ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
гр.Враца 21.02.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Николай
Лалов, като разгледа докладваното от съдия Веселка Иванова ЧНД № 67 по описа за
2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба, подадена от А.П.М.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се твърди, че молителят е придобил това право,
тъй като е изтърпял изискуемата се част от наказанието, в затвора работи, спазва
вътрешния ред и не е наказван.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора
гр.Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения М..
В
съдебно заседание осъденият поддържа молбата си, като прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Представителят
на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище
за неоснователност на молбата, като
излага съображения, че осъденият с поведението си не е дал доказателства за
своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване
от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ОП Враца също счита, че е налице само една
от предпоставките за условно предсрочно освобождаване – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето
на осъдения. С оглед на това, прави искане за оставяне на молбата на М. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода без уважение.
Врачански
окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения, приложените към нея
писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира молбата
за допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения:
С
влязло в сила определение от 14.10.2019 г. по НОХД № 368/2019 г. по описа на
РС-Мездра е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което А.П.М.
е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, за извършено
на 27.09.2019 г. деяние по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК - управление на МПС
без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние.
Осъденият
е започнал да търпи наказанието на 21.10.2019 г., като до момента е изтърпял
фактически 4 месеца, от работа му се зачитат 15 дни, или общо изтърпяно 4
месеца и 15 дни. Към момента остатъкът е в размер на 1 месец и 15 дни.
При
това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание така, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На
следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за
своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат
всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото
поправяне и положително личностно развитие.
Представените
от затворническата администрация доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на убедителни доказателства за трайна
позитивна промяна в нагласите и начина на мислене на лишения от свобода М..
В
приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС е посочено, че поради краткия
размер на наложеното наказание не е изготвяна оценка на риска от рецидив.
Отбелязано е, че причините и детерминиращите фактори за извършване на
престъплението са ниското правно съзнание, некритичното отношение на осъденото лице
към предишните му криминални изяви и нежеланието му да контролира собственото
си поведение. Посочено е, че рискът от вреди за обществото е среден, обусловен
от деянието и криминалното минало на лишения от свобода М., свързано с
престъпления по чл.195, чл.142а, ал.4 и чл.343в, ал.2 от НК. Регистрирани са следните
зони с дефицит: умения за мислене-налице е ригидност в мисловния процес на
осъденото лице и неосъзнаване на последствията от шофиране без необходимата
квалификация и подготовка; некритично отношение към извършеното престъпление.
Във връзка с отношението на осъдения към правонарушението, в доклада е
посочено, че М. не осъзнава, че с безразсъдните си действия- шофиране, без
документ за правоуправление на МПС, представлява опасност за живота, както на
самия водач, така и на пътниците в автомобила и за останалите участници в
движението.
Като
цели в плана на присъдата са заложени: формиране на самокритичност, ограничаване
участието в субкултурни дейности, недопускане на дисциплинарни наказания и
възлагане на конкретни трудови задачи.
През
изтеклия период от изтърпяване на наказанието е отчетено, че не се наблюдават
положителни промени в мисленето и поведението на осъдения: със самооправдателни
нагласи е и омаловажава извършеното престъпление; склонен е към създаването на
критични пътни ситуации, а вероятността от попадане в ПТП се увеличава, поради
липсата на нужната квалификация.
Преценката
на изготвилия доклада е, че в условията на затворническото общежитие през
изтеклия период от изтърпяване на присъдата /4 месеца/, рискът от вреди за
обществото продължава да е със средни стойности и се обуславя от криминалното
минало на лишения от свобода М., свързано с осъждания за различни престъпления,
едно от които за идентично деяние като настоящото - по чл.343в, ал.2 от НК,
което сочи на престъпна упоритост, самонадеяност и склонност към рисково
поведение. Рискът от вреди спрямо другите лишени от свобода и пенитенциарните
служители е с непроменени стойности от първоначалната оценка-в ниски граници,
тъй като осъденият не показва враждебни нагласи и не е склонен да използва
физическа сила при попадане в конфликтни ситуации.
Първоначално
М. е устроен на работа във фирма "Вип строй" с предмет на
дейност-обща работа в строителството, но е спрян от работа поради несправяне с възложените
трудови задачи и ниска професионална квалификация. За да се осмисли престоят му
в затворническото общежитие, е бил назначен на друг работен обект към затвора
по чл.80 от ЗИНЗС, където отново не е проявил висока мотивация за трудова
заетост.
Преценката
в доклада е, че към настоящия момент лишеният от свобода А.М. не е променил
криминалния си профил, модела, манталитета и стереотипа си на мислене и
поведение. В местата за лишаване от свобода демонстрира добро поведение, но в живота
на свобода е водил незаконосъобразен начин на живот, несъвместим с добрите
нрави и общочовешки ценности. Не е склонен под влияние на околните и на
предишните си осъждания да промени в позитивен аспект вижданията и принципите
си. Констатирано е, че уменията му са мислене също не са на необходимото ниво,
поради факта, че системно повтаря едни и същи грешки. Продължава да неосъзнава
тежестта на извършените закононарушения и няма критично отношение към
престъпните си действия.
Според
доклада, шансовете му за реинтеграция в обществото са незадоволителни, с оглед
липсата на мотивация за промяна и корекция на поведението му.
Планът
на присъдата не е изпълнен в пълен обем, поради което в доклада е препоръчано възпитателната
работа с осъдения да продължи в посока създаване на безопасни умения за
шофиране, повишаване степента на отговорност за поведението си и формиране на
гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване вероятността от извършване на повторно
престъпление.
Крайната
оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода М. все още не
е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно
предсрочно освобождаване.
Приложените
и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към
настоящия момент с поведението си лишеният от свобода М. все още не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Факт
е, че полага известни усилия за промяна, тъй като има примерно поведение и не е
допуснал нарушения на режимните изисквания, но те не са достатъчни за формиране
на извод, че е дал категорични доказателства за своето поправяне. Тези общи
положителни прояви следва да бъдат съпътствани и с прояви на трайна промяна на
личността, ориентирана към спазване на законите. Все още у него липсва
устойчива мотивация за промяна в поведението и начина на мислене, не е изградил
критично отношение към извършеното престъпление. Не са изпълнени основни цели,
заложени в плана на присъдата, а дефицитите в зоните отношение към
правонарушението и умения за мислене са същите, както и в началото на неговото
наказание. Поправянето поначало изисква завършен превъзпитателен процес, в
който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да
има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
В
случая лишеният от свобода продължава да не осъзнава в необходимата степен тежестта
на извършеното престъпление и не е формирал критично отношение, със
самооправдателни нагласи е и все още не е склонен да промени в позитивен аспект
вижданията и принципите си. Освен това е с ниска мотивация, както за участие в
трудовия процес, така и за промяна и корекция на поведението, условие, без
което не може да се постигне пълноценна ресоциализация на дееца. Всичко това
илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен
ефект. Не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на
осъдения, изключващи категорично опасността от последващо противоправно
поведение в условията на свобода. Налице е необходимост от продължаване на
корекционното въздействие спрямо него в условията на пенитенциарното заведение
до постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на
присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При
това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно М. е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно убедителни
доказателства за своето поправяне. Това е основание да бъде постановен отказ на
молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
При горните съображения и на
основание чл.441 НПК, вр.чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А.П.М., роден на *** ***, български гражданин,
с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено
му по НОХД № 368/2019 г. по описа на Районен съд-Мездра в размер на 6 месеца
лишаване от свобода, с остатък от 1 месец и 15 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане
в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: