№ 759
гр. София, 29.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно търговско
дело № 20211001000995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по повод подадена
частна жалба от „Милано Груп Къмпани“ ЕООД против определение от 18.08.2021г., по
гр.д.№ 1986/2020г. по описа на СГС. Със същото съдът е постановил спиране на
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по
ахд №3794/2021г. на АССГ, 31 състав, №3799/2021г. на АССГ, 72 състав.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт
като се изтъква, че съдът не е взел предвид спецификите на конкретните искове и
административни спорове между страните. Твърди се, че ищецът по делото притежава две
търговски марки като същите са регистрирани съответно през 2003 и 2006г. Твърденията на
ответника, че е бил действителен ползвател на марката преди направената регистрация
били несъстоятелни, тъй като дружеството е регистрирано няколко месеца преди това, а
праводателят му - предходната година.
Всъщност нарушителят на правото на използване на марката в своята защитна
стратегия подал исканията за заличаване на марката пред ПВ. Ако се приемело, че
административното производство е преюдициално, то всяко лице можело да направи
твърдение, че е ползвател на марката, да подаде искане за нейната отмяна и така да
препятства развитието на исковото производство, целящо защита на надлежно
регистрираната мярка. Спирането на производството имало за директна последица
невъзможността за установяване и преустановяване на нарушението.
Частният жалбоподател счита, че съдът е следвало да съобрази правната система за
закрила на търговските марки в нейната цялост и правните последици от постановеното
спиране вместо да се ограничи до мотиви, че споделя ограничена и спорадична съдебна
практика. Позовава се на практика на ВКС, с която било прието, че искане за заличаване на
1
марка не е основание за спиране на производството по искове по чл.116 от ЗМГО.
Поддържа се, че в конкретния случай са налице специфични факти, които съдът е бил
длъжен за вземе предвид, а именно: представянето по делото – настоящото и тези, висящи
пред АССГ на множество неистински частни документи или такива с преправено
съдържание,представени от управителя на дружеството- нарушител; противоречие в
позициите на това дружество относно обстоятелството дали ползва марката / в настоящото
производство твърди, че след 2018г. не я използва, а в административните такива – че я
използва/; неизпълнението на задължението на ответника да представи счетоводни справки
за всички продажби на продукта и на последно място- обстоятелството, че най-ранната
марка на ищеца е регистрирана преди повече от 18 г. и липсата на житейска логика след 18
г. ответникът да установи ,че в този продължителен период е използвал незащитен и
нерегистриран знак.
Насрещната страна е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва. Изложени
са подробни съображения в подкрепа на тезата, че определението на градския съд е
правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При
преценка на правилността на обжалваното определение настоящият състав намира
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба,подадена от „Милано
Груп Къмпани“ ЕООД против „Омега Оптик-1“ ЕООД. Със същата се излагат твърдения, че
ответното дружество нарушава правото на търговската марка DACCHI за класове 09 от
МКСУ- оптични апарати; противозаслепяващи очила и клас 25 от МКСУ: облекло и обувки,
регистрирана от ищеца на 06.08.2003г., чието действие се поддържа и до момента на
подаване на исковата молба, както и на регистрираната през 2006г. втора марка със същото
наименование със закрила стока от клас 09 от МКСУ: слънчеви очила, рамки и аксесоари
към тях, включени в този клас. Нарушението се изразявало в използване от ответника на по-
късен идентичен знак за идентични стоки - предлагани от него очила и рамки за очила,
които били разпространявани в търговската мрежа чрез директни продажби и чрез
дистрибутори.
Предявени са претенции с искане да бъде установен факта на нарушението, да бъде
постановено неговото прекратяване, както и изтегляне от дистрибуторската мрежа и
унищожаване на вещите, предмет на нарушението от „Омега Оптик-1“ ЕООД за негова
сметка. Предявен е и иск за присъждане не в полза на „Милано Груп Къмпани“ ЕООД на
обезщетение за вреди в размер на 15 000лв.
С молба от 18.06.2021г. ответното дружество е поискало спиране на производството
по делото до приключване с влязло в сила решение на производствата по ахд №3794/2021г.
на АССГ, 31 състав, №3799/2021г. на АССГ, 72 състав. Посочено е, че същите са образувани
2
след като с решения на Патентното ведомство са оставени без уважение, подадени от
„Омега Оптик-1“ ЕООД искания за заличаване на регистрацията на процесните марки.
Изложени са доводи, че решенията по тези две производства са преюдициални, тъй като при
евентуално заличаване на марките биха отпаднали както правният интерес за предявяване на
искове за нарушени права,произтичащи от тази регистрация, така и самото основание на
исковете.
С обжалваното определение градският съд е приел, че с оглед предвиденото в закона
обратно действие на заличаването – от момента на подаване на заявката, то решението за
отмяна на регистрацията ще намери отражение върху изхода на спора и е уважил молбата.
Настоящият състав намира, че така постановеният съдебен акт е незаконосъобразен
по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи,че да се вземат предвид изложените в частната
жалба конкретни факти относно това кой кога е извършил нарушението и как е станало това,
кога са били направени регистрациите и какви са твърденията на страните в спора им пред
патентното ведомство, означава съдът да направи преценка по същество на висящия пред
административния съд спор. Това е извън правомощията на разглеждащия делото състав.
Същият може да прецени единствено дали изходът на висящите спорове е от значение за
настоящия такъв. Ето защо следва да бъде отговорено на въпроса какъв на практика е
предметът на спора, висящ пред административния съд.
В своята практика по реда на чл.274,ал.3 от ГПК ВКС е разгледал такива случаи. В
определение №323 от 17.07.2019г., постановено по ч.т.д.№1587/2019г. на ВКС, І т.о. е
даден отговор на именно на такъв въпрос- „Основание ли е висящо пред административния
съд производство по обжалване на решение на Патентното ведомство за заличаване или
отмяна на национална търговска марка за спиране на производство по искове с правно
основание чл. 76 ЗМГО във връзка с нарушение на правата върху същата търговска марка?“.
Прието е, че такова производство не е преюдициално, тъй като административният съд
разглежда законосъобразността на решението на Председателя на Патентното ведомство
при постановяване на решението за заличаване на марката, чиято защита се търси, а не
принадлежността на самата марка. Посочено е, че двете производства са паралелно
осъществявани, с различен предмет и по различен ред, като до постановяване на
окончателно решение по заличаване на марката са налице защитими права, а решението по
административното дело би имало значение с влизането му в сила при евентуална
висящност на спора по чл.76 от ЗМГО ( отм.) като установен в хода на производството
факт, различен от заявения в исковата молба. Съдът е заключил,че преди настъпването на
конститутивния ефект на заличаването на защитаваната по реда на чл.76 ЗМГО/отм./ (
идентичен и чл.116 по сега действащия ЗМГО) марка, ищецът има напълно защитимо
материално право като маркопритежател.
Това означава и че при влизането в сила на акт на Председателя на Патентното
ведомство, ако бъде постановен до приключване на устните състезания по делото, това
обстоятелство ще бъде взето предвид при решаване на делото, образувано по исковете по
3
чл.116 от ЗМГО, но такъв акт не може да послужи като основание за отмяна на вече
постановено съдебно решение по реда на чл.303 и сл. от ГПК с оглед нормата на чл.38,ал.4
от ЗМГО.
След като отменянето и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените
влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото на марка, то
спиране на производството по тях на основание преюдициалност на спора за заличаване на
регистрацията, би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за
установяване на нарушението,в който смисъл е и трайната практика на ВКС / определение
№ 434 от 17.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 263/2009 г., І т. о., ТК; определение № 328 от
11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 935/2010 г., І т. о., ТК; , решение № 153 от 08.11.2013 г. на
ВКС по т. д. № 3043/2013 г., І т. о., ТК r o/.
Всичко това води до извода,че въпреки нормата на чл.38, ал.3 ЗМГО настоящото
съдебно производство не следва да бъде спирано.
С оглед на изложеното не е налице преюдициалност на спора по висящите дела пред
АКССГ и определението за спиране на настоящото производство се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.08.2021г., по гр.д.№ 1986/2020г. по описа на СГС, с
което производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по ахд №3794/2021г. на АССГ,
31 състав, №3799/2021г. на АССГ, 72 състав.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4