Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../ 12.06.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 1046
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 10516/25.09.2018г.,
подадена от „НЕДВИЖИМОСТИ И ИНВЕСТИЦИИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Тервел, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 25,
представлявано от Управителя Зорница Георгиева Войкова – взискател по изпълнителното дело срещу
Разпределение от 19.09.2018г. на постъпили
по изп.д. № 20097180400732 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, рег. № 718 суми от запор върху вземания на всеки от длъжниците,
в общ размер на 101 755.74 лева.
Оплакванията в
жалбата са за незаконосъобразност на извършеното
разпределение от ЧСИ, като основание за отмяната му. Същите са обосновани с
доводи, че жалбоподателят е конституиран като взискател
по изпълнителното дело на основание частно правоприемство,
съгласно Споразумение от 28.02.2017г., сключено с първоначалния взискател „Хета Асет Резолюшън България“ ООД. По
отношение на длъжника „Болкан Хотелс“ АД е ипотекарен кредитор. В това си качество взискателят
има привилегията по т. 3, ако обезпеченото вземане се събере от стойността на
ипотекирания имот, както и по т. 1 – по отношение на вземането за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, макар то да не е осъществено спрямо
ипотекирания имот. В обжалваното разпределение не е ясен реда на вземанията и
разноските, като в полза на взискателя не са
разпределени въобще суми. В този смисъл ЧСИ неправилно е определил реда на
привилегиите, както и размера на сумите. Моли поради изложеното да се отмени
обжалваното разпределение, като се извърши ново.
По жалбата не
са постъпили възражения от другите страни.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност на
жалбата. Обосновал е, че при извършване на разпределението е
отчел привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, както и че разпределената сума е
постъпила чрез изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжниците.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК, прие за
установено следното:
Производството
по изп.д. № 20197180400732 по описа на ЧСИ Станимира
Костова Данова е образувано на 11.12.2009г. въз основа на молба от „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ЕООД за
събиране на парично вземане от длъжниците „Керамика
Плиска И.П“ АД, И.Т.Т., „Транс-Цимент“ ООД, „Болкан Хотелс“ АД, „Дейтрон“ ООД,
„Строителни конструкции-99“ АД и „Плиска-98“ АД за солидарно изпълнение на
задължение по изпълнителен лист от 08.12.2009г. издаден по ч.гр.д. №
13362/2009г. по описа на ВРС на сумата от 900 000 евро, ведно със законна
лихва от 04.12.2009г., както и разноски и изпълнителен лист от 04.12.2009г.
издаден по ч.т.д. № 1006/2009г. по описа
на РС, гр. Нови Пазар за сумата от 190 000 евро, ведно със законна лихва
от 04.12.2009г.
По искане на взискателя изпълнението е насочено върху недвижими имоти и
вземания на длъжниците от трети лица, включително и
чрез налагане на запор върху банковите сметки във всички банки на длъжниците.
В изпълнение
на наложените запори, от ТЗЛ банки по изпълнителното дело са постъпили следните
суми:
-
За „Строителни конструкции-99“ АД – 15.64 лв.;
-
За „Болкан Хотелс“ АД –
48 236.44 лв.;
-
За „Транс-Цимент“ ООД – 49 454.57 лв.;
-
За И.Т.Т. – 4 049.09
лв. или общо сумата от 101 755.74 лв.
С Разпореждане
от 28.01.2010г. към изп.д. № 732/2009г. е
присъединено изп.д. № 743/2009г., образувано на
29.12.2009г. по изпълнителен лист по ч.т.д. № 1039/2009г. по описа на РС, гр.
Нови Пазар, с който „Керамика Плиска И.П“ АД е осъдено да заплати на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ЕООД
сумата от 200 000 евро, част от задължение по запис на заповед, цялото в
размер на 6 772 237.50 евро.
На
16.03.2017г. на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК на мястото на взискателя „Хета Асет Резолюшън България“ ООД /с
предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“
ЕООД/ е конституиран жалбоподателя „Недвижимости и
инвестиции“ ЕООД, ЕИК ********* на основание частно правоприемство
въз основа на сключен договор за цесия /Споразумение/ от 28.02.2017г., с който
първоначалният кредитор, като цедент прехвърлил на новоконституирания такъв, цесионер,
всички свои парични вземания, произтичащи от договорите за финансов лизинг,
описани подробно в договора, ведно с привилегиите, ипотеките и другите им
принадлежности.
С влязло в
сила решение по гр.д. № 3191/2010г. по описа на СГС е прието за установено в
отношенията между първоначалния кредитор и длъжниците
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ,
че длъжниците дължат на „Хета
Асет Резолюшън България“
ООД сумата от 190 000 евро, част от задължение по запис на заповед от
05.12.2007г. – задължение по заповед, издадена по ч.гр.д. № 1006/2009г. по
описа на РС, гр. Нови Пазар, както и сумата от 900 000 евро, част от
задължение по запис на заповед от 05.12.2007г. – задължение по заповед,
издадена по ч.гр.д. № 13362/2009г. по описа на ВРС. Иска е отхвърлен по
отношение на длъжника „Плиска-98“ АД.
На
06.08.2018г. ЧСИ изготвил разпределение, в което определил размера на дължимите,
невнесени такси по изп.д. общо на 7 507.20 лв.
Съобразно постъпилата от всеки от длъжниците суми в
изпълнение на наложените запори върху банкови сметки прихванал дължимите
авансови такси съразмерно от всеки; отчел вземането на държавата като
присъединен по право взискател за публични
задължения, съобразно постъпили по делото удостоверения за размера на дълга,
както и привилегията по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. След това
разпределение посочил, че събраната сума е изчерпана, поради което за взискателя не се разпределя такава.
Разпределението
е предявено на страните на 19.09.2018г.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт,
съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен
интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато в изпълнителното производство има повече
от един взискател и събраната сума не е достатъчна за
удовлетворяване на вземанията на всички взискатели,
съдебният изпълнител пристъпва към изготвяне на разпределение, като първо
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частичното изплащане на всяко от тях, като се извършва винаги,
когато взискателите са повече от един. Редът за удовлетворяване на
вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване
на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 от ЗЗД/.
По обжалваното
разпределение е извършено разпределение на постъпилата сума в размер на 101 755.74
лв., от наложени изпълнителни запори на банкови сметки на част от длъжниците. Доводът в жалбата, че незаконосъобразно ЧСИ не
е отчел привилегията на взискателя по т. 3, в
качеството му на ипотекарен кредитор на длъжника
„Болкан Хотелс“ АД е неоснователен.
Съгласно чл.
136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворяване от
трети ред вземанията обезпечени със залог или ипотека – от стойността на
заложените или ипотекирани имоти. Няма спор по делото, а и от данните от
изпълнителното дело се установява, че в случая предмет на разпределение не е
сума, получена от проданта на ипотекиран в полза на взискателя
недвижим имот, а такава събрана в изпълнение на наложени запори по банкови
сметки на длъжниците. Следователно в случая не е
налице привилегия по този ред за взискателя
жалбоподател и правилно ЧСИ при конкретното разпределение не е отчел такава в
полза на същия. Следва да се отбележи в тази връзка, че по изпълнителното дело
не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на
постъпленията от отделни изпълнителни способи. Отделни вещи и вземания може да
са ипотекирани или заложени в полза на различни кредитори, както и отделни вещи
и вземания може да са несеквестируеми за едни и секвестируеми за други кредитори. По отношение на едни
постъпления някои кредитори може да са привилегировани, а по отношение на други
постъпления същите кредитори може да са хирографарни.
Ето защо, с оглед реализирания изпълнителен способ в случая – запор върху
вземания и събраната в изпълнение на този способ сума, при разпределение на
същата „Недвижимости и Инвестиции“ ЕООД не се ползва
от ред за удовлетворяване на вземането си, обезпечено с ипотека по т. 3 на чл.
136 от ГПК. Този ред на привилегия следва да се съобрази от ЧСИ при
разпределение на сумата, което ще бъде събрана в хода на изпълнението от
продажбата на ипотекирания в полза на жалбоподателя недвижим имот.
Съобразно
правилото на чл. 136 от ЗЗД, от събраната сума най-напред подлежат на
удовлетворяване в пълен размер вземанията по т. 1, включващи вземания за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, спрямо кредиторите,
които се ползват от тези разноски. С тази привилегия се ползват разноските на
първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване
на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение, вкл. разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение за един адвокат, които се считат за относими
към всеки от приложените изпълнителни способи, тъй като общото упълномощаване
за представителство по изпълнителното производство обхваща представителството
за всеки приложен способ на изпълнение до пълното удовлетворяване на вземането
по изпълнителния лист. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване
по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноските на присъединени взискатели,
както и разноските за изпълнителното производство /независимо от кого/ или
дължими от длъжника, които не са пряко относими към
конкретния приложен изп. способ, както и разноските
за изоставени или неприложени способи, каквито в случая липсват / т. 6 от ТР №
2/26.06.2015г. и т. 4 от ТР № 3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС/.
Размерът на
разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение в случая е определен
от ЧСИ на 7 507.20 лв. Съразмерно с оглед събраната от всеки от длъжниците сума въз основа на запор върху вземане, на
основание чл. 136, т. 1 от ЗЗД дължимите авансово такси са разпределени
съразмерно от всеки от тях.
По делото не
са установени привилегии по следващите редове по т. 2, 3, 4 и 5 на чл. 136 от ЗЗД.
Същевременно на
основание чл. 458 от ГПК държавата е присъединен по право взискател
за дължимите й от длъжника публични вземания. Видно от постъпилите по
изпълнителното дело съобщения и удостоверения преди изготвяне на
разпределението, длъжникът И.Т.Т. има публични
задължения в общ размер на 9 768.87 лв.;
„Транс-Цимент“ ООД – в размер на 372 512.78 лв.; „Болкан Хотелс“ АД – в размер на 299 370.02 лв., а длъжникът
„Строителни конструкции – 99“ АД – в размер на 740.21 лв.
На основание
т. 6 на чл. 136 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворяване от този ред се
ползва държавата за вземанията, освен тези за глоби. Отчитайки привилегията по
този ред, ЧСИ разпределил постъпилите суми за погасяване на публичните вземания
на държавата. Доколкото
размерът на непогасените публични държавни вземания надхвърля значително
останалата неразпределена сума, то цялата останала сума събрана от отделните длъжници е отредена на държавата.
След това
разпределение за взискателя „Недвижимости
и Инвестиции“ ЕООД, който е хирографарен по отношение
на събраната чрез този изпълнителен способ сума, с вземане по изпълнителен лист
в размер на 4 227 748.91 лв. не е останал неразпределен остатък,
поради което на взискателя не е разпределена сума.
Следователно
няма данни при извършеното разпределение да са нарушени разпоредбите на чл. 460
от ГПК и сл. от ГПК. Спазена е последователността на удовлетворяване на
вземанията по чл. 136 от ГПК, като съдебният изпълнител е спазил привилегиите
по чл. 136, т. 1 и като първо е удовлетворил съразмерно вземанията за разноски,
които се ползват с привилегията по чл. 136, т. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 136, т. 6 от ЗЗД, съдебният изпълнител законосъобразно е постановил на
следващо място предпочитаното удовлетворение на държавата по отношение на публичните
задължения на отделните длъжници. При извършване на
разпределението ЧСИ е съобразил привилегиите на кредиторите, както и правилно
процентно е разпределил сумите по изпълнителното дело, съответстващи на
вземанията на държавата.
При така
приетите за установени правнорелевантни факти и
изложените правни доводи, съдът приема, че извършеното разпределение от 06.08.2018г.
е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 463 от ГПК жалба
с вх. № 10516/25.09.2018г., подадена от „НЕДВИЖИМОСТИ И ИНВЕСТИЦИИ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 25, представлявано от Управителя Зорница Георгиева Войкова –
взискател по изпълнителното дело срещу Разпределение, предявено на 19.09.2018г. на постъпили по изп.д. № 20097180400732 по описа на ЧСИ Станимира Данова,
рег. № 718 суми от запор върху вземания на всеки от длъжниците,
в общ размер на 101 755.74 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.