РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500332 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Б. С. като пълномощник на ПЛ. АТ. А. от
гр. Асеновград против Решение № 137/ 25.10.2021г. постановено по гр. д.№
1632/ 2021г. по описа на АРС – IV гр. с., с което е уважена молбата на Н. АТ.
А. и ЗЛ. ПЛ. А. и двете от гр. Асеновград за налагане на мерки за защита от
домашно насилие по ЗЗДН против жалбоподателя. По изложени оплаквания в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от адв. А.П., като пълномощник на
Н. АТ. АНДР., оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
и съгласно чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК.
1
Инициираното от въззиваемите страни против жалбоподателя съдебно
производство по ЗЗДН е за осъществени на датата 13.07.2021г. след 22,30ч.
действия от ответника, съставляващи акт на домашно насилие спрямо
молителките, изразяващи се в състояние на алкохолно опиянение - нанасяне
на обиди и заплахи за здравето и живота на молителката Н.А. в присъствието
на ненавършилата пълнолетие З.А., всичките живеещи в едно жилище.
Ответникът е низходящ по отношение на молителката Н.А. и възходящ по
отношение на молителката З.А., съгласно на чл.3, т.4 и т.5 ЗЗДН.
Представена е към молбата Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, изготвен е
Социален доклад на АСП-ДСП – Асеновград по отношение на ненавършилата
пълнолетие молителка З.А., ангажирани са свидетелски показания, вкл.
служители на полицията, очевидци на случилото се на посочената дата. Въз
основа на надлежно събрания доказателствен материал с обжалваното
решение районният съд е наложил предвидените в чл.5 ЗЗДН мерки за защита
от домашно насилие чрез задължаване на ответника да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителките, отстраняването му от жилището,
обитавано съвместно от страните, забрана ответникът да се приближава до
пострадалите лица, всичките за срок от 12 месеца, както и на ответника е
наложена на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН глоба в размер на 400 лева.
С жалбата жалбоподателят чрез процесуалния си представител
оспорва обжалваното решение като неправилно постановено и събраните по
делото доказателства. Възразява се, че по делото не е налице пряк очевидец
на случилото се, счита се, че показанията на свидетелите- служители на реда
не следвало да се кредитират поради противоречие с останалите показания на
разпитаните свидетели, както и представеното СМУ с твърдения за нанесени
удари спрямо жалбоподателя; с ОИМ била оспорена Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН като документ с неистинско съдържание, поради което на
основание чл.193, ал.3 ГПК тежестта за доказване е на молителката; правят се
доводи за разминаване в часа на инцидента/ 22,30ч. по твърдения на
молителката и часа на обаждане 23,26ч и 23.42 ч/.
Жалбата е неоснователна.
Описаният инцидент в молбата за постановяване на мерки по чл.5
ЗЗДН са съпроводени с Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Съгласно изричната
разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН дори „когато няма други доказателства, съдът
2
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9,
ал.3 „ от ЗЗДН, с което специалният закон придава доказателствена стойност
на представената декларация. В случая освен представената декларация са
ангажирани и свидетелски показания, която пряко я подкрепят чрез
изложените показания на ангажираните по делото двама свидетели в
качеството им на служители на реда – св.А. Н. и св.П. Г.И., вкл. по време на
присъствие в дома на страните за част от времето при изясняване на
случилото сd преки очевидци на демонстрирано аругантно поведение на
ответника в състояние на алкохолно опиянение и изричане на обидни
квалификации спрямо молителките / майка и дъщеря на ответника/. Тези
показания се подкрепят и от показанията на св.М. Д. относно наличие на
системност в посоченото поведение на ответника от години. За аругантност
на поведението на ответника на процесната дата свидетелства и св. Б. и св.И.
П., показанията на които не съдържат информативност по отношение
случилото се между страните в часа на инцидента. Св.Б. е очевидец на
съставяне на Протоколите за предупреждение по случая от длъжностните
лица. Св.П. депозира показания, свързани с цялостно впечатление относно
извършвани непристойни действия под влиянието на алкохолно опиянение от
ответника, вкл. преки впечатления от споделени лично от ответника
инциденти, засягащи физическото му здраве.
Възражението във въззивната жалба, основано на цитираното СМУ не е
пряко относимо към настоящия спор, доколкото не се подкрепя от събрания
доказателствен материал с оглед наличието на пряка-причинна връзка.
Несъстоятелно е възражението относно наличие на разминаване в заявения
час на обаждане по тел.112 и установения - касае се за ситуация, в която са
възникнали обстоятелства и извършени действия в състояние на
психоемоционален стрес у страните, поради което и възприятията за точен
час на действията им не следва да се абсолютизира.
Налице е установеност в заявените от молителките в Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН за извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН,
поради което молбата за налагане на мерки за защита по чл.5 ЗЗДН
обосновано е уважена от районния съд.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
3
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата Н. АТ. А. следва да се
присъдят направените за въззивната инстанция разноски за
адв.възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 137/ 25.10.2021г. постановено по гр. д.
№ 1632/ 2021г. по описа на АРС – IV гр. с.
Осъжда ПЛ. АТ. АНГ., ЕГН: ********** да заплати на Н. АТ. А., ЕГН:
********** сумата 400 лева / четиристотин лева/ - адв. възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.17, ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4