Решение по дело №239/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 156
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20204500500239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 156

 

гр. Русе, 02.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

               Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                                Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                             АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

               като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. ч. гр. дело № 239 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

                Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

                 Г.Й.М. чрез адв. П.Н. *** е обжалвал Постановлението на ЧСИ от 21.4.2020 г., с което е отказал да приключи производството по изп. дела № № 20189140400733 и 20189140400734 по описа на ЧСИ В. Н., рег. №*** на КЧСИ с район на действие РОС. Твърди, че отказът е неправилен и иска неговата отмяна. Счита, че са налице основанията за приключване на водените срещу него производства, доколкото бил издължил изцяло вземанията по тях в пълен размер, който му бил съобщен от съдебния изпълнител. Намира, че с така постановените откази му се вменяват задължения за адв. възнаграждения, платени от взискателя, за които не бил уведомяван.  Отделно, развива съображения, че доколкото самият взискател бил адвокат, същият нямал необходимост от правна помощ и депозирането на договор за оказване на такава от адв. Б. бил единствено и само, за да бъде жалбоподателят ощетен. Намира новопредявеното му от ЧСИ задължение за изцяло противоречащо на закона и морала, за което излага подробни съображения.  Иска отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ за отказ да бъдат прекратени двете изп. дела, водени срещу него. Претендира разноски.        

               В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани възражения по жалбата от взискателя Г.М. чрез адв. Р.Б. ***, в които се взема становище за неоснователност на жалбата и се прави искане тя да не се уважава.       

               Настоящият състав на съда счита, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице - Г.Й.М. с оглед качеството му на длъжник по изпълнителното дело, срещу подлежащо на обжалване действие по  чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 3 ГПК и същата е допустима.

              Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

              Производство по изп. дело № 20189140400733 е образувано на 27.08.2018 г. по молба на Г.Й.М. чрез адв. Р.Б. срещу Г.Й.М. въз основа на изпълнителен лист на 31.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5019/2016 г. на РРС за събиране на сумата от 2190 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 2.09.2016 г. и 157,10 лв. разноски. Изпълнителното производство по изп. дело № 20189140400734 е образувано на 27.08.2018 г. по молба на Г.Й.М. чрез адв. Р.Б. срещу Г.Й.М. въз основа на изпълнителен лист на 31.07.2018 г. по ч. гр. д. № 55593/2016 г. на РРС за събиране на сумата от 334,58 лв. разноски. С молбите си за образуване на двете изп. дела взискателят е посочил способи за изпълнение – запори на банкови сметки и други вземания – рента, възбрана и опис на недв. имоти на длъжника и е поискал да му бъдат присъдени разноските по изп. дело, в т. ч.  адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дела в общ размер на 1140 лв. с ДДС.. Възложил е на съдебния изпълнител и правата по чл. 18 ЗЧСИ – да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение. По изп. дело № 20189140400733 на длъжника е връчено уведомление /съобразно чл. 428, ал. 1, предл. 2 и 3 ГПК/ на 10.09.2018 г. /л. 20 от делото/, а по изп. дело № 20189140400734 му е връчена ПДИ, отново на 10.09.2018 г. /л. 9/. С тях длъжникът е уведомен за общия размер на задълженията му по двете изп. дела към датата на изпращане на уведомлението, респ. ПДИ, а именно 3908,97 лв. по първото и 1121,93 лв. по второто. И  с двете освен за общия размер, на длъжника е съобщено подробно и начинът на формиране на така посочения дълг като е посочено всяко от задълженията му по пера. В съответствие с изискванията на процесуалния закон, длъжникът е надлежно уведомен и за наложените от ЧСИ обезпечителни мерки. С уведомление от 16.09.2018 г. /л. 28 на гърба/ жалбоподателят Г.М. е уведомил ЧСИ във връзка с предявените му задължения по двете изп. дела, че желае изплащането им да стане от наличните му средства в КСК РПК. Това уведомление е изпратено за становище до взискателя. С ППИ длъжникът бил уведомен, че се пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на възбранените в полза на взискателя имоти. Извършен е опис, оценка, насрочена е и публична продан, при което от страна на длъжника са постъпили молби по двете изп. дела с правно основание чл. 454 ГПК. С тях същият декларирал, че внася 20 % от посоченото му в полученото уведомление, респ. ПДИ задължение и се задължава ежемесечно да внася по 10 % от задължението до пълното му погасяване. Поради това и производствата по двете изп. дела били спрени. С молба вх. рег. № 745/25.01.2019 г. жалбоподателят Г. М. възразил срещу размера на определеното в полза на взискателя адв. възнаграждение в общ размер на 1140 лв. с вкл. ДДС, намирайки го за прекомерно. Молбата му била уважена от ЧСИ, било издадено Постановление за определяне на разноските от 31.01.2019 г., с което адв. възнаграждение било намалено до размера на сумата от 749,14 лв. с вкл. ДДС при съобразяване на извършените от процесуалния представител на взискателя действия. Това постановление е надлежно съобщено на длъжника на 6.02.2019 г. и като необжалвано нито от него, нито от взискателя, е влязло в законна сила на 14.02.2019 г.

От данните по приложените две изп . дела се установява, че в изпълнение на задълженията си по тях, Г. М. е внесъл общо 2797,48 лв. по изп. дело 733/2018 г. и 635,95 лв. по изп. дело № 734/2018 г.

             На 15.04.2020 г. длъжникът подал молба, с която заявил, че е изплатил задлъженията си и поискал от съдебния изпълнител да ги прекрати. По повод на нея е постановен обжалваният в настоящото производство отказ на ЧСИ да приключи изп. дело, поради липса на предпоставките за това. С обжалваният отказ длъжникът е уведомен още, че и по двете дела има остатък за погасяване, възлизащ на 1227,45 лв. по първото и 274,10 лв. по второто.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

С изменията на ГПК от 2017 г. законодателят предвиди в ал. 2 на чл. 433 ГПК изрично, че изп. производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

На първо място въведените от жалбоподателя доводи, че сключеният между адв. Б. и взискателя М. договор за правна помощ е формален, без никакво процесуално представителство, съставен с единствената цел да бъде утежнено финансовото му състояние, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Длъжникът е упражнил правото си да поиска намаляване на присъденото адв. възнаграждение по двете изп. дела. ЧСИ своевременно се е произнесъл по него като го е счел за частично основателно, доколкото дл. М. е искал намаляване до размер от 200 лв. само за обр. на изп. дела, а съдебният изпълнител е присъдил и възнаграждение за водене на изп. дело. Това Постановление обаче е надлежно съобщено, както бе посочено по-горе на жалбоподателя на 6.02.2019 г. и като необжалвано е влязло в законна сила. Всички изложени към настоящата жалба доводи същият е могъл да релевира в производство пред Окръжния съд по обжалване на това Постановление.  Доколкото обаче жалба от негова страна в дадения му срок не е подадена, към настоящия момент подобни възражения не могат да бъдат обсъждани от настоящия състав поради наличието на влязло в сила на 14.02.2019 г. Постановление за разноските от 31.01.2019 г. Поради това същото правилно е зачетено от съдебния изпълнител /в намаления му размер/ при определяне на размера на дълга. Правилно и законосъобразно е намален съобразно това и размерът на дължимата такса по чл. 26 от ТТРЗСИ и ДДС. Отделно, твърденията на жалбоподателя, че на адв. Б. били изплатени общо 2167,77 лв. хонорар по изп. дело не кореспондира са данните по делото.

          Некоректно е позоваването в частната жалба, че ЧСИ В. Николов бил определил задължението на жалбоподателя и по двете изп. дела съответно със съобщения № 1478/19.02.2019 г. /л. 87/ по изп. дело № 733/2018 г. /2917,98 лв./ и № 1480/19.02.2019 г.  по изп. дело № 734/2018 г. /555,95 лв./, които жалбоподателят настоява, че изплатил така както му били посочени. Действително, по двете дела общо до момента жалбоподателят е внесъл сумата от 3433,93 лв., което приблизително съответства на сбора от горинте суми. Направените от него изчисления и от там изводи, че е налице цялостно погасяване на дълга не държат сметка обаче за следното:

          Видно от приложените на л. 87 по изп. д. № 733/2018 г. и на л. 17 на гърба съобщения, те са издадени от ЧСИ В. Н. по повод на подадена от дл. М. молба вх. рег. № 1428/18.02.2019 г. да бъде преизчислен общият размер на дълга съобразно Постановление за разноските от 31.01.2019 г., влязло в законна сила като необжалвано на 14.02.2019 г. С тях ЧСИ уведомява жалбоподателя, че дългът му към 20.02.2019 г. възлиза на 2811,36 лв. общо по изп. д. № 733/2018 г., а не както твърди той в жалбата 2917,98 лв. и на 477,64 лв. общо по изп. д. № 734/2018 г., а не както се твърди 555,95 лв. - отново към 20.02.2019 г. Жалбоподателят очевидно не отчита обстоятелството, че към 20.02.2019 г. по първото изп. дело вече са направени 3 вноски за погасяване на дълга в общ размер на 1125,81 лв., а по изп. дело № 734/2019 г. – 4 вноски в общ размер на 425,41 лв., които са приспаднати вече от размера на дълга по двете дела, т. е. със съобщенията от 20.02.2019 г. ЧСИ го уведомява за размера на остатъка от дълга му по двете изп. дела след като вече са приспаднати от него направените до този момент вноски по тях в размер на 1551,22 лв. /1125,81 лв. + 425,41 лв./. Т. е. тези вноски съвсем превратно жалбоподателят отново приспада от неплатения остатък и счита, че е налице формиран незаконосъобразно, неправилно и в разрез на морала нов дълг от ЧСИ. Видно от установеното от фактическа страна, при образуването на двете изп. дела,  длъжникът е бил уведомен, че общият размер на задълженията му е 5030,90 лв. От тях са приспаднати 218,88 лв. адв. възнаграждение с вкл. ДДС по подаденото от него възражение и съответните пропорционални такси по т. 26 от Тарифата и така дългът приблизително става около 4800 лв. Жалбоподателят е погасил общо 3433,93 лв., т. е. има остатък, който е приблизително 1370 лв. С отказа да приключи изп. дела съдебният изпълнител го уведомява за остатък от 1501,55 лв. Двете суми съвпадат приблизително, доколкото главницата по изп. дело № 733/2018 е олихвяема и лихва се генерира до окончателното й погасяване, което няма как да бъде отчетено към настоящия момент, а така също променлива величина са и дължимите пропорционални такси. Безспорно установено е обаче, че остатък за изплащане и по двете дела има като предвид размера му и естеството на спора пред настоящата инстанция не стои въпросът за това какъв точно е той.

           За пълнота на изложението следва да се отбележи още, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 76 ЗЗД е извършвано погасяване на дълга от частичните вноски, постъпили от жалбоподателя.

           Отново и само за пълнота на изложението, доколкото тези доводи на жалбоподателя вече са преклудирани от влязлото в сила Постановление за разноските от 31.01.2019 г., следва да се отбележи, че съгласно пар.2а от ДР на Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Т. е. размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС.

           Така изложеното води до извод за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя. Атакуваният отказ на ЧСИ да приключи изп. дела се явява законосъобразен, поради което и следва да се потвърди.

           Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.М. чрез адв. П.Н. *** против отказ на ЧСИ . Н., рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС, обективиран в Постановление от 21.04.2020 г. да приключи производството по изп. дела  № № 20189140400733 и 20189140400734 по описа на ЧСИ В. Н., рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС на основание чл. 433, ал. 2 ГПК като неоснователна.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: