Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 499 21.10.2014 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият районен съд единадесети състав
На двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Я.Т.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 840 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск за делба на недвижим имот по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фаза по допускане на делбата.
Ищцата
А.К.Х., действаща чрез процесуалния
си представител по пълномощие а..Р.Д.-ТАК,
твърди в исковата молба, че заедно с ответника А.А.О. *** са съ- собственици на недвижим имот, находящ се в с.Пролаз, общ.Търговище с площ от
1595кв.м., представляващ УПИ ІV-22 в кв.9 по плана на селото, но тъй като не
могли доброволно да поделят имота, ищцата счита, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск за делба при равни квоти.В
съдебно заседание а..Д. поддържа иска; уточнява, че ищцата не е искала промяна в плана
чрез обособяване на самостоятелни УПИ от процесното дворно място по
административен ред.
В
срока по чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от процесуалния представител на
ответника а..Д.-ТАК, се изразява становище за допустимост и основателност на
иска за делба при посочените квоти.В съдебно заседание а..Д. поддържа
становището си относно дяловете в съсобствеността върху имота, но счита делбата
за недопустима, с оглед обстоятелството, че в същия са построени две сгради,
които са индивидуална собственост на всяка от страните, при което дворното
място представлява обща част.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните по делото за това, че всеки от тях притежава половината от правото на собственост върху процесния имот, представляващ дворно място с площ от 1595кв.м., за което е отреден УПИ ІV-22 в кв.9 по плана на с.Пролаз, общ.Търговище, в който имот са построени две жилищни сгради-едната в северната му част, индивидуална собственост на ищцата, и друга-паянтова жилищна сграда, построена в южната част на имота-индивидуална собственост на ответника, при граници на имота: УПИ VІІ-20 на И.М., УПИ VІ-21 на И.М. и УПИ V-23 на А.А., отразен в Скица № СК-ТСУ-152/28.02.2013г.(презаверена на 16.06.2014г.), изд. от Община Търговище. Страните се легитимират като съсобственици при равни дялове по отношение на дворното място и видно от представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че поради съществуващи спорове за собственост между страните, със сила на пресъдено нещо, с Решение № 44/17.05.2013г., постановено по в.гр.д.№ 66/2013г. по описа на ТОС, е признато за установено по отношение на настоящия ответник, че ищцата в настоящото производство е носител на правото на собственост по наследство върху 1/6 ид.ч. от дворното място и 1/3ид.ч. от правото на собственост върху построената в северната част на имота жилищна сграда с площ от 26кв.м. От представения по делото НА № 86,т.ІІІ,рег.№ 3178,дело № 285/2014г. на нотариус рег.№ 496 на НК се установява също, че ищцата е придобила собствеността и върху още 2/6 ид.ч. от дворното място и 2/3 ид.ч. от построената в северната част на имота жилищна сграда, което я легитимира като собственик на половината от дворното място и индивидуален собственик на посочената жилищна сграда, построена в северната част на имота, въз основа на наследяване и правна сделка. Ответникът, от своя страна, се легитимира като собственик на останалата 1/2 ид.ч. от дворното място и индивидуален собственик на построената в южната част на същото жилищна сграда въз основа на НА № 50,т.ІV, дело № 1568/1996г. на нотариус Бахчеванова с район на действие ТРС, въз основа на правна сделка, при отчитане на правата му, съобразно посочено по-горе Решение № 44/17.05.2013г., постановено по в.гр.д.№ 66/2013г. по описа на ТОС.От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка № **********/27.02.2014г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът е с данъчна оценка общо от 1464,90лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34,ал.1 от ЗС във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба на съсобствено дворно място, в което са построени две отделни сгради, индивидуална собственост на всеки от двамата съделители.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Земята, върху която е построена сградата, винаги е обща част, тъй като без нея сградата не може да съществува, а когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, какъвто е настоящия случай, дворът също е обща част.Това е така, защото етажна собственост възниква не само когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот. И в двата случая теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти, респ. сгради обща част и съответно делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така и поради изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3 ЗС( в този смисъл и съдебната практика, обективирана в решения по чл. 290 от ГПК, имащи задължителен характер за настоящата инстанция: Решение № 242 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2010 г., II г. о., ГК решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. дело № 825/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 99 от 24.02.2009 г. по гр. дело № 1162/2008 г. на V г. о. и др., както и Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС).
Следва да се посочи също, че за да се раздели урегулирания поземлен имот, когато е застроен със сгради, всяка от които е индивидуална собственост на лице, участващо в съсобствеността на мястото, е необходимо да се проведе процедура по чл. 201 ЗУТ и да се одобри частично изменение на плана като се формират два или повече имота, които да отговарят на строителните правила и норми по площ, лице и конфигурация на сградите. Тази процедура следва да се проведе преди решението по допускане на делбата, тъй като тя има значението на изключването на земята от режима за общите части в етажна съсобственост - чл. 37 и сл. от Закона за собствеността и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва отделната сграда. (в този смисъл Определение № 618 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 185/2012 г., I г. о.; Определение № 110 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2/2013 г., II г. о. и др.). Такава процедура по Закона за устройство на територията в случая не е проведена, което обстоятелство е заявено от процесуалните представители на страните в съдебно заседание.
Относно становището на процесуалния представител на ответника а..Д., изразено в писмения отговор по чл. 131 от ГПК и съдържащо признание на иска за делба на дворното място при равни квоти, променено в съдебно заседание, когато се поддържа, че делбата е недопустима, предвид характера на дворното място като обща част, то дори и да се приеме, че е налице признание на иска по см. на чл. 237,ал.1 от ГПК и същото е неоттегляемо съгл. чл. 237,ал.4 от ГПК, съдът не е безусловно обвързан да уважи иска съобразно признанието, тъй като в случая е налице ограничението по чл. 237,ал.3,т.1,предл. първо от ГПК във вр. с чл. 38,ал.3 от ЗС.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
доколкото се иска делба на дворно място, представляващо обща част по см. на чл.
38,ал.3 от ЗС, то делбата му е недопустима, поради което предявения иск, като
неоснователен, следва да се отхвърли, на
осн. чл. 344,ал.1 от ГПК вр. чл. 34,ал.1 от ЗС.
С оглед изхода от
спора, следва да се определи държавна такса в размер на 50лв., която да се
възложи в тежест на ищцата, на осн. чл.
77 от ГПК във вр. с чл.9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.Х. с ЕГН **********, съдебен адрес ****************, а..Р.Д.-ТАК против А.А.О. с ЕГН ********** ***, иск за делба при равни квоти на съсобствен имот, представляващ дворно място с площ от 1595кв.м., за което е отреден УПИ ІV-22 в кв.9 по плана на с.Пролаз, общ.Търговище, при граници на имота: УПИ VІІ-20 на И.М., УПИ VІ-21 на И.М. и УПИ V-23 на А.А., отразен в Скица № СК-ТСУ-152/28.02.2013г.(презаверена на 16.06.2014г.), изд. от Община Търговище, като неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1 от ГПК вр. чл. 34,ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА
А.К.Х. с ЕГН **********, съдебен адрес ****************, а..Р.Д.-ТАК, да
заплати по сметка на ТРС държавна такса в размер на 50лв., на осн. чл. 77 от ГПК във вр. с чл.9 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия: