Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в закрито заседание на осми март
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН
КОМИТОВА
като изслуша докладваното от съдия
Комитова т.д. № 147 по описа за 2021 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI
ОТ ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 20210117172649 от "М.Б."
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***. представлявано
от управителя С.М.Ф., чрез адв. К.П. от САК, с адрес ***, у. I. „*********против ОТКАЗ No 20210111103349/12.01.2021
г., постановен по
Заявление обр. А4 No
20210111103349/11.01.2021 г. В жалбата се излагат
доводи да неправилност и незаконосъобразност на поставения отказ. Твърди се, че
на 12.01.2021 г. по електронен път е бил връчен Отказ No 20210111103349, постановен по
Заявление No 20210111103349, с който е отказано
вписване на исканите обстоятелства, поради наличието на наложен запор върху
дяловете на съдружника С.М.Ф.. Заявено
е, че неправилно длъжностното лице е приело, че с увеличаването на капитала на
дружеството чрез приемане на нови съдружници, се
стига на практика до изменение на запорирания
дружествен дял, както и че забраната за разпореждане с дела на съдружника след
вписване на запора обхваща и забраната да се внася изменение в членствените правоотношения между дружеството и съдружника
- длъжник, тъй като запорът има защитно действие, гарантиращо правата на взискателя да предяви иск по чл. 517 от ГПК. Длъжностното лице е приело още, че към
заявлението не са представени доказателства за внесен банков капитал по сметка
на дружеството, с оглед записаните нови дялове и увеличения капитал и не е
представен и документ за платена държавна такса. Счита, че предвидения в чл. 517, ал. 1 oт ГПК
запор върху дружествения дял има за цел да обезпечи възможността на взискател да се удовлетвори oт ликвидационния
дял на съответния съдружник, като упражни материалното си потестативио
право да прекрати участието на длъжника в дружеството. Запорът възпрепятства
възможността на длъжника да се разпорежда с дела си в дружеството, включително и
да измени членственото си правоотношение като го
прекрати в резултата на прехвърляне на дела си или като прекрати участието си в
дружеството, като в този случай получи равностойността му, съгласно чл.125, ал.
3 от ТЗ. Приемането на нов съдружник и увеличаването на капитала в резултат на
внесена от този съдружник вноска не рефлектира върху членственото
правоотношение на другия съдружник в дружеството в частта му касаеща имуществените му права. В случая дружеството, чрез общото
си събрание надлежно е взело решение за увеличение на капитала от 20 лв.
(двадесет лева) на 200 лв. (двеста лева), чрез записване на нови 90 (деветдесет)
дружествени дяла на стойност от по 2 лв. (два лева) всеки един. на обща
стойност от 180 лв. (сто и осемдесет лева). Извършеното увеличение на капитала
е намерило надлежно отражение и в дружествения договор, тъй като на проведеното
ОС съдружниците са приели решение за съответно
изменение на дружествения договор. Действието на запора на дружествения дял е
забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, но
не е забрана за позоваване на други факти относно членственото
правоотношение. Съответно на това тълкуване, запазването на интереса на взискателя не представлява обстоятелство, за което следва да
се следи служебно от длъжностното лице по регистрацията, а подлежи на отчитане
само след предявяване на правата му в изпълнителното производство по реда по
чл. 517 от ГПК. Запорът върху дялово участие има последици единствено по
отношение на имуществените последици, както това изрично е посочено в нормите
на чл.517 от ГПК, чл.125, ал.З и чл.73в от ТЗ. Извън това е недопустимо
въвеждането на ограничения относно правото на общото събрание на съдружниците в ООД да увеличи капитала на дружеството или
да го намали като обезсили дяловете на прекратеното дялово участие или да
запази стойността на капитала като се преразпределят дяловете по прекратеното
дялово участие. По отношение на това, че към заявлението не са представени
доказателства за внесен банков капитал по сметка на дружеството, с оглед
записаните нови дялове и увеличения капитал и не е представен и документ за
платена държавна такса, счита длъжностното лице е следвало да даде указания за
отстраняване на нередовността, а не да постановява отказ. Иска се отмяна на
постановения отказ. Претендират се разноски.
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр.София, ул. *********, представлявана от изпълнителния
директор Г.К., чрез И.К.– юрисконсулт в отдел „ПОАНД“, дирекция „ПОЧРД“ с пълномощно
№ РД -01-182/10.04.201 9г., на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ
депозира писмен Отговор вх. № на СГС 268241/22.01.2021г. по Жалба с №
20210117172649 от 17.01.2021 г. Споделяйки и поддържайки изцяло
съображенията, изложени от длъжностното лице по регистрация с отговора се заявява,
че подадената жалба за неоснователна, а
постановеният отказ за правилен и законосъобразен. За неоснователно се
счита и допълнително посоченото с жалбата, че длъжностното лице по
регистрацията не е дало указания за представяне на доказателства за внесен в
банката капитал и за платена държавна такса. В тази връзка, се заявява, че
следва да се има предвид, че обхватът на проверка, която длъжностното лице
прави, е изчерпателно описана в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. като длъжностното лице с
длъжно да установи всички посочени в цитирания член обстоятелства, респ. да
посочи всички установени порони на подаденото заявление. В настоящия случай,
длъжностното лице по регистрацията е установило, че заявеното за вписвано
обстоятелство не съответства на закона и съответно нe може да бъде вписано в търговския
регистър. При установяване на порок, който не може да бъде саниран
в рамките на регистърното производство, какъвто е
настоящият случай, разпоредбата на чл. 22 от ЗТРРЮЛНЦ за задължително даване на
указания е неприложима, тъй като тя се прилага единствено когато към
заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото
лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по
закон, или когато не е платена дължимата държавна такса. В настоящия случай липсата на изискуем
документ не е единствената причина за постановяване на отказа, подари което установените
пропуски, в тяхната съвкупност, не могат да бъдат санирани
чрез даване на указания. Порокът дал основание за постановяване на основния
мотив за отказ по заявлението е свързан с незаконосъобразност на решението за
увеличаване на капитала, водещо до увреждане на интересите на кредитора във
връзка с приложението на чл. 451, ал. 1 от ГПК. а не с дефицит на нормативно
изискуеми в производството, документи или доказателство за заплатена държавна
такса, поради което не попада в приложното поле на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и не
е възможно същият да бъде саниран в изпълнение на
указания, дадени от длъжностното лице по регистрацията. Предвид контролно-отменителния характер на производството по
обжалване, моли съда да не се допуска допълнително представяне на доказателства,
които не са били представени в рамките на регистърното
производство и да не се приема представения към жалбата дружествен договор. Иска
се да бъде отхвърлена жалба №
20210117172649 от 17.01.2021 г. срещу Отказ е peг. № 20210111103349 от 12.01.2021 г., постановен
но заявление № 20210111103349, подадена от „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. К.П., и да бъде потвърден постановения отказ.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Производството пред ТР - АВ е образувано по Заявление
обр. А4 20210111103349
от 11.01.2021 г., с което е заявено за вписване
увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник по партида на "М.Б." ЕООД, ЕИК: *******.
Към Заявлението са представени – Протокол от редовно/извънредно ОС;; Актуален
дружествен договор; Декларация относно истинността
на заявените за вписване обстоятелства; Адвокатско пълномощно;
На 12.01.2021г. е постановен процесния отказ per. №
20210111103349, като мотивите на длъжностното лице по регистрация са, в че резултат
на извършената проверка вписването на обстоятелства по партидата на дружеството
не може да бъде извършено, тъй като не се установява съответствието на
заявеното за вписване обстоятелство със закона. Прието е, че макар чрез
исканото вписване едноличния собственик на капитала С.М.Ф. да не се разпорежда със запорирания си дял, реално се стига до изменение на правата,
което е недопустимо. Според длъжностното
лице по регистрация действието, представляващо приемане на решение за
увеличаване капитала на дружеството е заобикаляне на законовата забрана по чл.
451, ал. 1 от ГПК, по силата на което длъжникът няма право да се разпорежда с
нея и да я изменя по начин накърняващ правата на трети лица. Счетено е, че това
се явява пречка да бъде вписана заявената промяна. За пълнота е посочено още,
че са налице и други нередовности: Към заявлението не
са представени доказателства за внесен банков капитал по сметка на дружеството,
с оглед записаните нови дялове и увеличения капитал; не е представен и документ
за платена държавна такса.
Срещу отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под
№ 20210111103349/12.01.2021., е подадена процесната жалба,
като същата е с вх.№ на АВ № 20210117172649;
Видно от приложените писмени
доказателства, жалбата
е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана
страна в процеса;
- насочена е против акт, който
подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от
ЗТР);
- подадена е в
преклузивния 7- дневен срок за обжалване
по чл. 25, ал. 1 от ,ЗТР.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТР, длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване,
заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали
заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният
акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението
изхожда от оправомощено лице, дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона, съобразно представените
документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си
белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал.
4 от ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на
изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на
фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с
нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание,
са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват
на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е
дължимата държавна такса.
Видно от данните в ТР дружеството „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* е учредено през 2017 год. с капитал от 20 лв. и едноличен
собственик на капитала от учредяването на дружеството е С.М.Ф..
Безспорно е също така, че със Заявление рег.№ 20190308115231
по партида на търговеца в Търговския регистър е вписано налагането на запор
върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала в полза на „Топлофикация“
АД по изпълнително дело 20178580401821.
След вписването на запора, на 03.12.2020 год. е проведено Общо
събрание на „М.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, на което
едноличният собственик на капитала С.М.Ф., е приел Мартин Ф. за съдружник в
дружеството чрез увеличаване на капитала и записване на нови дялове. Според
цитирания протокол от Общо събрание е взето решение за увеличаване на капитала
на дружеството от 20 лв. на 200 лв., като новозаписаните 90 дяла се поемат М.С.Ф.,
което съответства на 90 % от капитала.
С оглед гореизложеното, съобразявайки наличието на
противоречива практика по спорните въпроси, както и разликата в съдбата на
дружествените дялове при конкретно възникналите обстоятелства с тази в хипотезата
на прекратяване на членствено правоотношение, съдът
споделя мотивите на длъжностното лице, основани на разпоредбата на чл. 451, ал.
1 от ГПК, регламентираща действието на запора върху движима вещ или вземане, приложима и към запора
върху дружествен дял (чл. 517, ал. 1 ГПК се намира в глава 45 ГПК – „Изпълнение
върху вземания на длъжника“) .Според посочената разпоредба от момента на
налагането на запора длъжникът се лишава не само от правото да се разпорежда с
вземането или вещта, но и под страх от наказателна отговорност, не може да изменя вещта, респ. вземането.
Действително, в
конкретния случай няма формална продажба или разпореждане с дялове. Самото
увеличението на капитала на дружеството обаче има за правна последица изменение
на дружествения дял на длъжника, което е в смисъл, че номиналната
стойност на запорирания дял остава същата, но към момента
на налагането на запора притежаваните от С.М.Ф. дялове с номинална стойност 2
лв. съставляват 100 % от капитала на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* и при евентуално
прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.4 от ГПК кредиторът, в чиято
полза е вписан запорът, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на
едноличния собственик, който ще се определи от пазарната стойност на цялото
имущество на дружеството. В случай, че капиталът на дружеството бъде увеличен с
приемането на нов съдружник, който е записал нови дялове, тогава кредиторът, в
чиято полза е вписан запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения дял
на С.Ф., който ще съставлява едва на 10 % от балансовата стойност на
имуществото
Разпоредбата на чл.
451 от ГПК е обща и касае всички обекти на запорни
действия. Това сочи, че същата намира приложение и при запор на дружествени
дялове. Безспорно, че целта на същия е възможността кредитора да се удовлетвори
от ликвидационния дял на длъжника. Той сам по себе си се получава, при
съотнасяне на процентното участие на длъжника в капитала към стойността на
съответното имущество. Това води до извод, че на промяна не следва да подлежи
това процентно участие, а не самото имущество. В случая, макар чрез исканото вписване С.Ф. да не се разпорежда със запорирания дял, с действията по увеличаване на капитала това участие реално се променя. На практика се
постига изменение на правата на С.Ф. в капитала, което ще рефлектира върху интересите на лицето, в чиято полза е
вписан запорът върху дружествени дялове. Така посоченото обаче е недопустимо съгласно
нормата на чл.451, ал.1 ГПК.
Констатитираните по-горе пороци по
същността си се явяват непреодолима пречка, поради което по отношение
установената липса на доказателства за
внесен банков капитал по сметка на дружеството, с оглед записаните нови дялове
и увеличения капитал, съответно -
документ за платена държавна такса, дори да е бъде прието, че са налице
основания по чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,
не би могло до постигне желаното вписване на процесното
Заявление.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и като такъв
същият следва да бъде потвърден, а процесната жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Всяка от страните в процеса претендира присъждане
на разноски, за което се ангажират доказателства.
Съобразявайки охранителния характер на настоящото
производство обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл.
78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл.
541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка
на молителя, независимо от това дали отказът
на длъжностното лице по регистрацията
ще бъде потвърден
или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски
на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на
производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство
(в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за
вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера
на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния
орган по никакъв начин не
се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба
и да получи препис от постановено
решение по жалбата (изрочно предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това
производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му
разноски на жалбоподателя, а още по малко на
АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат
присъдени по реда на чл.
81 вр. чл.
78 от ГПК с крайния
съдебен акт.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА вх.№ 20210117172649 на "М.Б." ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.М.Ф., чрез адв. К.П. от САК, с
адрес ***
против ОТКАЗ No 20210111103349/12.01.2021
г., постановен по Заявление обр.
А4 No
20210111103349/11.01.2021 г
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
7-дневен срок от връчването на препис на жалбоподателя и АВп (на последната с оглед изменението на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.106/11.12.2020 г.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: