Р Е Ш Е Н И Е
№ 1663/5.10.2022г.
Град Пловдив, 05.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1806 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Йорданов инвестмънт“ ЕООД срещу ревизионен акт №
Р-16001621005596-091-001 от 28.03.2022 г., издаден от В.П.А.,*** на НАП,
възложил ревизията, и Красимира Георгиева Николова, главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
253 от 16.06.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Йорданов инвестмънт“ ЕООД допълнително
е начислен ДДС в размер на 17 325 лева.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е незаконосъобразен поради
противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна и присъждане на
направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна
и моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден по мотивите,
изложени в него. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения по същество на спора са изложени в депозираната на 27.09.2022 г.
писмена защита.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и
интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови
публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга
неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в
приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното обжалване по административен ред и подаването на жалба в срока
по чл.156, ал.1 ДОПК налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001621005596-020-001 от 05.10.2021 г., изменена със заповед за
изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-16001621005596-020-002 от 11.01.2022
г., и обхваща определяне на задължения за данък върху добавената стойност за
периода от 01.06.2021 г. до 31.08.2021 г. Въз основа на събраните доказателства
е съставен ревизионен доклад № Р-16001621005596-092-001 от 22.03.2022 г. Въз
основа на ревизионния доклад е издаден обжалваният ревизионен акт № 16001621005596-091-001
от 28.03.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за
възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице,
надлежно упълномощено въз основа на заповеди № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на директора
на ТД Пловдив на НАП (л.12-13), а сроковете за извършването на ревизията са
съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните
органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени
на дружеството, като по този начин му е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем.
При ревизията е установено, че дружеството е извършило продажба на
апартамент (нотариален акт № 71, том 70, дело № 14443 от 22.07.2021 г. на
Службата по вписванията Пловдив – л.141-144), за която е издадена фактура №
********** от 27.07.2021 г. (л.393) на стойност 103 950 лева без начислен
ДДС. Според органите по приходите не са налице основания за третиране на
доставката като освободена, съответно на основание чл.67, ал.2 и чл.86 ЗДДС е
прието, че дружеството дължи ДДС в размер на 17 325 лева, определен по
формулата на чл.53, ал.2 ППЗДДС.
За да приеме, че доставката не е освободена, ревизиращият екип е установил,
че процесният апартамент – собственост на С и Д. Й.в режим на СИО въз основа на
договор за покупко-продажба от 12.04.2018 г. (нот. акт № 175, том 30, дело №
6088/2018 г. на Службата по вписванията Пловдив – л.297-298 и л.360-363) – е
придобит от дружеството на 23.05.2019 г. като апортна вноска, видно от
вписването относно капитала в търговския регистър, извършено на 23.05.2019 г.
(буква „б“), и представените в хода на ревизията документи – дружествен
договор, писмено съгласие на вносителя на непаричната вноска, протоколи от
решение на общото събрание на „Йорданов инвестмънт“ ООД от 09.05.2019 г. и на
едноличния собственик на „Йорданов инвестмънт“ ЕООД от 09.05.2019 г. (л.230-288).
При извършената насрещна проверка на „Джи ес джи“ ООД – продавач по договора
за покупко-продажба от 12.04.2018 г. – органите по приходите са установили, че
при продажбата на апартамент № 3 на С.Й.дружеството-продавач е начислило ДДС в
размер на 7 362,49 лева върху стойността на апартамента от 36 812,47
лева при издаването на фактурите за авансовите вноски (л.365-378), които са
били включени в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС на „Джи
ес джи“ ООД за съответните данъчни периоди. В деня на продажбата от „Джи ес
джи“ ООД е издадена фактура № ********** от 12.04.2018 г. с нулева стойност и 0
лева ДДС (л.370). Според органите по приходите, тъй като апартаментът е нова
сграда по смисъла на § 1, т.5, б.“б“ ДР ЗДДС, на основание чл.12, ал.1 ЗДДС
доставката е облагаема с 20 % ставка и правилно са издадени фактури с начислен
ДДС от доставчика „Джи ес джи“ ООД, което е регистрирано по ЗДДС лице към
момента на доставката.
Според органите по приходите, обаче, при извършване на апорта физическото
лице С.Й.няма право на приспадане на данъчен кредит за покупката на този
апартамент, защото съгласно чл.10, ал.1, т.3 ЗДДС извършването на непарична
вноска в търговско дружество не е доставка, но съобразявайки правилото на
чл.10, ал.2 ЗДДС, органите по приходите са приели, че „Йорданов инвестмънт“ ЕООД в качеството
на получател на непаричната вноска се явява правоприемник и на всички права и
задължения по ЗДДС във връзка с този апартамент, включително на правото на
приспадане на данъчен кредит по аргумент на чл.60, ал.2 ППЗДДС, тъй като „Йорданов
инвестмънт“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице от 11.01.2019 г. и към датата на
вписване на апорта – 23.05.2019 г. – е имал право да упражни правото на
приспадане на данъчен кредит (чл.60, ал.7 ЗДДС), което право не е било
упражнено.
Според органите по приходите при продажбата на същия апартамент на 27.07.2021
г. „Йорданов инвестмънт“ ЕООД вече не разполага с правото на приспадане на
данъчен кредит, не може да бъде приложен чл.50, ал.1, т.2 ЗДДС и тази доставка
е облагаема на основание чл.12, ал.1 ЗДДС, във връзка с чл.66, ал.1, т.1 ЗДДС
20 % ставка на данъка, дължим от ревизираното дружество.
В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства,
доколкото страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното
приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен.
Продажбата от 27.07.2021 г. не може да се счита за освободена доставка,
защото към момента на нейното извършване дружеството-жалбоподател е
регистрирано по ЗДДС лице и защото продажбата представлява доставка на стока с
място на изпълнение на територията на страната.
Не е налице твърдяното от дружеството изключение на чл.50, ал.1, т.2 ЗДДС,
съгласно който освободена е доставката на стоки или услуги при производството,
придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на
данъчен кредит на основание чл.70.
В случая не е налице хипотезата на чл.50, ал.1, т.2 ЗДДС, защото при
придобиването, изразяващо се в извършването на непаричната вноска, на стоката
(апартамент № 3) „Йорданов инвестмънт“ ЕООД е било налице правото на приспадане
на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Джи ес джи“ ООД на С.Й.за
авансовите вноски за покупката на същия този апартамент, защото към датата на
апорта – 23.05.2019 г. – „Йорданов инвестмънт“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице
и за него са налице предпоставките по чл.10, ал.2 ЗДДС – дружеството в
качеството на новия собственик на апортирания апартамент е правоприемник на
всички права и задължения по този закон във връзка с апартамента, включително
на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на
корекция на ползвания данъчен кредит. Следователно обоснован и правилен е
изводът на органите по приходите, че именно към момента на извършване на
непаричната вноска на 23.05.2019 г. дружеството-жалбоподател е имало право на
упражни правото на приспадане на данъчния кредит по фактурите за авансови
плащания, който данъчен кредит не е било възможно да бъде приспаднат от
физическото лице при покупката на 12.04.2018 г., тъй като физическото лице не е
било регистрирано по ЗДДС лице.
Освен това, не е налице хипотезата на чл.50, ал.1, т.2 ЗДДС, защото изброените
в чл.70 ЗДДС предпоставки, препятстващи правото на приспадане на данъчен
кредит, са свързани с предназначението на стоките – те да са предназначени за
извършване на освободени доставки, безвъзмездни доставки, за дейности, различни
от икономическата дейност на лицето,
за представителни или развлекателни цели. В настоящия
случай е установено, че след вписване на непаричната вноска дружеството е
вписало процесния апартамент като дълготраен материален актив по счетоводна
сметка 203 – факт, който не се оспорва и който налага извод, че апартаментът се
използва за икономическата дейност на дружеството, за извършване на облагаеми
доставки, свързани с неговата икономическа дейност.
Противно на заявеното в жалбата, в тежест на дружеството-жалбоподател, а не
на органите по приходите, е да докаже благоприятния за него факт – използването
на апартамента за представителни цели, за да може да се ползва от изключението
на чл.50, ал.1, т.2 ЗДДС. Доколкото такива доказателства не са събрани нито в
ревизията, нито в съдебното производство, наведените в жалбата възражения в
тази насока са голословни и недоказани.
Доколкото при извършването на непаричната вноска са били налице
предпоставките на чл.10, ал.2 ЗДДС и дружеството-жалбоподател е имало
възможност да упражни правото на приспадане на данъчен кредит вместо апортиращия
собственик на вещта, но не е упражнил това право, то не разполага с правна възможност
да реализира същото право при следващата доставка, каквато се явява продажбата,
извършена на 27.07.2021 г., защото законът не му предоставя право на избор кога
да упражни правото на приспадане на данъчен кредит вместо своя праводател.
Правото следва да се упражни в момента на извършване на непарична вноска в
търговско дружество, което по правило е обявено от нормата на чл.10, ал.1 ЗДДС,
че не представлява доставка на стока.
Неоснователно е също възражението на дружеството, че в случая не са били налице
предпоставките на чл.60, ал.4 ППЗДДС, защото издадената фактура не отговаряла
на изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС. Вярно е, че на 12.04.2018 г. от „Джи
ес джи“ ООД е издадена фактура № ********** с нулева стойност и 0 лева ДДС, но
е вярно също, че дружеството-продавач е издало на купувача С.Й.фактури за всяко
авансово плащане, в които ДДС е отразен на отделен ред, както изисква ЗДДС.
Тези фактури са били включени в дневниците за продажби и в справките-декларации
по ЗДДС на „Джи ес джи“ ООД за съответните данъчни периоди и няма данни на продавача
да е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Т.е.,
напълно обоснован и правилен е изводът на органите по приходите, че при извършване
на непаричната вноска на 23.05.2019 г. дружеството-жалбоподател е имало право
на упражни правото на приспадане на данъчния кредит по фактурите за авансови
плащания. Причините, поради които това право не е упражнено, са ирелевантни за
спора.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно и следва да бъде уважено, като бъде осъдено дружеството-жалбоподател
да заплати на НАП сумата 1050 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл. 161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Йорданов инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, бул. „Дуван“ № 5, комплекс „Роял сити“, ап.64,
представлявано от управителя С.М.Й., срещу ревизионен акт №
Р-16001621005596-091-001 от 28.03.2022 г., издаден от В.П.А.,*** на НАП,
възложил ревизията, и Красимира Георгиева Николова, главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
253 от 16.06.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Йорданов инвестмънт“ ЕООД
допълнително е начислен ДДС в размер на 17 325 лева.
ОСЪЖДА „Йорданов инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Дуван“ № 5, комплекс „Роял сити“, ап.64,
представлявано от управителя С.М.Й., да заплати на Националната агенция по
приходите сумата 1050 (хиляда и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: