ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2026/11.10.2019г.
гр. Пловдив, 11.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I
отделение, V състав, в закрито заседание
на 11,10,2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2998 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 34 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Б. Г.Б.
с ЕГН ********** против Решение за отказ за спиране на ревизионно производство
№-16001619005172-104-001 /09.09.2019 г. на В.П.А. - началник на сектор при
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив,
с което е отказано спирането на производството по издаване на актове от
органите по приходите, свързани с извършвана ревизия, възложена със Заповед
№Р-16001619005172-020-001 от 02.08.2019 г.
От изложената в жалбата фактическа
обстановка и представената административна преписка съдът установява следното:
Със заповед № 16001619005172-020-001
от 02.08.2019 г. на В.П.А. - началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив е възложено / л. 20/ извършване на ревизия спрямо Б. с обхват данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица, за периода
01.01.2015 г. до 31.12.2018 г.
Ревизираното лице е подало молба /
л.19/ на основание чл. 34, ал. 1, т. 4
от ДОПК до органа възложил ревизията за спиране на производството за срок от
три месеца. Като основание за спирането оспорващият е посочил, че предвид
наложената му мярка за неотклонение – „задържане под стража“, в затвора – София, обективно не е в състояние
да вземе участие в производството и да представи на органите на НАП исканите
във връзка с ревизията документи и обяснения.
С обжалваното решение ответният
административен орган е отказал спиране на производството, тъй като не са
налице основания за това. В мотивите си органът на НАП е посочил, че като физическо
лице без дейност като ЕТ, Б.Б. няма задължение да
води счетоводна отчетност, не е подавала ГДД, поради което в хода на
производството не е необходимо изготвянето и представяното на допълнителни
справки, че получател на дохода и
носител на задължението за данъци е ревизираното лице Б.Б.,
а не съпругът й К.Б.и че самото цитиране на разпоредбата на чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК не е достатъчно условие да доведе до спиране на ревизионното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл. 34,
ал. 5 от ДОПК и от лице, притежаващо правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
Основанията за спиране на
производството са изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1 - 5 от ДОПК. В частност т. 4
предвижда възможност за спиране при подадена молба на субекта – еднократно, за
определен срок, но не повече от три месеца. Действително, законодателят не е
обвързал тази разпоредба с конкретно посочени обстоятелства, при които следва
да се допусне спиране на производството на това основание. Последното не означава,
че всяко подадено искане следва да бъде уважено. По смисъла на чл. 34, ал. 3
при подадена молба за спиране в правомощията на компетентният орган е да
извърши преценка за наличието на основания за спиране на производството. Тази
преценка без съмнение в хипотезата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК се извършва
при условията на оперативна самостоятелност. Преценката следва да установи
доколко изложените в молбата обстоятелства се основават на уважителни причини
за спиране на производството. В таз връзка, за да извърши компетентният орган
обективна и обоснована преценка, би следвало в искането на субекта да са
посочени конкретни обстоятелства, придружени с доказателства, които затрудняват
или препятстват временно развитието на ревизионното производство, както и
такива обстоятелства, във връзка с които би се затруднило упражняването на
правото на защита на субекта. В случая фактът на наложената спрямо съпруга мярка
за неотклонение е посочена като генерално основание за спиране на ревизията.
Към молбата не са представени доказателства в този смисъл, както и за други конкретни обективни пречки пред
развитието на производството. Не може да има съмнение, че задържането на
съпруга на жалбоподателката под стража не ограничава
правото й на защита , нито я лишава от възможността да даде исканите от
ревизиращите органи обяснения, така както не е я ограничава да подаде молбата
по чл. 34 от ДОПК, респ. да обжалва административния отказ.
След като оспорващия не се е
възползвал от наличните процесуални способи за участие в ревизионното
производство и като не е представил доказателства за съществуване на пречки за
представяне на изисканите от приходните органи документи и за съществуването на
обстоятелства, ограничаващи правото му на защита, законосъобразно органът по
приходите е извърши обоснована преценка за липсата на основания за спиране на
ревизионното производство.
При тази фактическа и правна
обстановка настоящият състав на съда намира, че обжалваният административен акт
е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от
закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което жалбата се явява неоснователна.
Във връзка с изхода на делото на
ответника следва да се присъди претендираното юк. Възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Г.Б. с ЕГН ********** против Решение за отказ
за спиране на ревизионно производство №-16001619005172-104-001 /09.09.2019 г. на В.П.А. - началник на сектор при Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив.
ОСЪЖДА Б. Г.Б. с ЕГН ********** да заплати на Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите /ТД на НАП/
– Пловдив юк. Възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: