РЕШЕНИЕ
№ 1285
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501980 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца по
спора Л. Т. М., ЕГН – ********** срещу Решение № 1853 от 25.05.2022 г., пост. по гр.д. №
18 287/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен изцяло предявения от
въззивника срещу ответното „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ„ ***, ЕИК *** иск с правно
основание чл. 439 от ГПК – за признаване за установено че на основание изтекла
погасителна давност М. не дължи на дружеството вземанията, предмет на изп. дело №
3349/2016 г. по описа на ЧСИ К.П., рег. № ***, а именно: 5 056, 37 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 27.01.2014 г. до окончателното й изплащане; 1 198, 31 лв. –
възнаградителна лихва за период 04.01.2013 г. – 05.09.2014 г., 477, 30 лв. – обезщетение за
забава за период 05.02.2013 г. – 03.01.2014 г. и 234, 66 лв. разноски – които суми предмет на
Изпълнителен лист от 12.05.2014 г., издаден по влязла в сила Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 805/29.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1185/2014 г. на РС –
Пловдив в полза на кредитора „ *** „ ***, чийто правоприемник на основание договор за
цесия е „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ АД.
Жалбоподателят поддържа че искът му е неправилно отхвърлен от районния съд,
като настоява че процесните вземания на въззиваемото дружество са погасени по давност в
хода на образувания за тях изпълнителен процес, тъй като от датата на неговото образуване
– 03.11.2016 г. до 03.11.2021 г. не са били извършвани изпълнителния действия, годни да
прекъснат течението на погасителната давност. Конкретно – че за посочения 5 – годишен
период извършваните по изпълнението действия са : 1/ справки за проучване имущественото
му състояние; 2/насрочване на описи – без същите да бъдат извършени и 3/ конституиране
на ответното дружество като взискател по изпълнението, като никое от тези действия няма
1
прекъсващ течението на погасителната давност ефект – съгласно разясненията, дадени с т.
10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Така замяната на първоначалния взискател с
цесионера е действие по заместване на кредитор поради настъпило частно правоприемство,
а не конституиране на нов взискател в изпълнителния процес - по негово искане или по
право, а насрочването на опис е само техническа дейност по подготовка за евентуално
извършване на това изпълнително действие, поради което давността може да се прекъсне
само с извършването на описа, но не и с неговото насрочване. Поддържа още да е
неправилен и извода на съда да няма период на бездействие от страна на взискателите и
съдебния изпълнител от 2 и повече години между исканите/извършваните по делото
изпълнителни действия.
По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова от въззивния съд за уважаване на иска, ведно с присъждане на направените
за двете инстанции разноски.
С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемото „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ„ ЕАД
поддържа възражения за неоснователност на жалбата. Счита насрочването на опис на
движими вещи в дома на длъжника да е изпълнително действие, прекъсващо погасителната
давност, като факта че този опис не е осъществен да е без правно значение за прекъсването.
Действие, прекъсващо течението на давността счита да е и конституирането му като
взискател на основание настъпилото в хода на изпълнителния процес на основание договора
за цесия частно правоприемство. Възразява още че изпълнителното дело не е било
перемирано – липсва период от 2 и повече години бездействие за взискателя, но счита че
дори и да се приеме противното, то искането за изпълнително действие, респ. неговото
извършване от съдебния изпълнител е винаги валидно и прекъсва течението на
погасителната давност – дори и когато е извършено по перемираното дело, а не по
образувано от съдебния изпълнител ново дело за същите вземания. В този смисъл се
настоява че перемпцията е без правно значение за прекъсването на погасителната давност, в
която насока се цитира Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС, IV г.о., както и други решения на
ВКС и съдилищата в страната.
По изложените доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение. Заявено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражения по чл. 78
ал. 5 от ГПК досежно адвокатския хонорар на въззивника.
Съдът установи следното:
Производството през районния съд е образувано по предявен от въззивника Л. Т. М.,
ЕГН – ********** срещу въззиваемото дружество „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ„ ЕАД,
ЕИК *** иск с правно основание чл. 439 от ГПК – за признаване за установено че на
основание изтекла погасителна давност М. не дължи на дружеството вземанията, предмет на
изп. дело № 3349/2016 г. по описа на ЧСИ К.П., рег. № ***, а именно: 5 056, 37 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2014 г. до окончателното й
изплащане; 1 198, 31 лв. – възнаградителна лихва за период 04.01.2013 г. – 05.09.2014 г.,
477, 30 лв. – обезщетение за забава за период 05.02.2013 г. – 03.01.2014 г. и 234, 66 лв.
разноски – които суми предмет на Изпълнителен лист от 12.05.2014 г., издаден по влязла в
сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 805/29.01.2014 г.
по ч.гр.д. № 1185/2014 г. на РС – Пловдив в полза на кредитора „ *** „ ***, чийто
правоприемник на основание договор за цесия е „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ АД.
Ищецът е твърдял че процесните вземания не дължи на ответника поради настъпила
перемпция и изтекла погасителна давност. Поддържал е че началният момент на давността е
датата на издаване на изпълнителния лист - 12.05.2014 г., тъй като молбата на ответника по
чл. 426 от ГПК от 03.11.2016 г. - въз основа на която на същата дата е образувано
изпълнителното дело, не съдържа искания за конкретни изпълнителни способи; евентуално -
2
че началния момент на давността e 03.11.2016 г., тъй като по делото не са извършвани
изпълнителни действия, имащи за последица прекъсване течението на давността, а
евентуално извършвани такива след 03.11.2018 г. са нищожни и не пораждат правните си
последици, тъй като на така посочената дата изпълнителното дело е прекратено по право на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК / перемирано / – поради изтичане на две години след
образуването му, в които взискателят е бездействал.
Ответното дружество е депозирало отговор за неоснователност на иска. Поддържа че
молбата за образуване на изпълнителното дело на първоначалния взискател / цедента /
прекъсва давността, тъй като с нея е извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ – да проучва
имущественото състояние на длъжника и с оглед установеното да прилага по своя преценка
способи за принудително изпълнение за удовлетворяването на взискателя. Изброява
предприети след 03.11.2016 г. от ЧСИ на основание това възлагане изпълнителни действия,
прекъсващи давността, както и поискани от него след конституирането му като взискател /
цесионер / такива действия. Поддържа че с оглед така предприеманите действия делото не е
перемирано, съответно погасителната давност не е изтекла. В случай че съдът приеме
перемпция да е настъпила, счита извършените след нея изпълнителни действия / с
прекъсващ погасителната давност ефект / да са правно валидни. В тази насока се позовава на
разрешението, дадено с Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., с
което са доразвити постановките на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, като е прието, че когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след настъпила перемпция
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни този способ, тъй като дължи
подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист; единствената правна
последица на настъпилата перемпция е задължение на съдебния изпълнител да образува
новото искане в ново – отделно изпълнително дело; новото искане прекъсва давността – и в
случаите когато съдебният изпълнител го е изпълнил по вече перемираното дело, т.е. не е
изпълнил горното си задължение. В този смисъл перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.
След преценка на данните по изисканото и приложено в препис изпълнително дело и
във връзка със становищата и възраженията на страните, районният съд е приел че с оглед
извършеното от първоначалния взискател с молбата по чл. 426 от ГПК възлагане по чл. 18
от ЗЧСИ съдебният изпълнител да определя начини и способи за изпълнение – с оглед
установеното след проучване имуществено състояние на длъжника, молбата за образуване
на изпълнителното дело от 03.11.2016 г. прекъсва погасителната давност за вземанията по
изпълнителния лист, тоест неоснователно е ищцовото твърдение, че началния момент на
давността е датата на неговото издаване – 12.05.2014 г.. След установяване на предприети
по изпълнителното дело действия по: присъединяване на ТД НАП като взискател / на
22.11.2016 г. /; насрочен на 28.03.2017 г. опис на движими вещи в дома на ищеца – длъжник
за 26.05.2017 г. / за което уведомен на 20.04.2017 г. с изпратена призовка за принудително
изпълнение /, насрочен на 15.10.2018 г. втори такъв опис за 16.11.2018 г. / също изпратена
призовка за принудително изпълнение/; искане от 18.10.2019 г. на новоконституирания на
27.11.2018 г. взискател – цесионер за извършване на справка в КАТ за притежавани от
длъжника МПС и налагане на запор на открити такива / неосъществено поради
непритежавани от длъжника МПС /; искане на взискателя от 23.01.2020 г. за насрочване
на опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника; насрочен такъв
опис за 17.03.2020 г.; искане на дружеството от 16.03.2021 г. за проверка наличие на
трудови договори на длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение /
неосъществено поради липса на трудови договори /; насрочен отново опис на движими
вещи на длъжника на 15.07.2021 г. и извършено от длъжника доброволно плащане на част
от дълга на 11.11.2021 г., районният съд е приел че няма период на бездействие от 2 години
както от страна на ЧСИ по делегираните му по чл. 18 от ЗЧСИ правомощия да предприема
действия по принудително изпълнение, така и от страна на взискателите относно искани от
3
тях такива изпълнителни действия, поради което не е настъпила перемпция, съответно
всички така предприети действия по принудително изпълнение са валидно извършени и
процесните вземания не са погасени по давност.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, а относно правилността е
ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Твърдението за начален момент на погасителната давност, считано от 12.05.2014 г.
не се поддържа от въззивника, като и правилно същото е прието за неоснователно от
първостепенния съд, тъй като молбата по чл. 426 от ГПК в случая прекъсва давността,
предвид съдържащото се в нея изрично възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ / в този смисъл и
задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователни са възраженията на въззивника че перемпция на изпълнителното дело
е настъпила, а погасителната давност за вземанията е изтекла доколкото казаните по горе
описи не са осъществени, а само насрочени, поради което течението на давността не е
прекъснато, а двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е изтекъл. Съгласно
задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Настоящия състав на съда намира
че прекъсването отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа е по
причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл дължимите такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане. Съгласно разясненията,
дадени с казаното по горе Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о.,
двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение – поради изчерпване на изпълнителните способи / успешно или
безуспешно / или ако поисканите способи не могат да реализират по вина на взискателя. В
случая, от приложеното изпълнително дело не се установява / не се и твърди / описите да не
са се осъществили поради виновно поведение на взискателя.
Заместването на първоначалния взискател на основание настъпило в хода на
изпълнителния процес частно правоприемство не съставлява – както правилно поддържа
въззивника, конституиране на нов взискател по смисъла на чл.чл. 456,458, 459 от ГПК / по
негово искане или по право /. Това обаче е без значение за изхода на спора, тъй като от
насрочения на 15.10.2018 г. опис за дата 16.11.2018 г. до 18.10.2019 г., както и до 23.01.2020
г. и 17.03.2020 г. / исканията на конституирания като взискател цесионер за налагане запори
върху МПС и трудово възнаграждение и извършване на опис / са изтекли по малко от 2
години и перемпция не е настъпила. Освен това – както основателно поддържа въззиваемото
дружество, основавайки се на казаните по горе разясненията по Решение № 37/24.2.2021 г.
на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., с което са доразвити постановките на ТР № 2/2015 г.
на ВКС, ОСГТК, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. При
направени след настъпила перемпция искания за прилагане на нови способи за
принудително изпълнение съдебният изпълнител не може да откаже тяхното изпълнение на
това основание. Единствената правна последица от настъпилата към датата на новото искане
перемпция е задължението на съдебния изпълнител да образува по искането отделно – ново,
изпълнително дело, но новото искане прекъсва давността независимо дали съдебния
изпълнител е образувал по него ново дело или е предприел действия по осъществяването му
по вече перемираното дело.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение се
потвърждава като правино.
На въззиваемата страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на
4
100 лева – минимума по чл. 25 ал. 1 от Наредбата за изплащане на правната помощ.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1853 от 25.05.2022 г., пост. по гр.д. № 18 287/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив.
Осъжда Л. Т. М., ЕГН – ********** да заплати на „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ„
ЕАД, ЕИК *** юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100
/ сто / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5