№ 57
гр. Ловеч, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200963 по описа за 2022 година
С наказателно постановление №22-0906-000993 от 12.10.2022 година на Светослав Х.
Шишийски, Началник група в сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с
8121з-1632/02.12.2021 год., е наложено на К. С. М., ЕГН ********** от гр. ***** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП – административно наказание -
глоба в размер на 20,00 лева, като е посочено, че при определяне на наказанието е взето под
внимание справка рег. №906р-8775/05.10.2022 г. и на основание Наредба №Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 8 контролни точки, за това, че на 07.09.2022 г. в
15.15 часа в гр. Ловеч на ул. Хан Кубрат като водач на лек автомобил – ******, рег. №
*****, държава Германия при обстоятелства: Гр. Ловеч в двора на Сектор Пътна Полиция с
посока на движение към ул. Хан Кубрат 2 управлява л.а. ****** ***** с номер на рама
*******, като при наличие на пътен знак Б 2 спри. Пропусни движещите се по път с
предимство отнема предимството на движещите се МПС – та по ул. Хан Кубрат и създава
реална предпоставка за Пътно Транспортно произшествие. На зададен въпрос от инсп. Н. Н.
от СПП същия заяви, че е неграмотен и не познава пътните знаци, като в допълнение
инспектор Н. го пита за значение на пътен знак Б1 и В2 като същия не може да каже
значението на пътните знаци, с което е извършил:
1. Не съобразява поведението си с пътен знак Б2, с което виновно е нарушил чл.6, т.1
от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К. С. М., който
го обжалва в срок, чрез адв. И. от ЛАК и излага, че не е доволен от същото. Счита, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Излага, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
опорочили административно -наказателното производство, като тези нарушения не могат да
бъдат преодолени по реда на член 53 ал.2 от ЗАНН. Моли съда да разгледа делото и след
като докаже основателността на посочените от него нарушения на закона, да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. И.,
който моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като
неправилно, незаконосъобразно и невярно отразяващо фактическата обстановка ведно с
всички законни последици. Представя писмени бележки, в които излага подробни
аргументи касаещи незакосъобразността на издаденото НП. Моли на доверителят му да
бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в
посочения в договора за правна помощ размер.
Ответникът – Началник Група в сектор ПП - редовно призован по телефона, не се
явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което представя жалбата и
административно наказателната преписка, ВПД началник сектор „ПП“ моли съда да
потвърди обжалваното НП и остави жалбата без последния. На основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН, молят съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в
случай, че уважи жалбата и отмени обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б. В.
Ц., В. Ц. В., Н. В. Н. и Н. П. Н., от становището на процесуален представител на
жалбоподателя и представените от него писмени бележки, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 07.09.2022 година бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA с бл. №664428 от св. Б. В. Ц. в присъствието на св. В. Ц. В. и св. Н. В.
Н. против К. С. М., ЕГН ********** от гр. *****, за това, че на 07.09.2022 г. в 15.15 часа в
гр. Ловеч на ул. Хан Кубрат като водач на лек автомобил – ******, с рег. №*****, държава
Германия при обстоятелства: Гр. Ловеч, в двора на Сектор Пътна Полиция с посока на
движение към ул. Хан Кубрат 2 управлява л.а. ****** ***** с номер на рама *******, като
при наличие на пътен знак Б 2 спри. Пропусни движещите се по път с предимство отнема
предимството на движещите се МПС – та по ул. Хан Кубрат и създава реална предпоставка
за Пътно Транспортно произшествие. На зададен въпрос от инсп. Н. Н. от СПП същия заяви,
че е неграмотен и не познава пътните знаци, като в допълнение инспектор Н. го пита за
значение на пътен знак Б1 и В2 като същия не може да каже значението на пътните знаци, с
което е виновно е нарушил
1.Чл.6, т.1 от ЗДвП – Не съобразява поведението си с пътен знак Б2.
С АУАН не са иззети доказателства. В АУАН не е вписано възражение.
Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, като отказът е удостоверен с подписа на
свидетелят Н. П. Н.. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение от
жалбоподателят, по което е извършена проверка. Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това
жалбата е процесуално допустима.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
2
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, съдът намира за необходимо да
очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно - наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или
издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В
случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но ако в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно.
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно
връчено лично на нарушителя на 03.11.2022 г. съгласно отбелязването направено в текста на
НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и
преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на процесната дата
и час освен процесния АУАН на жалбоподателят М. са били съставени от още три броя
АУАН от актосъставителя - св. Б. Ц., както следва:
АУАН серия ОА с №664425, в който е отразено, че на 07.09.2022г. в 15:15 часа в град
Ловеч, улица „Хан Кубрат" №2 с посока на движение към СПП, жалбоподателят е
управлявал ****** с рег. №№ЗРКР127 и номер на рама *******, което не е регистрирано
по надлежния ред, и че в автомобила в този момент са се намирали М. Х. М. с ЕГН
********** и В.Т.В. ЕГН **********. Нарушението е квалифицирано по чл.140, ал.1 пр.1 от
ЗДвП. В този акт като свидетели са вписани С.М.Д. от град **** и Н. В. Н. от град Ловеч -
служител на КАТ – Ловеч. АНО е преценил, че са налице данни за извършено престъпление
и с писмена резолюция №22-0906-000124/09.09.2022 г., е прекратил административно
наказателното производство.
АУАН серия СА с №664426, в който е отразено, че на 07.09.2022г. в 15:15 часа в град
Ловеч, улица „Хан Кубрат" №2 с посока на движение към СПП, жалбоподателят е
управлявал ****** рег. №№ЗРКР127 и номер на рама *******, с изтекъл срок на СУМПС,
което нарушение е квалифицирано по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В този акт като свидетели са
вписани С.М.Д. от град **** и В. Ц. В. от град Ловеч - служител на КАТ - Ловеч. Въз
основа на този акт е било издадено НП №22-0906-000910/20.09.2022 г., за което служебно е
известно на съда, че е било обжалвано от жалбоподателят М. пред РС Ловеч, като въз основа
на жалбата е образувано НАХД №873/2022 г., което не е приключило.
3
АУАН серия СА с №664427, в който е отразено, че на 07.09.2022 г. в 15.15 часа в гр.
Ловеч на ул. Хан Кубрат 2 с посока на движение към Сектор ПП жалбоподателят М. е
управлявал л.а. ****** ***** ЦДИ с номер на рама *******, като не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Това нарушение е квалифицирано за
нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на този акт е било издадено НП - №22-
0906-000992/12.10.2022 г., което е обжалвано от жалбоподателят М. / НАХД №962/2022 г.
по описа на РС Ловеч/.
От показанията на актосъставителят Ц. се установява, че не е свидетел очевидец на
извършване на нарушението, че е бил извикан чрез дежурен ОДЧ за съставяне на процесния
АУАН, както и че за обстоятелствата около извършване на нарушението и за извършването
на самото нарушение узнал от вписаните в акта свидетели – В. В. и Н. Н.. Установи се и че
пресъздаденият в акта разговор между нарушителят и инспектор Н. се е провел в негово
присъствие.
От показанията на свидетелят по акта - В. В. се установи, че в процесния ден
жалбоподателят посетил Сектор ПП за да регистрира процесния л.а., като в хода на
извършената проверка на автомобила, със свидетелят по акта Н. се усъмнили, че
представените им документи за автомобила са нередовни, поради което извикали началника
си Давидов. Чакайки последния да дойде, видял жалбоподателят управлявайки процесния
л.а. да минава „отзад, зад халето.“. Изчакал, за да види на къде отива възприемайки го да
излиза „от двора на КАТ, в посока стадиона, без да спира на портала, на знак „Стоп““.
От показанията на свидетелят по акта - Н. Н., се установи, че въпросния ден били със
св. В. на работа в халето. При проверка на представените им от жалбоподателят документи
за регистрация на процесния автомобил се усъмнили, че същите са нередовни поради което
уведомили началника си, който им казал да го изчакат. Казали и на жалбоподателят да
изчака като двамата със св. Н. влезли в служебната стая, за да изчакат началника си.
Минало известно време. Решили да излязат със св. В. пред халето. Излизайки видели
жалбоподателят да минава покрай халето с процесния автомобил, с висока скорост, и да се
отправя към изхода, от където излязъл с висока скорост. В това време според показанията
му по улицата минавали други автомобили, които били с предимство, като жалбоподателят
нарушил знак „Стоп“. Двамата със св. В. изчакали да дойдат началниците им, като в това
време дошъл „****“ на когото казали, че жалбоподателят е избягал с процесния автомобил
при което последния го накарал да тръгне с него, за да го потърсят. Излизайки от портала, на
около 20 - 30 м. от него видели жалбоподателят да се връща пеша към входа на КАТ. Спрели
до него и го попитали къде е автомобила. Жалбоподателят им казал, че го е качил на
платформа и го е изпратил за гр. *****. Подминали жалбоподателят продължавайки
движението си в посока „фирма „ЕКО“, където видели процесния автомобил пред портала
на фирмата и спрели до него. Около 2-3 минути по – късно пристигнал и жалбоподателят.
**** му наредил на жалбоподателят да откара процесния автомобила пред хале № 2, в двора
на КАТ. Жалбоподателят изпълнявайки даденото му разпореждане се качил в автомобила и
потеглил към сградата на КАТ. Влязъл през „забранения портал“, където имало знак за
забранено влизане. Двамата с **** влезли през другия портал. Заобикаляйки халето видели
процесния автомобил паркиран пред хале № 2. Малко по – късно пристигнал и
актосъставителят, който съставил процесния акт. Установява се, че обяснил на
актосъставителят, че е видял жалбоподателя да минава с автомобила покрай халето,
движейки се с висока скорост, както и да излиза от портала тръгвайки на дясно, в посока
фирма „ЕКО“. Установява се, че не е видял в този момент на главния път да се движат други
автомобили. Единственото, което си спомня, е че жалбоподателят не е спрял на знак „Стоп“
и че имало предпоставка за ПТП. Установява се, че не е свидетел на описания в акта
разговор между нарушителят и инспектор Н. П. Н..
От показанията на св. Н. П. Н. се установи, че не е свидетел очевидец на
4
извършеното от жалбоподателят нарушение, а е свидетел на отказа на жалбоподателят да
подпише акта, както и да му бъде връчен препис от последния. Същия заявява, че е провел с
жалбоподателят описания в акта разговор, при който последния му заявил, че не познава
пътните знаци и не може да каже значението на същите, включително и на знак Б1 и В2.
Съдът анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите и
вложени по делото писмени доказателства, намира, че същите се намират в явно
противоречие по между си. От съдържанието на вписаните обстоятелства в
обстоятелствената част на процесния АУАН и обстоятелствената част на приетите като
доказателства по делото три броя АУАН, съставени на името на жалбоподателят М. се
установява, че в един и същи ден и час - 07.09.2022 г. в 15:15 часа, жалбоподателят
управлявайки л.а. ****** с рег. №УУЗРКР127 с номер на рама *******, едновременно е
влизал и излизал от двора на КАТ. В единия от актовете е посочено, че в автомобила освен
жалбоподателят са пътували още две лица, докато в другите е посочено, че жалбоподателят е
бил сам в автомобила, което не е толкова съществено като разминаване, но на база с
останалите събрани по делото противоречиви доказателства поставя под съмнение и до
известна степен компрометира показанията на вписаните в акта свидетели очевидци на
нарушението. До този извод съдът стигна анализирайки показанията на разпитаните по
делото свидетели и приетите и вложени писмени доказателства. И двамата свидетели
очевидци на извършване на нарушението са категорични, че жалбоподателят не е спрял на
знак Б2 излизайки от двора на Сектор ПП Ловеч. Показанията на тези двама свидетели
обаче са противоречиви относно това, в каква посока е тръгнал жалбоподателят излизайки
от двора на Сектор ПП Ловеч и неспирайки на знак Б2. Св. В. беше категоричен, че е
възприел жалбоподателят да завива наляво, в посока Стадиона, докато според показанията
на св. Н. жалбоподателят е завил надясно, в посока към „фирма „Еко“, където в последствие
твърди, че е бил паркиран процесния автомобил. Св. В. твърди, че в момента в който е
възприел жалбоподателят да излиза от двора на Сектор ПП е видял по улицата да се движат
автомобили, които не можа да уточни, както и да уточни как точно жалбоподателят им е
отнел предимството, докато от показанията на свидетелят Н. се установи, че „не е видял в
този момент по пътя да се движат автомобили, както и че не е възприел жалбоподателят да
отнема предимството на такива. От показанията и на двамата свидетели очевидци не се
установиха данни, сочещи на извод, че с поведението си жалбоподателят е създал реална
предпоставка за ПТП. И двамата свидетели очевидци в съдебно заседание заявиха, че не са
присъствали на описания в обстоятелствената част на акта и обжалваното НП разговор,
който се твърди, че е бил проведен между жалбоподателят и св. Н. П. Н.. Ето защо, с оглед
събраните по делото гласни доказателства, съдът намира, че при съставянето на процесния
АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 и т.4 от ЗАНН, което е пренесено и в
издаденото въз основа на него НП, при издаването на което е нарушена нормата на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства навежда
на извод, че в процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП не се съдържат
категорични данни за място и час на извършване на процесното нарушението, а освен това
не е направено и пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Твърди се, че жалбоподателят е отнел предимството на движещите се по
улицата МПС, но такива не са конкретизирани, както и не е посочено по какъв начин
жалбоподателят е създал предпоставки за ПТП. В обстоятелствената част на обжалваното
НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС в двора на сектор „Пътна
полиция" гр. Ловеч. Ето защо, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът споделя и възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че
обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон. Съгласно член чл.1 от
ЗДвП, този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване. Двора на Сектор ПП Ловеч, не попада в тази категория, а е крайпътна територия,
съгласно критериите на чл.37, ал.3 от ЗДвП и чл.84, ал.4 от ППЗДвП, които регламентират,
5
че крайпътна територия е двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установи по
несъмнен и категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че жалбоподателят
управлявайки л. а. ****** ***** с номер на рама ******* в двора на Сектор Пътна Полиция
с посока на движение към ул. Хан Кубрат 2 при наличие на пътен знак Б 2 спри. Пропусни
движещите се по път с предимство е отнел предимството на движещите се МПС – та по ул.
Хан Кубрат, с което е създал реална предпоставка за Пътно Транспортно произшествие. От
показанията на актосъставителят, както е посочено и по - горе става ясно, че не е свидетел
очевидец на вписаното в процесния АУАН нарушение, и че акта е съставен въз основа на
показанията на двамата вписани в АУАН свидетели - очевидци. Показанията, обаче, дадени
в хода на съдебното следствие от страна на свидетелите очевидци на извършване на
нарушението са колебливи, противоречиви и непоследователни, а освен това се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че в случая неправилно е приложен и материалният закон. В акта за
установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление е
посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която
регламентира, че „участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;“. Същевременно, и в акта и в НП от направеното словесно описание на
нарушението се установява, че жалбоподателят „излизайки от двора на сектор ПП Ловеч при
наличие на пътен знак Б2 Спри. Пропусни движещите се по път с предимство е отнел
предимството на движещите се МПС – та по улица Хан Кубрат и е създал реална
предпоставка за ПТП“, за което на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 20 лева. В разпоредбата на чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, е предвидено наказание
за водач, който: не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!", неправилно се включва в движението, неправилно се престроява или не
спазва предимството на друг участник в движението.
С оглед на гореизложеното и описаната в НП фактическа обстановка е налице
несъответствие между текстовото описание на нарушението и правната норма, която е
посочена за нарушена, което е недопустимо и е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Актосъставителят, а в последствие и АНО е
следвало да квалифицират извършеното от жалбоподателят като нарушение по чл.37, ал.3 от
ЗДвП, съгласно който текст от закона „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на
път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път.“. В случая неправилно е определена и санкционната разпоредба, която с
оглед даденото словесно описание на нарушението е следвало да бъде тази по чл.179, ал.1,
т.5, пр.4 от ЗДвП, съгласно, която разпоредба „се наказва с глоба от 150 лв., който не спазва
предписанието на пътните знаци, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението;“. Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието,
противоправността, насочеността му срещу установеният ред, неговата наказуемост и реда
за налагане на това наказание. Противоправността на деянието и неговата насоченост срещу
установеният ред се възприема, като противоречие с конкретна императивна правна норма.
В случая обаче и предвид изложените по-горе съображения, не би могло да се приеме, че е
налице нарушение, и то такова, което да обективира признаците на посочената за нарушена
материалноправна бланкетна разпоредба. Описанието на фактическата обстановка възприета
от административнонаказващият орган, не отговаря на дадената правна квалификация на
нарушението и не обосновава същата. Съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в
АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между
6
посочените като нарушение законови норми, така и между словесното описание на
нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. В случая е налице нарушение на нормите на чл.57, ал.1, т.6 и т.7
от ЗАНН, регламентиращи законната норма, която е нарушена виновно, както и вида и
размера на наказанието. Както е посочено и по – горе акта и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН, тъй като при издаването им е допуснато противоречие между
словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон, а освен това на
жалбоподателят, с оглед словесното описание на нарушението е наложено наказание на осн.
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, която норма не кореспондира на извършеното от него
нарушение. Административно наказателното производство е формален процес, поради
въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и
наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя, и
свидетелят Н. П. Н. категорично се установява, че жалбоподателят е отказал да подпише
акта, същото се потвърждава и от свидетелските показания на свидетелите по акта – Н. и В..
Поради заявеният отказ на жалбоподателят да подпише акта е бил поканен свидетелят – Н.
П. Н. – пред който е удостоверен отказът на нарушителя да подпише акта. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че актосъставителят е изпълнил задължението си
по чл.43, ал.1 от ЗАНН – на нарушителя е прочетен акта, като въпреки че е запознат със
съдържанието му, той е отказал да подпише АУАН. Видно от съставения АУАН е, че с
подписа си, свидетелят Н. П. Н. е удостоверил, че е налице отказ на нарушителя да подпише
акта и/или разписката, т.е. нарушителят е отказал както да подпише акта, така и да получи
препис от АУАН. По изложените по – горе съображения, настоящия съдебен състав намира,
че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. На
жалбоподателят е бил прочетен съставения АУАН, като същият е бил наясно какво
нарушение е извършил, което пък е предпоставка да организира своевременно и адекватно
защитата си, което се потвърждава и от подадената в срок жалба срещу издаденото НП. Ето
защо съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че
е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се в
невръчване на АУАН, като приема, че от събраните по делото доказателства се установява,
че съдържанието на процесния АУАН е било доведено до знанието на нарушителя.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 500 лв., но от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
7
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В
конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500 лв., като
предмет на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност,
а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
процесуално представителство в две съдебни заседания. Заплатения от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата,
като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде
намален до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно до размера
от 400 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0906-000993 от 12.10.2022 година
издадено от Светослав Х. Шишийски, Началник група в сектор ПП – Ловеч към ОД на МВР
гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., с което е наложено на К. С. М., ЕГН
********** от гр. ***** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП –
административно наказание - глоба в размер на 20,00 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на К. С. М., ЕГН ********** от гр. *****
сумата от 400 лв. представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. С. М., ЕГН ********** от гр. ***** за
присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендиран по делото размер от
500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8