РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Силистра, 16.04.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Антония Стоянова разгледа адм.дело № 23 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят А.П.А., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, оспорва решение № Ц1040-06-43 / 09.12.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Враца с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон и претендира направените по делото разноски по заплащането на държавна такса в размер на 10,00 лв.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Враца, – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е подал на 15.07.2020 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което е посочил, че е упражнявал трудова дейност във Великобритания през периода 01.04.2015 г. – 22.03.2020 г. (л. 40 от делото).
С разпореждане № 061-00-2250-5 / 28.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Враца е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО по заявлението от 15.07.2020 г. на жалбоподателя (с прекратено правоотношение от 23.03.2020 г.); мотивите на разпореждането се свеждат до това, че „[...] НОИ не компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица [...]“ (л. 18 от делото).
Ответникът е потвърдил гореописаното разпореждане посредством оспореното в настоящото съдебно производство решение № Ц1040-06-43 / 09.12.2020 г., към което са изложени следните мотиви: „На 23.10.2020 г. чрез националното приложение за електронен обмен на социално осигурителна информация вх.№ Ц1019-06-384#3 от 23.10.2020 г. е получен СЕД Н 006, удостоверяващ държава на пребиваване "Обединено кралство". [...] Съгласно чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 [...] напълно безработно лице, което по време на последната си заетост като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай, съгласно чл. 65, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004, това лице получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване. В случая следва да се приеме, че пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност е във Великобритания. Това означава, че правоимащото лице попада в обхвата на разпоредбите на чл. 65, пар. 5, във връзка с пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и съответно компетентната институция на Великобритания е компетентна относно преценка правото на парично обезщетение за безработица. [...]“ (л. 8 – 10 от делото).
Спорът по делото се свежда до въпроса коя е държавата-членка по пребиваване на жалбоподателя, което е от значение за прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В тази връзка трябва да се отбележи, че по делото са налице противоречиви данни. Според СЕД Н 006 държавата на пребиваване на жалбоподателя е Обединеното кралство, където е налице регистрация на адрес (л. 21 от делото). Видно от личната карта и удостоверението, съставляващи л. 15 – 16 от делото, постоянният адрес на жалбоподателя е в гр. Тутракан, а настоящият адрес – в гр. Враца, т.е. и двата адреса са на територията на България. В декларацията относно определяне на пребиване, жалбоподателят е посочил, че е пребивавал във Великобритания през периода 01.04.2015 – 23.03.2020 г., че няма партньор, деца и собствено жилище, че преобладаващата част от неговите роднини по време на последната му заетост в чужбина са живели в България, че преобладаващата част от социалните му контакти са в България и че възнамерява да бъде трайно установен в България (л. 42 – 43). Последното се подкрепя от: 1/ показанията на свидетелката, според които тя и жалбоподателят желаят да създадат семейство в България (л. 98 от делото); 2/ удостоверение, съставляващо л. 90 от делото, което сочи, че жалбоподателят е участник в конкурс за назначаване на държавна служба в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Враца; 3/ вносните бележки, удостоверяващи внасянето на здравноосигуриелни внозски за периода 23.03.2020 – 31.01.2021 г. (л. 91 от делото).
С оглед на фактите, изложени в предходния пасаж, се налага изводът, че, съобразно критериите на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (касаещ прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004), държавата-членка по пребиваване на жалбоподателя е България, което проличава най-вече от роднинските връзки, фактическите отношения и намеренията за трайно установяване на жалбоподателя (регистрираният адрес във Великобритания не би могъл да обуслови обратният извод, тъй като жалбоподателят е регистрирал адреси и в България). Като е приел противното, ответникът е стигнал до фактически извод, обуславящ неправилното прилагане на материалния закон. Освен това е налице и друг порок. След като в мотивите и на оспореното решение, и на предшестващото го разпореждане, се отрича собствената компетентност за произнасяне по отпускането на поисканото от жалбоподателя парично обезщетение за безработица, изобщо не би следвало да се обективира отказ по същество, а само процесуален отказ (арг. чл. 31 и чл. 197 АПК).
Изложените съображения сочат, че обжалваният контролен акт се явява унищожаем и поради тази причина трябва да бъде отменен. Но тъй като естеството на акта не позволява решаването на правния спор по същество, преписката следва да бъде изпратена на ответника за повторно произнасяне при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № Ц1040-06-43 / 09.12.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Враца.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Враца да заплати на А.П.А., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, сумата 10,00 (десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Враца за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: