РЕШЕНИЕ
гр.София,14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря
Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 10905 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.03.2018 г. по гр.д. № 33737/17
г., СРС, ГО, 32 с-в ОТХВЪРЛЯ
предявения
от ищеца Е.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответника „И.а.Б.” ЕООД ***,
иск за сумата 3000лв. - обезщетение за неимуществени вреди чрез публично
разпространение чрез печатна медия на невярна информация, предизвикваща
разочарования от професионалните качества на ищцата и нейната редакторска
дейност сред нейните близки, приятели, познати и читатели, ведно със законната
лихва от от 18.1.2017г. до плащането и ОСЪЖДА ищеца Е.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** , да плати на ответника „И.а.Б.” ЕООД ***, сумата 750лв. разноски
по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ищцата.Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е в нарушение на материалния закон ,съдопроизводствените правила и небосновано. Никъде не е твърдяла,че е била представена като редактор на обидни или клеветнически материали.Оплакването е било,че в процесните броеве името й било представено като име на зам.главен редактор за анализи и разследвания,а във броевете се съдържат други материали и е понесла укори от близки,приятели,познати и читатели ,които били подведени от редакционното каре на вестника за процесния период като смятали,че все още тя заема длъжността зам.главен редактор и е отговорна за дейността на този пост,допуснала материали, които не са нито анализ,нито разследване,а напротив-принизяват качеството на вестника.Освен това като процесуално нарушение сочи,че съдът не допуснал исканите двама свидетели за установяване обстоятелствата по исковата молба.Съдът кредитирал преклудирани възражения на ответника.Необосновано съдът приел,че статиите с равлекателен характер не представляват разследваща журналистика,но вероятно в по-пълна степен отразяват предпочитанията на читателите,поради което не накърнявали доброто име на лицето ,сочено като техен редактор.Според Закона за автороското право и сродните му права противоправно е самото използване на името на някого,без неговото разрешение или без договореност с него.В случая такова използване било безспорен факт.
Моли решението да се отмени и да се уважи
исковата претенция . Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от
тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В случая постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо .
Предявен е за разглеждане иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че между страните в
периода след 30.11.2016 г. не е имало служебни правоотношения и въпреки това в
бр. от 1 до 3 на вестник „Шоу“ за 2017 г. ищцата е била посочена като зам.
главен редактор на вестника. От показанията на свидетеля Калчева се установило,
че ищцата е чувала от свои колеги реплики
във връзка със съдържанието на редактираната от нея част от вестника преди
напускането й,от които се почувствала засегната и обидена,тъй като след
напускането й тази част на вестника била с друго съдържание.Съдът приел,че дали
съдържанието на вестника е влошено представлява лична субективна преценка,а не
противоправно поведение.Статиите във вестника били с развлекателен характер,а
не разследваща журналистика,но те в по-пълна степен вероятно ,задоволявали
предпочитанията на читателите и не могло да се приеме,че накърняват доброто име
на лицето,сочено като техен характер.Не е устанановена противоправност,поради
което искът е отхвърлен.
Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да
не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие /, 2/ вредата,
3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Отговорността по чл.
49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно- обезпечителен
характер. Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди
на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Учреждението,
организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина - действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на лицата, на които
са възложили работа. За реализиране на тази отговорността не е необходимо
установяване на
конкретната самоличност на прекия извършител, а на факта, че същият е причинил
вредите при или по повод работа, възложена му от лицето, срещу което е насочена
претенцията.
Основният обективен
елемент от горепосочените правопораждащи фактически състави на деликтна
отговорност е извършване на противоправно деяние, ,т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен
интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на
естествените права.
В разглеждания случай
ищцата се позовава на увреждащо противоправно поведение на служители, на които
ответното дружество е възложител на работа, изразяващо се в посочването й в три
последователни броя на вестник „Шоу“ /04 - 10 януари, 11-17
януари и 18-24 януари/, в редакционното му каре, като зам. главен
редактор – анализи и разследвания, въпреки че към този момент същата не е
изпълнявала тази длъжност, вследствие на което е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в критики и разочарования от редакторската й дейност сред
нейни близки, приятели, познати и читатели, които преценили, че през процесния
период публикуваните във в. „Шоу“ материали били със значително влошено
качество, в сравнение с предходни периоди.
Не се спори между
страните, а и това се установява от представените доказателства, че: между тях
е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „зам.
главен редактор“; трудовото правоотношение между тях е било прекратено, считано
от 30.11.2016 г.; вестник „Шоу“ се издава от ответника – въззиваема страна в
настоящото производство; около месец след прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, в три последователни броя на вестник „Шоу“ /04 -
10 януари, 11-17 януари и 18-24 януари/, в редакционното
му каре, сред имената на зам. главните редактори било посочено името на ищцата.
Следва да се установи
в процеса противоправно ли е поведението
на служител на ответника, изразяващо се в посочване на ищцата като зам. главен
редактор, без същата да е заемала тази длъжност във в. „Шоу“ през месец януари
2017 г., когато са издадени три броя на вестника; характера и интензитета на
претърпените от ищцата вреди.
Незаконосъобразен е
изводът на първоинстанционния съд, че искът не е доказан по основание. Всяко
действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не
се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да
оправдават настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се
носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да
не се вреди другиму. В разглеждания случай, разпространяването на невярна
информация във вестник, който достига до неопределен брой лица, от служител на
ответника в три последователни броя на вестник „Шоу“ през януари 2017 г., чрез
посочване на ищцата като зам. главен редактор, без същата да е заемала тази
длъжност към този момент и съответно приписаното й по този начин участие в
процеса на създаването на публикуваните материали, вследствие на което на
същата са причинени неимуществени вреди, несъмнено е поведение, което е
противоправно.
Като издател на в. „Шоу“
ответникът „И.А.Б.“ ЕООД определя лицето, което посочва в редакционното каре на
вестника кои са неговите редактори, поради което ответникът има качеството на
възложител на работа и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за верността на
написаното и за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Издателят на
печатно произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго
лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при
изпълнението на тази
работа /така Решение
№ 404 от 13.07.2010 г„ постановено по гр. д. № 907/2009 г., по описа на ВКС, Г.
К., III г.о./. По делото е безспорно установено, че не отговаря на истината
отразеното в три последователни броя на вестник „Шоу“ /04-10
януари, 11 - 17 януари и 18 - 24 януари/, че ищцата е заемала длъжността зам.
главен редактор през този период.
Налице са и
останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД -
причинена вреда и причинна връзка. С показанията на разпитаната пред първоинстанционния
съд свидетелка Калчева са установени претърпените от ищцата неимуществени вреди
в резултат на посочването й като зам. главен редактор на в. „Шоу“ в три
последователни броя /04-10 януари, 11-17
януари и 18-24 януари/, без да е изпълнявала тази длъжност през
този период. От показанията на свид. Калчева, колега на ищцата, се установява,
че ищцата е професионалист-имала награди
„Златно перо“от Съюза на журналистите“. В цитирания вестник ,в частта за
публикуване на разследващи материали, започнали да излизат статии за плужеци и
други такива, като ищцата се е чувствала зле от това,чувала подмятания.Тя била
в криза като първите два-три месезца кризите били силни,а впоследствие
започнали да се разреждат.Имало коментари, съдържащи упреци към ищцата за
материалите, които се публикували във вестника, след като ищцата престанала да
бъде зам. главен редактор:“Еми,ти вече за плужеци ли публикуваш материали ?“
Настоящият съдебен
състав намира, че показанията на свидетелката са ясни, последователни и
логични, поради което същите следва да бъдат кредитирани. Тези показания съдържат
конкретни данни относно промяната в публикуваните материали във в. „Шоу“, след
като ищцата е преустановила изпълнението на длъжността зам. главен редактор и
претърпените от ищцата неимуществени вреди. В случая от показанията на
свидетелката се установява, че както журналистическите разработки на
конкретните теми, публикувани в периода 04 - 24 януари 2017 г., така и стилът
на редакторската дейност се различавали в негативен аспект от изградения от
ищцата стил през периода, в който същата изпълнявала длъжността зам. главен
редактор във в. „Шоу“. Тази промяна, доколкото е предизвикала негативни реакции
сред колегите и приятели на ищцата, неминуемо е засегнала професионалния й
журналистически имидж, разглеждан като принадлежност към определен тип медия -
нарушен е имиджът, който ищцата желае да има в професионалните среди, съобразно
нейната преценка за адекватна журналистика, изградени през годините, в които е
изпълнявала тази длъжност.
По отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав
приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението /т. 2 от Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/,
като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които
е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да
бъдат отчетени обстоятелствата, че публикуваната невярна информация е
разпространена чрез вестник, т.е. посочването на ищцата като зам. главен
редактор през м. януари 2017 г., когато тя не е изпълнявала тази длъжност, е
станало достояние на неограничен кръг лица; промяната в негативен аспект на
публикуваните журналистически разработки и стилът на редакторската дейност,
което е довело до засягане на доброто име и репутацията на ищцата, изграждана с
години сред читателите на вестника, нейните приятели и колеги. От друга страна
следва да се отчете, че невярната информация е разпространена за сравнително
кратък период от време - по-малко от три седмици, както и едва в три броя на в.
„Шоу“ /04 - 10 януари, 11-17 януари и 18-24
януари/.
В този смисъл СГС
приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би
удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, следва да бъде определен на 1000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.05.2017
г., до окончателното изплащане на сумата, до който размер претенцията се явява
основателна.
Предвид
гореизложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение на сумата от 1000 като
се уважи исковата претенция за тази сума.
Основателно е
оплакването на жалбоподателя, релевирани във въззивната жалба, че съдът
неправилно приел ,че не се установявало ищцата да е представена като редактор
на обидни или клеветнически материали. В исковата молба липсват подобни
твърдения.Освен това, за да претърпи ищцата неимуществени вреди не е
задължително същата да е представена като редактор на обидни или клеветнически
материали. Единствено промяната в негативен аспект на журналистическите
разработки и стилът на редакторската дейност са засегнали професионалния и
журналистически имидж на ищцата.
Неоснователно е
оплакването за допуснато процесуално нарушение с отказа да се изслуша втори
свидетел.Съдът е приел ,съобразно чл.159 ал.2 ГПК, да допусне само един
свидетел,тъй като с втория свидетел ще
се установяват същите факти .
По разноските: ищецът
е платил 120 лв.за държавна такса като съобразно уважената част на иска ще му
се присъдят 40 лв.Няма доказателства
за платен адвокатски хонорар.Ответникът е платил 750 лв. за адвокат,съобразно
отхвърлената част ще му се присъдят 500
лв.
Въззивникът е платил 60 лв.д.т. за въззивна
жалба и 500 лв.за адвокатски хонорар.Съобразно уважената част на жалбата ще се
присъдят 217 лв. Въззиваемата страна е платила
750 лв.за адвокатска защита .Направено е възражение за прекомерност на платения
адвокатски хонорар ,което съдът намира за основателно.Съобразно Наредба 1/2004 г.за МРАВ минималния размер е
440 лв.Предвид фактическата и правна
сложност съдът намира,че следва да намали възнаграждението до 440 лв.Съобразно
отхвърлената част на жалбата ще се присъди сумата 293 лв.По компенсация на разноските във възивната инстанция
въззивникът ще заплати на въззиваемата страна сумата 76 лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 09.03.2018 г. по гр.д. № 33737/17 г., СРС,
ГО, 32 с-в в частта ,с
която ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Е.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу ответника „И.а.Б.” ЕООД ***, иск за сумата 1000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди чрез публично разпространение чрез печатна медия на невярна
информация, предизвикваща разочарования от професионалните качества на ищцата и
нейната редакторска дейност сред нейните близки, приятели, познати и читатели,
ведно със законната лихва от от 18.1.2017г. до плащането и ОСЪЖДА
ищеца
Е.К.М. с ЕГН **********, с адрес *** , да плати на ответника „И.а.Б.” ЕООД ***,
сумата 750лв. разноски по делото и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „И.а.Б.” ЕООД ***,да заплати на Е.К.М. с ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 1000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди чрез публично разпространение чрез печатна
медия на невярна информация, предизвикваща разочарования от професионалните
качества на ищцата и нейната редакторска дейност сред нейните близки, приятели,
познати и читатели, ведно със законната лихва от 18.1.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „И.а.Б.” ЕООД е ЕИК ********да заплати на Е.К.М.
с ЕГН **********, , сумата 40лв.
разноски по делото за държавна такса,съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Е.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** , да плати на „И.а.Б.” ЕООД ***,
сумата 500лв. разноски по делото за адвокатска защита,съобразно отхвърлената
част на иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** , да плати на „И.а.Б.” ЕООД ***
лв. разноски по компенсация пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.