МОТИВИ ПО НОХД № 86/ 2017 г. по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимия Б.М.С.
- роден на *** г. в гр. Пловдив. ***, ул. Ч.ски възвишения № 24, български
гражданин, с основно образование, не работи, не е женен – живее на семейни
начала, осъждан, ЕГН ********** по чл. 343б ал. 1 от НК за това, че на 23. 01.
2016 г. в с. Оризово, обл. Стара Загора по ул. Гено
Николов до дом № 24, е управлявал МПС – лек автомобил марка „ Опел „ модел „ Астра „ с рег. № ***с концентрация на алкохол в кръвта над
1. 2 на хиляда, а именно 1. 33 на хиляда, установена по надлежен ред –
регламентиран в Наредба № 30/ 2001 на МВР, МЗ и МП – с техническо средство „ Алкотест 7510 „ с номер ARBB0097.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение. Това свое становище същият изнася в ДП. Моли,чрез процесуалния си
представител да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно моли
съда чрез процесуалният си представител да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода в минимален размер.
Представителят на Районна Прокуратура моли съда да
наложи на подсъдимия наказание единствено при наличие на
отегчаващи отговорността обстоятелства, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК
моли да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Моли, на осн. чл. 343Г от НК на подсъдимия да бъде наложено
наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК- лишаване от право на управление на МПС,
за срок около средния предвиден в Закона.
Делото
се разгледа по реда на чл.269,ал.3,т.2 и т.3 от НПК, т.е. в отсъствието на
подсъдимия.
От събраните по делото и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: Протокол за разпит
на обвиняем, декларация за СМПИС, справка за съдимост, характеристична справка,
протоколи за разпит на свидетели, справка за нарушител/ водач, Заповед за
прилагане на ПАМ, талон за медицинско изследване, АУАН, Протокол за ПТП,
Заповед, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Списък на СИ преминА.ПП, справка от МВР Дирекция Национална система 112,
Протокол за данни за разтоварване на техническо средство- Алкотест
7510, СМЕ, Протоколи за очни ставки, Отговор от Община Ч. с изх. № 66-07-101 от
06.07.2016 г., Справка от МВР № 639/ 19.12.2016г., както и справка за съдимост
№ 451/ 13.09.2017 г. издадена от РС Ч., съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Б.М.С. е осъждан за престъпления от общ характер, както следва:
1. С Решение № 1 от 13.01.2011г. по НАХД № 375/2010г.
по описа на РС Ч. е признат за виновен за извършено на 07.09.2010 г.
престъпление по чл. 343в ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно
наказание – глоба в размер на 1000 лв. Решението е влязло в сила на
27.01.2011г.
2. С Определение от 04.12.2012г. по НОХД № 437/2012г.
по описа на РС Ч. за извършено на 11.07.2012 г. престъпление по чл. 343в ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК при условията на чл. 381 ал. 4 от НК във връзка с чл.
55 ал. 1 т. 2 б. „Б“ предл. 1 от НК е осъден на пробация при следните пробационни
мерки: 7 месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на
полагане на подписи два пъти седмично, 7 месеца задължителни периодични срещи с
пробационен служител. Определението е влязло в сила
на 04.12.2012г.
3. С Определение от 21.02.2013г. по НОХД № 89/2013г.
по описа на РС Ч. за извършено на 15.12.2012 г. престъпление по чл. 343в ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК при условията на чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от 8 месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Определението е влязло в сила на 21.02.2013г. т.е. деянието за което подсъдимия
е предаден на съд се явява извършено в изпитателния срок на това „ условно „
осъждане.
Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС, притежава
свидетелство за управление на МПС № ********* за категории В и М от 2014г., води се на отчет в ОДМВР Стара Загора. На подсъдимия са
налагани няколкократно административни наказания за допуснати нарушения по ЗДП.
Подсъдимият Б.М.С. живее в гр. Ч., обл.
Стара Загора.
На 22.01.2016г. в около 23,00ч. подсъдимият отишъл в
питейно заведение в гр. Ч., където се срещнал с живеещия на семейни начала с
дъщеря му свидетел А.А.Н. и свидетеля А.А.И., познат му с предишното му име „Таньо“. След като се почерпили с алкохол, тримата
решили да отидат на дискотека в с. Оризово, обл.
Стара Загора. Около полунощ се качили в
автомобила марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № РВ
5038 РТ, собственост на подсъдимия. Въпреки, че бил консумирал алкохол – ракия,
подсъдимият привел в движение автомобила към с. Оризово, обл.
Стара Загора.
На 23.01.2016г. в около 00,20 – 00,30ч., когато подсъдимият
управлявал автомобила марка „Опел“ модел „Астра“ с
рег. № ***по улица „Гено Николов“ в с. Оризово, обл.
Стара Загора на кръстовище в близост до дом № 24 настъпило пътно – транспортно
произшествие между него и друг автомобил – марка „Фиат“ модел „Стило“ с рег. №
Н 1584 ВМ. Автомобилът марка „Фиат“ модел „Стило“ се управлявал от свидетеля В.А.К.
и в същия пътувА.свидетелите А.Е.А., С.Ж.С. и А.З.Т.
и лицето С. Й. С.. Ударът между двата автомобила не причинил наранявания на
пътуващите в тях лица, но причинил имуществени щети по автомобилите.
Водачите и пътниците от двата автомобила излезли от
тях и огледА.местопроизшествието и причинените щети
по превозните средства.
Подсъдимият С., виждайки повредите по автомобила си,
се афектирал силно и заявил на свидетеля К., че случилото се произшествие е по
негова вина, тъй като му е отнел предимството на пътя и поискал да му заплати
причинените имуществени щети. Свидетелят А.А., който
познавал подсъдимия, започнал да го успокоява, казвайки му да не се притеснява
и че ще му дадат пари за повредите. Свидетелят К. казал на подсъдимия, че ако
откара автомобила си при майстор за ремонт, ще му заплати стойността на
ремонта. Подсъдимият обаче поискал да му бъдат заплатени веднага 500лв. за
повредите. Свидетелят К. не се съгласил. След като се разправяли известно време
и не успели да постигнат съгласие за размера на обезщетението, което свидетелят
К. трябва да заплати на подсъдимия, последният казал, че ще се обади на тел.
112 и ще извика полиция.
В 00,38ч. подсъдимият позвънил на тел. 112 и съобщил
за настъпилото пътно – транспортно произшествие, като поискал на место да бъде
изпратен полицейски екип.
По същото време от дома си на ул. „Прогрес“ № 4 в с.
Оризово, обл. Стара Загора, в непосредствена близост
пред който било възникнало пътно – транспортното произшествие, излязъл
свидетелят Ш.Н.С.. Подсъдимият се сетил, че в с. Оризово живее полицейски
служител, който познава и поискал от свидетеля С., който също познавал лично,
да го отведе до дома на свидетеля Т.И.Т. ***.
Свидетелят С. и подсъдимият отишли до дома на
свидетеля Т. и подсъдимият го уведомил за възникналото пътно – транспортно
произшествие. Свидетелят Т. отишъл заедно с тях до местопроизшествието и
огледал същото, като се осведомил от присъствалите там лица, че катастрофиралите
автомобили са били управлявани съответно от подсъдимия С. и от свидетеля К..
След като се запознал с обстоятелствата около настъпването на произшествието и
огледал причинените повреди по автомобилите, свидетелят Т. казал на подсъдимия
и на свидетеля К., че щетите не са значителни и е добре да се разберат помежду
си. Последните обаче не успели да постигнат договорка и свидетелят Т. уведомил подсъдимия,
че в такъв случай трябва да позвъни на 112 и като съобщи за възникнало пътно –
транспортно произшествие, да поиска идване на место на служители на КАТ при РУ
– Ч..
В 00,58ч. подсъдимият Б.С. повторно позвънил на тел.
112 и съобщил за възникналото произшествие.
На местопроизшествието в с. Оризово, обл. Стара Загора в около 01,00ч. пристигнал полицейски
екип на РУ – Ч., в който били свидетелите П.Д.С. – служител на КАТ при РУ – Ч.
и А.Й.Р..
Свидетелят П.С. запитал струпалите се около
автомобилите лица кои са водачите на двата участвали в пътно-транспортното
произшествие автомобили и подсъдимият Б.С. и свидетелят К. му се представили
като такива. Свидетелят С. разговарял с двамата и след като изслушал
обясненията им и огледал местопроизшествието и автомобилите, им заявил, че вина
за настъпилото пътно – транспортно произшествие има свидетеля К., управлявал
автомобила „Фиат“ модел „Стило“ с рег. № Н 1584 ВМ тъй като не се е съобразил с пътен знак „Б 2“
и не е осигурил предимство на преминавалия по пътя с предимство лек автомобил
марка „Опел“ модел „Астра“, управляван от подсъдимия С..
Свидетелят П.С. изготвил протокол за ПТП № 1506867 от
23.01.2016г., в който отразил констатираните от него обстоятелства, включително
и причинените щети по автомобилите, които не били значителни. За водачи на
двата автомобила в протокола вписал подсъдимия Б.С. и свидетеля К., както
самите те му съобщили. Свидетелят П.С. поискал документите за правоспособност
на двамата водачи и им съобщил, че ще ги тества за употреба на алкохол с
техническо средство. Подсъдимият и свидетелят К. се съгласили.
В 01,20ч. свидетелят П.С. изпробвал подсъдимия Б.С. за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
7510“ с № ARBB0097“ и
същото отчело наличие на алкохол в издишания въздух с концентрация 1,33 на
хиляда. Извършената проверка на свидетеля К. не установила същият да е
употребил алкохол.
Предвид установената употреба на алкохол с техническо
средство и събраните данни от обяснения на лица, че подсъдимият Б.С. е
управлявал МПС, след употреба на алкохол, на подсъдимия бил съставен от
свидетеля П.С. АУАН № 218205 от 23.01.2016г.
за допуснато нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, свидетели на който
станали свидетелите Р. и А.А.Н. / с прякор Мишо и „
зет „на подсъдимия – живущ на семейни начала с дъщерята на подсъдимия /. На подсъдимия
бил връчен талон за медицинско изследване № 0247888, като същият заявил, че
няма да се яви във филиал на ЦСМП и няма да даде кръвна проба за лабораторно
изследване.
След като на подсъдимият С. било съобщено, че
свидетелството му за управление на МПС ще бъде задържано в РУ – Ч., предвид
установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, същият започнал да
твърди, че не е управлявал лекия автомобил марка „Опел“ модел „ Астра“ с рег. № РВ 5038 РТ. В представения му за подпис
АУАН № 218205 на РУ – Ч. подсъдимият написал възражения, че не той, а друго
лице е управлявало същата вечер автомобила. Изготвеният от свидетеля П.С. АУАН
№ 218205 от 23.01.2016г. на РУ – Ч. бил връчен на подсъдимия срещу подпис.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16 – 0375 – 00003 от 23.01.2016г. свидетелството
за управление на МПС № ********* на подсъдимия
С. на основание чл. 22 от ЗАНН било отнето до решаване на въпроса за
отговорността.
Видно от заключението на назначената СМЕ по писмени
данни № 141/2016г., изготвена от вещо лице от списъка на ОС – Стара Загора, при
установени доказателства за наличие на алкохол с концентрация 1,33 на хиляда в
издишания от подсъдимия въздух при тестване с техническо средство в 01,20ч., се
заключава, че към момента на управление на автомобила марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ***от подсъдимия С. и настъпване на ПТП в
00,30ч. на 23.01.2016г., концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Б.М.С.
е била 1,45 промили.
Съдът
приема именно горната фактическа обстановка за установена, поради следното:
От
събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства, съдът приема
за категорично установено управлението на автомобил от страна на подсъдимия, в
датата посочена в обвинителния акт.
Установи
се по делото, че моторното превозното средство управлявано от подсъдимият е Опел Астра,
което безспорно представлява МПС. Управлението на МПС- то се установява от
показанията на свидетелите А.А.Н.- М., А. А.И.- Т.,
свидетеля- полицейски служител Т.И.Т., свидетеля А.Е.А., който единствен от
другото МПС е предварително е познавал лицата в Опел Астрата
и в частност водача й подсъдимия С., от другия водач свидетеля В.А.К..
Показанията на последните двама свидетели се подкрепят и показанията на
свидетелите С.Ж.С. и А.З.Т..Всички показания уличаващи подсъдимия като
извършител на повдигнато му обвинение се подкрепят и от свидетелите П.С. и А.Р.
полицейските служители посетили местопроизществието. Румен
Тунанов и Димитър И.И..
Показанията на тези свидетели съдът приема за достоверни, тъй като същите
почиват на личните им възприятия, логични са и не са противоречиви и с останалия
събран по делото доказателствен материал.
В
хода на производството се оформиха две групи свидетели . Първата от тях
свидетелите А.А.Н.- М., А. А.И.- Т., а в последствие
и другия водач свидетеля В.А.К.,
първоначално са посочи категорично и изрично, че водач на лекия автомобил е
именно подсъдимия С.. Впоследствие първите двама свидетели твърдят, че под „
страх „ от полицейска репресия са изнесли, че С. е управлявал.Съдът не кредитира
тези им твърдения първо защото приема, че като близки на подсъдимия, същите се
опитват да му „ помогнат „ и да осуетят спрямо него наказателно преследване.
Следва да се има предвид, че свидетеля А.А.Н.- Мишо
му е „ зет „, а Али А.И.- Таньо му е близък приятел. Звучи крайно нелогична и
тезата лансирана от тези свидетели относно страха им от полицейските служители.
Запитани в с.з. дали срещу тях или техни близки някога е осъщяствявано
полицейско насилие се получи отрицателен отговор.По отношение на показанията на
свидетеля В.К. съдът счита, че следва да даде вяра на първоначалните такива,тъй
като същите са логични, последователни и се подкрепят от показанията и на
свидетелите били в автомобила на К.. По обясненията на всички свидетели били в
колата на К. именно свидетеля А.А. им е разяснил,
обяснил, казал и т.н. кой е другия водач и как се казва той и то и „
българското му име „ Б. и „ турското му
име „ Бекташ. Звучи изцяло несериозно поведението на
свидетел В.К., който впоследствие се опита да се направи на неразбрал точно кое
лице е Бекташ и т.н. Поради тази причина и съдът с
нарочно определение отдели материали за този свидетел и изпрати същите на РП Ч.
за преценка доколко има или няма извършено престъпление.
Другата
група свидетели са всички други разпитани в хода на производството. Те в
показанията са си последователни и всички те, по начина по който са възприели
фактическата обстановка, са категорични, че водач на автомобила Опел Астра е бил именно подсъдимия С..
По
разбиране на настоящият състав в конкретния случай установяването на
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, е осъществена по способите и по
реда на Наредба № 30, като установяването е извършено от компетентен орган по
контрол, какъвто несъмнено според доказателствата по делото се явява св. П.Д.С.,
мл. автоконтрольор при РУ Ч.. Изяснил е
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС в с. Оризово, ул. Гено Николов
до дом № 24, като две лица посочени в тези данни, а именно свидетелите А.Р. и А.Н.,
са ползвани като свидетели по съставяне на АУАН. Органът по контрол е изготвил
изискуемите по Наредба № 30 документи при установяване на нарушение- управление
след употреба на алкохол, каквито са АУАН и талон за медицинско изследване.
Водим от всичко гореизложено съдът счита, че по
безспорен начин е доказана вината на подсъдимия и авторството на деянието.
По
така описания начин от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил престъпния
състав на чл. 343б, ал. 1 от НК, като на на 23.
01. 2016 г. в с. Оризово, обл. Стара Загора по ул.
Гено Николов до дом № 24, е управлявал МПС – лек автомобил марка „ Опел „ модел
„ Астра „ с рег. № ***с концентрация на алкохол в
кръвта над 1. 2 на хиляда, а именно 1. 33 на хиляда, установена по надлежен ред
– регламентиран в Наредба № 30/ 2001 на МВР, МЗ и МП – с техническо средство „ Алкотест 7510 „ с номер ARBB0097, по който текст съдът го признава за виновен.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено- опасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено- опасните последици
от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а именно принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 343б ал. 1 от НК, /
в редакцията й към момента на извършване на деянието / се предвижда наказание
лишаване от свобода
от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
При индивидуализация на наложеното
наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид тежкото материално- битово положение на
подсъдимия, както и сравнително невисоката стойност на отчетената концентрация
на алкохол в кръвта, а като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид многобройните нарушения на ЗДвП, извършени от подсъдимия, предишните му
осъждания и лошите характеристични данни.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, и при приложението на чл. 54 от НК, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода в размер на 1 / една / година и 5 /
пет / месеца, което наказание да следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, съгласно чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „ в „ от ЗИНЗС в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 58 т. 2 от ЗИНЗС. Съдът
счита, че в конкретния случай следва да наложи и наказание глоба в размер на
500 / петстотин / лева, предвид високата степен на обществена опасност, която
представлява този тип престъпление и високата обществена чувствителност и нетърпимост
към този род деяния.
На осн. чл. 343Г вр. с чл.
37 ал. 1
т. 7 от НК следва да постанови лишаване на подсъдимия
Б.М.С. от правото на управление на МПС за срок от 1 /
една / година и 5 / пет / месеца, като на осн. чл. 59 ал. 4 от
НК следва да се приспадне времето
през което подсъдимия Б.М.С. е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
правата като водач на МПС, считано
от 23. 01. 2016 г.
Предвид обстоятелството, че деянието за което подсъдимия С.
е предадне на съд е извършено от него в изпитателния
срок на осъждане му по НОХД 89/ 2013 г.
по описа на РС Ч., то на осн. чл. 68 ал. 1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение наказанието наложено му по това НОХД 89/ 2013 г.
по описа на РС Ч., в размер на 8 / осем / месеца лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи отделно, изцяло и ефективно от наказанието наложено на подсъдимия
по настоящото НОХД № 86/ 2017 г. по описа на РС Ч., при първоначален строг режим, съгласно чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „ в
„ от ЗИНЗС в затвор или затворническо. общежитие от
закрит тип съгласно чл. 58 т. 2 от ЗИНЗС.
Съгласно нормата на чл. 189 ал. 3 от НПК и предвид изхода на делото, съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски на подсъдимия.
Съдът счита, че така определеното и наложено на
подсъдимия наказание ще постигне целите на наказанието визирани в чл. 36 ал. 1
от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние са в явното незачитане на привилата за движение по пътищата
и в ниската правна култура на подсъдимия.
Предвид гореизложените си мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: