Решение по дело №934/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 60
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20203130100934
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. *****, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20203130100934 по описа за 2020 година

Предявен е иск /след оттегляне на част/ с правно основание чл. 422 вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено между
страните, че МЛ. Р. ИВ., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, гр. Варна, сумите, както следва: сумата от
287.74 лева, представляваща ½ от стойността на ползвани и неплатени В и К
услуги за периода от 21.04.2017 г. до 25.03.2019 г., на адрес гр.*****, ул.
„*****” №2, по партида с абонатен номер 3257501; сумата от 48.27 лева,
представляваща ½ от лихва за забава за периода от 23.06.2017г. до
04.12.2019г. върху главницата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1192/12.12.2019г. по
ч.гр.д. №1862/2019г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 11.12.2019г.
до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото разноски, както и тези по
заповедното производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги, доставяни от ищцовото дружество, в качеството му
на В и К оператор в обект, находящ се в гр. *****, ул. „*****” №2. Твърди, че
за периода от 12.03.2001 г. до 25.03.2019 г е доставил на ответника услуги
цената, на които той не е заплатил. По партидата на ответника е натрупана
като дължима главница в размер на 1698.75 лева, ведно с лихва за забава от
1838.23 лева, начислена за период 14.04.2002г. до 04.12.2019г., от които
1
ищецът претендира половината. Поради неплащане на горните суми, ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №
1862/2019г. по описа на ПРС. Искането отправено до съда е за уважаване на
исковата претенция така, както е била заявена.
С уточнителна молба вх.№2845/16.07.2021г. се посочва, че Р.И.Р. и
Е.Р.Р. са праводатели на Й.Р.А. и МЛ. Р. ИВ., като последните двама са
съсобственици на процесния имот на по ½ ид.ч. въз основа на дарение и
наследство.
В съдебно заседание ищецът, чрез юк. В. поддържа предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител. Сочи се, че доколкото няма данни за
реалното изпълнение на задължението на ищеца, респективно ползване от
ответника, то предявените искове са неоснователни. Прави възражение за
погасяване на задълженията по давност за периода 12.03.2001г. до
22.05.2009г. Настоява се за отхвърляне на претенцията.
В уточнителна молба вх.№5640/14.12.2021г. се посочва, че адреса на
ответника е в гр.****, поради което последният не е използвал твърдените
услуги.
След направено оттегляне, производството е прекратено по отношение
на сумата от 561.63лв., представляваща главница, дължима за периода от
14.04.2002г. до 22.05.2009г. и сумата от 870.84лв., представляваща
обезщетение за забава, дължимо за периода 14.04.2002г. до 04.12.2019г.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител
поддържа становищата си по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №1862/2019г. по описа на ПРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение №1192/12.12.2019г. Настоящето
производство е образувано след като заповедният съд е направил преценка за
редовно връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Предявеният по делото иск възлага в тежест на ищеца да докаже, че
страните са във валидни облигационни отношения по договор за доставка на
ВиК услуги, по което ответникът има качеството потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период като титуляр
на партида с абонатен номер 3257501 за периода 21.04.2017 г. до 25.03.2019
г.; че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално
доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения
в Общите условия ред.
Установява се от удостоверения за наследници на Р.И.Р., починал на
27.08.1991г. и Е.Р.Р., починала на 29.09.2008г., че техни наследници са
2
дъщеря им Й.Р.А., ЕГН ********** и МЛ. Р. ИВ., ЕГН **********.
Представен по делото е Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№67, том I, дело №347/1997г., по силата на който на 28.02.1997г. Е.Р.
подарява на децата си Й.А. и М.И. собствените й 2/3 ид.ч. от дворно място от
120 кв.м., представляващо пл. №405, за което е отреден парцел №405, 406, в
кв. №11 по плана на града, при граници: А.А., Р.М., С.И., А.Ю. и улица,
заедно с 2/3 ид.ч. от построените в мястото къща и стопански постройки.
По делото не са събрани докателства за разпореждането с този имот от
страна на ответника. След като са налице данни, че веднъж ответникът е
станал титуляр на вещно право върху имота и не е установено, че странта се е
разпоредила с имота или по друг начин е загубила титулярството на правото,
единствено възможен е извода, че ответникът е собственик на имота.
Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество, качество потребител имат
физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Доколкото ответникът е собственик на имота на
потребление, същият има качеството на потребител на ВиК услуги.
Дори да не се сподели този извод и да се приеме, че ответникът се е
разпоредил с имота /за което няма данни/, представляваща обект на
потребление, следва да се има предвид, че по делото не е спорно, че
ответникът не е уведомил ищцовото дружество за настъпилата промяна в
собствеността на имота.
В чл.61, ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишния
собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-
дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на
партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване
на имота.
Същевременно в чл.64, ал.1 от Общите условия е разпоредено, че
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К
операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на
партида от новия собственик или ползвател. Цитираната разпоредба на ОУ е в
пълно съответствие с чл. 9а Наредба №4/14.09.2004г., съгласно която
промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване
на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната
по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите
условия.
Следователно, дори при промяна в титулярството на правата по
отношение на водоснабдения имот, доколкото тази промяна не е съобщена на
оператора, като единствено възможен се налага извода, че ответникът е
надлежно материално легитимиран да отговаря по иска в качеството му на
потребител на В и К услуги.
С оглед гореизложеното като ирелевантни съдът оценява възраженията
на процесуалния представител на ответника, че последният не живее в имота
3
и реално не той е ползвател на услугите на ВиК.
От предоставените справки за недобора се установява, че при ищеца
титуляр на партида с клиентски №3257501 се води ответникът М.И. и Й.Р.А.
за обект на потребление, находящ се в гр.*****, ул. „*****” №2, както и че
последното показание на водомера е 295 куб. м. от 25.08.2020 г.
Доколкото исковото производство е заведено единствено срещу МЛ. Р.
ИВ., то правилно претенцията е за ½ от общото задължение. Тава е така, тъй
като съгласно чл.59, ал.4 от ОУ в случаите, когато правата на потребител се
притежават от няколко лица, имота се ползва от повече от един потребител,
ВиК операторът открива партиди на всички потребители въз основа на
документ и споразумителен протокол за разпределение на отчетените
количества. При липса на споразумителен протокол отчетените количества се
разпределят между потребителите поравно, до предоставяне на документ,
доказващ различни размери на дяловете.
По втория релевантен въпрос за доставката на ВиК услуги:
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден
в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради –
етажна собственост. На основание чл.23, ал.4 от Общите условия, одобрени с
решение №ОУ-09/11.08.2014г. отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване
на представител, отчетът се подписва от свидетел.
За установяване извършената доставка са представени извадки от
карнетни листи от 27.03.2017 г. до 23.01.2019г., с последно показание 277 м3.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
показанието на водомера към датата на проверката е 882 м3. Към 23.01.2019 г.
е посоченото в карнета /л. 155/ показание -277 куб.м., поради което дори и
при несъотвестве на показанията по карнети и спраката по недобора,
петендираното като незаплатено количество не надвишава действително
потребеното.
От ответника е направено възражение за погасявяне на задълженията,
касаещи периода 12.03.2001г. до 22.05.2009г. по давност. Доколкото
възражението обхваща вземания, за които е направено оттегляне на иска, то
настоящият състав намира, че не следва да го обсъжда.
Така мотивиран, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване
за дължимост на суми за периода 21.04.2017г. до 25.03.2019г., които
съобразно заключението на вещото лице съвпадат с претендираните 287.74лв.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал.
4
2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „ВиК” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане
на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от
23.05.2017 г. до 25.03.2019г. Претенцията следва да бъде уважена в цялост
съобразно неоспореното заключение на вещото лице размер, според което
дължимият размер от ½ част от лихвата за забава за задължения за ползвани
ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 04.12,2019г. е общ сбор от
48.27лв. Възражението за погасяване на задълженията касае претендираните
вземания, за които е налице прекратяване на производството, поради което
няма да се обсъжда.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Съобразно приложения списък по
чл. 80 ГПК и представените доказателства за сторени разходи на ищеца се
следва сумата от 440лева, тъй като възнаграждението за юрисконсулт се
определя от съда на 100 лева, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК. На страната се следват
и разноски за заповедното производство в размер на 75 лева. В случая съдът
съобразява оттеглената част от иска и присъжда дължимата държавна такса,
съобразно останалото като висящо производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че МЛ.
Р. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Провадзия, ул. „*****” №2 ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД , ЕИК ********* гр. Варна
сумата от 287.74 лева /двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и
четири ст./, представляваща ½ от стойността на ползвани и неплатени В и К
услуги за периода от 21.04.2017 г. до 25.03.2019 г., на адрес гр.*****, ул.
„*****” №2, по партида с абонатен номер 3257501; сумата от 48.27 лева
/четиридесет и осем лева и двадесет и седем ст./, представляваща ½ от
лихва за забава за периода от 23.06.2017г. до 04.12.2019г. върху главницата,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1192/12.12.2019г. по ч.гр.д. №1862/2019г. по описа на ПРС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 11.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МЛ. Р. ИВ. , ЕГН **********, с адрес гр. Провадзия, ул.
„*****” №2 ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от 440 лева
/четиристотин и четиридесет лева/, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното
5
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6