Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Сливен , 18.12.2020 година.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Наталия ЕГОВА,
като разгледа докладваното от р. съдия
гр. дело № 582/2020 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на
производството е
предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, предвид което е образувано ч.гр.дело №
2418/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен, по реда на чл. 417 от ГПК
срещу Р.Д.Г.. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1249/2019 г.
по описа на ЧСИ Павел Георгиев № 837.
Твърди се, че на 21.12.2016 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за
потребителски кредит № ********** с
ответника Р.Д.Г.. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения
кредит - 2 400 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за
оценка на риска, в размер на 310,46 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от
Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид
заявеното му желание в искането-декларация.
Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от
Кредитора по банкова сметка ***. Когато Потребителят е пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се
превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия
случай, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 187,20
лв. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 3 611,79 лв., която сума е
разсрочена на 20 погасителни месечни вноски, 19 в размер от 180,59 лв., ведно с
една последна изравнителна вноска в размер от 180,58 лв. Уговореният между
страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент е в размер на 26,36%. Така предоставената сума,
кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът не е извършил нито едно от предвидените в Договора плащания, като
е пропуснал да заплати всяка една от предвидените в погасителния план вноски.
Сочи се, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задължението на Р.Д.Г. по Договора, е
било в размер на 848,02 лв. (812,03 лв. главница и 37,99 договорна лихва).
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 25.04.2018
г. до 15.04.2019 г. в размер на 256,94 лв.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Р.Д.Г., в качеството си на кредитополучател (Потребител) по
Договор за потребителски кредит № **********/21.12.2016 г., дължи изпълнение на
парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по
същия договор, в общ размер на 1 106,96 лв., от който неизплатена главница в
размер на 812,03 лв., договорна лихва в размер на 37,99 лв. за периода от
25.04.2018 г. до 25.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 256,94 лв. за
периода 25.04.2018 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (10.05.2019 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
Прави се искане да се изиска и приложи ЧГД № 2418/2019 г. по описа на РС –
Сливен.
В предоставения едномесечен
срок е постъпил отговор от ответника,
чрез назначения му особен представител, в който счита исковата молба за
допустима, но неоснователна. Оспорва всички твърдения в исковата молба,
като твърди, че няма сключен договор
между страните, няма предоставена парична сума и същата не е условена. В
случай, че се докажат договорните отношения, оспорва размера, като твърди, че
същият е неправилно изчмислен и завишен. Твърди също така, че изискуемостта не
е настъпила. Прави се възражение за настъпила погасителна давност.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.
Постъпила е молба от процесуалния му представител, в която моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като основателни
и доказани.
Ответникът се представлява от особен представител, който поддържа отговора
на исковата молба.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
На 21.12.2016 г. между „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД и Р.Д.Г. е сключен
Договор за потребителски кредит № **********
В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 2
400 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на
риска, в размер на 310,46 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му
желание в искането-декларация. Съгласно
чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по
банкова сметка ***. Потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер
на 187,20 лв. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 3 611,79 лв.,
която сума е разсрочена на 20 погасителни месечни вноски, 19 в размер от 180,59
лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 180,58 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 26,36%. Така
предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски,
всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
На 14.05.2019 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. 2418/2019 г. с която е разпоредено Р.Д.Г. да заплати на Ти Би
Ай Банка ЕАД сумата 812.03 лева гжлавница по договор от 21.12.2016 г., ведно
със законна лихва, считано от 08.05.2019 г., сумата 37.99 лева договорна лихва
за периода от 25.04.2018 г. до 25.08.2018 г., 256.94 лева обезщетение за забава
за периода от 25.04.2018 г. до 15.04.2019 г. и 175 лева разноски.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че към момента на подаване на заповедта по чл.
417 от ГПК – 10.05.2019 г. Р.Г. е внесъл в ищцовото дружество общо сумата
2 899 лева, с която сума са погасени 15 на брой пълни погасителни вноски и
част от 16- та погасителна вноска в т. ч. платена главница- 2085.63 лева,
платена договорна лихва в размер на 676.14 лева и платено обезщетение за забава
в размер на 137.23 лева. Непогасените месечни вноски до тази дата са 5 и представляващи главница в размер на 812.03
лева, договорна лихва за периода от
25.04.2018 г. до 25.08.2018 г. в размер на 37.99 лева и обезщетение за забава за периода
от 25.04.2018 г. до 15.04.2019 г. в размер на 256.79 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска
е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора -
ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и
следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е
да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит на 21.12.2016 г.
№ ********** по силата на който кредиторът е изпълнил изискването на чл.
11, ал. 1. т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на
кредита и условията за усвояването му.
Не се оспорва сключения договор за паричен заем и
неговата валидност.
Тъй като се касае сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит и съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и
на ВКС на РБ, исковият съд дължи извършването на служебна проверка по
валидността и действителността на договора за потребителски кредит, неговото
съдържание, както и дали са налице неравноправни клаузи, които да водят
евентуално до недействителност респективно до нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно
наличие на противоречие на договора на императивни материално-правни разпоредби
от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се позовава на наличието
на такива пороци в документа.
Договорът за потребителски кредит е сключен на 21.12.2016
г. за сумата 2400 лева, платими за 20
месеца. Уговорена е еднократна такса за
оценка на риска в размер на 310.46 лева,
която се включва към дължимите месечни такси, съгласно погасителен план.
Претендираната от заявителя такса за оценка на риска противоречи на чл. 10а ЗПК и чл. 16, ал. 1 ЗПК. От изложеното в исковата молба не може да се установи
дали потребителят /ответник в настоящото производство/, предварително е бил
уведомен за характера на тази такса и условията, при които тя се начислява.
Отделно, събирането на "такса за оценка на риска" сочи, че кредиторът
поставя в тежест на кредитополучателя да оцени собствената си
кредитоспособност, което е в категорично противоречие с нормата на чл. 16, ал.
1 ЗПК, задължаваща кредитора, преди сключване на договора, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя. С оглед на
изложеното искането за заплащането на еднократна такса за оценка на риска, като
част от главницата е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Съдът намира, че предвиждащата, заплащане на
такса за оценка на рискаклауза и включването на същата, като част от дължимата
главница по договора за заем е недействителна.Същата се явява нищожна и на
основание чл.146 ЗЗП, като неотговаряща на изискването за добросъвестност, във
вреда на потребителя и водеща до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото прехвърля
задължението за оценка на кредитоспособността върху длъжника.
Предвид изложеното предявеният установителен иск следва да се уважи до
размера на сумата 501.57 лева главница, като се приспадне сумата 310.46 лева
представляваща такса оценка на риска. В останалата си част до пълния размер на
сумата 812.03 лева предявеният иск ще се
отхвърли като неоснователен. Съдът следва да признае за установено, че ответникът
дължи договорна лихва в размер на 37.99
лева и обезщетение за забава в размер на 256.79 лева, съгласно заключението на
вещото лице.
На осн. чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 125 лева д.т. , юриск.
възнаграждение в размер на 110 лева, 150 лева възнаграждение за вещо лице и 160лева
възнаграждение за особен представител в исковото производство и 25 лева д.т. и 110
лева юриск. възнаграждение в производството по издаване на заповед за
изпълнение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р.Д.Г. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, както
следва:
- сумата 501.57 лева главница по Договор за потребителски кредит от 21.12.2016
г. № ********** ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 10.05.2019 г. до изплащане на вземането;
- сумата 37.99
лева, договорна лихва за периода от 25.04.2018 г. до 25.08.2018 г.;
-сумата 256.79
лева, обезщетение за забава за периода от 25.04.2018 г. до 15.04.2019 г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и обезщетение за забава
до пълните им претендирани размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.Д.Г.
с ЕГН ********** ***- 10ДА ЗАПЛАТИ
на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, разноски
в исковото производство в размер на 385 лева и разноски в производството по ч.гр.д. 2418/2019
г. на СлРС в размер на 135 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: