Решение по дело №4004/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 179
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Нина Стойчева
Дело: 20201000504004
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000504004 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №1871 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело №
16856/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав, е осъдено дружеството
ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на И. Й. И., сумата от 9 000 лв. на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.10.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 08.12.2017г. до окончателното изплащане, като
искът за разликата до предявения размер от 60 000 лв. е отхвърлен като
неоснователен.
Със същото съдебното решение е осъдено дружеството ЗД „БУЛ
ИНС” АД да заплати на И. Й. И., сумата от 277,32 лв. на основание чл.432,
ал. 1 от КЗ представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 02.10.2016г. ведно със следващата се законова лихва от
08.12.2017г., като искът за разликата до предявения размер от 924,40 лв. е
отхвърлен като неоснователен.
С определение от 16.07.2020г., постановено по същото дело е оставена
без уважение молбата на адв. В., пълномощник на ищеца за изменение на
1
решението в частта за разноските, като й бъде присъден адвокатски хонорар
по реда на чл.38 ал.1 от ЗА.
Постъпила е въззивна жалба от И. Й. И., с която се обжалва съдебно
решение № 1871 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело №16856 /2017г. по
описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения
им размер до пълния предявен им размер.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваните части е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие
на материалния закон и събраните по делото доказателства. Сочи се още, че
определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не
съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от
ЗЗД, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на
присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния
период, характера и вида на уврежданията, наличието на трайни последици
за здравословното състояние на ищеца. Поддържа се, че справедливият
размер на обезщетение съответства на сумата от 60 000 лв.
Оспорва приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца в размер на 70%, като твърди, че същото е недоказано от
събраните по делото доказателства, при условията на евентуалност твърди че
приетият процент на съпричиняване е изключително висок, предвид
поведението на прекия делинквент.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение №1871 от 09.03.2020г., постановено по
гр.дело № 16856/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав, в обжалваните
части и уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди ведно със следващата се
законова лихва. Претендира разноски пред настоящата инстанция,
съставляващи дължим адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, депозира писмен отговор по
подадената въззивна жалба от И.И.. Излага подробно становище относно
2
неоснователността на подадената въззивна жалба.
Постъпила е частна жалба от И. Й. И., с която се обжалва Определение
от 16.07.2020г. постановено по делото, с което първоинстанционният съд е
отхвърлил искането на адв. В. за изменение на съдебно решение №1871 от
09.03.2020г., постановено по гр.дело № 16856/2017г. по описа на СГС, І-во
ГО, 16-и състав, в частта за разноските.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, моли съда да го отмени и да присъди в полза на адв. В.
адвокатски хонорар за първата инстанция, по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА.
Излага подробни съображения в частната жалба. Твърди, че представянето,
респ. непредставянето на договор за правна помощ, сключен между адв.В.,
респ. между адвокатското дружество и ищеца е ирелевантно за искането за
присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА, когато е
представено надлежно пълномощно.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от
ЗД„БУЛ ИНС ” АД.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и
същото се установява от събраните по делото доказателства, че с одобрено
от съда Споразумение по чл. 382 от НК по НОХД № 144/2019г. на Районен
съд-гр. Павликени, влязло в сила на 27.06.2019г. А. В. Д. е признат за виновен
за това, че на 02.10.2016г. в гр.Павликени, на ул.“Стефан Караджа“, срещу №
1 , при управление на МПС – лек автомобил „Фиат Браво“ с ДК № ********,
е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил пет средна телесна повреда на И. Й. И..
Одобреното от съда Споразумение има значението на присъда, постановена
по наказателното дело, която на осн. чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
На следващо място безспорно е още, че към датата на процесното ПТП
ЗД„“БУЛ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка
3
„Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил „Фиат
Браво“, с ДК № ********.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на И. В. Д. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.
За да се ангажира отговорността на дружеството-ответник е необходимо
да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него
водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно
деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания,
подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между
4
деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на
чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено. От представеното Споразумение,
одобрено от съда по НОХД се установява вината на А. Д., за причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца И.И. при извършеното
от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на
нарушаване на правилата на ЗДвП.
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.
От заключението на КСМАТЕ, което правилно е кредитирано от
първоинстанционния съд се установяват по категоричен начин причинените
на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на
процесното ПТП: ищецът е получил мозъчно сътресение, счупване на
долната челюст и счупване на коронката на втори горен резец.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Отчетен е вида и характера (вкл. трайния характер на останалите белези от
проведеното лечение ) на уврежданията на ищеца, продължителността и
интензивността на претърпените от него болки и страдания, свързани с по-
продължителния процес на възстановяване, вкл. и периода от около един
месец след изваждане на междучелюстната фиксация и металната
остиосинтеза на долната челюст в дясно. Взета е предвид възрастта на
ищцата, преживяното оперативно лечение на лицево-челюстната травма.
Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в тази
насока гласни доказателства (показания на свид. К.) , които изцяло се
подкрепят от заключението на КСМАТЕ.
При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд е
съобразил обществения критерий за справедливост и съдебната практика,
размера на застрахователните лимити и правилно е преценено от
първостепенния съд, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо
обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищеца
5
неимуществени вреди. Тази сума е намалена пропорционално предвид
приетия процент на съпричиняване до размера на 9 000 лв.
По наведеното във въззивната жалба възражение за занижаване размера
на определеното обезщетение за неимуществени вреди: Съдът намира това
възражение за неоснователно и недоказано; първоинстанионният съд
правилно и законосъобразно е приел, че сумата от 30 000 лв. обезщетява в
пълен размер претърпените от ищеца вреди.
Настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищецът е претърпял
мозъчно сътресение без загуба на съзнание, счупване на долната челюст и
счупване на коронката на втори горен резец. Травмите са напълно
излекувани понастоящем без очаквания за негативни последици.
Единствената трайна последица е останал белег на лицето на ищеца.
Настоящият съдебен състав не приема за доказано, че ищецът е получил
следтравматична епилепсия в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП, т.к. не е доказано по делото, а и не се твърди от ищеца,
че същият е преживял клинична изява на посоченото заболяване.Съгл.
заключението на КСМАТЕ, само въз основа на ЕЕГ изследване не може да се
постави процесната диагноза, още повече, че е видно от останалите
доказателства по делото, представени вкл. и от ищцовата страна, че това
изследване е епизодично и изолирано.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че сумата от
30 000лв. репарира в пълен обем претърпените от ищеца неимуществени
вреди, и същата не може да бъде увеличена.
По наведеното във въззивната жалба оплакване относно приетото от
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване: Настоящата съдебна
инстанция намира, че първоинстанионният съд правилно и законосъборазно е
приел съпричиняване на вредоноснния резултат от страна на пострадалото
лице в размер на 70%.
Видно от заключението на приетата от първоинстанционния съд
КМСАТЕ, ищецът е пътувал на предна дясна седалка в автомобила без
поставен предпазен колан и е получил всички травми от удар на главата му в
арматурното табло, който не би настъпил при поставен предпазен колан, т.е.
травмите биха били предотвратими с вероятност клоняща към 100%, ако
ищецът би бил с поставен предпазен колан.
6
Настоящата съдебна инстанция намира за доказано и второто
обстоятелство, твърдяно от ответника и относимо към възражението за
съпричиняване: видно от представените от ищцовата страна писмени
доказателства- КП за ПТП, АУАН, НП, делинкветнът е управлявал лекия
автомобил след употреба на алкохол - 0,90 промила в издишания въздух.
Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, напротив, същото се твърди в
исковата молба.
Настоящата съдебна инстанция намира за доказано твърдяното от
ответната страна обстоятелство, че ищецът е знаел за употребата на алкохол
от водача на лекия автомобил, доколкото не се оспорва от ищеца
обстоятелството, а напротив същото се твърди от него, че времето на
последните 5-6 часа преди настъпване на ПТП, той е прекарал в компанията
на прекия делинквент.
Настоящата съдебна инстанция, съобразявайки разп. на чл.172 от ГПК
не кредитира показанията на свид.А. Д., т.к. същият е пряко заинтересован
от изхода на делото.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
поведението на ищеца, да пътува без поставен предпазен колан, в автомобил,
управляван от пиян водач, е допринесло в значителна степен за настъпване
на вредоносния резултат, като приетия от първоинстанционния съд процент
(70%) на съпричиняване е дори занижен ( но същия не се обжалва от
застрахователя). В случая от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, която
причинна връзка съдът приема за доказана (ПП 17/1963г. на ПВС), а не
съотношението на вината в поведението на делинквента към поведението на
пострадалия, какъвто критерий навежда жалбоподателя.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прил
съпричиняване до размера на 70% на вредоносния резултат от страна на
ищеца и е намалил приетата за справедлива сума за обезщетяване на
претърпените от него неимуществени вреди до размера на 9 000 лв.
По възражението на жалбоподателя относно несъобразяване на
значението на размера на застрахователните лимити към датата на деликта:
съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано. Практиката на
ВКС, задължителна за съдилищата, действително въвежда като ориентир за
7
размерите на обезщетението и съответните нива (лимити) на застрахователно
покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението (датата на
деликта), но не въвежда като абсолютен критерий за определяне на размера
на дължимото обезщетение, съобразяване на този размер с определените
лимити на застрахователните суми, когато приетият за справедлив размер не
надвишава тези лимити. По-скоро следва нормативно определените лимити
да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура,
която в настоящия казус е съобразена от първоинстанционния съд (в този см.
Р№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Р № 1/2012г. по
т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.)
По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 9 000 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен., а предявения иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от
ищцата имуществени вреди се явява основателен за сумата от 277,32 лв., като
за разликата до пълния предявен размер от 924,40 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По частната жалба на адв. В.: съдът намира същата за неоснователна.
Обстоятелството, че пред първата инстанция не е представен договор за
правна помощ, сключен между адв. В. и ищеца, което обстоятелство не е
спорно по делотго, би било ирелевантно за искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, само ако в пълномощното
беше посочена хипотезата на Закона, при която е извършено
упълномощаването, или беше конкретно посочена обстоятелството,
съставляващо предпоставка по чл.38 ал.1 т.1-3 от ЗА, даваща право на
адвоката да окаже безплатна правна помощ на доверителя си. Като не е
сторено това, то и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА е неоснователно.
8
Настоящият съдебен състав изцяло споделя посочената в частната жаба
практика на ВКС, но намира че същата е носносима в случая,предвид
изложеното по.горе, основано на друга задължителна практика на ВКС,
изцяло приложима в случая - така Определение № 507 от 19.09.2018г. по ч.т.
д. № 1972/2018г. ТК, ІІ-о т.отд. на ВКС, Определение № 374 от 25.10.2018г.
по гр.д. № 3792/2017г., ГК, ІV-о гр.отд. на ВКС и пр.
Предвид изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция на въззиваемата страна се дължат разноски и такива следва да
бъдат присъдени, съобразно представения списък и при съобразяване на
направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност: сумата от 2 494
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, определено в минимален размер по
Наредба №1/2004г. и дс начислен ДДС.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №1871 от 09.03.2020г.,
постановено по гр.дело № 16856/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав,
в обжалваната му част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част решение №1871 от
09.03.2020г., постановено по гр.дело № 16856/2017г. по описа на СГС, І-во
ГО, 16-и състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.07.2020г.., постановено по
гр.дело № 16856/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.


Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10