№260000
гр.Силистра, 05.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми юли
през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
1.ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРЕМЕНА КРАЕВА
при секретаря Антоанета Ценкова и в присъствието
на прокурора .като разгледа докладваното
от .. Т. Василева .... .. гр. дело № 217 по описа за 2020 г.
год. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от И.К.Д. и Д.П.Д., чрез процесуален представител, против решение №360 / 16.01.2020 г. по гр.д. №1043/2018 г. на Районен съд - Силистра, с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявения от тях иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, против Т.М.Т. и Д.Н.Т. за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 170 / 23. 11. 2001 г., том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 66665/2001 г. по описа на нотариус Десислава Петрова поради липса на съгласие. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно, поради отклонения в съдопроизводствените правила, изложили са съображения за това. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявения от тях иск. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата Т.М.Т. и Д.Н.Т., въпреки предоставената и от първоинстанционния съд възможност. В с.з. пред тази инстанция се явява ответникът Т., който оспорва жалбата, моли д бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателите, както и данните по делото, прие за установено следното: Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред първоинстанционния съд настоящите въззивници са предявили иск против ответниците Т.М.Т. и Д.Н.Т., като молят съда да прогласи нищожността на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 170 / 23. 11. 2001 г., том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 665 / 2001 г. по описа на нотариус Д.П. поради липса на съгласие
И пред двете инстанции ответниците са заявили становище, с което оспорват иска и твърдят, че същият е неоснователен.
Според твърденията на ищците, същите са собственици на процесния недвижим имот, намиращ се в с. Калипетрово, придобит по силата на сключен договор за продажба на недвижим имот от 08. 01. 1986 г. През 90те години на миналия век се установили във Франция , където пребивават и понастоящем. При връщанията си в България винаги са отсядали в горепосоченото жилище, заплащали са разноските за консумативи. Твърдят, че през месец юни 2018 г. случайно са узнали, че имотът е ипотекиран от ответниците за обезпечение на вземане на „Уникредит Булбанк“ АД към А.Т.Т.. След извършена справка в АВ – Силистра установили, че ответниците са се легитимирали като собственици на имота въз основа на договор за покупко – продажба от 23. 11. 2001 г., който бил сключен от ищцата лично и като пълномощник на ищеца в качеството им на продавачи от една страна и ответниците в качеството им на купувачи от друга страна. Излагат доводи за нищожност на пълномощното, с което е представляван продавача, тъй като упълномощителят Д. не е упълномощавал съпругата си да извърши разпоредителна сделка, а тя самата не била участвала в при формиране на волеизявлението за сключване на сделка за покупко - продажба, поради което се позовават на нищожност на самата сделка предвид липсата на съгласие от страна на продавача.
Пред районния съд са представени и приложени като писмени доказателства по делото нот.акт № 170, том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 665 / 2001 г. по описа на нотариус с рег.№ на НК 429, както и нот. акт № 65, том ХIII, рег. № 34053, н.д. № 1690/2008 г. по описа на нотариус с рег.№ на НК 105, с който е учредена договорна ипотека върху имота в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, за задължения на лицето А. Т.Т., а ответника Т.Т. и неговата съпруга ответницата Д.Т., са трети задължени лица като собственици на имота,ипотекиран като обезпечение на вземането на банката.
Въпреки указанията на районния съд, ищците не са проявили активност да представят документ за собственост легитимиращ ги като такива. Тази информация, обаче, се съдържа в нот.акт № 170, том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 665 / 2001 г. по описа на нотариус с рег.№ на НК 429, където е описано, че при съставяне на акта са представени определени документи, измежду които и договорът за продажба на недвижим имот от 08.01.1986 г., изд. от ОНС – Силистра. Ответниците не оспорват обстоятелството, че техни праводатели са ищците, т.е. , че са закупили имота от тях. Пак поради непроявена процесуална активност , ищците в първоинстанционното производство, съобразно указаната им доказателствена тежест, не са се възползвали своевременно от възможността да поискат откриване на производство по чл. 193 ГПК относно оспорената от тях неистинност на един официален документ – НА от 2001 г. и един частен документ, пълномощното, въз основа на което съпругата – ищца се е разпоредила с процесния имот от името на съпруга си- ищец. Те не са поискали и назначаване на съдебно – графологична експертиза във връзка с твърдението им, че подписите , положени от съпругата на НА от 2001 г. не са нейни, не са представили и доказателства, опровергаващи обстоятелството, че е присъствала лично при изповядване на сделката.
В жалбата си процесуалният представител на ищеца прави искане производството по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на НА от 2001 г. и пълномощното да бъдат открити в с.з. пред въззивния съд, като се развие процедурата по оспорването. Той счита,че е достатъчен факта , че с исковата молба са оспорени подписите на ищцата и съдържанието на пълномощното, за да се приеме, че е налице искане за откриване на такова производство, въпреки, че реално не е формулирано такова. Искането е отхвърлено с определение № 280/23.06.2020 г., постановено по настоящото дело, тъй като съдът счита, че НА от 2001 г. и пълномощното, са представени още с исковата молба . В нея няма заявено искане за откриване на производство по чл.193 ГПК. Такова за пръв път се иска в писмените бележки по същество пред районния съд, като се сочи, че проверката на истинността на документите не е осъществена, поради бездействието на ответника. В случая се касае за пасивност от страна на въззивниците, тъй като съгласно чл .193, ал.3 ГПК, дори и да е открито производство по чл. 193, тежестта на доказване е върху оспорващата страна. Наред с това, при своевременно заявени доказателствени искания, ищците можеха да направят опит да докажат твърденията си, че положеният от името на ищцата подпис върху двата документа е неистински и без да е открито такова производство. Същите, обаче, не са заявили такива искания нито с исковата молба, нито в с.з., поради което се е преклудирала и възможността им да направят това впоследствие. В допълнение следва да се посочи и решение № 261/22.01.2014 г. по гр. дело № 2354/2013 г. на ВКС, III ГО, съгласно което „Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл.193 ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл.194, ал.2 ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл.193, ал.1 ГПК. Въпросът има значение доколкото решаващият състав приема за доказани или недоказани фактите и обстоятелствата, за установяването на които е представен документът. Материалната доказателствена сила на документите не винаги е обвързана с оспорването на истинността им от страните, поради което съдът, формирайки вътрешното си убеждение, може да се позове на документите, като при частните документи - и да счете за оборена доказателствената им сила или че удостоверените факти са ирелевантни за спора. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди това доказателство в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, но не и служебно да го изключва от последния.“
Пропуснатата възможност да се установи авторството на подписа на ищцата върху НА не може да бъде преодоляна, поради настъпилата преклузия. Съдът няма да се ангажира с твърденията на ответника в с.з. пред настоящата инстанция, че по образуваното наказателно производство за извършено престъпление по жалба на настоящите ищци, е била назначена графологична експертиза, която е установила, че подписите са на ищцата. Тези доказателства, дори и да са налични, са събрани в друго производство и не са част от доказателствения материал по настоящото дело. Така че, твърдението на ищците, че подписите , положени на НА от 2001 г. за продавачи 1. и 2. не са на ищцата , е недоказано.
Същевременно, обаче, очебийно е, че пълномощното, посочено в нот.акт № 170, том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 665 / 2001 г. по описа на нотариус с рег.№ на НК 429, като такова заверено в Кметство с. Калипетрово на 22.11.2001 г. и приложено към делото на първоинстанционния съд изобщо не съдържа текст, който да упълномощава ищцата да продаде процесния имот от името на съпруга си Д.П.Д.. Съгласно текста на пълномощното ищецът Д.П.Д. упълномощава съпругата си И.К.Д. да го представлява и подписва навсякъде от негово име пред Заложна къща за подписване на договор за кредит. При това положение, по отношение на половината от имота сделката е нищожна, поради липса на съгласие от страна на съсобственика Д.Д.. Интересни са и изявленията на ответника Т. в с.з., който не оспори показаното му пълномощно, а само заяви, че не си спомня дали същото е било представено при сключване на сделката през 2001 г. Трикратно беше запитан дали при закупуване на имота е огледал същия, като първоначално на два пъти заяви, че е ходил в имота с представители на банката и оценители и едва накрая се сети, че го е огледал и при закупуването .
Въз основа на гореизложеното ОС намира, че жалбата е основателна досежно това, че е налице нищожност на по отношение на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 170 / 23. 11. 2001 г., том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 66665/2001 г. по описа на нотариус Десислава Петрова поради липса на съгласие от страна на продавача Д. П.Д. за продажба на неговата ½ идеална част от имота, поради което и обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част и се постанови нищожност на договора до този размер . въззивниците претендират разноски по делото. Направените от тях пред двете инстанции такива възлизат на 1187,47 лв. тъй като жалбата е наполовина основателна, то въззиваемите им дължат сумата от 593,74 лв. или всеки един от въззиваемите следва да заплати на всеки един от въззивниците по 148,43 лв. В останалата част жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №360 / 16.01.2020 г. по гр.д. №1043/2018 г. на Районен съд - Силистра, с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявения от И.К.Д. и Д.П.Д., чрез процесуален представител иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, против Т.М.Т. и Д.Н.Т. за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 170 / 23. 11. 2001 г., том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 66665/2001 г. по описа на нотариус Д. П. поради липса на съгласие по отношение на ½ ид. част от имота, предмет на договора, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 170 / 23. 11. 2001 г., том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 66665/2001 г. по описа на нотариус Д. П. поради липса на съгласие по отношение на ½ ид. част от имота, предмет на договора, която е собственост на Д.П.Д., поради липса на съгласие за извършване на продажбата от негова страна .
ПОТВЪРЖДАВА решение №360 / 16.01.2020 г. по гр.д. №1043/2018 г. на Районен съд - Силистра, с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявения от И.К.Д. и Д.П.Д., чрез процесуален представител иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, против Т.М.Т. и Д.Н.Т. за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 170 / 23. 11. 2001 г., том ІХ, рег. № 4444, н.д. № 66665/2001 г. по описа на нотариус Д. П. поради липса на съгласие по отношение на ½ ид. част от имота, предмет на договора, която е собственост на И.К.Д.
ОСЪЖДА Т.М.Т. *, да заплати на Д.П.Д. сумата от 148, 43 лв. /сто четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляващи припадаща се част от направени от него разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА Т.М.Т., да заплати на И.К.Д. сумата от 148, 43 лв. /сто четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляващи припадаща се част от направени то нея разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА Д.Н.Т., да заплати на Д.П.Д. сумата от 148, 43 лв. /сто четиридесет и соен лева и четиридесет и три стотинки/, представляващи припадаща се част от направени от него разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА Д.Н.Т, да заплати на И.К.Д. сумата от 148, 43 лв. /сто четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляващи припадаща се част от направени то нея разноски по делото за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.