Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 599

    гр.Хасково, 30.09.2019год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на дванадесети септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2217 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин против О.С.А.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ищецът посочва, че подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Основанието, на което искали да бъде издадена заповед за изпълнение, бил подписан Договор за стоков кредит № 279064 от 21.07.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника по делото като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят удостоверявал, че му е била предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и Общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилагала по извършвани услуги на клиенти, че е получил и приема Общите условия по договора и че същите са неразделна част от договора. Бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца и Приложение № 1.1 към него от 09.03.2018г., по силата на които вземането било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочва се още в исковата молба, че съгласно Договора за стоков кредит № 234815 от 22.12.2016г. банката отпуснала на ответника стоков кредит в размер на 866.64 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД, както и за сключване чрез банката на застраховка. Сумата на кредита се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите. Кредитът следвало да бъде върнат на 8 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 7 от които в размер на 125.06 лева, а остатъкът в размер на 125.03 лева бил дължим с последната вноска, съгласно уговорения между страните погасителен план. Твърди се още в исковата молба, че в чл.6 от договора за стоков кредит страните уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 39.67 % годишно или 0.1102 % на ден. Начислената и непогасена договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 21.03.2018г. била в размер на 217.74 лева. На основание чл.12 от Общите условия, ответникът дължал обезщетение за забава за периода от 22.08.2017г. до 26.05.2018г. в размер на 35.92 лева. Ищецът посочва още, че датата на последната вноска по кредита била на 21.03.2018г., т.е. вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 866.64 лева - главница, и 217.74 лева  - договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 21.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, конституирано с протоколно определение от 30.05.2019г., счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Договор за стоков кредит № 279064/21.07.2017г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, Погасителен план и Общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

С Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 29.09.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приемо-предавателен протокол – Приложение № 1.1, сред които и спрямо ответника.

С писмо към същия договор „Банка ДСК“ ЕАД е потвърдила извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С пълномощно „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с правото да уведоми от нейно име длъжниците за извършената цесия.

С писмо /без номер и дата/ ищецът, в качеството си на пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД, е уведомил ответника за извършената цесия, като по делото няма данни за неговото изпращане и получаване.

На 03.05.2019г. ищецът е прехвърлил с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ вземанията, произтичащ от горепосочения договор за кредит, на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 1418/2018 г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. № 10878/05.06.2018г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 644/06.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от: 866.64 лева - главница, представляващи неиздължена сума по договор за стоков кредит № 279064, 217.74 лева – договрна лихва за периода от 21.08.2017г. до 21.03.2018г.; 35.92 лева – мораторна лихва за периода от 22.08.2017г. до 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2018г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски – 25 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 06.08.2018г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По искане на ищеца по делото съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице посочва, че липсват плащания по погасителния план,      като задължението за плащане е: главница – 866.60 лева; договорна лихва – 133.81 лева; мораторна лихва 35.92 лева, или общо задължение 1036.33 лева. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни, като съображенията за това са следните:

По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника О.С.А., като кредитополучател, е бил сключен Договор за стоков кредит № 279064 на 21.07.2017г., по силата на който ответникът е получил стоков кредит в размер на 866.64 лева за срок от 8 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при съответно уговорени между страните конкретни параметри по заема - брой на вноските, стойност на месечната вноска, начален падеж, лихвен процент и начин на плащане, както и други условия. Вземането по този договор е било валидно цедирано от заемодателя на дружеството ищец по силата на Приложение № 1.1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 29.09.2017г.

Следва да се има предвид обаче, че съгласно нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента, е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е било получено от ответника-длъжник. Отделно от това следва да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не произвеждат действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, доколкото и в двете производства то е извършено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Действително, в посочената разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено, за да обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга страна, уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което има ефект, само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител не може да се приравни на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема на правомощията. В този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково, който в случая се явява и последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и много др. Ето защо, съдът намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие спрямо него.

По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива  не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им.

 

Водим от горното, съдът

 

Р    Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, срещу О.С.А., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване по отношение на О.С.А. съществуването на вземания на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД спрямо него за сумите: 866.64 лева – главница, представляващи неиздължена сума по Договор за стоков кредит № 279064 от 21.07.2017г.  и 217.74 лева  - договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 21.03.2018г., прехвърлени с Приложение № 1.1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 29.09.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч. гр. д. № 1418/2018г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страна на ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.                     

 

                                                                                       СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.