РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 1758

 

 

гр. Пловдив,………………….2020год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

             при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1512 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационна жалба, предявена от „Майнджой“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, ул. „Елиезер Калев“ №2, ет.2, представлявано от В.С.Е., депозирана чрез адвокат Д., против Решение № 553 от 08.04.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №5941 по описа на съда за 2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 442484-F468342 от 13.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Майнджой“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, ул. „Елиезер Калев“ №2, ет.2, за извършено административно нарушение по чл. 125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 500лв.

            Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. РС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Не е съобразил, че дружеството не е извършвало търговска дейност през 2018г., поради което е подадена в ТР декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч.

          Излагат се още съображения в посока приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Към жалбата са приложени писмени доказателства: декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч.

           Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната  на НП.

          Ответникът по касационната жалба намира касационните оплаквания за неоснователни. Представя писмен отговор.

           Претендира отхвърляне на касационната жалба и юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

           Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

          Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

           При извършена проверка на 17.12.2018 г. в ТД на НАП Пловдив, се установило, че „Майнджой“ ООД - регистрирано лице по ЗДДС, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка – декларация по чл. 125 ЗДДС, в ТД на НАП Пловдив, за данъчен период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. до 14.12.2018г., включително.

           Справката – декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС е подадена по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 16.01.2019 г. и е заведена с вх. № 16003847406/16.01.2019 г. Нарушуна е разпоредбата на чл. 125 ал.1 ЗДДС.        

          Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 24.01.2019г.

           ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, хронология и логическа последователност и е приел, че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е за установено извършеното нарушение по чл. 125, ал.1 от ЗДДС от административнонаказаното лице и че не са  налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

           Касационният съд споделя изводите на районния съд, тъй като действително от писмените и гласни доказателства се установява, че „Майнджой“ ООД не е спазило установения от закона срок за подаване на справка – декларация по чл. 125 ЗДДС.

          Неоснователни са доводите в  касационната жалба, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

          Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

          Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административнонаказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

            В настоящия случай такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице, както правилно е приел и районния съд.

            Не може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на дружеството през 2018 г. Аргумент за този извод може да се почерпи от разпоредбата на  чл. 125, ал.4 ЗДДС, в която изрично е посочено, че справка- декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

           Това изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото подаването на справки-декларациите обслужва не само обществените отношения свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но и обществените отношения свързани с правилното отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата година. Действително при липса на извършена търговска дейност държавния бюджет не се ощетява, доколкото данък не се дължи, но доколкото съществено се засягат отношенията свързани с отчетността и планирането на бюджета, не може да се приеме, че неподаването на данъчна декларация в тази хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност.

            Друг довод, че неизвършването на дейност не може да бъде разглеждано, като аргумент за маловажност на случая е изричната регламентация, дадена в глава Десета от ЗДДС. В нея са уредени предпоставките за доброволна дерегистрация, в който случай отпада задължението на правния субект за подаване на справки декларации и отчетни регистри. Една от изрично предвидените хипотези на доброволна дерегистрация е при преустановяване на търговската дейност. След като дружеството не се е възползвало от тази правна регламентация, а продължило да бъде регистрирано по ЗДДС, то не може да черпи позитиви от това.

           Не са налице отменителни основания. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

           При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

           По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 553 от 08.04.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №5941 по описа на съда за 2019г.

          ОСЪЖДА „Майнджой“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, ул. „Елиезер Калев“ №2, ет.2, представлявано от В.С.Е., да заплати в полза на ТД на НАП-Пловдив сумата в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/.  

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.