№ 12970
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20221110148629 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и
Съвета.
Съдът е сезиран с иск от „К.” ЕООД, с ЕИК ********* срещу “Б.Е.Е.” ООД,
ЕИК *********, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение
съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа
от 11.02.2004г. за закъснение на полет BGH7702 от 18.10.2021 г. по направление
Невшехир-София, дължимо в полза на Надежда Николаева Йосифова, което вземане е
прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 02.03.2022г., ведно със законна
лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.05.2022г. по ч.гр.д.
№21982/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът „Б.Е.Е.“ ООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск. Посочва се липса на доказателства за
сключен договор между цедента Надежда Йосифова и авиокомпания „Б.Е.Е.“ ООД,
доколкото не се представя пътнически билет. В условията на евентуалност се твърди
недоказаност на приложимостта на Регламент (ЕО) №261/2004, доколкото от
представения договор с туристическа агенция е уговорено пътуване с няколко вида
транспорт – мултимодално пътуване, което е извън приложното поле на Регламента.
1
Сочи се, че „Б.Е.Е.“ ООД е чартърна авиокомпания и не издава резервации, не
комуникира с пътници, не поддържа резервационни системи, респективно не е издал
резервация и не е сключил договор с цедента, което счита за допълнително основание
за неприложение на Регламента. Сочи се недоказаност на закъснението на полета и
липса на проведено рекламационно производство. Оспорва се валидността на
сключения договор за цесия.
От събраният по делото доказателствен материал, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна.
При очертания предмет на спора в тежест на ищеца е да докаже елементите на
обективната отговорност на ответника: наличието на сключен договор за въздушен
транспорт с конкретни параметри – дата, час на тръгване, че пътникът се е явил за
регистрация на гише поне 45 минути преди полета, че полетът е бил изпълнен със
закъснение над три часа от предвиденото разписание, че вземането е било прехвърлено
на ищеца с договор за цесия, че цесията е била надлежно съобщена на ответника. В
тежест на ответника е било да докаже изпълнение на полета по разписание или
премаршрутизиране при сравними транспортни условия, евентуално – заплащане на
търсеното обезщетение.
По делото е представен Договор №********** за туристически пакет по
резервация, сключен на 09.09.2021г. между „Бохемия“ ООД, като туроператор и
Юлиян Цанков Йосифов, като възложител, по силата на който последния като турист,
от свое име и от името на Надежда Николаева Йосифова е сключил договор за
организиран туристически пакет по програма Кападокия със самолет за периода от
15.10.2021г. до 18.10.2021г. Видно от програмата на пътуването, същото започва с
отпътуване от летище София с директен полет до Невшехир в 10.00ч. и кацане в 11.45ч.
и приключва с директен полет от Невшехир до София на 18.10.2021г. в 16.00ч. с
пристигане в 17.45ч.
От електронно писмо на „Бохемия“ ООД до Юлиян Йосифов е видно, че
Надежда Николаева Йосифова е потвърдено писмено, че двамата са били участници в
екскурзията и полета от Невшехир до София е излетял със закъснение.
Представена е бордна карта на името на Надежда Йосифова на турски език, като
ответника не оспорва обстоятелството, че е издадена за оперирания от него полет.
Видно от представено Споразумение за чартърни полети и Приложение №1 към него
– стр.74-76 от делото, „Б.Е.Е.“ ООД се е задължило да проведе полети с полетни номера
№BGH7701 и №BGH7702. От ответника е представена имейл кореспонденция между
„Б.Е.Е.“ ООД и турските авиационни власти във връзка с поисканите разрешения за
извършването на полети №BGH7701/2 за 18.10.2021г., следователно се установява по делото
и то чрез документи, представени от ответника, че именно „Б.Е.Е.“ ООД е оператор на
процесния полет.
2
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал, че е сключил договор за
превоз със самолет като част от предложения от туроператора "Бохемия" ООД туристически
пакет. Ето защо, възражението на ответника за липса на облигационно отношение по
договор за превоз между него и пътника е неоснователно.
Ответникът оспорва явяването на пътника на гишето на летището за
регистрация, което се установява най-често с бордна карта. По този въпрос има
задължителна практика на Съда на ЕС, с която категорично се дава решение по
поставения въпрос. В своето
Определение по дело С-756/18 от 24.10.2019 Съдът на ЕС постановява, че "не
може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение
единствено поради това че в рамките па претенцията си за обезщетение те не са
доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на
гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са
били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да
провери." Следва да се пояснят мотивите, с които определението е постановено. Съдът
разглежда предпоставките за обосноваване на право на обезщетение по Регламент
261/2004, като посочва, че при положение че са достигнали крайния пункт на
пристигане със закъснение от три или повече часа, посочените пътници имат право на
обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за
тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи
тяхното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия
полет, който извод се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент №
261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците. Така пътниците,
които са претърпели голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват
от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на
тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат,
във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за
регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били
превозени. Съдът завършва с аргумента, че положението би било различно само ако
въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези
пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет, което
националната юрисдикция следва да провери. От цитираната задължителна съдебна
практика на СЕС става ясно, че в тежест на авиопревозвача е да докаже, че пътникът не
е бил на борда на съответния полет, каквито доказателства по делото не са
представени.
Втората защитна теза на ответника е, че е налице мултимодално пътуване, с
което обосновава неприложимост на Регламент 261/2004. В раздел 6 е посочено, че
мултимодалните пътувания, включващи повече от един транспорт в рамките на един
договор за превоз /например – пътуване с железопътен и въздушен транспорт, продавано
като едно пътуване/, не са обхванати нето от Регламента, нито от друг законодателен акт на
Съюза, относно правана на пътници, ползващи друг вид транспорт. Ако пътник изпусне
полет, поради закъснял влак, то той ще се ползва единствено от правата за обезщетение и
помощ, предоставени по Регламент 1371/2007г,. и то само ако закъснението е над 60 минути,
в крайната точка на пътуване. Прието е, че при изпуснат полет, поради закъснение на
автобус или кораб, се прилага друг Регламент. В Тълкувателните насоки е прието, че
3
отговорност за изпуснати полети и въздействието върху туристическия пакет може да се
носи от организаторите, когато мултимодалното пътуване е част от туристически пакет,
включващ и други услуги / например настаняване/.
С оглед изложеното се налага извод, че с Тълкувателни насоки е прието
неприложимост на Регламент 261/2004 г., в хипотези на мултимодално пътуване, което,
видно от самото тълкуване, приема неприложимост на Регламента при два от видовете
мултимодално пътуване – 1. при комбиниран транспорт, или 2. когато пътуването е част от
туристически пакет, включващ ангажиране на цялото пътуване, включително и други
туристически услуги, например настаняване. С оглед принципа на разпределение на
доказателствена тежест в процеса, ответното дружество, което би ползвало благоприятни за
себе си последици от установяване на факта, че полетът е част от мултимодално пътуване,
следва да ангажира доказателства затова. Никакви доказателства не бяха представени за
установяване наличието на мултимодално пътуване. Напротив от представения Договор за
туристически пакет е видно, че пътуването до Невшехир е до крайна дестинация и то
само с едно превозно средство – самолет.
Относно изложеното от защитата на ответното дружество, че същото изпълнява
само чартърни, но не и редовни полети, то същото обстоятелство е недоказано, доколкото
не са представени доказателства за това, а то не е било обявено нито за общоизвестно, нито
за служебно известно на съда, поради което и подлежи на доказване.
Представен е договор за прехвърляне на вземане от 2.3.2022 г., видно от който
Надежда Николаева Йосифова е прехвърлила вземането към ответника, представляващо
обезщетение за закъснелия полет №BGH7702. Представено и пълномощно за съобщаване на
цесията, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми ответника за цесията.
Представен е и имейл от 6.4.2022 г., с който ответникът е уведомен. Във връзка с горното
съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и уведомяването за цесията
е редовно. Дори и да се приеме, че имейла не е достигнал до „Б.Е.Е.“ ООД, то
уведомлението е приложено към исковата молба и е съобщено редовно.
Видно от представената от ответника имейл кореспонденция с турските
авиационни власти по повод издаване на разрешение за изпълнение на полетите, искането за
разрешение за полет №BGH7702 на 18.10.2021 г. е изпратено на 25.9.2021 г. Поискани са
документи, които също са изпратени, като конкретно за този полет е имало промяна в
часовете на излитане и кацане, което е посочено от ответника в имейл от 30. 9. На 1. 10. са
предоставени разрешения за извършване на чартърите на 3, 10, 15, 17. 10, но не и този на 18.
10. Ответникът е поискал информация за разрешението за изпълнение полетите /които е
следвало да осъществи на 18. 10 с имейли от 6. 10. и 13. 10. Самото разрешение обаче е
издадено на 18. 10 след часа на излитане по разписание, а именно - за кацане на самолета в
18, 30ч. и излитане в 19, 30ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламент /Е0/ № 261/2004 г.,
опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7 на пътник,
4
ако докаже, че закъснението/отмяната на полета е причинено от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Такива обстоятелства по смисъла на Регламента може да възникнат в случаи на политическа
нестабилност, лоши метеорологични условия, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета, стачка. В случая се установява, че ответникът е знаел,
че не му е издадено разрешение за полета на 18. 10, още от 1. 10. Последният имейл, от
който е видно да се е интересувал от разрешението, е изпратен 5 дни преди полета, но не е
получен отговор от турските авиационни власти. В този случай не се установява извънредно
обстоятелство, доколкото полетът е бил планиран достатъчно време преди изпълнението му,
а необходимите мерки за изпълнението включват предварително получаване на разрешение,
като ненавременното му получаване е въпрос на комуникация между авиопревозвача и
съответното длъжностно лице. Липсата на достатъчно интензивна комуникация не може да
се квалифицира като извънредно обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал поставените в негова
доказателствена тежест факти, а възраженията на ответника са недоказани. Ето защо искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищеца, като следва да му се
присъдят такива като по ч.гр.д.№21982/2022г. по описа на СРС, 25 състав – 25 лв. за
заплатена държавна такса и 360лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, така и в
исковото производство - 25 лв. за заплатена държавна такса и 360лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.“Дякон Игнатий“ № 7, ет. 2, дължи на „К.” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Л., ул.“Ч.С. № 4, ет. 1,
сумата 250,00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение съгласно
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от
11.02.2004г. за закъснение на полет BGH7702 от 18.10.2021 г. по направление
Невшехир-София, дължимо в полза на Надежда Николаева Йосифова, което вземане е
прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 02.03.2022г., ведно със законна
лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.05.2022г. по ч.гр.д.
№21982/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Дякон Игнатий“ № 7, ет. 2, да заплати на „К.” ЕООД, с ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Л., ул.“Ч.С. № 4, ет. 1, разноски по ч.гр.д.
№21982/2022г. по описа на СРС, 25 състав в размер на 25 лв. за заплатена държавна
такса и 360лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски в исковото производство в размер на 25 лв. за заплатена държавна
такса и 360лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6