№ 2043
гр. Варна, 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „ЦЕНТРОМЕС“ ООД, ЕИК *********
срещу Решение № 994 от 11.04.2022г. по гр.д. № 9857/2021г. по описа на ВРС, XXXIX-ти
състав, с коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* иск за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11275.49 лева, като получена от
ответника при начална липса на основание и платена от ищеца цена за достъп средно/ниско
напрежение в размер на 2368.80 лева и цена за пренос ниско напрежение в размер на
8906.69 лева за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в обект на потребление *********,
общ. Велико Търново, колбасарски цех, отчитан по кл. № *********** и аб. № *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.03.2021г. до окончателно плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и
за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи, че съдът
формирал погрешен извод по същество на спора, като не е съобразил следното: безспорно е
по делото, че още през 1999-2000г. правилно е определена границата на собственост, но
неправилно е определено мястото на измерване; СТИ не е разположено на границата на
собственост, а неправилно е разположено в ТП № 3 „Центромес“, собственост на ищеца;
извършеното от ответника измерване на потребените количества ел. енергия е
неправомерно, поради което въззивникът няма задължение да заплаща начислените от
ответника цени за преност НН и за достъп СН. Категорично е установено по делото, че
енергията се пренася през собствено на „Центромес“ ООД съоръжение. Ето защо цената за
1
достъп и за пренос би била дължима само ако ТП № 3 „Центромес“ и трасето до
предприятието бяха собствени на ЕРП Север, както и СТИ бе разположено на границата на
собственост. Обратно установено е, че СТИ не е разположено на границата на собственост;
ТП № 3 „Центромес“ и трасето са собственост на „Центромес“ ООД, поради което се налага
извод, че платените в исковия период суми за услуги, които ответника не е предоставил
реално са платени при начална липса на основание. Ето защо платеното подлежи на
връщане, поради което отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него
предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и
заявява други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението.
Конкретно посочил, че страните са обвързани от облигационна връзка, възникнала на
основание чл. 104 от ЗЕ вр. чл. 11, т. 1 и т. 2 от ПТЕЕ/2013г. чрез два договора от
23.10.2013г. за достъп до ЕРМ и за пренос на ел. енергия през ЕРМ, собственост на
ответника. По силата на същите, ищецът поел задължението да заплаща съответната цена за
тези услуги – достъп и пренос, одобрена от КЕВР. Двата индивидуални договора за мрежови
услуги „достъп“ и „пренос“ са сключени с оглед осигуряване и пренасяне на количества ел.
енергия закупувани от ищеца на свободен пазар на ел. енергия, в резултат на упражненото
от него право да встъпи като нов участник на свободния пазар на ел. енергия. Със заявление
от 26.09.2013г. ищецът, като търговски участник заявил пред ответника услугите да му
бъдат предоставяне на заварените място на потребление и търговско измерване на ниско
напрежение, което не е било променяна от първоначалното присъединяване на обекта към
ЕРМ през 1999-2000г. Съгласно ПТЕЕ/2013г. не е позволено освобождаването от цена за
достъп за обекти присъединени към ЕРМ, какъвто е и процесния обект, както и
освобождаването на клиенти от заплащането на цена за пренос през съответната мрежа, към
която са присъединени. Такава възможност е предвидена единствено за производителите на
ел. енергия, каквото качество ищецът не притежава. Следователно настъпилото
имуществено разместване между страните е на годно правно основание, поради което
предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен. Отправя искане решението да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 21.06.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3