Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
09.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 5529
по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн. чл.422 ГПК вр.чл.417,т.3 от ГПК предявен от „Е.Б.Е.“ ЕООД
ЕИК ******* срещу „М.“ ЕООД ЕИК*******.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че 14.02.2014г. между ищеца и
ответника е сключено споразумение имащо характер на търговска спогодба
съгл.чл.7 от същото.
Предмет на споразумението е доброволно
уреждане на задължението на ответника
към ищеца в размер на 29 970 евро
без ДДС, представляващо дължимо възнаграждение по договор за брокерски услуги и
посредничество. В чл.1 посочени редът и сроковете за заплащане на дължимите от
ответника суми. Същият е заплатил само първата вноска в размер на 3 303.67
евро без ДДС от които 2 970 евро без ДДС главница и сумата от 333.67 евро без
ДДС лихва за периода 20.01.2014г. до 28.02.2014г. след което не е заплащал
последващите дължими суми. На осн.чл.3 от споразумението цялото вземане е
станало предсрочно изискуемо считано от 01.04.2014г. и съответно ищеца е имал
право да се снабди с изпълнителен лист. Неразплатените суми по главницата са в
размер на 27 000 евро без ДДС или 32 400 евро с ДДС. Съответно от
момента на изискуемост на цялата сума ответника е в забава и считано от
1.04.2014г. се следва законната лихва до
датата на предявяване на заявлението 15.05.2015г. в размер на 7 232.31 лв.
или 3 697 евро.
На 18.05.2015г. ищеца е подал
заявление по реда на чл.417 ГПК срещу ответника за дължимите по споразумението
суми. За вземанията му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.26631/2015г.,
СРС, 50 св. – за главница 32 400 евро, 3 697 евро лихви, вкл. И
законната такава до пълно изплащане на главницата, както и 3 332 лв.
разноски. Предвид подаденото възражение е налице интерес от завеждането на
настоящия иск. Молят да се признае за
установено дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта от 22.05.2015г.
ОТВЕТНИКА оспорва иска, като
твърди, че липсва правен интерес от провеждането му, доколкото сумите са
заплатени в рамките на образуваното изпълнително дело въз основа на заповедта
за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В
рамките на изпълнителното производство твърди, че са заплатени суми в размер на
80 693.71 лв., като е надвнесена сумата от 1 759.59 лв. Намира, че
искането с молба от 19.12.2016г. за повторно плащане на вече изплатените суми е
злоупотреба с право. Твърди, че не дължи и разноските по спора, тъй като последното
плащане в изп.производство в размер на 665.41 лв. е извършено на 26.08.2015г.,
а исковата молба е предявена на 21.03.2016г. Наред с това твърди, че издадената
заповед и изп.лист са били отменени и обезсилени във връзка с присъдената
неустойка в размер на 3 697 евро и в тази част моли сумата да му бъде
присъдена.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното :
Видно от приложеното към настоящото дело заповедно производство
– ч.гр.д.26631/2015г. за вземанията на ищеца, предмет на иска, станали
предсрочно изискуеми по сключеното
споразумение с нотариална заверка на подписите от 14.12.2014г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.3 от ГПК от 22.05.2015г. като въз
основа на нея е издаден и изпълнителен лист.
Незабавното
изпълнение на заповедта е отменено по пътя на обжалването в частта на
присъдената мораторна неустойка, съответстваща на поисканата такава лихва в
размер на 3 697 евро и е обезсилен
изпълнителния лист в тази част, със определение от 01.2.2016г. на СГС, ГО, 4
въз.състав. След това определение в тази
част заповедта на СРС има характер на такава по чл.410 ГПК.
Видно от издаденото удостоверение на ЧСИБ.,
че образуваното изпълнително производство е прекратено по искане на взискателя,
и изричното волеизявление на
представителя на ищеца в открито съдебно заседание, с което не оспорва
твърдението на ответника, че всички дължими суми по изпълнителния лист са
изплатени от ответника в рамките на изпълнителното производство, съдът приема,
че вземанията на ищеца по споразумението са погасени окончателно през м.август
2015г., след издаване заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и преди
завеждане на настоящия иск. Следва изводът, че ответникът не оспорва
задълженията си въз основа на споразумението и ги е погасил в рамките на
изпълнителното производство.
При така установените факти съдът
приема, че искът е допустим и основателен.
Ответникът
е направил искане за прекратяване на производството предвид, че е погасил
задължението си и липса на правен интерес от установителния иск за ищеца. Съдът
намира, че в случай, че ответникът бе оттеглил възражението си, тогава
действително би липсвал правен интерес от иска. При наличие на възражение в хипотезата
на чл.417 ГПК законът задължава ищеца да установи вземането си и по исков ред.
Вярно е, че ответникът е изпълнил задължението си, но принудително, в рамките
на изпълнително производство и това още веднъж обосновава необходимост от
установяване на вземането на ищеца. Същото не би могло да бъде изпълнено
повторно, но за да не се издаде обратен изпълнителен лист на ответника , вземанията на ответника следва да бъдат установени.
В т.9 на ТР на ОСГТК на ВКС от
18.06.2014г. по ТД № 4 от 2013г. изрично е посочено, че предвид разпоредбата на
чл.422,ал.3 от ГПК плащане на задължението в рамките на изпълнително
производство , въз основа издаден изпълнителен лист в заповедното производство
не следва да се съобразява. Това се мотивира с факта, че при отхвърляне на иска
законът предвижда издаване на обратен изпълнителен лист. Следователно
установяване на вземането, когато е дължимо въз основа на заповедното
производство, следва да приключи с влязъл в сила съдебен акт – решение по установителния
иск, независимо, че е изплатено след предявяване на заявлението или в рамките
на исковото производство.
Предвид на изложеното
установителния иск се явява изцяло основателен и вземанията на ищеца следва да
се признаят за установени и дължими от страна на ответника, както за
главницата, така и за дължимите лихви, така както се претендират и са
установени от споразумението и заповедта за изпълнение. Ответникът не е
предявил насрещен иск за сумите, които е платил като мораторни лихви, наименовани
в заповедта неустойка. Наред с това в тази част заповедта е с характер на
чл.410 ГПК и съдът намира, че при подадено възражение за ищеца е налице интерес
да установи вземането си. В рамките на исковото производство ответникът не
оспорва договорките в споразумението и в него подробно са уговорени дължимите,
както мораторни лихви върху главниците за конкретно посочени периоди , както и
законни лихви – за периода от подписване
на споразумението и до датата на плащане на съответната вноска. По същество
това е лихва върху лихва, но страните са търговци и имат изрична писмена
уговорка за тези лихви – т.1.6 от споразумението. По т.1.7 от споразумението е
уговорена и законна лихва за забава, дължима след неплащане на съответната
погасителна вноска. Настоящия състав не споделя съображенията на отменилия
въззивен състав разпореждането за незабавно изпълнение, че тази лихва не се
дължи, предвид липсата на изрична покана до ответника. Всяка от вноските е на
конкретно определен падеж и срокът кани. Изрично е уговорено, че при неплащане
на коя да е от вноски вземането става изцяло изискуемо в пълен размер. Предвид
на това настоящия състав приема, че сумата от 3 697 евро представляващ
законна лихва за периода 01.04.2014г. и до 15.05.2015г. е дължима от ответника
и правилно за нея е издадена заповед за изпълнение.
По отношение на разноските –
предвид, че ответникът е станал причина за завеждане на заявлението и на иска ,
същият следва да поеме разноските, както в заповедното производство, така както
са присъдени със заповедта за незабавно изпълнение в размер на 3 332 лв.,
така и тези направени в настоящото съдебно производство, така както са посочени
в приложения по делото списък – за ДТ в размер на 1 412 лв. и за
адвокатски хонорар в размер на 1 920 лв. или общо 3 322 лв. Независимо,
че съгласно ТР от 18.06.2014г. съдът следва да присъди разноските и за
заповедното и за настоящото дело, следва да може изпълнителен лист да се издаде
само за сумите за разноски в настоящото производство, тъй като за тези в
заповедното такъв е издаден и същите са погасени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПО ИСКЪТ с пр.осн.чл.422 ГПК
ПРЕДЯВЕН ОТ „Е.Б.Е.“ ЕООД *** ,съд.адрес ***,вътрешна къща, партер,чрез
адв.И.:
На осн.чл.124 вр.чл.422 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „М.“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, жк*********дължи
на „Е.Б.Е.“ ЕООД *** ,съд.адрес ***,вътрешна къща, партер,чрез адв.И. сума в
размер на 32 400 евро / тридесет и две хиляди и четиристотин евро /
главница по споразумение от 14.02.2014г. с нот.заверка на подписите рег.№ 890
от 14.02.2014г., с нотариус № 265 от НК, в едно със законната лихва за периода
от 18.05.2015г. и до изплащане на вземането, както и дължи сума в размер на
3 697 евро/ три хиляди шестстотин и деветдесет и седем евро/,
представляваща мораторна лихва по т.1.7 от споразумението за периода
01.04.2014г. и до 15.05.2015г..
ОСЪЖДА
„М.“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, жк*********да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕООД ***
,съд.адрес ***,вътрешна къща, партер,чрез адв.И. сумата от 3 332 лева /
три хиляди триста тридесет и два лева / разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. 26631/2015г., СРС, 50 св.,
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, жк*********да заплати на „Е.Б.Е.“
ЕООД *** ,съд.адрес ***,вътрешна къща, партер,чрез адв.И. сумата от 3 332
лева / три хиляди триста тридесет и два лева
/ разноски за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :