РЕШЕНИЕ
№ 260036
гр. Перник 31.07.2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Роман Николов
след като разгледа, докладваното от съдията гр. д. №
628 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска, като първият е
с правно основание, чл. 45 ЗЗД, а вторият с правно основание чл. 86 ЗЗД.
По изложените в искова молба
обстоятелства на Е.К.М., живуща в ***, с ЕГН: **********
и Е.З.П. с ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез процесуалния си представител
– адвокат И.Й. от АК С., са предявили
обективно и субективно съединени искове срещу В.В.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, с искане да бъде осъден
ответника, да плати на ищците сума в размер на по 100000 лв. (сто хиляди лева) за
всеки един, като част от общо дължими 200000 лева за всеки, представляваща
обезщетение за причинените им неимуществени вреди при ПТП, за което В. е осъден
с влязла в
сила присъда на Окръжен съд Перник от 06.06.2018 г. по НОХ дело № 58 по описа
за 2018 г., заедно със законната лихва от датата на
деликта *** г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
Ответникът В.В.В. е отговорил
на исковата молба като е оспорил предявените искове по размер. По искане на
ответника съдът е конституирал като трето лице помагач на В.В.В.,
Застрахователно
дружество „Олимпик – клон България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***.
С Определение от 31.12.2018 г. съдът е конституирал
Застрахователно дружество „Олимпик – клон България“ ЕООД като трето лице помагач на В.В.В..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач, с който
са направени доказателствени искания за допускане на комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертизи, със конкретно
посочени задачи.
Ищците Е.К.М.
и Е.З.П. твърдят, че са понесли значителни неимуществени вреди, вследствие
на смъртта на З. М. М., който загинал при пътно-транспортно произшествие на ***
г. и бил съпруг на първата ищца и баща на втората. Причина за настъпване на
пътния инцидент и източник на вредите било виновното противоправно поведение на
В.В.В., който в качеството
на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДВП – при
избиране на скоростта на движение превишил пределно допустимата стойност от 50
км/ч за пътно превозно средство категория „В“ в населено място, като се движел
със скорост 138 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на З. М. М., който
понесъл тежки травматични увреждания и починал на мястото на произшествието.
Споменатите факти били установени с влязла в сила Присъда № 9 от 06.06.2018 г.,
постановена по НОХ дело № 58 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г. Тъй като
водачът В.В.В. бил сключил
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със Застрахователно дружество „Олимпик – клон
България“ ЕООД със срок на валидност от *** г. до *** г., то ответника е
поискал и съда е уважил искането за конституиране на застрахователното
дружество, като трето лице помагач на В.. При изложените фактически твърдения
ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати застрахователно
обезщетение в размер на по 100000 лв. (сто хиляди лева) неимуществени
вреди за всеки един, като част от общо дължими 200000 лева за всеки,
заедно със законната лихва от датата на деликта *** г. до
окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
Ответникът счита исковете за допустими,
но неоснователни. Не оспорва твърденията за настъпването на смъртта на З. М.,
но счита, че исковете са силно завишени по размер и не отговарят на съдебната
практика и на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че е налице
съпричиняване от страна на З. М..
Третото лице помагач на ответника Застрахователно
дружество „Олимпик – клон България“ ЕООД не оспорва допустимостта на
предявените искове. По същество поддържа становище за неоснователност на
исковете. Без да оспорва твърденията за настъпването на смъртта на З. М. М. и
застрахователното покритие по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" за водача на марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № *** В.В.В.
- релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
пострадалия, тъй като управлявания от З. М. М. лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” ДК № *** е навлязъл в лентата за насрещно движение,
като е пресякъл двойна непрекъсната разделителна линия M2, като удара е
настъпил в лентата за движение на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, ДК № ***. Оспорва
предявените искове по размер, като поддържа становище за прекомерност на
претендираните обезщетения. Претендира да му бъдат присъдени направените
съдебни разноски, с оглед изхода на делото.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приет като доказателство по делото препис от Удостоверение за наследници № ***
г., изд. от Община ***, установява, че Е.К.М.
(съпруга) и Е.З.П. (дъщеря) са наследници по закон на починалия на ***
г. З. М. М..
От приетото като доказателство по
делото НОХ дело № 58 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г. и постановената
по него и влязла в сила присъда обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК
доказателствените изводи на настоящия съд, относно това, че на *** г. в ***, на кръстовището между ул. „***“ и ул. „***“,
при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
– при избиране на скоростта на движение превишил пределно допустимата стойност
от 50 км/ч. за пътно превозно средство категория „В“ в населено място, като се
движел със скорост 138 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на З. М. М..
В мотивите на присъдата наказателният съд е обсъдил изрично релевирания довод
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, че една от
причините за настъпването на ПТП е неправилната траектория на движение, която З.
М. е избрал и предприетата маневра – завой наляво, без да пропусне насрещно
движещият се лек автомобил „Фолксваген Голф“.
В дадените показания, свидетелката Л. Ю. В. внучка на първата ищца и дъщеря
на втората ищца е категорична, че има преки и трайни впечатления от
взаимоотношенията между ищците и загиналия при ПТП З. М.. Свидетелката, заяви,
че тя, ищците и починалия й дядо са живеели в едно домакинство, тъй като когато
свидетелката била на девет години, баща й е починал и тя и майка й заживели при
баба й и дядо й. От показанията на тази свидетелка се установява, че Е.П. няма
други братя и сестри. В. е категорична, че Е. и З. били много добро и сплотено
семейство, в което никога не е имало скандали, разправии, с повече от 50 години
брак и по същия начин се отнасяли към нея и майка й. З. М. се грижел
изключително много и за дъщеря си, тъй като тя била единственото им дете. След
смъртта на дядо й, първата ищца Е.М. не се омъжвала втори път. Счита, че и към
момента, ищците не са преодолели смъртта на З. М. и продължават да страдат и да
го споменават всеки ден.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Така предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и
като такива са допустими и следва да бъде разгледани.
Съгласно чл.
413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл.
300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановената от ОС Перник присъда Присъда № 9 от 06.06.2018 г., постановена по
НОХ дело № 58 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г., настоящият състав
следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че В.В.В. е
извършил деянието, че деянието му е противоправно, че деянието е извършено
виновно, както и че В.В.В. по
непредпазливост е причинил смъртта на З. М. М.. В случаите, когато с деянието
са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в
сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за
гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к.,
І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І
т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника, на *** г. са причинени травматични
увреждания на З. М. М., които са довели до неговата смърт.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници ищците са съпруга и дъщеря
на починалия З. М..
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Л. Ю. В.. Свидетелката
е внучка на първата ищца и дъщеря на втората ищца. Съдът, прецени със засилена
критичност показанията на свидетелката В., предвид най-близката му родствена
връзка с ищците. След като взе предвид обаче, че показанията на разпитаната
свидетелка са последователни, непротиворечиви, почиващи на непосредствени впечатления
и кореспондиращи на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, съдът им даде вяра и ги кредитира.
При така
установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и ответникът В. дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците. Съгласно
формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.
задължителна съдебна практика, Е.К.М. (съпруга) и Е.З.П. (дъщеря) са в кръга на
лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своя съпруг и баща З. М. М.. От събраните писмени и гласни
доказателствени средства се установява, че ищците са претърпели неимуществени
вреди от смъртта на своя съпруг и баща. С оглед на това съдът намира, че
предявените искове са доказани по основание.
И ответникът и привлеченият от него
в качеството му на трето лице помагач застраховател не оспорват фактите, че З.
М. е починал вследствие ПТП, в което втори участник е В. В., но твърдят, че е
налице съпричиняване от страна пострадалия.
Безспорно е, че при
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят в качеството си на трето
лице разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
основаващи се, както на застрахователното му отношение със застрахования, така
и на деликтното. Застрахователят е в правото си да прави всички възражения,
които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение – в това
число например, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане, т. е., че липсва някой от елементите му, че пострадалият е
съпричинил вредите – чл.
51, ал. 2 ЗЗД, че част от вредите са вече поправени от застрахования и пр.
Тази защита изисква предприемането на определени процесуални действия, но във
всички случаи в производството по чл. 45 от ЗЗД или чл. 493, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ), респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) приносът на
пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от ответника/третото лице
помагач чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. (Решение № 92/24.07.2013
г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС, постановено по чл. 290 ГПК). Такава е и последователно формираната практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: Решение
№ 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; Решение № 44/26.03.2013
г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, Решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., Решение № 74/04.06.2010
г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., Решение № 55/30.05.2009
г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС).
Във всички случаи
на предявен иск по чл.
45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 493, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В гражданското
производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в
процеса, тези факти подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение
на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното
производство. Позоваването единствено на присъдата, в чиито мотиви е описано,
че една от причините за настъпването на ПТП е неправилната траектория на
движение, която З. М. е избрал и предприетата маневра – завой наляво, без да
пропусне насрещно движещият се лек автомобил „Фолксваген Голф“, не означава
надлежно установяване на твърдяното от ответника и третото лице помагач
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като присъдата е от значение за
гражданския съд само досежно констатация за това дали е извършено деянието (и
неговата правна квалификация), данни за противоправността му и за вината на
дееца.
Предмет на
изследване в наказателното производство е поведението на увредителя
(делинквента), а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен
ако съпричиняването не съставлява елемент от състава на престъплението, пред
каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
Съгласно Решение №
178/02.12.2012 г. по т. д. № 1104/2009 г. ВКС, ТК, дори и при предявен и уважен
граждански иск в наказателното производство и прието по него наличие на
съпричиняване, в гражданското производство по предявен иск срещу
застрахователя, е допустимо да бъде извършвана отново преценка относно
наличието на съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 135/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. при преценка на
съпричиняването на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита не
само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение
по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Според настоящият
състав на съда ответникът и неговия застраховател не успяха да установят по
надлежния указан по-горе ред, дали поведението на пострадалия е в пряка
причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, т. е., че навлизането в
кръстовището на пострадалия, се е отразило на възможността на ответника (водач
на втория автомобил участник в ПТП) да реагира и предотврати удара. Въз основа
на искане от страна на Застрахователно дружество „Олимпик – клон България“
ЕООД, съдът с Определение от 24.07.2019 г. е допуснал изслушването на комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертизи, със конкретно
посочени задачи. С Определение в открито съдебно
заседание проведено на 02.10.2019 г. съдът е приел, че с
поведението си третото лице помагач по никакъв начин не цели изясняване на
обективната истина, а единствено и само шиканиране и отлагане на процеса което
не може да бъде толерирано. Посочил е, че застрахователя е уведомен за
съдебното заседание на 07.08.2019 г., от която дата е текъл и седмодневния срок
за внасяне на първоначален депозит по допуснатите от съда съдебни експертизи.
От този момент до 02.10.2019 г. от третото лице помагач, не е постъпвало никакво
искане за удължаване на срока, нито становище, като не се е явил и представител
за посоченото съдебно заседание, което очевидно е демонстрация на дезинтерес от
страна третото лице помагач ЗК „Олимпик“, клон България и при тези изводи съдът
е отменил Определението от 24.07.2019 г., с което е допуснато изслушването на
експертизи.
Не бяха ангажирани
абсолютно никакви доказателства в насока, дали поведението на пострадалия е в
пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, като само от
приложеното наказателно дело с оглед изложеното по-горе не може да се приеме,
че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51
и чл.
52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45
вр. с чл.
51 и чл.
52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият
понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства – следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Съдът приема, че от събрани по делото гласни доказателства, които съдът
изцяло кредитира, като логични, последователни, резултат от лични впечатления
на свидетеля, неопровергани от другите събрани по делото доказателства, се
установява, че между ищците и техния съпруг и баща З. М. М., е имало изградена
обичайна връзка между съпрузи и родител-дете, изпълнени с взаимно чувство на
обич, привързаност, подкрепа и опора, ищците са живеели заедно със З. М. в една къща и
домакинство, разчитали са него и той им е помагал финансово, като е издържал
цялото домакинство, понасят тежко загубата му, почитат паметта му и към
момента, поради което и като съобрази внезапната загуба на своя съпруг и
родител, по нелеп и жесток начин, като съобрази и обичайните отношения между този
кръг роднини, то съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от
всеки ищец вреди от загубата на З. М. М. е размер от по 100 000 лв. За да
определи този размер съдът съобрази обстоятелството, че връзката между ищците и
техният съпруг и баща е била силна, живеели са заедно, били са близки, разчитали
са един на друг. При така установеното съдът приема, че личните отношения между
ищците и З. М. са изградени на основаната на взаимна привързаност, морална
подкрепа, емоционална близост, поради което като съобрази
социално-икономическите условия към *** г., то съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от всеки ищец вреди е в размер от 100 000 лв.
Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства от ответника за погасяване на задължението до този
размер, то съдът приема, че иска на всеки ищец за сумата от по 100 000 лв.
следва да се уважи.
По исковете за обезщетение за
забава за плащане на главница.
Вземането е възникнало от деликт
и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от момента на откриване на
дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП. При така възприето съдът приема, че ответникът
е изпаднал в забава на плащането на главницата, и искове за лихва върху
главницата са основателни и следва да се уважат от момента, в който се
претендират от *** г., до изплащането им.
С оглед изхода на делото по
искове съдът приема, че разноските следва да се възложат в тежест на ответника
при съобразяване на обстоятелство, че ищците са освободени от задължение за
внасяне на такси и разноски по делото на основание на чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК и че са представлявани безплатно от адвокат на
основание на чл.
38 от ЗАдв.
При така възприето ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 8000
лв. разноски за държавна такса по двата иска - за всеки иск дължимата такса е
4000 лв.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Й. сумата от общо 7060 лв. (по 3530 лв. за представителство
на всеки ищец), представляващи възнаграждение на основание на чл.
38, ал. 2 от закона за адвокатурата. Този размер е определен съобразно
уважена част от исковете и минималното възнаграждение по Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното Окръжен съд Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на Е.К.М.,
живуща в ***, с ЕГН: ********** на основание чл.
45, чл.
51, чл.
52 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 100 000 лв., (сто хиляди лева), ведно със законната
лихва от *** г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й З. М. М. с ЕГН: **********, на *** г. вследствие ПТП, при което В.В. в
качеството на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
*** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДВП - при
избиране на скоростта на движение превишил пределно допустимата стойност от 50
км/ч за пътно превозно средство категория „В“ в населено място, като се движел
със скорост 138 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на З. М. М., за което е признат за виновен
влязла в сила Присъда № 9 от 06.06.2018 г., постановена по НОХ дело №
58 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на Е.З.П. с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание на чл. 45,
чл.
51, чл.
52 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 100 000 лв., (сто хиляди лева), ведно със законната
лихва от *** г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й З. М. М. с ЕГН: **********, на *** г. вследствие ПТП, при което В.В. в
качеството на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
*** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДВП - при
избиране на скоростта на движение превишил пределно допустимата стойност от 50
км/ч за пътно превозно средство категория „В“ в населено място, като се движел
със скорост 138 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на З. М. М., за което е признат за виновен
влязла в сила Присъда № 9 от 06.06.2018 г., постановена по НОХ дело №
58 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на адвокат И.Й. на основание на чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от общо 7060 лв. (седем хиляди и
шестдесет лева), представляващи възнаграждение за процесуално представителство
на двамата ищци като адвокат по делото съобразно уважената част от искове.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен съд Перник на
основание на чл.
78, ал. 1 вр. с ал.
6 и чл.
83, ал.1, т. 4 от ГПК сумата от общо 8000 лв. (осем хиляди лева) разноски
по делото за държавна такса съобразно уважената част от искове.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагачи на страната на ответника: Застрахователно дружество „Олимпик – клон България“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.