№ 3807
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110162039 по описа за 2021 година
С. С. И. е предявила срещу /ЮЛ/ следните искове:
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със Заповед №
24/31.08.2021г. на Изпълнителните директори на /ЮЛ/, за незаконно и неговата отмяна;
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „Мениджър управление на проекти” в „ББР” .;
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – ответникът да бъде за осъден да
заплати на ищцата обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за времето,
през което е останала без работа поради уволнението, считано от 01.09.2021г. до
28.02.2022г. в общ размер на 43 632,06 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 29.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 496 от 20.06.2018г. е работела в
/ЮЛ/, като последната длъжност, която е заемала съгласно допълнително споразумение от
27.07.2020г., била „Мениджър управление на проекти” в Отдел „Пазарни проучвания”,
управление „Стратегическо развитие”. На 31.08.2021г. ищцата била извикана да се яви в
офиса на /ЮЛ/, където попълнила декларация дали страда от заболявания. След това й било
съобщено, че трудовото й правоотношение от следващия ден се прекратява. Твърди, че не
подписвала други документи. В периода от 31.08.2021г. до 13.09.2021г. ползвала въз основа
на болничен лист № Е20210928121 отпуск за временна нетрудоспособност. На 10.09.2021г.
й била предоставена в оригинал Заповед № 24/31.08.2021г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, считано от 01.09.2021г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата. Ищцата счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна поради
нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, която изисква прекратяването на трудово
1
правоотношение при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ по време на ползван от работника
или служителя отпуск, след дадено разрешение на инспекцията по труда /в случая такова
лисвало/; поради липса на реално съкращаване на щата, като трудовата функция, която
изпълнявала ищцата, не била отпаднала; не бил извършен подбор по смисъла на чл. 329 КТ,
или ако бил извършен такъв, критериите за него не били приложени правилно;
работодателят не бил взел решение и не е извършил съкращаване на щата чрез
компетентните си органи, или ако било налице такова, процедурата по съкращаване на щата
била нарушена, като документите по нея не били изготвени и подписани преди уволнението
на ищцата. Позовава се и на факта, че уведомлението до НАП за прекратяване на трудовото
й правоотношение било подадено с грешен код „64” – „друго” основание, вместо код „29” -
при съкращаване на щата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете като недоказани. Конкретно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ счита и за недопустим, като преждевременно предявен за целия 6-месечен период, преди
същият да е изтекъл. Твърди реално съкращаване на щата поради закриване на управление
„Стратегическо развитие” с Отдел „Пазарни проучвания” в частност на длъжността
„Мениджър управление на проекти”, за което решение било взето от Управителния съвет на
/ЮЛ/, одобрено с решение на Надзорния съвет. Относно компетентността на Управителния
съвет ответникът се позовава на чл. 9, т. 6 от Правилника за работа на УС на /ЮЛ/, приет по
реда на чл. 54, ал. 6 от Устава на /ЮЛ/. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ответницата е издадена от компетентни органи. Съкращението на щата
било извършено преди прекратяване на трудовото правоотношение. Обосновава и липса на
възникнало задължение за извършване на подбор, поради премахване на всички щатни
бройки на длъжността „Мениджър управление на проекти” в отдел „Пазарни проучвания”
на управление „Стратегическо развитие”. Не била налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ поради факта, че болничният лист, на който се позовава ищцата, бил отменен с Решение
на ЛКК. Обръща и внимание, че закрилата по този ред се прилага към момента на връчване
на заповедта и само, когато към него работникът или служителят е започнал ползването на
разрешения му отпуск. Погрешното посочване на правното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение в подаденото до НАП уведомление ответникът счита за
ирелевантно, но при все това твърди, че с последващо уведомление този код е коригиран.
Ответникът е направил при условията на евентуалност /в случай на уважаване на
предявените искове/ и съдът е приел за разглеждане възражение за прихващане с правно
основание чл. 103 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД - за прихващане на сума от 17 518,83
лв., представляваща заплатени обезщетения на ищцата по чл.220 от КТ в размер на 7271,93
лева, чл.222 от КТ в размер на 7271,99 лева и чл.224 от КТ в размер на 2974,91 лева, с
претендираното от ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
По предявените искове доказателствената тежест се разпределя по следния начин с
оглед релевантните факти:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
2
наличие на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението. В тежест
на ответника е да докаже: надлежно упражнено потестативно право на работодателя на
уволнение - отправяне на писмено изявление/предизвестие до служителя със
законовоизискуемия минимум съдържание – ясна воля относно основанието, на което е
извършено уволнението; извършено по установения ред реално съкращение в щата - от
лицето/органа, който има право да извършва промени в щата, преди уволнението; в
хипотезата на задължителен подбор – съкращаване на щатна бройка от множество щатни
бройки на една длъжност, извършване на същия при спазване на установените в чл. 329 КТ
критерии.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
надлежно упражнено преобразувателно право по същата норма – да е налице уважен иск по
чл. 344, ал.1, т. 1 КТ; съвпадение между длъжността, от която ищецът е уволнен, и тази, на
която иска да бъде възстановен, както и, ако трудовото правоотношение е срочно, да не е
изтекъл срокът по същото.
По иска са правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца
е да докаже: уважен иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ – постановена незаконосъобразност на
процесното уволнение и неговата отмяна; оставането на ищеца без работа по причина на
уволнението през процесния период и размера на брутното му трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По приетото възражение за прихващане, направено от отеветника в тежест на
предявилия възражението е да докаже извършване плащането на сумата, с която желае
прихващане и отпадане на основанието за нейното плащане.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните наличието на трудово правоотношение между тях,
възникнало на основание трудов договор № 496/20.06.2018г., по силата на което ищцата е
заемала различни длъжности, последната от които - „Мениджър управление на проекти“ в
отдел „Пазарни проучвания“, управление „Стратегическо развитие”. Последните
обстоятелства се установяват и от приобщените по делото и представени от двете страни
/неоспорени от тях/ писмени доказателства, а именно: трудов договор № 496/20.06.2018г. и 4
броя допълнителни споразумения към него, последното от които и релевантно към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - от дата 26.05.2021г.
От представената длъжностна характеристика за длъжността „Мениджър управление
на проекти” в Отдел „Пазарни проучвания”, управление „Стратегическо развитие”
/неоспорена от страните/ се установяват правомощията и задълженията на ищцата, заемаща
посочената длъжност, основни от които са следните: организира, координира, планира,
контролира и управлява работата по конкретни проекти, свързани със събиране и анализ на
3
пазарна информация, възложени от УС на „/ЮЛ/” . и/или ресорен изпълнителен директор;
координира комуникацията и взаимоотношенията по проектите; изготвя анализи и
предоставя препоръки, базирани на събраната информация, добрите практики и
дейностите/инструментите, разработвани и прилагани в Групата на „/ЮЛ/” .; отговаря за
правилния и професионален подход при събиране на информация по възложените задачи,
съгласно вътрешните правила на Банката и Кодекса за професионално поведение; следи за
спазване на сроковете по поставените задачи и изпълнението на заложените параметри;
активно споделя информация по поставените задачи/проекти до всички заинтересовани
страни; осигурява точно и навременна отчетност по показателите на поставените
задачи/проекти; организира и контролира изпълнението на решенията на ръководството на
банката, отнасящи се до изпълняваната дейност; изпълнява други, конкретно поставени
задачи от ръководството, свързани с обхвата на дейност на длъжността; права и пълномощия
- да прави предложения пред ръководството за подобряване организацията и ефективността
на работата в звеното; да взема самостоятелни решения в рамките на дадените му
пълномощия; да изисква информация от останалите звена в банката, необходима за
изпълнение на поставените задачи; да се запознава с проектите и решенията на
ръководството на банката по отношение на възложените задачи.
Не е спорно също така, че трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено със
Заповед № 24/31.08.2021г. с посочено в нея основание - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата. Видно от отбелязването върху заповедта – същата е била връчена при
отказ на ищцата да го получи на дата 31.08.2021г., удостоворено с подписите на двама
свидетели, като трудовото праотношение е било прекратено считано от 01.09.2021г. Също
така, видно е от заповедта, че в нея е било разпоредено изплащането на обезщетения по чл.
220, ал. 1 КТ – за неспазен срок на предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван
платен годишен отпуск.
Съдът кредитира изцяло визираната заповед, като събрази, че същата не е оспорена от
гледна точка на нейната автентичност в частта относно отбелязванията и подписите на
лицата. Ето защо, позовавайки се на този документ, съдът прие, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е била връчени при отказ на адресата – ищцата
именна на посочената дата – 31.08.2021г.
Най-сетне, съдът кредитира и представеното от ответника Предизвестие за
прекратяване на трудов договор /неоспорено от гледна томка на неговата втентичност и
отблезяванията, направени върху него/, видно от което същото е връчено на ищцата при
отказ на дата 31.08.2021г., който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели.
Съдът кредитира и представената от ответника декларация по чл. 333 КТ на С. С. И.
/също неоспорена от ищцата/, видно от която същата е удостоверила, че към дата
31.08.2021г. не е трудоустроена, не страда от заболяваия съгласно Наредба № 5/20.02.1987г.
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 КТ и същата не страда от заболяване, посочено в чл. 1, ал. 1 от наредбата, както и
че не се плозва от закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ.
4
СРС кредитира приетият като писмено доказателство Устав на /ЮЛ/, Правилник за
работата на УС на /ЮЛ/, както и Докладна записка от 23.08.2021г. с отправено предложение
за закриване на управление „ Стратегическо развитие" с отдел „Пазарни проучвания", като
посочените документи също не са оспорени от ищцата.
Видно от Протокол № 65/24.08.2021г. на УС на /ЮЛ/, на това заседание и в
съответствие с правомощията си по чл. 54, ал. 10 от Устава на /ЮЛ/ /съгласно която норма –
Управителният съвет решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност
на Едноличния собственик на капитала или Надзорния съвет/ и чл. 9, т. 6 от Правилника за
работата на УС на /ЮЛ/ /съгласно която норма – Управителният съвет има задължение да
приема организационната и управленска структура на Банката и да утвърждава нейното
щатно разписание/, Управителният съвет е взел решение, одобрено с Решение по протокол
№31/25.08.2021г. на Надзорния съвет на „/ЮЛ/” ., за закриване управление „Стратегическо
развитие" с отдел „Пазарни проучвания", като въз основа на това решение са закрити
следните щатни бройки: Началник на управление „Стратегическо развитие" - 1 щатна
бройка; Началник на отдел „Пазарни проучвания" - 1 щатна бройка; Мениджър управление
на проекти в отдел „Пазарни проучвания" - 2 щатни бройки; Мениджър управление на
проекти в отдел „Стратегически анализи и развитие" - 2 щатни бройки.
Съобразявайки посочените по-горе норми на Устава на /ЮЛ/ – чл. 54, ал. 10 и на
Правилника за работа на УС на /ЮЛ/ – чл. 9, т. 6, съдът приема, че решението за закриване
на щата е взето от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Видно е също така от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че
последното се прекратява считано от 01.09.2021г., т.е., след промяната на щатното
разписание.
Съдът кредитира и преставените от отвеника и неоспорени от ищцата: Функционална
характеристика на управление „Стратегическо развитие"; Длъжностно щатно разписание на
управление „Стратегическо развитие" към 11.08.2021г.; Поименното щатно разписание на
/ЮЛ/ към 31.08.2021 г.; Длъжностното щатно разписание на Управление „Стратегически
анализи и развитие", приетос протокол на УС на /ЮЛ/ № 58 от 22.06.2020г. в сила от
22.07.2021г.; Организационната структура на /ЮЛ/ към 12.08.2021 г., Поименното щатно
разписание на /ЮЛ/ към 01.09.2021 г.; Поименно щатно разписание на /ЮЛ/ към
01.09.2021г.; Длъжностна характеристика на ищцата – мениджър управление на проекти в
Управление „Стратегическо развитие”, отдел „Пазарни проучвания”; Длъжностна
характеристика на длъжността „главен експерт" в отдел „Стратегически анализи и развитие"
от дата 01.09.2021г.; Длъжностна характеристика на длъжността „главен експерт" в отдел
„Стратегически анализи и развитие" от дата 01.09.2021г.; Длъжностна характеристика на
длъжността „Началник на отдел" на Отдел „Стратегически анализи и развитие" от
01.09.2021г.; Функционална характеристика на отдел „Стратегически анализи и развитие",
утвърдена от УС на /ЮЛ/ с решение по протокол № 65/24.08.2021г., които допринасят за
изясняване на обективната истина по делото, и конкретно функционалните характеристики
на отделните длъжности преди и след изменението на щата в /ЮЛ/, и които са били предмет
5
на изследване от ССЕ.
Що се отнася до представения болничен лист № Е20210928121 /л. 31 и л. 122 от
делото/ съдът ще посочи следното:
Видно е от самия болничен лист - същият е издаден на дата 01.09.2021г., като в него е
посочено, че на ищцата е предписан домашен режим на лечение 14 дни, считано от
31.08.2021г. до 13.09.2021г. Фактът, обаче, че както предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение, така и самата заповед за неговото прекратяване е била връчена
на ищцатана дата 31.08.2021г. при отказ, удостоверен по надлежния начин с подписите на
двама свидетели, води до извод, че именно на посочената дата ищцата е била на работното
си място, поради което и е станало възможно на същата да й бъде вречан заповедта.
Отделно, именно на тази дата – 31.08.2021г. ищцата е подписала и декларация, че не се
ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, което сочи, че същата не е уведомила работодателя
си за ползван отпуск по болест или за невъзможност да изпълнява трудовите си функции
поради заболяване. Съдът в тези насока взе предвид и обстоятелството, че болничният лист
не е бил издаден към дата 31.08.2021г., а това е станало едва на 01.09.2021г. Всичко това
сочи за добросъвестност от страна на работодателя, който не е бил известен за ползването на
отпуск по болест към датата на издаване и връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото праовотношение с ищцата, поради което и приложима в случая се явява
разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ, съгласно която - закрилата по чл. 333 се отнася към
момента на връчването на заповедта за уволнение.
Отново във връзка с болничния лист, съдът ще обърне внимание, че същият е издаден
в противоречие с изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза.
Съгласно посочената норма на подзаконовия нормативен акт – „Болничният лист се издава
в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на
болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването
му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е
констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове,
или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна
неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че
той може да е неработен за лицето”. Т.е., доколкото процесният болничен лист е издаден на
дата 01.09.2021г., то същият би следвало да предписва отпук по болест, но считано от деня
на издаването му – 01.09.2021г., а не считано от предходния ден – 31.08.2021г. Отделно,
както беше посочено и по-горе, за влошаване на здравословното състояние ищцата не е
уведомила работодателя си, като същата явно е била на работа на 31.08.2021г., доколкото
освен, че е попълнила декларация по чл. 333 КТ, е отказала да получи и заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение, както и предизвестието за това. В тази връзка
съдът кредитира и представения от ответника амбулаторен листт № 3069 от 01.09.2021г.,
видно от който ищцата е била прегледана именно на посочената дата – 01.09.2021г. Отново
в тази връзка съдът ще посочи, че макар за решението на ЛКК № 0002125/24.09.2021г., с
което е отменен болничния лист, да липсват данни за влизането му в сила, съдът го
6
кредитира, като споделя мнението, изразено от ЛКК в него с доводите, посочени по-горе.
Съдът кредитира представените от ответника във връзка с направеното възражение за
прихващане 3 броя извлечения от фишове и 3 броя платежни нареждания за изплащане по
сметката на ищцата на съответните обезщетения съответно по чл. 220 КТ, чл. 222 КТ и чл.
224 КТ и техните размери, въз основа на които се установява заплащането на посочените
обезщетения, който факт не се оспорва от ищцата.
Съдът кредитира и представените от ответника длъжностна характеристика за
длъжността „мениджър управление на проекти” в управление „Стратегическо развитие”,
отдел „Пазарни проучвания” за лицето А. Д.; длъжностната харектеристика за длъжността
„началник отделв” в управление „Стратегическо развитие”, отдел „Пазарни проучвания”,
както и допълнително представените: длъжностна характеристика на А. Д. - мениджър
управление на проекти в отдел „Пазарни проучвания", управление „Стратегическо
развитие" в /ЮЛ/ - подписана на 23.07.2020 г.; длъжностна характеристика на С.И. -
мениджър управление на проекти в отдел „Пазарни проучвания", управление
„Стратегическо развитие" в /ЮЛ/, подписана на 23.07.2020 г.; длъжностна характеристика
на И. К. - мениджър управление на проекти в отдел „Стратегически анализи и развитие",
управление „Стратегическо развитие" в /ЮЛ/ - подписана на 23.07.2020 г.; длъжностна
характеристика на К. Я. - мениджър управление на проекти в отдел „Стратегически анализи
и развитие", управление „Стратегическо развитие" в /ЮЛ/ - подписана на 23.07.2020 г.;
длъжностна характеристика на Б. В. - Главен експерт в отдел „Стратегически анализи и
развитие", управление „Стратегическо развитие" в /ЮЛ/ - подписана на 23.07.2020 г.;
Длъжностна характеристика на И. А. - Главен експерт в отдел „Стратегически анализи и
развитие", управление „Стратегическо развитие" в /ЮЛ/ - подписана на 23.07.2020 г.;
длъжностна характеристика на Б. В. - Главен експерт в отдел „Стратегически анализи и
развитие", управление „Стратегическо развитие" в /ЮЛ/ - подписана на 01.09.2021 г.;
длъжностна характеристика на И. А. - Главен експерт в отдел „Стратегически анализи и
развитие", управление „Стратегическо развитие" в /ЮЛ/ - подписана на 01.09.2021 г.
Тези писмени доказателства дават възможност да бъде извън анализ на
функционалните права и задължения на отделните длъжности преди и след одобреното
щатно разписание, които също така са били и предмет на изледване на назначената ССЕ,
което съдът кредитира, като съобрази, че същото е отговорило в пълнота и обективно на
поставените въпроси. ССЕ не се и оспорва от страните.
Съгасно заключението на ССЕ:
Брутното трудово възнаграждение на С.И. по чл. 228 от КТ е в размер на 7 721,99
лева. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 01.09.2021 г. до 28.02.2022 г.
възлиза на 43 631,94 лева.
В щатното разписание на /ЮЛ/, действало до 31.08.2021 г. в Управление
„Стратегическо управление“ има предвидени 4 бройки за длъжност „Мениджър управление
на проекти”, като 2 бройки са за отдел „Пазарни проучвания“ и 2 бройки са за отдел
7
„Стратегически анализи и развитие“; в Управление „Информационни технологии“ има 1
бройка с такава длъжност.
В щатното разписание, действащо от 01.09.2021 г. има една единствена бройка за
длъжността „Мениджър управление на проекти“ в Управление „Информационни
технологии“.
В щатното разписание на /ЮЛ/, действало до 31.08.2021 г., са предвидени 84 бройки за
длъжност „Главен експерт”, като 2 бройки са предвидени в Управление “Стратегическо
развитие“, отдел „Стратегически анализи и развитие“.
В щатното разписание, действащо от 01.09.2021 г., няма промяна в бройките
предвидени за длъжност „Главен експерт“, като 2 бройки са за отдел „Стратегически
анализи и развитие“.
В щатното разписание на /ЮЛ/ ., действало до 31.08.2021 г. е имало три длъжности в
отдел „Пазарни проучвания” - 1 за длъжност „Началник отдел“ и 2 за длъжност „Мениджър
управление на проекти“.
В Управление „Стратегическо развитие“ в отдел „Пазарни проучвания“ е имало
назначени две лица на длъжност „Мениджър управление на проекти“ - С.И. и А. Д., като
при съпоставка на представените длъжностни характеристики се установява, че двете са
напълно идентични, т.е. има припокриване на между задължения и отговорности, права и
пълномощия и изисквания за заемане на длъжността.
Трудовото правоотношение с лицата, заемали длъжността „Мениджър управление
проекти“ - А. Д. и И. К., е прекратено на основание чл. 328 от КТ. К. Я., която също е
заемала длъжността „Мениджър управление на проекти“, е преназначена на друга длъжност
в Управление „Счетоводство“.
Констативно-съобразителна част вещото лице е представило подробна информация за
основните задължения и отговорности на служителите заемали длъжността „Мениджър
управление на проекти“, съответно в отдел „Стратегически анализи и развитие“ и отдел
„Пазарни проучвания“ и на служителите заемали длъжността „Главен експерт“. При
съпоставка на длъжностните характеристики между служителите, заемали длъжността
„Мениджър управление на проекти“ в двата отдела, се установява, че има различия в
основните им задължения, което не позволява да има взаимозаменяемост между тях.
Основните задължения, които са имали лицата, заемали длъжността „Главен експерт“, не се
припокрива със задълженията и отговорностите на лицата, заемащи длъжността „Мениджър
управление на проекти“.
Във всички длъжностни характеристики, независимо от заеманата длъжност, се
включват и стандартни задължения, които не се отнасят пряко към основните задължения на
длъжността, а касаят служителя като цяло. Тези задължения са включени в абсолютно
всички длъжностни характеристики: Изпълнява други, конкретно поставени задачи от
ръководството, свързани с обх'вата на дейност на длъжността; Спазва задължението да не
разпространява информация, представляваща банкова или търговска тайна, класифицирана
8
информация, лични данни или друга поверителна или защитена със закон информация,
станала му известна при ли по повод изпълнение на задълженията, произтичащи от
трудовото му правоотношение; Спазва изискванията на европейското и националното
законодателство за защита на личните данни, да обработва лични данни законосъобразно и
добросъвестно и да използва личните данни, до които има достъп, съобразно целите, за
които се събират.
Най-сетне, съдът кредитира и представеното от ищцата заверено копие на трудовата
книжка, от което е видно, че в същата е вписано прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата с /ЮЛ/, считано от 01.09.2021г. с основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като след това
отбелязване липсват последващи такива, което се констатира и от съда в съдебно заседание
на 12.04.2022г. От преставеното копие на регистрацонна карта на Агенция по заетостта,
Дирекция „Бюро по труда” и представената служебна бележка от Агенция по заетостта се
уставовява, че на 14.09.2021г. ищцата се е регистрирала като безработна. От приобщеното
по делото писмо от ТД на НАП софия /л. 220 от делото/ се установява, че към дата
24.01.2022г. за ищцата липсват регистрирани уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за регистриран
трудов договор в периода от 02.09.2021г. до 24.01.2022г.
Останалите писмени доказателства съдът не кредитира, като счита същите за
неотносими към предмета на доказване.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Както беше посочено и по-горе в изложението на съда, по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже: наличие на трудово правоотношение
между страните към датата на уволнението, а в тежест на ответника е да докаже: надлежно
упражнено потестативно право на работодателя на уволнение - отправяне на писмено
изявление/предизвестие до служителя, със законовоизискуемия минимум съдържание – ясна
воля относно основанието, на което е извършено уволнението; извършено по установения
ред реално съкращение в щата - от лицето/органа, който има право да извършва промени в
щата, преди уволнението; в хипотезата на задължителен подбор – съкращаване на щатна
бройка от множество щатни бройки на една длъжност, извършване на същия при спазване
на установените в чл. 329 КТ критерии.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и въз основа на писмените
доказателства по делото: трудов договор № 496/20.06.2018г. и 4 броя допълнителни
споразумения към него, се установява, е между страните е било налице трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 496/20.06.2018г., като ищцата
е заемала различни длъжности, последната от които - „Мениджър управление на проекти“ в
отдел „Пазарни проучвания“, управление „Стратегическо развитие”.
Установява се от приобщеното по делото Предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, че ищцата е била уведомена за престоящото прекратяване на трудовия
договор с изтичане срока на предизвестието и основанието за това – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
9
Предвидено е и изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ при неспазване срока на
предизвестие, каквото, видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
от платежното нареждане за сумата от 6544,74 лева от дата 29.10.2021г. и извлечение от
фиш /л. 207-208 от делото/, е било надлежно изплатено и този факт не се оспорва от ищцата.
На следващо място, установява се въз основа на събраните по делото доказателства, че
в /ЮЛ/ е извършено съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото с
решение от заседание, проведено на 24.08.2021г., обективирано в Протокол № 65 от същата
дата, УС на /ЮЛ/ е закрил управление „Стратегическо развитие” с отдел „Пазарни
проучвания”, като е запазило отдел „Стратегически анализи и развитие”, който е преминал
на пряко подчинение на ресорния изпълнителен директор. Закрити са следните щатни
бройки: Началник на управление „Стратегическо развитие" - 1 щатна бройка; Началник на
отдел „Пазарни проучвания" - 1 щатна бройка; Мениджър управление на проекти в отдел
„Пазарни проучвания" - 2 щатни бройки; Мениджър управление на проекти в отдел
„Стратегически анализи и развитие" - 2 щатни бройки.
Решението е взето от надлежен орган – УС на /ЮЛ/, чиито правомощия в тази насока
са предвидени в чл. 54, ал. 10 от Устава на /ЮЛ/ и чл. 9, т. 6 от Правилника за работата на
УС на /ЮЛ/. Това решение на УС е било одобрено с Решение по протокол №31/25.08.2021г.
на Надзорния съвет на „/ЮЛ/” ..
Горното води до извод, че е взето решение за съкращаване на длъжността на ищеца и
на още четири служители от съответното управление и е утвърдено ново щато разписание,
като това решение е взето преди датата на процесната уволнителна заповед, взето е по
надлежния ред и от компетентните органи.
Безспорно е, че съкращението на щата е реално, доколкото в щатното разписание на
/ЮЛ/, действало до 31.08.2021 г. в Управление „Стратегическо развитие“ има предвидени 4
бройки за длъжност „Мениджър управление на проекти”, като 2 бройки са за отдел „Пазарни
проучвания“ и 2 бройки са за отдел „Стратегически анализи и развитие“; в Управление
„Информационни технологии“ има 1 бройка с такава длъжност. Докато в щатното
разписание, действащо от 01.09.2021 г. има една единствена бройка за длъжността
„Мениджър управление на проекти“, но в Управление „Информационни технологии“.
В щатното разписание на /ЮЛ/ ., действало до 31.08.2021 г. е имало три длъжности в
отдел „Пазарни проучвания” - 1 за длъжност „Началник отдел“ и 2 за длъжност „Мениджър
управление на проекти“.
В Управление „Стратегическо развитие“ в отдел „Пазарни проучвания“ са съкратени
всички длъжности „Мениджър управление на проекти“, като трудовото правоотношение с
лицата заемали длъжността „Мениджър управление проекти“ са прекратени на основание
чл. 328 от КТ, а К. Я., която също е заемала длъжността „Мениджър управление на
проекти“, е преназначена на друга длъжност в Управление „Счетоводство“.
При съпоставка на основните задължения и отговорности на служителите, заемали
длъжността „Мениджър управление на проекти“, съответно в отдел „Стратегически анализи
10
и развитие“ и отдел „Пазарни проучвания“ и на служителите заемали длъжността „Главен
експерт“, респекитвно при съпоставка на длъжностните характеристики между служителите,
заемали длъжността „Мениджър управление на проекти“ в двата отдела, се установява, че
има различия в основните им задължения, което не позволява да има взаимозаменяемост
между тях. Основните задължения, които са имали лицата, заемали длъжността „Главен
експерт“, не се припокрива със задълженията и отговорностите на лицата, заемащи
длъжността „Мениджър управление на проекти“.
Всичко това води до извод, че съкращението на щата е било реално, като оставащите
длъжности в щата са различни и не включват в цялост функциите, вменени на съкратената
длъжност.
Отново в тази връзка съдът ще припомни, че основанието за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ в хипотезата "съкращаване на щата" се преценява винаги с оглед заеманата от
уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато
съкращаването на щата е реално - т. е., когато не само е премахната длъжността като щатна
бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено
съдържание на отделна длъжност.
Съгласно трайната практика на съдилищата, когато част от трудовите задължения на
премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови
съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни
квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Реално
съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се
закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за
длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности.
Отделно, при преценка реалността на съкращаването, се изследва идентичността на
трудовите функции с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не
може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично
сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика, като едни и същи
трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия
в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в структурата на
работодателя, от предмета на дейност и организацията на предприятието.
Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по
щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
При всички случаи, по делото безспорно се установяа, че длъжността на ищеца е
заличена от щатното разписание, като функциите, касаещи длъжността на ищцата са
престанали да бъдат осъществявани в своята съвкупност в отделна щатна длъжност, т.е. не е
налице длъжност с функции, идентични с тези на ищцата, дори и наименувана по различен
начин.
Т.е., доказано е от страна на ответника чрез представените длъжностни характеристики
11
на останалите да работят в дружеството служители, че е взето решение за премахване на
единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата, както и че други щатни
бройки за същата длъжност не са разкривани. Установи се, че и след съкращаването на
длъжността на ищеца, няма новооткрита длъжност с идентични или сходни по характер
трудови функции с тези на ищеца.
Горното от своя страна води до извод, че за работодателя не е съществувало
задължение да извършва подбор, поради което в това отношение възражението е
неоснователно. Съгласно чл. 329 КТ - при съкращение в щата работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Съгласно ТР № 3/2011г. ОСГК на ВКС -
извършването на подбор е елемент от субективното потестативно право на уволнение на
работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и преценката кой от служителите има по-
висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Правото на подбор, обаче, и в частност преценката на критериите по чл.329 КТ не е
въпрос на целесъобразност, а на законосъобразност. При съкращаване в щата на единствена
щатна длъжност, работодателят има правото да уволни съответния работник или служител,
заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и други заемащи близка или
сходна длъжност. При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде
обсега на същия - между работници и служители, чиито длъжности се съкращават, или в по-
широк кръг чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни
длъжности. В случая щатната са били съкратени всички щатни бройки за длъжността
„Мениджър управление напроекти” в Управление „Стратегическо развитие”, а
изпълняваните задължения по длъжностна характеристика не се покриват в пълен обем или
тяхна съществена част с функциите на други служители, поради което възражението на
ищеца е неоснователно.
Не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя дали да извърши
съкращение, както и неговата целесъобразност, законосъобразност и правилност, поради
което и работодателят няма задължение да мотивира подробно причините за извършеното
съкращение.
Най-сетне, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношнеие с ищцата е била
надлежно връчено на последната на дата 31.08.2021г., макар и това да е станало при
условията на отказ. Този отказ, обаче, е надлежно удостоверен с подисите на двама
свидетели, което прави връчването законосъобразно. Обстоятелството, че върху заповедта е
направено отбелязване на последващо фактическо връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата на по-късна дата, по никакъв начин не се отразява
върху законосъборазността на издадената заповед е редовността на връчването на дата
31.08.2021г.
Както беше посочен и по-горе в мотивите на съда, отразеното върху заповедта за
12
прекратяване на трудовото правоотношение за връването й при отказ на дата 31.08.2021г.,
наличието на попълнена декларация на същата дата от ищцата за липса на обстоятелства,
които да попадата под хипотезата на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ, сочат, че
ищцата реално е била на работа на посочената дата. Издадения на дата 01.09.2021г.
болничен лист, в който е отразен отпуск по болест, считано от 31.08.2021г., не води до друг
извод. Ищцата не е уведомила работодателя си за обстоятелства, които да представляват
пречка да изпълнява трудовите си функции към дата 31.08.2021г., свързани с влошаване на
здравето, а напротив – потвърдила е липсата на заболявания по смисъла на чл. 333, ал. 1 КТ.
Всичко това сочи за добросъвестност от страна на работодателя, който не е бил известен за
ползването на отпуск по болест към датата на издаване и връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, поради което и приложима в случая
се явява разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ, съгласно която - закрилата по чл. 333 се отнася
към момента на връчването на заповедта за уволнение. Съдът изложи вече доводите си
относно представения болничен лист, поради което няма да се повтаря и на този етап.
Горното от своя страна води до извод, че по отношение на ищцата не е била налице
хопетизата на закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1 КТ и разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение към този момент от съответните компетентни органи не е било
необходимо.
Както беше посочено и по-горе, видно е от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, че последното се прекратява считано от 01.09.2021г., поради което и явно
е, че самото прекратяване е станало едва след промяната на щатното разписание.
Без значение е и обстоятелството дали в уведомлението до ТД на НАП за прекратяване
на трудовия договор е посочен погрешен код на основанието, доколкото тази информация
подлежи на коригиране с последващо уведомление и не води до незаконосъобразност на
самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Предвид акцесорния си характер спрямо претенцията за отмяна на уволнението,
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ също следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По направеното от ответника и прието за разглеждане възражение за
прихващане с правно основание чл. 103 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД:
Доколкото възражението за прихващане е предявено при условията на еевнтуалност -
в случай, че съдът уважи предявените искове, и предвид изхода на спора, при който
исковете, предявени от ищцата подлежат на отхвърляне, съдът не дължи разглеждане и
произнасяне по направеното от ответника възражение за прехващане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият доказва разноски
13
в размер на 100 лева за заплатен депозит за вещо лице по ССЕ.
С оглед факта че ответникът е представляван в производството от юрисконсулт, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с
оглед фактическата и правна сложност на делото, и доколкото са предявени общи три иска,
определи на 200 лв. Общите разноски на ответника са в размер на 300 лева.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице остават за сметка на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. И. ЕГН ********** с адрес: /адрес/ срещу /ЮЛ/ със
седалище и адрес на управление: /адрес/, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ –
за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 24/31.08.2021г. на Изпълнителните
директори на /ЮЛ/ за незаконно и неговата отмяна; с правно основние чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
– за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър
управление на проекти” в /ЮЛ/ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
– за заплащане от /ЮЛ/ на обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за
времето, през което С. С. И. е останала без работа поради уволнението, считано от
01.09.2021г. до 28.02.2022г. в общ размер на 43 632,06 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. И. ЕГН ********** с адрес: /адрес/
да заплати на /ЮЛ/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата 300 лева /триста
лева/, направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, който на основание чл. 315 ГПК започва да тече за страните от 26.04.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14