Номер 60021.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдНО II възз. състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Д. Коев
Членове:Стефан Е. Милев
Натали П. Генадиева
Прокурор:Светослав Каменов Милушев (СРП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Е. Милев Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603326 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 20 октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав в открито
заседание на 05.10.2020 г. в състав:
1
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Натали ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Цанкова и прокурор Милушев, като разгледа докладваното
от съдия МИЛЕВ в.н.ч.д. № 3326/20 г., намери за установено следното:
Софийската районна прокуратура (СРП) и частният обвинител М. Д. Ц. (чрез
повереника си – адв. А.) са оспорили с въззивен протест и жалба (неточно именувани
като „частен протест“ и „частна жалба“) постановеното в открито заседание на
29.06.2020 г. протоколно определение, с което СРС (НО, 23 с.) е прекратил (чл. 289,
ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК) наказателното производство по н.о.х.д. № 7079/17 г.,
мотивирайки се с изтеклата абсолютна давност на повдигнатото срещу подс. Р. Г. Х.
обвинение по чл. 343, ал.1, б. „б“ (предл. 2), вр. чл. 342, ал.1 НК.
2
Протестът, поддържан от прокурора при СГП в заседанието пред въззивната
инстанция, претендира, че производството е прекратено незаконосъобразно, тъй като
Районният съд се е позовал на чл. 24, ал.1, т.3 НПК при наличие на повдигнато по реда
на чл. 287, ал.1 НПК ново обвинение, давността за което към дата 29.06.2020 г. не е
била настъпила – доводи, налагащи (според него) отмяна на определението и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Аналогична е и тезата
на повереника на частното обвинение, също преповторена при явяването му пред СГС.
Позицията на защитата на подс. Х. (адв. М.) пък е солидарна с първоинстанционната –
към момента на прекратяване на делото пред СРС е било актуално единствено
първоначално повдигнатото обвинение и давността по него е настъпила преди
процедурата по чл. 287, ал.1 НПК да бъде изпълнена в цялост.
I.
Преди да се произнесе по съществото на спора, втората инстанция прецени, че
следва да остави без разглеждане жалбата на частния обвинител поради нейното
просрочие, като в същото време - да допусне въззивното производство да се развие
единствено в рамките на прокурорския протест. Принципно погрешен е подходът на
подателя на тази жалба да я третира като „частна“ по смисъла на гл. ХХII от НПК.
Така впрочем е постъпил и прокурорът (назовавайки протеста си „частен“), но без да
допусне по-сериозния порок, свързан с изчисляването на началния момент на срока за
подаването му. И държавното, и частното обвинение вероятно не са обърнали
внимание, че първоинстанционните прекратителни определения по чл. 289, ал.1 НПК
се оспорват по реда глава ХХI от НПК, каквато е процедурата за въззивна проверка на
присъдата. Следователно, и сезиращите актове, предизвикващи тази процесуална
проверка, са общите въззивна жалба (чл. 318, ал.4 НПК) и въззивен протест (чл. 318,
ал.2 НПК), които са различни по цел и правни последици от тези по чл. 342-343 НПК.
Въпросът има съществено значение, защото срокът (15-дневен) за оспорване на
процесното прекратително определение по глава ХХI от НПК е започнал да тече „от
обявяването“ му (по аргумент от чл. 319, ал.1 НПК) в откритото съдебно заседание и
той е изтекъл на 14.07.2020 г. В жалбата си, подадена едва на 15.09.2020 г., частното
обвинение е мотивирало спазването на срока с факта, че въпросната страна не е
присъствала в заседанието на 29.06.2020 г., а е научила за постановеното в него
определение по-късно (с което - на практика се позовава на съществуващата, но
неприложима в случая, възможност по чл. 342, ал.1 от гл. ХХII на НПК срокът за
оспорване да се отмерва „от връчване на преписа“ на акта, постановен в закрито
заседание). Този факт, обаче, не е в състояние да дерогира регламента на чл. 319, ал.1
НПК, който е относим за всички страни в съдебното производство.
II.
В същото време, неразглеждането на жалбата на ч.о. М.Ц. не би ограничило
процесуалното й право на защита, защото то може да бъде охранявано и посредством
претенциите, залегнали в протеста на СРП. Освен, че е подаден в срок, този протест е
основателен и СГС прецени, че следва да отмени (по аргумент от чл. 335, ал.2, вр. чл.
334, т.1 НПК) оспорваното с него протоколно определение.
Първата инстанция е приложила неправилно чл. 24, ал.1, т.3 НПК, с което е
допуснала съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.1 НПК.
Абсолютната давност по обвинението за причинената средна телесна повреда
по чл. 343, ал.1, б. „б“ НК (7 години и половина) е следвало да изтече на 16.12.2019 г.
3
Два месеца преди това, в с.з. на 16.10.2019 г. е била приета допълнителна комплексна
медицинска и техническа експертиза и позовавайки се на нейното заключение (че
телесната повреда е „тежка“, а не „средна“), прокурорът е предприел инициатива по
чл. 287, ал.1 НПК, чрез която да повдигне ново обвинение за по-тежко наказуемо
престъпление (причиняване на тежка телесна повреда при условията на чл. 343, ал.1, б.
„б“ НК, чиято обща давност от 10 години изтича на 16.06.2022 г., а абсолютната – на
16.06.2027 г.). Лаконичната формулировка на новото обвинение, обаче, е мотивирала
съда да даде указания за неговата конкретизация – нещо, което прокурорът стриктно е
изпълнил с внесеното на 19.11.2019 г. писмено изменение на обвинението на две
основания (съществена промяна в неговата обстоятелствена част; и прилагане на закон
за по-тежко наказуемо престъпление). Оттук нататък, в няколко поредни заседания
първата инстанция не е успяла да даде ход на делото поради неявяване на подсъдимия.
Едва на 29.06.2020 г. съдът е докладвал новото обвинение, но в същото време - с
протестираното определение е приел предходното обвинение за все още актуално (и
„застигнато“ от срока на давността), поради което се е съобразил с желанието на подс.
Х. наказателното производство да бъде прекратено съобразно чл. 24, ал.1, т.3 НПК.
Определението е неправилно. За да прекрати делото, СРС е преценил, че
изменението на обвинението по чл. 287, ал.1 НПК е сложен фактически състав, който -
освен неговото формулиране от прокурора - включва още две дължими процесуални
действия - надлежното му предявяване на подсъдимия и произнасянето на съда по
неговото допускане. И доколкото именно последните две действия са били
осъществени след настъпване на абсолютната давност на предходното обвинение
(16.12.2019 г.), първата инстанция погрешно е констатирала, че в нейните рамки на
практика не е бил реализиран институтът по чл. 287, ал.1 НПК.
Грешката в прилагането на закона се дължи на неправилното разбиране на
понятието „наказателно преследване“, неговото начало и обхват. Последващите
процесуални действия, дължими след повдигането на всяко обвинение от общ характер
(чл. 219, ал.1, чл. 246, ал.1, чл. 287, ал.1 НПК), не са елемент на самото обвинение и
тяхното техническо забавяне не се явява пречка конкретно предприетото от прокурора
наказателно преследване да се счита за легитимно реализирано. Казаното е еднакво
относимо към процедурите по предявяване на досъдебното обвинение (чл. 219, ал.4
НПК), по връчване на обвинителния акт (чл. 247б, ал.1 НПК) и по предоставянето на
възможност на страните да се подготвят по измененото в съдебно заседание обвинение
(чл. 287, ал.3 НПК). В процесния случай изменението е било предприето и надлежно
заявено от правна и фактическа страна още на 19.11.2019 г., т.е. преди настъпване на
давността за преследване на по-леко наказуемото деяние. Следователно, от този
момент подс. Р. Х. е следвало да бъде считан за обвинен в причинена на ч.о. Ц. тежка
телесна повреда при условията на чл. 343, ал.1, б. „б“ (предл. първо) НК –
престъпление, чиято давност не е настъпила. Нещо повече, по своите правни
последици своевременно заявеното от СРП изменение на обвинението, независимо, че
все още не е надлежно предявено на подсъдимия, съставлява на общо основание
действие, предприето за преследване на лицето по смисъла на чл. 81, ал.2 НК, което
пък му е придало и възможността да „прекъсне“ занапред общата 10-годишна давност
по чл. 80, ал.1, т.3 НК, така че да се изчислява нейният абсолютен размер.
Незаконосъобразното прекратяване на наказателното производство налага
оспореното с протеста определение на Районния съд да бъде отменено, а делото –
върнато на първата инстанция за довършване на съдебно-следствените действия от
същия съдебен състав. Последното не е в противоречие с чл. 29, ал.1, т.1, б. „в“ НПК,
защото формалното основание за отвод би възникнало, ако с постановеното
4
„определение, с което се прекратява наказателното производство“ са били разглеждани
същинските въпроси на делото – авторството на дееца, неговата вина и отговорност. В
конкретния случай съдебното произнасяне е било сведено единствено до това – било
ли е своевременно (в рамките на давността) изменено обвинението срещу подсъдимия,
а така поставеният въпрос има изцяло процесуални измерения и не разкрива
предубеденост относно дължимите впоследствие по силата на чл. 301, ал.1 НПК
отговори с присъдата.
Водим от всичко изложено дотук и съобразно приложимата по аналогия в
случая разпоредба на чл. 334, т.1 НПК, Софийският градски съд, НО, Втори въззивен
състав,
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.06.2020 г. по н.о.х.д. № 7079/17 г. на
СРС, НО, 23 с-в.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия от
същия съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ч.о. М. Д. Ц. срещу протоколно
определение от 29.06.2020 г. по н.о.х.д. № 7079/17 г. на СРС, НО, 23 с-в.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6