№ 436
гр. Варна, 11.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500471 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. АНГ. Н. против определение №
2828/10.08.2021г., постановено по в.гр.д. № 1675/2021г. на ОС – Варна, с
което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на
определение № 2352/05.07.2021г. в частта за разноските.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение. Твърди се, че от материалите по делото
безспорно е установено, че предмет на изпълнителното производство са
вземания за трудово възнаграждение, поради което и на основание чл.83, ал.1,
т.1 ГПК е освободен от заплащането на такси и разноски, а ако съдът е
преценил, че това не е така е следвало да му укаже да внесе следващата се
държавна такса преди да се произнесе по нередовната жалбата. Отправеното
до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и
уважаване искането му по чл.248 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
1
съображения:
Производството по в.гр.д. № 1675/2021г. по описа на ОС – Варна е
образувано по жалба на настоящия жалбоподател, с която същият в
качеството му на взискател е обжалвал действия на ДСИ вр. изп.д. №
5066/2020г. на СИС при РС – Варна. С определение от 05.07.2021г.
окръжният съд е приел, че жалбата е недопустима, предвид лимитативно
посочените действия по чл.435 ГПК, които взискателят може да обжалва,
поради което е оставил жалбата без разглеждане. Със същото определение
съдът е констатирал, че жалбоподателят Н. АНГ. Н. не е заплатил държавна
такса за предприетото обжалване и на основание чл.77 ГПК го е осъдил да
заплати сумата от 25 лева. В срок Н.Н. е поискал от съда на измени
определението си по чл.77 ГПК, излагайки доводи, че вземанията, предмет на
принудителното изпълнение са трудови и поради това е освободен от
заплащането на такси и разноски. Искането е оставено без уважение с
обжалваното пред настоящата инстанция определение.
Видно от материалите по изпълнителното производство е, че същото е
образувано по молба на жалбоподателя срещу „Трейдхо“ ЕООД въз основа на
изпълнителен лист, по който длъжникът е осъден да му заплати подробно
посочени суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения по
трудов договор № 37/08.09.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищците – работници,
служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови
правоотношения са освободени от заплащане на такси и разноски. Нормата е
в част Първа - Общи правила на ГПК и намира съответно приложение в
изпълнителното производство. Когато взискателят и предметът на
принудително удоволетворяваното притезание отговарят на условието на
чл.83, ал.1, т.1 ГПК – следващите се за изпълнението разноски не се заплащат
авансово от взискателя, а по аргумент от разпоредбата на 79 ал.2 вр. чл.78
ал.6 ГПК същите се събират от длъжника. Изрично това е регламентирано в
ЗЧСИ, което подкрепя даденото тълкуване по приложението на чл.83, ал.1, т.1
ГПК и в изпълнителния процес, образуван пред държавен съдебен
изпълнител.
Обжалването на действията на съдебния изпълнител е част от
2
изпълнителния процес, поради което лицата по чл.83, ал.1, т.1 ГПК не дължат
заплащането на държавна такса и в производството по чл.435 ГПК.
Ето защо, като е приел, че не са налице основания за изменение на
постановеното определение по чл.77 ГПК и е оставил молбата на
жалбоподателя Н. АНГ. Н. без уважение, ОС – Варна е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а искането по
чл.248 ГПК – уважено.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2828/10.08.2021г., постановено по в.гр.д. №
1675/2021г. на ОС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 2352/05.07.2021г., постановено по в.гр.д. №
1675/2021г. в частта му за разноските КАТО ОТМЕНЯ същото в частта, в
която на основание чл.77 ГПК Н. АНГ. Н. е осъден да заплати държавна такса
в размер на 25 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3