗИНЗС са регламентирани правомощията на началника на Затвора и след тях са да предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата, да отговаря за спазването на законността в затвора, ръководи действията на служителите и лично осъществява контрол по организацията на охраната и дейностите по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода. Именно в изпълнение на горните правомощия Началникът на Затвора *** е издал и Заповед № 306/22.03.2016г., с която са определени правила за вътрешния ред в корпуса на Затвора *** и ЗОЗТ ***. Част от тези правила са и вещите и дрехите, които са разрешени за носене с багажа на конвоираните лица от Затвора *** и ЗОЗТ *** при изпращане по делегация.

Следователно в компетентността на Началника на Затвора *** е да уреди процесните обществени отношения за територията на затвора и затворническото общежитие, и това е сторено именно със Заповед № 306/22.03.2016г.

Един акт, издаден от териториално и материално некомпетентен орган, не може да бъде материално законосъобразен, защото е нищожен – органът няма компетентност да регулира правоотношенията, предмет на акта, както е в настоящия случай. С оспорената в настоящото производство заповед Началникът на ЗОЗТ *** е излязъл извън границите на териториалната и материалната си компетентност, като е регламентирал разрешените вещи в багажа на лишените от свобода, които се изпращат по делегация извън Затвора ***. Видно от длъжностната му характеристика, правомощията на началника на ЗОЗТ *** се състоят в ръководство, планиране, организиране и контрол на цялостната дейност по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, осъществявана в затворническото общежитие, но не и в Затвора ***. По отношение на лишените от свобода, които се изпращат по делегация извън Затвора ***, компетентен да определя правила и ред за това е единствено началника на затвора, но не и ответника. В оспорената заповед никъде не е посочено, че важи само за лишените от свобода, конвоирани извън ЗОЗТ ***, напротив – изрично е отразено, че касае изпращането на лишени от свобода за явяване по дела, за процесуално-следствени действия и при преводи извън Затвора – ***. Не се твърди наличието и към преписката не е представена заповед на Началника на Затвора ***, с която последният да делегира правомощия за ответника да регулира процесните отношения, такова възлагане липсва и в цитираната в оспорения акт Заповед № 306/22.03.2016г.

Отделно от горното, съдържанието на багажа на конвоираните лица както от Затвора ***, така и от ЗОЗТ *** вече е регламентирано със заповед на Началника на Затвора ***, чието подразделение е затворническото общежитие. Не се твърди и няма данни тази заповед да е отменена или оттеглена от издателя й, влязла е в сила и е породила своето действие. С нея е постигната целта на закона – да се определят правилата за вътрешния ред в затвора и ЗОЗТ, включително и какви вещи е разрешено да бъдат носени в багажа на конвоираните лица. Следователно не е било необходимо издаването на оспорената заповед, с която се преуреждат по идентичен начин вече уредени отношения. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че издаването на заповедта е било наложително поради големия обем на Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност и на Заповед № 306/22.03.2016г. на Началника на Затвора ***. В последната заповед изрично е вменено на ИСДВР да запознаят лишените от свобода със съдържанието й, включително и разрешеното с нея съдържание на багажа на конвоираните лица, поради което издаването на нов акт със същото съдържание не може да се приеме за наложително.

Не на последно място съдът е длъжен да отбележи, че оспорената заповед няма нито правни, нито фактически основания за издаването й. Като основание е посочена само Заповед № 306/22.03.2016г. на Началника на Затвора *** и е направена връзка с Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, утвърдени от МП. Правилата са насочени към служителите на ГД „Охрана“ и не възлагат в задължение на началника на съответното място за лишаване от свобода да регламентира разрешените за носене вещи при конвоиране. Със Заповед № 306/22.03.2016г. на Началника на Затвора *** също не е вменено на Началника на ЗОЗТ *** да регламентира тази материя с отделен акт, за да се сочи тази заповед като основание за издаването на оспорения акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбата на С.Б. против Заповед № I-30/23.01.2018г. на Началника на ЗОЗТ *** е основателна, и заповедта като издадена извън границите на компетентност на нейния издател следва да бъде обявена за нищожна. След обявяване нищожността на акта поради некомпетентност на издателя му преписката не следва да се изпраща на компетентния орган съгласно чл.173, ал.2 от АПК, тъй като процесните отношения вече са уредени именно от този орган, с приложената по делото Заповед № 306/22.03.2016г. на Началника на Затвора ***.

Водим от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2, предл. първо от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № I-30/23.01.2018г. на Началника на ЗОЗТ ***.

Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: