Решение по дело №2147/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №2412

гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В  И М Е Т О НА Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря Събина Стойкова и прокурор Тодор Павлов, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 2147 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по иск на И.К.И., ЕГН **********, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – 3 000 лв. за периода от 01.10.2022 г. до 24.08.2023 г.  - датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от последната дата до окончателно изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че описаните в исковата молба бездействия на отговорните органи на Затвора - гр.Пловдив, са довели до нарушаване на член 3 от КЗПЧ. В СЗ процесуален представител  поддържа исковата молба  и претендира разноски.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, в писмен отговор и чрез процесуален представител в СЗ оспорва исковата молба.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.  

Установява се от представените справки, че ищецът е постъпил от ОЗСА – Пловдив в Затвора Пловдив  на 16.12.2022 г., при което претенциите му за периода от 01.10.2022 г. до 15.12.2022 г. са неоснователни, тъй като всички оплаквания са за условията в Затвора Пловдив, а през посочения период ищецът не  е пребивавал там. Същото важи и за дните 20 и 21.03.2023 г., когато ищецът съгласно справките е пребивавал в ЗО Смолян.

На следващо място  липсва информация за помещенията, в които е пребивавал ищецът, за времето от 01.02.2023 г. до 19.03.2023 г., както и за дните 22 и 23.03.2023 г., т.е. общо 47 дни, поради което съдът намира основателни оплакванията за пренаселеност на помещенията /неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м./, в които е пребивавал ищецът през това време. От представените справки  се установява, че са спазени изискванията за жилищна площ през останалото време, поради което оплакванията за останалите дни от периода са неоснователни.

Разпитан е като свидетел Г.И.. За същия на съда е служебно известно, че е водил дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, както и по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват по този начин, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК, а в останалата част не следва да бъдат обсъждани.

Всички останали оплаквания освен оплакването за пренаселеност, при това само за част от периода, са или оборени от представените доказателства от страна на затворническата администрация, или за същите ищецът не е поискал събиране на други доказателства, освен разпита на посочения лично заинтересован свидетел, поради което останалите претенции съдът намира неоснователни, тъй като не се установява да са налице бездействия на администрацията във връзка с останалите направени оплаквания.

При това положение претенцията на ищеца е частично основателна – по отношение единствено установеното нарушение, изразяващо се в неспазване изискването за минимална жилищна площ. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се  съобрази с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на общо 220, 61 лв., ведно със съответната законна лихва от датата на подаване на исковата молба, изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото на ищеца се дължат и разноски в размер на заплатената ДТ от 10 лв.

Искането за присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде отхвърлено. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи, че безплатната адвокатска помощ е предоставена на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено,  а само при наличие на такива доказателства възниква правото за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /мотиви в този смисъл  - в Определение № 94 от 22.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5458/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова; Определение № 10252 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова; Решение № 8616 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова; Определение № 4911 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12830/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова; Определение № 6059 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева и други/.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р ЕШ И:

 

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на И.К.И., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди  в периода от 01.10.2022 г. до 24.08.2023 г. вкл., в размер на 220, 61 лв.,  ведно със законна лихва, считано от 24.08.2023 г.  - датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ  иска на И.К.И., ЕГН **********, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди обезщетение за претърпени неимуществени вреди  в периода от 01.10.2022 г. до 24.08.2023 г. вкл., за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв.

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на И.К.И., ЕГН **********,  разноски в размер на 10 лв.

ОТХВЪРЛЯ  искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: