РЕШЕНИЕ №
гр. София, 23.05.2023 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-6 състав, в закрито заседание на двадесет и трети май
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Гергана ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 11932 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247, ал.1, пр.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на Д.Х.Б.,
починал в хода на производството и заместен от сина си П.Д.Б., действащ чрез
своята майка и законен представител Е.В.И., срещу Ц.С.Б., Е.Д.К. и Й.С.П.,
починал в хода на делото и заместен от наследника си по закон С.Й.П., действащ
чрез своя настойник Л.И.П., с която са предявени: главен иск по чл.124,
ал.1 вр.чл.вр.чл.524 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на процесния имот на основание
договор за дарение, обективиран в нотариален акт от
01.02.1994г., и евентуален иск по чл.79 ЗС за признаване за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
на имота на основание изтекла в негова полза придобивна
давност. В срока за отговор ответниците Ц.С.Б. и Й.С.П.,
починал в хода на делото и заместен от наследника си по закон С.Й.П., действащ
чрез своя настойник Л.И.П., заявяват и поддържат насрещен иск по чл.108 ЗС
срещу ищеца.
С решение от 15.12.2020г. по настоящото дело съдът е
приел в мотивите си, че ищецът не е придобил имота на основание договора за дарение
от 01.02.1994г., но го е придобил по давност, поради което е уважил евентуалния
иск. В диспозитива на решението е налице произнасяне
на съда по евентуалния иск, но не и по главния иск, за който са изложени
мотиви, че е неоснователен. Насрещният иск по чл.108 ЗС е отхвърлен като
неоснователен.
По въззивна жалба срещу
решението, подадена от Ц.С.Б. и С.Й.П., действащ чрез своя настойник Л.И.П., е
било образувано в.гр.д.№ 1430/2021г. на САС, 12 състав. С решение от
19.01.2022г. въззивният съд е приел, че ищецът е
собственик на имота на основание договор за дарение, поради което е отменил
решението на СГС и вместо него е признал за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния
имот на основание договор за дарение от 01.02.1994г., обективиран
в нот.акт № 53, том VIII, дело № 1497/1994г. на нотариус при СРС. С акта си
съдът е оставил без разглеждане евентуалния иск на ищеца с довод, че
уважаването на главния иск прегражда възможността за произнасяне по
евентуалния, тъй като не се е осъществило вътрешнопроцесуалното
условие за неговото разглеждане.
Срещу така постановеното решение на САС е депозирана
касационна жалба от Ц.С.Б. и С.Й.П., действащ чрез своя настойник Л.И.П., с
която се навеждат възражения за недопустимост на въззивното
решение. С Решение от 16.05.2023г. по гр.д.№ 2303/2022г. на ВКС, I ГО, касационната инстанция е обезсилила решението на въззивния съд и е върнал делото на първоинстанционния
съд, като е приел, че въззивният съд е ограничен от
наведените във въззивната жалба оплаквания срещу
решението, поради което при оспорване на съдебното решение на СГС, с което е
уважен евентуалния иск, САС не е могъл да разгледа налице ли са основания за
уважаване на главния иск, тъй като не е сезиран с въззивна
жалба, респ. насрещна въззивна жалба от ищеца срещу решението на съда в тази
част. Констатирал е, че първоинстанционният съд е
изложил съображения, че главният иск е неоснователен, но не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив за него,
а е разгледал и уважил евентуалния иск, по който е произнесъл диспозитив. Този пропуск на съда е следвало да бъде
установен от въззивния съд, който от своя страна е
следвало да върне делото на СГС за отстраняване на допусната очевидна
фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, което не е сторено и заради което
делото е върнато на СГС с решението на ВКС.
При така изложените факти, настоящият съд намира, че
следва по свой почин и на основание чл.247, ал.1, пр.1 ГПК да отстрани
допусната очевидна фактическа грешка в решението на СГС по гр.д.№ 11932/2017г.,
като допълни диспозитива на съдебното решение с
произнасяне по главния иск, който, съобразно мотивите на решението, е счетен за
неоснователен.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 261780 от 15.12.2020г. по гр. дело
№ 11932/2017г. по описа на Софийски градски съд, I гражданско отделение, I -6 състав, като след текста „РЕШИ“ се добави текста:
„ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявеният от Д.Х.Б., починал в хода на производството и заместен от сина си П.Д.Б.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Г.Р.Ф.,
срещу Ц.С.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.М., Е.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Й.С.П., починал в хода на делото и заместен от
наследника си по закон С.Й.П., ЕГН **********, действащ чрез своя настойник Л.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.
Ц.М., че ищецът Д.Х.Б., починал в хода на производството и заместен от сина си П.Д.Б.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.В. И., е
собственик на основание договор за дарение от 01.02.1994г., обективиран
в нот.акт № 53, том VIII, дело № 1497/1994г. на
нотариус при СРС, на следния недвижим имот: дворно място от 755 кв.м.,
съставляващо парцел ХІХ, пл.№ 531 от кв.42 по плана на вилна зона „Първа част“,
разширението Киноцентъра-София, при съседи: улица, парцел ХХ-530, парцел І-411,
парцел ІІІ-512 и парцел ХХV-532, заедно с построената върху него едноетажна
вилна сграда на 24 кв.м., състояща се от две стаи и тераса, заснет като
поземлен имот с идентификатор 68134.1975.531 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София,
район Витоша, ул. „********с площ по скица 807 кв.м., при съседи по скица:
поземлени имоти с идентификатори 68134.1975.2., 68134.1975.532.,
68134.1975.512., 68134.1975.2004., 68134.1975.530., съгласно Скица на поземлен
имот № 15-219041/12.05.2017 г., издадена от СГКК-София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
Съдия: