Номер / .03.2023
год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
секретар: Теодора Чавдарова
прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 121 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) – София, ЕИК *****, представлявано от изп.директор инж.Ц.Б.чрез
процесуалния му представител ст.ю.к.В.В., против решение
№779/10.06.2023г по АНД № 1429/2022г на РС - Варна, 29 с-в, с което е потвърдено издаденото
от председателя на ДАМТН НП №НЯСС-44/24.02.2022г и наложената на касатора Имуществена санкция в размер на 1 000лв. на
осн.чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за неизпълнение на задължение по
чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 от същия Закон.
Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1
т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН –
неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват изводите на ВРС за
спазен срок по чл.34 от ЗАНН, за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по издаване на НП, за липса на изключващо
отговорността обстоятелство (относно неполучаването
на строителните книжа на язовира при прехвърлянето на имота на държавата), за
компетентност на актосъставителя и АНО за проверка и контрол на язовира в с.К. предвид доказаното обстоятелство, че той е малък
язовир по см.чл.141а ал.2 от ЗВ, за липса на основание нарушението да бъде
квалифицирано по чл.28 от ЗАНН. Твърди се и липса на мотиви на обжалваното
решение с аргумент, че в него присъстват административни органи и мотиви без
връзка с настоящия казус, докато съдът изобщо не е извършил преценка по
предявените от касаторите 44 основания и факти във
въззивната жалба против НП. С тези мотиви се претендира отмяна на решението и
на потвърденото с него НП като незаконосъобразни, и се претендират разноски в
производството. В съдебно заседание, редовно призовани, касаторите
не се представляват.
С отговора си по касационната жалба ответникът – председателят на ДАМТН
чрез процесуалния си представител експерт-юрист Е.З.оспорва
всички възражения на касаторите и излага съображения
за законосъобразност и обоснованост на решението на ВРС, въз основа на които
настоява за оставянето му в сила и претендира присъждане на разноски на
осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН, а алтернативно възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на касаторите в случай, че то
надвишава минималния размер. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Участващият в
производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище
за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
Анализирайки събраните на съдебното
следствие пред него гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 02.06.2021г. на
осн.чл.190 ал.4 т.2 от ЗВ служители на ДАМТН, сред които и св.Н.И.,
извършили проверка на язовир „К.”, находящ се в ПИ с идентификатор *****в
землището на с.К., общ. Аксаково, обл.Варна,
с АОС (п) № 9902/19.02.2020г, собственост на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“. В хода на проверката чрез обход, оглед на малка
язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документите за експлоатация
било установено, че не е изготвен инвестиционен проект – заснемане, такъв не е
представен в ДАМТН и не са представени доказателства от собственика за
наличието на такъв, т.е. че собственикът на язовир „К.“ не е изпълнил
задължителното предписание, дадено му с КП №05-01-28/24.09.2020г на ГД „Надзор
на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да представи в ДАМТН
инвестиционен проект – заснемане, който да бъде одобрен по реда на чл.145 ал.5
от ЗУТ, със срок на изпълнение 30.11.2020г. За това нарушение, осъществено на 01.12.2020г
и квалифицирано по чл.190а ал.2 от ЗВ, както и за още две такива по същия
текст, свързани с неизпълнението на други две предписания от същия КП в
качеството им на собственици на язовира, установени в хода на същата проверка, на
24.08.2021г против ДПУСЯ бил съставен АУАН, връчен на същата дата чрез
упълномощено лице. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН против акта постъпили подробни
писмени възражения, сходни с поддържаните в съдебното производство. Въз основа
на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите
констатации на актосъставителя, така на правната квалификация на нарушението, отразил
писменото възражение „като неоснователно за нарушението, описано в
обстоятелствената част на настоящото наказателно постановление“, и на
осн.чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ наложил на ДПУСЯ имуществена санкция в специалния
минимум от 1 000лв.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че НП
е издадено от компетентен орган; в хода на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения; НП е издадено в преклузивния
шестмесечен срок, и съдържането му е съобразено с минималните изисквания по
чл.57 от ЗАНН, вкл. и досежно описанието на нарушението, индивидуализирано в
степен, позволяваща на наказаното лице да разбере за какво е обвинено и срещу
какво се защитава; посочени са нарушението материално-правни норми, а
наказанието е индивидуализирано – поради това съдът отказал да приеме
възраженията за неточно описание на нарушението и мястото на извършването му.
По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че от установената
по делото фактология следва несъмнен извод, че ДПУСЯ е осъществила от обективна
и дори от субективна страна състав на административно нарушение по чл.190а ал.1
вр.ал.1 т.3 от ЗВ, тъй като няма спор, че проверяваният язовир е тяхна
собственост и не е изпълнено задължителното предписание от 24.09.2020г да се
представи „проект за заснемане“, който да бъде одобрен по реда на л.145 ал.5 от
ЗУТ до 30.11.2020г, т.е. правилно е определена и датата на нарушението
01.12.2020г. По-нататък съдът приел, че нарушението е безспорно доказано,
обективно съставомерно и правилно квалифицирано; то не представлява маловажен
случай, тъй като по нищо не се различава от останалите нарушения от същия вид; а
наложеното наказание в минимален размер е справедливо и съответно на целите по
чл.12 от ЗАНН. С тези аргументи предходният съдебен състав потвърдил НП, като
присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Настоящия съдебен състав споделя
възраженията на касаторите за допуснато съществено
процесуално нарушение при постановяване на проверяваното решение, изразяващо се
в липса на мотиви. Макар формално такива да са налице, те са лаконични, общи и бланкетни, съдържат обсъждане на възражения, каквито в
случая липсват, но за сметка на това се характеризират с пълна липса на
обсъждане на всички многобройни релевантни възражения на настоящите касатори. Така от вниманието, преценката и произнасянето на
въззивния съд са убегнали възраженията: 1. За
пропуснат срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН; 2. За отправена до ДАМТН молба с указания
за изпълнение на задължителното предписание с оглед факта, че при прехвърлянето
на собствеността на язовира от общината на държавата ДПУСЯ не е получило
проектна документация за строителството и изграждането му, което ги поставя в
обективна невъзможност да изпълнят изискването на чл.145 ал.5 от ЗУТ чрез
представяне на строителни книжа; 3. За това, че язовир „К.“ е малък язовир по
см.чл.141а ал.2 от ЗВ и съгл.ал.3 на същия текст не подлежи на контрол по реда
на ЗВ и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние, т.е. че за органите на
ДАМТН не е налице правно основание за осъществяване на контрол по отношение на
същия язовир, съотв. че АУАН и НП са издадени от
некомпетентни лица и че вмененото им нарушение е обективно несъставомерно,
понеже се изразява в неизпълнение на предписание, което не почива на правно
основание и е издадено от некомпетентни лица. Тези аргументи са изложени още
във възражението по чл.44 ал.1 от ЗАНН против АУАН и са доразвити във
въззивната жалба, аргументирани са подробно и мотивирано, но са останали без
обсъждане и отговор от страна на въззивния съд. Доколкото те касаят
компетентността на издателите на АУАН и НП и обективната съставомерност
на санкционираното административно нарушение като основни подлежащи на проверка
факти в съдебното производство по ЗАНН, и главни основания за законосъобразност
на всяко НП, липсата на обсъждане и произнасяне по тези възражения резултира в липса на мотиви на проверяваното решение. Така
констатираното процесуално нарушение е съществено и неотстранимо в настоящата
фаза на съдебното производство – при произнасяне по горецитираните възражения
на наказаното лице за първи път от касационната инстанция страните ще бъдат
лишени от инстанция по същество, което на свой ред представлява съществено процесуално
нарушение и е недопустимо.
Изложеното квалифицира касационната жалба
като основателна на поддържаното в нея основание по чл.348 т.2 от НПК –
съществено процесуално нарушение при постановяване на проверяваното решение, и безалтернативно налага уважаването й чрез отмяна на същото
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото
разглеждане съдът следва да прецени събраните до момента писмени доказателства
по делото, евентуално необходимостта от събиране на нови такива с оглед
обсъждане, преценка и произнасяне на всички възражения – в хода на АНП – формулирани във възражението по чл.44
ал.1 от ЗАНН, във въззивната и в касационната жалба относно процесуалноправната
и материалноправна законосъобразност на НП, след
което да обсъди всички възражения въз основа на събраните релевантни
доказателства, и въз основа на достигнатите в процеса съображения да обоснове
крайния си правен извод по същество на спора.
По исканията за разноски следва да се
произнесе въззивния съд в хипотезата на чл.226 ал.3 от АПК.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.222 ал.2 т.1 от АПК,
касационният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 779/10.06.2022г
по АНД №1429/2022г на РС – Варна, ХХІХ с-в, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.