РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Добрич, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200689 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. С. Т. ЕГН **********, депозирана чрез
процесуален представител, срещу НП № ДАИ-0000231 от 02.04.2024 г.,
издадено от Началник на Отдел АНД в ГД АИ София, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 27 Параграф 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание с писмено становище процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа жалбата, като се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуален
представител изразява становище за неоснователност на жалбата, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
1
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само
на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите,
посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата
на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и
фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на
нарушението, тъй като съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече, в чл. 40,
ал. 4 от ЗАНН, законодателят е предвидил възможност актът да се състави в
отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите
е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на
защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на
акта.
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
В т. см. съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не става ясно в
коя агенция е назначен издателят на НП, доколкото в заглавната част на самия
акт е посочена ИА „АА“.
В хода на производството съдът установи следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 18.01.2024 г. около 11.08 часа по път II-29 на около 100 метра след
кръгово кръстовище за с. П. в посока гр. Д. жалбоподателят управлявал т. а.
марка „...“ с peг. № ...от кат. N3 с прикачено полуремарке марка „...“ с peг. ... от
кат. О4, когато бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ ... – св. Т. С. Т.
и св. В. М. И..
В хода на проверката служителите установили, че водачът извършвал
международен превоз на 24 000 кг. товар, попадащ в обхвата на Регл. 561/06 и
Регл. 165/14 по маршрут Г. Т. (Б.) – К. (Г.), видно от CMR от 18.01.2024г.
Управляваното от водача Т. Т. МПС е било оборудвано с дигитален
тахограф марка „.....“, сер. № .....
2
Установено било обаче, че Т. е използвал дигитална карта на водач,
издадена на друго лице. От разпечатка за 18.01.2024 г. било видно, че в
дигиталния тахограф в момента на проверката е поставена дигитална карта №
..., издадена на С. Г., родена на .... г.
При така установеното административно нарушение, което
актосъставителят Т. квалифицирал по смисъла на чл. 27, параграф 2, изр. 1, пр.
2-ро от Регламент 165/14, той образувал административно-наказателно
производство срещу Т. С. Т., като съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 00707.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият орган
издал процесното НП, в което, описвайки установената в АУАН фактическа
обстановка, квалифицирал извършеното деяние по чл. 27, Параграф 2, изр. 1,
пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози е наложил на Али административно наказание глоба в
размер на 1 500 лв.
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Т. и И.,
както и от приложените и приети по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, които
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни,
логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване
на обективната истина. Следва да се отбележи, че при съставяне на акта,
жалбоподателят не е оспорил описаната в него фактическа обстановка.
В писменото становище се излагат доводи за грешно посочване в АУАН
и в НП на дигиталния тахограф на управляваното от жалбоподателя МПС,
като се представя Протокол от контролна проверка (л. 6) като доказателство за
това. Съдът обаче не споделя тези доводи, доколкото е видно, че марката и
серийният номер, описани в представения протокол и в обжалвания акт, са
едни и същи.
Останалите доводи на процесуалния представител на жалбоподателя
също са несъстоятелни и не са такива, които да разколебаят съда в крайния му
правен извод, че описаното в НП административно нарушение се явява
доказано по несъмнен начин.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата на чл. 27, параграф 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ №
165/2014 предвижда възможност даден водач да бъде титуляр на не повече от
една валидна карта на водача и да има право да използва само своята
собствена персонализирана карта на водача.
3
В случая със своето поведение на 18.01.2024 г., жалбоподателят Т. е
нарушил посочената нормативна разпоредба, поради което и според съда
правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 93в, ал.
5 от Закона за автомобилните превози, според която „Водач, който използва
карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.”
При определяне на административното наказание, наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение. Наложената глоба в
размер на 1 500 лв. е законоустановена и не подлежи на преразглеждане от
съда. В този смисъл чл. 27 ал. 5 от ЗАНН, приложим в случая, забранява
определяне на наказания под предвидения най – нисък размер на наказанието
глоба. В тази връзка наложените наказания са справедливи и съответни на
извършените нарушения. Същите са от естеството да окажат достатъчно
превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху
останалите членове на обществото, в изпълнение целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните
интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен
извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са
свързани с безопасността на участниците в движението по пътищата, тъй като
е нарушение, което не позволява на контролните органи да констатират
реалното работно време и почивките на водачите, което е предпоставка за
пътно – транспортни инциденти. Стриктното спазване на въведените с
правните норми правила биха гарантирали живота и здравето както на
водачите, така и на всички участници в движението.
Така мотивиран, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и изрично направеното от процесуалния
представител на въззиваемата страна искане, на основание чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН, съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на същия за
въззивната инстанция, като юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер от 100 лева, предвид предмета на спора, разпитаните
двама свидетели и решаването му в три съдебни заседания.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ДАИ-0000231 от 02.04.2024 г., издадено от
Началник на Отдел АНД в ГД АИ София, с което на Т. С. Т. ЕГН **********
4
за нарушение по чл. 27 Параграф 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ №
165/2014 на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА Т. С. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция
„АИ” – София сумата от 100 лева съдебно – деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5