Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
09.01.2019
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3089/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.И.Д. и
Ц.Х.Д., с която са предявени срещу „Ч.Р.Б.“ АД, искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от по 250000 лв. за всеки от ищците, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им М.В.Д.,
настъпила на 10.05.2015 г. в следствие от неизпълнение от служители на
ответника на задължение за обезопасяване на електрически проводник. Претендират
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите,
както и присъждане на деловодните разноски.
Ищците твърдят, че смъртта на сина им е причинена от токов
удар след катастрофа в електрически стълб, собственост на ответното дружество. Сочат,
че синът им е бил жив, но поради падането на електрически стълб след удара с
автомобила и попадане на електропроводници върху тялото, преминаване на
електрически ток с високо напрежение е станало причина за смъртта му. Твърдят,
че системата за изключване на напрежението на електрически ток не е била
изправна и не е сработила, както и че противоправно електропроводниците са били
неизолирани, което е довело до настъпване на токов удар, причинил смъртта на
сина им. Позовават се на противоправно неизпълнение от ответника на
задължението му да осигури автоматичното спиране на тока при външно
въздействие, подобно на това при катастрофата.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че смъртта на М.В.Д. е настъпила в резултат на нарушение на
правилата за движение от водача на лекия автомобил – Е.Б.С.и не е в причинна
връзка с изправността на електроснабдителната инфраструктура. Сочи, че
служителите му са изпълнили нормативните изисквания за техническа експлоатация
на електрически централи и мрежи, включително необходимите периодични огледи и
проверки на въздушния електропровод. Позовава се на погасяване на вземането за
обезщетение чрез плащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя на виновния водач.
Третото лице-помагач на страната на ответника „Е.А.Д.Ю.С.А
(КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ, ЕИК ******* – правоприемник на първоначално
конституираното трето лице-помагач „Е.А.Д.Ю.Л.(КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, оспорва
исковете по основание и размер.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
Не
се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства,
че синът на ищците М.В.Д. е починал на
10.05.2015 г. при пътнотранспортно произшествие, настъпило по следния
механизъм: на входа на с. Яхиново, по ул. „Иван Вазов“ в посока на гр.
Дупница, Е.Б.С.управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ със скорост
от около 120-130 км/ч и след употреба на алкохол. Поради загуба на управлението
лекият автомобил внезапно се е отклонил наляво, напуснал платното за движение и
самокатастрофирал в крайпътен бетонен електрически стълб. При катастрофата
пострадали водачът и двамата пътника, сред които синът на ищците М.В.Д.. От документите от досъдебното
производство, разпитаните в настоящия процес свидетели и съдебно-медицинската
експертиза се установява, че бетонният електрически стълб е паднал, при което настъпил допир между
тялото на пострадалия М.Д. и електрически проводник, при което през тялото му
протекъл ток.
За да бъде уважен предявения иск,
следва да се установи, че претендираното вземане е възникнало и не е погасено.
Относно възникване на вземането:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на
възложителя има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица, а не от вината на възложителя на
работата.
За да бъде ангажирана отговорността
на възложителя по чл.49 ЗЗД, следва да се установи осъществяването на следния
правопораждащ фактически състав: противоправно действие или бездействие, извършено
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; настъпване
на вреди; наличие на причинна връзка между противоправното поведение и вредите
и вина у физическото лице, изпълнител на възложената работа (за която е налице
законоустановена оборима презумпция). Не е необходимо да се установява
конкретното лице, осъществило деянието (чрез действие или бездействие), като е
достатъчно да се установи, че то е от кръга лица, на които ответното дружество
е възложило работа.
Съдът приема, че по делото не се
установява първият елемент на така посочения фактически състав, а именно –
противоправност на действие или бездействие на служителите на ответника,
свързана със спазване на изискванията за безопасна експлоатация на
електропреносната мрежа.
Със Закона за енергетиката е
въведено изискването към лицата, които експлоатират енергийните обекти,
електропреносната и електроразпределителната мрежа, да ги поддържат в
съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при
работа и да осигурят сигурно, безопасно и ефективно функциониране на
електроенергийната система (виж чл.67, чл.87, чл.109, чл.113 ЗЕ). Спорен по
делото е въпросът дали са спазени нормативноустановените изисквания за
безопасна експлоатация на електрическата мрежа в с. Яхиново и по-специално – на
тази част от трасето, представляваща електропроводници, които са достигнали
земята и тялото на пострадалия след срутването на бетонния стълб в следствие на
удара на автомобила.
Установява
се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че при трайно
претоварване или късо съединение в електроразпределителната мрежа - ниско
напрежение и улично осветление, трябва да задействат автоматичните прекъсвачи,
монтирани в разпределителната табла на трафопоста. Автоматичният прекъсвач в
трафопоста, който е обслужвал местността на инцидента, е имал вградени термична
защита и токова отсечка, представляващи най-съвременното техническо решение.
Токовата отсечка не е изключила електрическото захранване, защото проводниците
на стълба, дори и след падането му, са останали стегнати към порцелановите
изолатори и не са направили късо съединение – не са се допрели един в друг.
Според вещото лице електрическата верига се е осъществила между проводника и
тялото на М.Д., но не е настъпило късо съединение, тъй като токът не е
достигнал нужния предел. Термичната зашита също не е изключила поради ниския
товар върху тока. След преглед на относимата документация и оглед на място
вещото лице е установило, че при периодичните обходи на въздушни линии ниско
напрежение, извършени от служителите на ответното дружество през 2014 и 2015
г., не са констатирани дефекти по стълбовете, изолатори и куки, проводници,
електромерни табла, заземления и рекордомани на захранващия трафопост. Електроразпределителната
мрежа е била изпълнена с голи проводници върху изолатори и кабели тип AL/R, които обаче са били на височина 6,5-7 метра от земята, за
да се гарантира безаварийна експлоатация на мрежата и безопасността на хората.
В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че както към момента на
инцидента, така и към настоящия момент е допустимо използване на голи
проводници на порцеланови изолатори в процесния тип електрическа мрежа. В този
случай има нормативновъведено изискване за височина, което в конкретния случай
е било спазено.
Въз
основа на така установеното съдът приема, че не е налице противоправно действие
или бездействие от служители на ответника, изразяващо се в неосигуряване на
изправност на системите за сигурност на електропреносната мрежа или в
използване в съоръженията на мрежата на проводници, които не е било допустимо
да се използват, от гледна точка на нормите за безопасност. От техническата
експертиза се установява, че действително не е налице автоматично прекъсване на
тока при контакта на проводниците с тялото на пострадалия, но това не се дължи
на техническа неизправност на системите за сигурност или на използване на
недопустим вид проводници. От тук следва, че не е налице противоправно
поведение от страна на служители на ответника. Изпълнени са всички нормативни
изисквания за поддръжка, обезопасяване и проверка на електроразпределителната
мрежа. Фактът, че проводниците на електрическия стълб са се намирали на 6-7
метра височина от земята, в сервитутна зона, която забранява въздействие от
страна на трети лица, е достатъчна гаранция за осигуряване на безопасната им
експлоатация. Системата за автоматично спиране не тока е създадена да се
изключва при претоварване, което обаче поради обективни фактори не е могло да
настъпи.
След като не е налице противоправно
поведение, отговорността на ответника за деликт по реда на чл.49 ЗЗД не може да
бъде ангажирана.
Относно погасяване на вземането:
За
пълнота следва да се отбележи, че вземането на ответниците за обезщетение за
вреди от смъртта на сина им е погасено чрез плащане на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя на гражданската отговорност на виновния
водач. Ищците не оспорват, че са получили застрахователно обезщетение от ЗК „Л.И.“
АД, за което се представят сключени споразумения (л. 292 и 293), в които е
обективирана волята им да получат по 40000 лв. за всеки от тях, представляващи
обезвреда на неимуществените вреди, настъпили в резултат на смъртта на М.В.Д.
при пътно произшествие. Страните са заявили, че претенциите им са удовлетворени
напълно, като размерът на обезщетението е бил определен при условията на принос
на пострадалия за настъпване на вредите поради съгласие за превоз от алкохолно
опиянен водач и липса на обезопасяване по време на превоза. От текста на двете
споразумения може да се направи извод, че уговореното обезщетение не е
частично, а е установено по волята на страните в пълния си дължим размер.
Според
указанията, дадени в ТР № 1/2016 на ОСГТК на ВКС, при сключено извънсъдебно споразумение
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с
което е постигнато съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, при изрично заявление, че платената сума ги покрива
изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди
отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ.
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото
правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното
увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното
обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на
обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото
право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя
на вредата.
Ето защо следва да се приеме, че
дори и процесното вземане срещу ответника да бе възникнало, то същото се явява
погасено чрез извършено плащане от страна на друг субект, отговарящ за
репариране на вредите.
По така изложените съображения съдът
приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На
ответника следва да се присъдят направените разноски. Основателно е
възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника – същото не е съобразено с действителната правна и фактическа
сложност на делото и следва да се намали до минималния размер съобразно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. – до сумата от 11530 лв. На ответника следва да
се присъдят и разноските за експертизи в размер на 450 лв.
По
изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.И.Д., ЕГН **********, и Ц.Х.Д., ЕГН **********, срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес: *** Бизнес Център, искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от по 250000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина им М.В.Д., настъпила на 10.05.2015 г.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********, и Ц.Х.Д., ЕГН **********, да заплатят на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес: *** Бизнес Център, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 11980
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника: „Е.А.Д.Ю.С.А (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ, ЕИК *******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: