Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София,…….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
гражданско отделение, IV
„Г” въззивен състав, в откритото
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.
съдия ИВА НЕШЕВА в.гр.д. № 11027 по
описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С
решение № 144737 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 64069 от 2018 г. на Софийския
районен съд, 33-ти състав, 1. са отхвърлени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от В.И.А., Й.И.Н. и С.И.К.,
всички като законни наследници на Б.В.С., срещу „Ч.Е.Б.“ АД за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответника сума от 558.78 лв., представляваща
стойност на услуги за достъп до електроразпределителната мрежа по 62 бр.
фактури за периода 05.08.2012г. - 28.08.2017 г. и лихва за забава за периода от
28.08.2012 г. до 20.11.2018 г. в размер на 185.14 лв., поради липса на доставка
на услуги за обект в с.Ч., общ. Ихтиман, кл. № 200130214513, 2. признато е за
установено, че В.И.А., Й.И.Н. и С.И.К. не дължат сумата от 343.96 лв.,
представляваща стойност на услуги за достъп до електроразпределителната мрежа
по 62 бр. фактури за периода 05.08.2012 г. - 02.10.2015 г. поради изтекла
погасителна давност, както и че не дължат сума в размер на 148.59 лв.
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
28.08.2012 г. до 02.10.2015 г., като са отхвърлени исковите претенции до пълния
предявен размер от 558.78 лв. и за периода 02.10.2015 г. - 28.08.2017 г., както
и до пълния предявен размер от 185.14 лв., и за периода от 02.10.2015 г. до
20.11.2018 г..
Недоволни
от първоинстанционното решение са останали В.И.А., Й.И.Н. и С.И.К., които чрез
процесуалния си представител адв. Т., са подали въззивна жалба, с която
решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за недължимост на
сумата над 343,96 лева до пълния предявен размер от 558,78 лева, представляваща
стойност на услуга достъп до електроразпределителната мрежа, се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно. Във въззивната жалба се излагат доводи за
недоказаност на твърдението на ответника, че му се дължи цена за осигуряване на
достъп до електроразпределителната мрежа. Сочи се, че не се установява
наследодателката на ищците да е подала заявление за откриване на партида за
стопански нужди. По-нататък се излагат доводи, че от тълкуване на Правилата за
търговия с електрическа енергия потребителите дължат на крайния снабдител цена
за достъп до електроразпределителната мрежа, но дължимостта на тази цена е
пряко обвързана с използваната електрическа енергия. В тази връзка въззивниците
считат, че е неправилен извода на първоинстанционния съд за ирелевантност на
доводите, че подаването на електрическа енергия в процесния имот е прекъснато
през 2013 г. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на исковата претенция в цялост. Претендират се разноски във
въззивното производство.
Уведомено
за подадената въззивна жалба и в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемото
дружество „Ч.Е.Б.“ АД е депозирало отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение - потвърдено. Счита, че по делото се установява, че
наследодателката на ищците е била страна по договор за доставка на електрическа
енергия, а след смъртта и наследниците също са били обвързани от договора, нито
един от тях не е заявил желание за прекратяването му, поради което са обвързани
и от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД и „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Посочва се, че цената за
достъп до електрическата мрежа включва и цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, като последната не зависи от количеството
потребена енергия. Претендират се разноски във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
вътрешното си убеждение, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното
решение е влязло в законна сила като необжалвано в частта, с която 1. са
отхвърлени исковите претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за недължимост на сумата от 343,96 лева и за периода
от 05.08.2012 г.-02.10.2015 г., както и сумата от 185,14 лв. поради липса на
доставка на услуги; както и в частта, с която съдът се е произнесъл по
евентуалните претенции за недължимост на суми в размер от 558,78 лева и 185,14
лева поради изтекла погасителна давност.
Съдът,
с оглед уточненията, дадени от въззивниците с молба от 25.09.2019 г. намира, че
е сезиран с жалба срещу решението, в частта с която СРС е отхвърлил отрицателни
установителни искове срещу „Ч.Е.Б.“ АД за
сумата от 214,82 лв. /горницата над 343,96 до пълния предявен размер от
558,78/, представляваща стойност на услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа по 62 бр. фактури за периода 02.10.2015г. -
28.08.2017 г. поради липса на доставка услуги за обект в с.Ч., общ. Ихтиман,
кл. № 200130214513
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по кумулативно обективно и субективно
съединени установителни искове на В.И.А., Й.И.Н. и С.И.К., всички като законни
наследници на Б.В.С., за признаване за установено, че не дължат на „Ч.Е.Б.“ АД
сума от 558.78 лв., представляваща стойност на електрическа енергия по 62 бр.
фактури за периода 05.08.2012 г. - 28.08.2017 г.
и лихва за забава за периода до 20.11.2018 г. в размер на 185.14 лв., поради
това, че не са консумирали електрическа енергия от твърдения от ищеца
електромер за обект в с.Ч., общ. Ихтиман, кл. № 200130214513. В исковата молба
се излагат твърдения, че ищците са наследници на Б.В.С., собственик на
електроснабден недвижим имот в с.Ч., общ. Ихтиман. Ищците твърдят, че за
процесното вземане получили уведомително писмо, но в имота не е доставяна
електрическа енергия, тъй като захранването е прекъснато още на 02.10.2013 г.
Считат, че електрическата енергия е неправилно начислена и претендираната сума
не се дължи. Твърдят, че не са консумирали претендираното от ответника
количество електрическа енергия. Евентуално се позовават и на изтекла
погасителна давност.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
исковите претенции. Твърди се, че процесната сума е стойността на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 05.08.2012 г. до
28.08.2017 г. Сумата според ответника се дължи, тъй като между Б.С.и „Ч.Е.Б.“
ЕООД е сключен договор за доставка на електрическа енергия за стопански нужди и
че Сиренякова като небитов потребител дължи цена за достъп до разпределителната
мрежа, независимо от потребеното количество енергия и от наличието на
захранване в обекта.
За
да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че не
е спорно между страните, че наследодателката на ищците е била потребител на
електрическа енергия и страна по договор за продажба на електрическа енергия, а
ищците като нейни наследници са встъпили в нейните права по правоотношението с
ответника. Решаващият мотив на съда да отхвърли исковете е, че в общите условия
на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД е включено задължението на дружеството да осигурява достъп до
електроразпределителната мрежа, а ответното дружество следва да събира и
заплаща на оператора дължимата цена за услугата. Според първоинстанционния съд
не е релевантен довода за липса на реално ползване на електрическа енергия.
Действително,
както е приел първоинстанционния съд, не е спорно между страните, а това се
установява от представения нотариален акт за продажба на идеални части от
недвижим имот от 15.09.2007 г. по н.д. № 745/2007 г. на нотариус Р.Г., че Б.В.С.
е била собственик на процесния недвижим имот в с.Ч., общ. Ихтиман, както и че
имотът е бил електроснабден и за него е била открита партида кл. № 200130214513
при ответника. Действително, както е приел първоинстанционния съд, по силата на
наследственото правоприемство наследниците на Б.С.са встъпили като страни по
правоотношението за доставка на електрическа енергия и доколкото не са
направили изявление за прекратяване на правоотношението, същите са обвързани от
него такова, каквото е било и спрямо наследодателката им.
Основният спорен въпрос е свързан с характера
на сключения между наследодателката на ищците и „Ч.Е.Б.“ договор, дали същият е
с предмет доставка на енергия за битови или стопански нужди.
Първоинстанционният съд е неправилно е приел, че наследодателката на ищците е
била небитов потребител, без да изследва това обстоятелство. Основанието за
начисляване на процесната сума е било въведено в отговора на исковата молба, и
в хода на първото заседание по делото е било оспорено от страна на
представителя на ищците. Поради това неправилно е прието, че това обстоятелство
не е спорно между страните, без да се изследват доказателствата по делото. Във
връзка с довода за липса на сключен договор за стопански нужди настоящият
състав намира следното:
Съгласно
разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 г. / потребител на енергия или природен газ за стопански нужди,
респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Според § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. / "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ / отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
Общите
условия на крайния снабдител, представени по делото, приети на основание чл.
98, ал. 1 ЗЕ и публикувани съобразно законовите изисквания и представени по
делото също съдържат дефинитивни разпоредби въз връзка с понятията потребител
за битови нужди и стопански нужди. Съгласно клаузата, уговорена в чл. 4, ал. 2
от представените по делото ОУ, „потребители на електрическа енергия за битови
нужди” са физически лица – собственици и ползватели на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, които ползват електрическа енергия за
домакинството си, а съгласно клаузата на чл. 4, ал. 4 потребител за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за
стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа.
От анализа
на цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи
писмен договор (за разликата от потребителите на енергия за битови нужди, при
които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).
По
делото такъв договор не е представен, дори и не се твърди от ответника
наличието на такова обстоятелство. Твърди се, че наследодателката на ищците е
била бизнес партньор № 10602253 за стопански обект в с.Ч.. По делото липсват
каквито и да било данни обектът да е използван за стопански нужди, напротив от
представения нотариален акт е видно, че върху поземления имот са построени
къща, навес и лятна кухня, от което не може дори да се обоснове възможен извод
за използване на обекта за стопански нужди.
Поради
изложеното настоящият състав намира, че между Б.С., като собственик на недвижим
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, и снабдителя „Ч.Е.Б.“ АД
е възникнало правоотношение за доставка на енергия за битови нужди, регулирано
от общите условия на крайния снабдител, представени по делото, приети на
основание чл. 98, ал. 1 ЗЕ. За Б.С., а впоследствие за нейните наследници са
важими правилата за битовите клиенти, а не за клиентите за стопански нужди.
Всички
потребители на електрическа енергия дължат цена за достъпа до
електроразпределителната мрежа, изрично предвидена като компонента в чл. 28,
ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, но с Решение Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР е
разграничен начинът на образуване на цената и условията за нейната дължимост по
отношение на битовите и стопанските клиенти, като е прието, че цената за достъп
за небитовите потребители не зависи от потребеното количество енергия, а от
ангажирания от обекта капацитет на мрежата. Това обаче не важи за битовите
клиенти, при които заплащането на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа зависи и се дължи в зависимост от количеството потребена енергия.
Доколкото
не се спори между страните, че за процесния период не е потребявана топлинна
енергия, то не се дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа.
Поради това са неправилни изводите на първоинстанционния съд за ирелевантност
на довода за липса на ползване на електрическа енергия и за неоснователност на
отрицателните установителни искове.
Предвид
липсата на задължение за заплащане на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, ищците не дължат и начислената от „Ч.Е.Б.“ АД
лихва за забава, доколкото такава се дължи, ако съществува изискуемо главно
вземане.
Поради
изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено,
а исковите претенции – да бъдат уважени.
В
останалата си част – в която съдът е уважил частично исковите претенции –
решението като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Доколкото подадената въззивна жалба е
основателна, право на разноски има въззивникът, сторил разноски, както следва:
държавна такса в размер на 25 лева, платена по сметка на СГС, както и 300 лева
– адвокатски хонорар за процесуално представителство пред настоящата инстанция
/представен е договор за правна помощ от 18.09.2019 г., от който се установява,
че това е уговореният и заплатен адвокатски хонорар/. Доводът за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като се претендира
адвокатски хонорар в предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер, а и представителят на
въззивниците, освен подаване на въззивна жалба, активно е защитавал правата на
подзащните си и в хода на откритото съдебно заседание пред настоящата
инстанция.
С
оглед изхода на делото следва да се преразгледа въпроса за разноските в
първоинстанционното производство, тъй като с оглед уважаването на исковите
претенции право на разноски имат само ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав следва да се съобрази с приетия от първоинстанционния съд
размер на възнаграждението за адвокатско възнаграждение, определен в минималния
размер по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като липсва искане от
В.И.А., Й.И.Н. и С.И.К. за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските. За първоинстанстионното производство те са направили
разноски в размер на 600 лв. – възнаграждение за адвокатски хонорар и 50 лева -
държавна такса. Предмет на въззивното производство е решението единствено
досежно сумата от 214,82 лева /горницата над 343,96 лева до пълния предявен
размер от 558,78 лева – главница за услуга достъп до електроразпределителната
мрежа/ недължима поради липса на основание за нейното начисляване. За тази част
следва да се присъдят разноски на страната и съобразно съотношението към целия
размер на исковите претенции се следват разноски в размер на 93,85 лева.
По
изложените съображения, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 144737 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 64069 от 2018
г. на Софийския районен съд, 33-ти състав, в частта, с която са отхвърлени искове
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, предявени от В.И.А., Й.И.Н.
и С.И.К., всички като законни наследници на Б.В.С., срещу „Ч.Е.Б.“ АД за
признаване за установено, че не дължат на „Ч.Е.Б.“ АД сума от 214,82 лв.
/горницата над 343,96 до пълния предявен размер от 558,78/, представляваща
стойност на услуги за достъп до електроразпределителната мрежа по 62 бр.
фактури за периода 02.10.2015г. - 28.08.2017 г. поради липса на доставка услуги
за обект в с.Ч., общ. Ихтиман, кл. № 200130214513/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, предявени от В.И.А. ЕГН
**********, Й.И.Н. ЕГН ********** и С.И.К. ЕГН **********, всички като законни
наследници на Б.В.С., със съд. адрес ***, кантора 313, чрез адв. Т., срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че не дължат сумата от 214,82 лв. /горницата над 343,96 до пълния
предявен размер от 558,78 лв./, представляваща стойност на услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа по 62 бр. фактури за периода 02.10.2015г. -
28.08.2017 г. поради липса на доставка на услуги за обект в с.Ч., общ. Ихтиман,
кл. № 200130214513.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на В.И.А., ЕГН **********, Й.И.Н., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, със съд.
адрес ***, кантора 313, чрез адв. Т., при условията на разделност сума в размер
на 93,85 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса в първоинстанционното проиводство.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на В.И.А., ЕГН **********, Й.И.Н., ЕГН **********
и С.И.К., ЕГН **********, със
съд. адрес ***, кантора 313, чрез адв. Т., при условията на разделност сума в
размер на 325 лева, представляваща
разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция.
С
оглед цената на исковете, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.