РЕШЕНИЕ
№
град София, 18.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1940/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 16.09.2019 г., постановено по гр.д. № 39950/2015 г. СРС съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Столична Община, ЕИК ********, е адрес: гр. София, ул. „********срещу „Х.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис № 2, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 44063.6234.4131 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № 18-8300/04.06.2014 г. на Началника на СГКК - София, с площ от 15 743 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, с адрес: с. Лозен, район „Панчарево“, м. „Често Раске“ /„Чикерица“/, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 44063.6234.77, 44063.6234.10, 44063.6234.76, 44063.6234.4114, 44063.6234.33, 44063.6213.259 и 44063.6234.4130, и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху процесния недвижим имот. С оглед изхода на правния спор е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - Столична Община, ЕИК ********, която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. Със същата твърди, че първоинстанционният съд не е имал правомощието да извършва инцидентен контрол за валидност на административният акт( Решение № 1623/23.02.2000 г. на ПК Лозен), от който черпи правото си на собственост, а ответникът не е имал правен интерес да оспорва валидността на това решение, тъй като е придобил същия имот от несобственик. Освен това сочи, че решението, с което е възстановено правото на собственост на праводателите на въззиваемия върху процесния имот е отменено по реда на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, поради което те не са били собственици на същия, а от там съответно и той не е придобил собствеността по договора за покупко-продажба.
Във връзка с подадената въззивна жалба е постъпил отговор от страна на ответника, въззиваем в настоящето производство, с който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Неоснователно е възражението на въззивника, че в рамките на първоинстанционното производство съдът не е имал правомощие да проведете инцидентен контрол на валидността на административния акт, въз основа на който е възникнало правото му на собственост. Ответникът по иска е направил съответно възражение за нищожност на Решение № 1623/23.02.2000 г. на ПК Лозен, с което е възстановено правото на собственост на Община Панчарево - Кметство Лозен съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Горни Лозен върху имоти, сред които под № 8 е и нива от 17.953 дка, шеста категория, м. „Често Раске“, имот № 127001 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 000460 Полски път на Община Панчарево - Кметство Лозен; № 000394 Път IV кл. на Община Панчарево - Кметство Лозен; № 000480 Гор. стоп. тер. на МЗГАР - Държавно лесничейство; № 000393 Полски път на Община Панчарево - Кметство Лозен и на основание чл. 17, ал.2 ГПК съдът правилно е направил проверка на валидността на административния акт.
Ищецът основава правото си на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на представено по делото АЧОС №1598/20.10.2000 г., издаден въз основа на Решение № 1623/23.02.2000 г. на ПК Лозен, с което е възстановено правото на собственост на Община Панчарево - Кметство Лозен съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Горни Лозен върху имоти, сред които под № 8 е и нива от 17.953 дка, шеста категория, м. „Често Раске“, имот № 127001 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 000460 Полски път на Община Панчарево - Кметство Лозен; № 000394 Път IV кл. на Община Панчарево - Кметство Лозен; № 000480 Гор. стоп. тер. на МЗГАР - Държавно лесничейство; № 000393 Полски път на Община Панчарево - Кметство Лозен. Представена е в копие и Скица № 1918/07.02.2000 г., представляваща неразделна част от горното решение. В първото открито заседание посоченото решение е представено в оригинал за констатация. Посоченото решение е издадено по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ и, когато е придружено със скица и влязло в сила удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт ( чл.27, ал. 3 ППЗСПЗЗ). Съдебната практика, включително и задължителната такава /ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС, т. 1/, приема последователно, че с решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие като това се отнася и за двата вида решения за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Срещуположната страна, настоящ въззиваем, оспорва правото на собственост на въззивника, като основава правото си на собственост на конститутивен нотариален акт - Нотариален акт № 18, том I, per. № 203, дело № 14, на 27.01.2014 г., с който „Б.Р.П.“ АДСИЦ е продало на „Х.И.“ ЕООД поземлен имот е идентификатор 44063.6234.4115 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-22- 473/30.05.2012 г„ с площ от 17 743 кв. м., като твърди и представя доказателства за това, че неговия праводател е придобил собствеността по силата на конститутивен нотариален акт - Нотариален акт № 167, том II, per. № 2321, дело № 266/2012 г., на 12.07.2012 г., с който Т.Б.В.и Е.Б.М.са продали на „Б.Р.П.“ АДСИЦ поземлен имот с идентификатор 44063.6234.4115 по КККР. Тези праводатели от своя страна били придобили имота въз основа на Решение № 1388ГЛ/04.01.1993 г. на ПК Лозен, издадено по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ(в съществуващи или възстановими стари реални граници) и Решение № 1388ГЛ/04.01.1993 г. на ПК Лозен, издадено по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ(в нови реални граници с план за земеразделяне), с всяко от които е признато правото на собственост на Б.Д.Й.върху земеделски земи, сред които под № 3 е и нива от 18.300 дка, пета категория, м. „Често Раске“.
При предявен иск по чл. 108 ЗС ищецът следва да установи, че е собственик на имота и че ответникът го владее, като последното не е спорно по делото. В тази връзка, предвид факта, че и ответникът се легитимира като собственик въз основа на акт за собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.( ТР № 11 от 21.03.2013 Г. по тълк. д. № 11/2012 Г., ОСГК на ВКС. Ищецът и настоящ въззивник следва да докаже, че в негова полза е налице валидно и влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 27 ППЗСПЗЗ. Доколкото валидността на решението е оспорена от срещуположната страна с твърдение за нищожност, то съдът следва да проведе инцидентен контрол върху валидността на административния акт на основание чл. 17, ал.2 ГПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
От събраните по делото доказателства се установява, че в полза на въззивника е било издадено Решение № 1623/23.02.2000 г. на ПК Лозен, ведно със скица, с което е възстановено правото на собственост на Община Панчарево - Кметство Лозен съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Горни Лозен върху имоти, сред които под № 8 е и нива от 17.953 дка, шеста категория, м. „Често Раске“, имот № 127001 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 000460 Полски път на Община Панчарево - Кметство Лозен; № 000394 Път IV кл. на Община Панчарево - Кметство Лозен; № 000480 Гор. стоп. тер. на МЗГАР - Държавно лесничейство; № 000393 Полски път на Община Панчарево - Кметство Лозен, който имот е безспорно идентичен с този, посочен в документа за собственост на въззиваемия. Същото е издадено въз основа на представените по делото Заявление с вх. № 1623/04.06.1992 г., подадено от Кметство Лозен, по което е образувана преписка № 1623 за възстановяване собствеността му върху земеделските земи в землището на с. Горни Лозен и Протокол № 1623/23.09.1999 г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с. Горни Лозен, ПК Лозен, в който е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с обща площ от 108.700 дка с план за земеразделяне, сред които са и 43 дка в м. „Често Раске“, шеста категория, при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ. Отказано е да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имоти, сред които са и 442 дка в м. „Често Раске“, шеста категория.
Съдът приема това обстоятелство( за издаването на соченото решение) за доказано, доколкото пред него е представено копие от решението, ведно със скица и в първото по делото съдебно заседание е представен и оригинал на това решение, намиращ си в притежание на въззивника, който не е оспорен като неистински документ от противоположната страна.
Решенията по чл.27 ППЗСПЗЗ влизат в сила с влизането в сила на плана за земеразделяне, а това става, ако същият не е обжалван в срока по чл. 25, ал.6 ППЗСПЗЗ. От приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява, че изработеният план за земеразделяне на с. Горни Лозен е обявен в ДВ, бр. 84/24.09.1999 г. и е влязъл в сила на 24.10.1999 г. От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице Костов, се изяснява, че партидата на поземлен имот № 127001 в с. Горни Лозен в Регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ, поддържан от ОСЗ до влизането в сила на КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. е открита на 17.11.2000 г. и в нея като собственик на имота е отбелязана Община Панчарево - Кметство Лозен на основание Решение № 1623/23.02.2000 г. на ПК Лозен за 17.953 дка и АЧОС № 1598/20.10.2000 г., регистриран на 12.02.2010 г. като в Регистъра не са отбелязани данни за бивши собственици.
При така установеното съдът намира, че въззивникът е установил, че в негова полза е издадено Решение № 1623/23.02.2000 г. на ПК Лозен и същото е влязло в сила, противно на изводите на първоинстанционния съд.
Въпреки горното въззивната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд за нижощност на решение № 1623/23.02.2000 г. на ПК Лозен, изложени при условие, че се приеме, че решението е постановено и влязло в сила. В тази връзка съдът намира, че когато по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК се извършва преценка за валидността и материалната законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността, следва да се имат предвид постановките на общата теория за нищожност и унищожаемост на административните актове. Решението на органа по чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е нищожно, когато е постановено от некомпетентен орган, като некомпетентността може да е по степен, териториална и материална (така - ТР № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. на ВС, ОСГК). Материална некомпетентност е налице, когато административният орган разглежда въпрос, който не е от неговата компетентност.
Като се има предвид изложеното съдът споделя изцяло изводите на съда, че Решение № 1623/23.02.2000 г. на ПК Лозен е издадено при липса на компетентност, което води до неговата нищожност. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че Заявление с вх. № 1623/04.06.1992 г., въз основа на което е издадено соченото решение, е подадено от Кметство Лозен, за възстановяване на собствеността в негова полза. Кметството не е самостоятелна юридическа личност, а Кметът на кметството може да представлява общината само въз основа на упълномощаване. По делото не е представено доказателство за наличие на упълномощаване на Кмета на Кметство Лозен да заяви искане за възстановяване на собственост в полза на общината. Предвид посоченото, така подаденото заявление следва да се третира като липса на искане за възстановяване на собствеността, отправено до органа по чл. 33 ЗСППЗ, предвид което поземлената комисия няма компетентност да я възстанови, а това води до нищожност на административния акт.( така и напр. определение № 444 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 141/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС). От текста на решението се вижда и че собствеността е възстановена в полза на Кметството, което е неправосубектно.
Доколкото процесното Решение с вх. № 1623/04.06.1992 г. се явява нищожно, то въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, не се легитимира като собственик на процесния имот, поради което искът по чл. 108 ЗС подлежи на отхвърляне, независимо от наличието или липсата на основания ответникът да владее имота, поради което последните не следва да се обсъждат.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемият има право на направените от него разноски във въззивното производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение
от 16.09.2019 г., постановено по гр.д. № 39950/2015 г. СРС.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, Столична Община, ЕИК ********, е адрес: гр. София, ул. „*******да
заплати на „Х.И.“ ЕООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:*** сумата от 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.