Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.03.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
шестнадесети февруари
година 2021
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
Прокурор:
Антон Стефанов
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 586 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, пр. І-во от ЗОДОВ.
Производството по делото е
образувано по искова молба на А.В.Г. ЕГН **********, чрез адв.М. Н. срещу
Прокуратурата на Република България, по искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 пр.
І-во ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 50 000 лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, по което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 12934/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 103 състав. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на
20.02.2013 г. ищецът А.Г., е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 пр. 2 във връзка с 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от Наказателния кодекс и срещу него е образувано
ДП № 2021/2011г. по описа на 05 РУП на СДВР, пр. пр. № 39955/2011 г. по описа
на СРП. На същата дата срещу А.Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за срок от 72 часа. Твърди се, че по повдигнатото обвинение е
образувано НОХД № 12934/2013 г. по описа на СРС, НО, 103 състав. Сочи се, че с
Присъда от 20.12.2018 г. по НОХД № 12934/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 103 състав, А.Г. е признат за невиновен по повдигнатото му от ответника
обвинение. Наведен е довод, че оправдателната присъда е влязла в законна сила
на 05.01.2019 г.
Излагат се съображения, че повдигнатото обвинение, досъдебното и съдебно производство,
продължило в множество заседания и извън разумен срок, са се отразили драстично
и негативно върху начина на живот на ищеца А.Г.. Към момента на повдигане на
обвинението, същият е бил семеен и заедно със съпругата му отглеждали се
радвали на малолетната им дъщеря. Към този момент Г. градял музикална кариера и
имал множество популярни музикални клипове на рап изпълнения в интернет
пространството. Канен бил на редица участия и изнасял концерти. Ползвал се с
обществено уважение и респект. Ищецът е изпитвал срам и неудобство от близки и
познати. Загубил съня си, бил напрегнат и нервен. Отказвал да се храни, в
следствие на което драстично отслабнал. Ценностната му система се е сринала.
Възпитаван в духа на човешките ценности, изключително важно за него било да не
се посяга на чуждото. По време на наказателния процес на ищеца се налагало да
обяснява на близки и приятели, на които държи и да се оправдава, че е
невиновен, както и да утешава и успокоява жена си и майка си, които също
преживявали тежко процеса. Огромна болка и страдание му нанесло отдръпването не
само от него, но и от семейството му на голям брой приятели. Цял живот е градил
име на честен човек и добър син, а в последствие съпруг и баща и до последно не
можел да приеме, че има хора около него, които вярвали, че той действително е
способен на подобно престъпление. В следствие на огромното напрежение покрай
воденото наказателно дело, отношенията в семейството се изострили, тъй като той
не бил в състояние да изпълнява подобаващо съпружеските си задължения и не
можел да води пълноценен и щастлив семеен живот, радвайки се на децата си.
Съзнанието му през цялото време е било заето и насочено към водения срещу него
наказателен процес и същият развил депресивни състояния. В следствие на стреса
имунната му система е отслабнала, проявили си различни заболявания. Страдал от
безсъние, развил анемия. От ведър и
щастлив млад мъж, опора на семейството си, А. се превърнал в затворен и
изнервен човек, изолирал се от близки и приятели, изоставил любимите си
занимания, прекъснал музикалното си развитие.
Ответникът Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131 ГПК депозира отговор, в който оспорва исковата претенция
по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства, от
които да се установяват действително претърпените неимуществени вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото
наказателно производство. Релевира възражение за прекомерност на исковата
претенция несъобразена с принципа в чл.52 ЗЗД. Заявява, че през периода на
претендираното обезщетение ищецът е имал и други неприключили наказателни
производства. Сочи още, че досъдебното производство е протекло в изключително
кратки срокове - образувано на 20.02.2013г., а обвинителния акт по досъдебното
производство е внесен в съда на 12.07.2013г. За периода от 12.07.2013г. до
20.12.2018г. наказателното производство се е намирало в съдебна фаза, за което
Прокуратурата е страна в процеса и няма ръководни функции. Поддържа, че не са представени доказателства
за наличието на причинно следствена връзка между действията на прокуратурата и
влошеното здравословно състояние на ищеца.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Н. поддържа предявения иск.
В съдебно заседание Прокуратурата на Р България,
чрез прокурор – Стефанов от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.
По
делото като контролираща страна е осигурено участие СГП.
Софийски градски съд, I – 7 състав, като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
От материалите
на приетото НОХД № 12934/2013г. по описа на СРС, 103-ти състав и приложеното
към него ДП № 2021/2011г. на СДВР, 05 РПУ, се установява, че с постановление за
привличане на обвиняем от 20.02.2013г. А.В.Г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2, във връзка с чл. 194, ал.1, във вр. с
чл. 20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Образувано е ДП № 2021/2011 по описа
на 05 РПУ на СДВР, пр.пр. № 39955/2011г. На същата дата – 20.02.2013г., спрямо
ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 72 часа.
С
Обвинителен акт от 12.07.2013г. спрямо ищеца А.В.Г. било повдигнато обвинение
за това, че за времето от 02.00 часа на 29.07.2011 г. до 04.00 часа на 03.08.11
г. в гр. София, ул. „*********работилница, в съучастие като съизвършител с Д.Ц.Б.,
ЕГН ********** - извършител и Б.Л.Н., ЕГН ********** - извършител, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - пробил дупка в
тухлената стена на сградата е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 755.93
лв. от владението на МОЛ Г.К.К., собственост на фирма „Т.“ ЕООД, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои е извършил следното:
1. За времето от
02.00 часа до 02.30 часа на 29.07.2011 г. в гр. София, ул. „*********работилница,
в съучастие като съизвършител с Д.Ц.Б., ЕГН ********** и Б.Л.Н., ЕГН **********,
чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - пробил дупка в
тухлената стена на сградата е отнел чужди движими вещи: бормашина „Бош“ на
стойност 49 лева; ъглошлайф марка „Бош“ на стойност 70.20 лв.; електрожен марка
„Енхел“ на стойност 70 лева; водоструйка марка „Блек енд Декър“ на стойност 164
лева; акумулатор 45 АН на стойност 22.40 лв.; акумулатор 205 АН на стойност
102.50 на обща стойност 526.10 лв. от владението на МОЛ Г.К.К., собственост на
фирма „Т.“, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
2. За това, че
за времето от 20.00 часа на 02.08.11 г. до 04.00 часа на 03.08.11 г. в гр.
София, ул. „*********работилница, в съучастие като съизвършител с Д.Ц.Б., ЕГН **********
и Б.Л.Н., ЕГН **********, чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот - пробил дупка в тухлената стена на сградата е отнел чужди
движими вещи: пароструйка марка „Кархер“ на стойност 1050; тример марка „Штил
МС250“ на стойност 555.03 лв.; тример „МТД 790“ на стойност 272; бормашина
марка „Скил“ на стойност 49 лева; бензинова помпа марка „Олео Мак“ на стойност;
храсторез марка „Бош АХС“ на стойност 23.80 лв. на обща стойност 2229.83 лв. от
владението на МОЛ Г.К.К., собственост на фирма „Т.“ ЕООД, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои.
С
Присъда от 20.12.2018г., постановена по НОХД № 12934/2013г. по описа на СГС, 103-ти
състав, ищецът А.В.Г. е признат за невиновен по така повдигнатите обвинения и е
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от поставения печат, оправдателната
присъда е влязла в сила на 05.01.2019г.
От
представената и приета по делото справка за съдимост издадена от СРС към 18.02.2020г.
се установява, че ищецът А.В.Г. е осъждан два пъти - със споразумение №192 от
25.11.2011г. по НОХД №5275/2011г. по описа на СГС, НО, 3 състав, за
престъпление по чл.354а, ал.1, предл.5 НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с
Присъда № 13 /15.01.2014г. по НОХД №4392/2012г. по описа на Районен съд Пловдив,
за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3,
т.4 и т.5, във връзка с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като е
наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от пет години. /л.54-л.55
/
От представената
и приета на лист 48-53 справка на Централизирана информационна система на
следствените служби се установява, че спрямо ищеца за същия период и преди това
– от 18.07.2011г. са образувани и водени и други 4 /четири/ досъдебни
производства в СДВР София, РУП Стамболийски, ОДМВР Пловдив и РУП Кюстендил, от които две наказателни
производство приключили с осъдителни присъди, което се установява от
приложената справка за съдимост на ищеца.
В хода на съдебното дирене пред СГС са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Р.И.В., ангажиран от
ищеца за установяване на неимуществените вреди. Свид. В. сочи, че с ищеца А. се
познават от тийнейджъри. Знае, че ищецът поел по лош път, но когато срещнал
жена си, обещал да се поправи. Започнал музикална кариера, която вървяла добре.
Много зле понесъл обвиненията през 2013г. Много от близките му хора се
отдръпнали от него. По време на задържането, жена му била бременна. Майка на
ищеца споделила, че получил анемия. По време на наказателното преследване, А.
се затворил в себе си, бил депресиран, срамувал се. Не искал да общува с хора. Рядко
се срещали, но той не бил същият човек. Преди задържането бил весел и позитивен,
след това отказвал да комуникира. Имал авторитет сред познатите си. Помагал на
хората с каквото може. Наказателното преследване се отразило и на семейния му
живот. Спрял да излиза със семейството си на разходки, не им обръщал внимание. Свид. В. сочи, че му е известно, че срещу А.Г. и
преди са водени други наказателни производства. А. правел музикална кариера,
като задържането не повлияло добре на същата. Ищецът се занимавал се с рап
музика, имал много заснети видеоклипове.
Тези
фактически констатации, мотивират следните правни
изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и
чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на техни задължения. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо
ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
І.
По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е Прокуратурата на Република България.
С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна
легитимация предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се
явява допустим.
ІІ. По основателността на претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие
незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане
на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за
заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно
чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове
са последвали вредите.
В настоящия случай ищецът е
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, като производството срещу него продължило до 20.12.2018г.,
когато с присъда от същата дата, ищецът е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите обвинения с Присъда от 20.12.2018г., постановена по НОХД №
12934/2013г. по описа на СГС, НО, 103-ти състав. Поради това настоящият състав
приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение, съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на
събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, решаващия състав приема,
че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение./вж. Решение № 117 от 4.05.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК/
При определяне
на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на ищеца, с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на самочувствието, на кондицията му, на работата
му, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010
г., ІV г.о., ГК./ .
В случая, досъдебното производство е образувано на 20.02.2013г., като на същата
дата ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, а а обвинителният акт по
досъдебното производство е внесен в съда на 12.07.2013г. Наказателното производство е приключело с Присъда
от 20.12.2018г., постановена по НОХД № 12934/2013г. по описа на СГС, 103-ти
състав, с която А.Г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение.
Преценявайки
тези обстоятелства, данните за личността на ищеца, както и тежестта на
повдигнатото обвинение и установените от свидетелските показания негативни
преживявания на ищеца вследствие воденото наказателно производство, настоящият
състав намира, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 4 000 лева. При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат предвид конкретни
обстоятелства, които са в доказана причинна връзка с негативни изживявания на
ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ
Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС). В случая, съдът съобрази, че ищецът е имал и
други обвинения – четири висящи наказателни производство, както и
обстоятелството, че двукратно е осъждан с влезли в сила присъди за престъпления
от общ характер, включително с наказание „лишаване от свобода“. Така установеното криминално минало, сочи на
извода, че претърпените от ищеца вреди
следва да бъдат ценени с оглед доказателствата за предишни ефективно изтърпяни
присъди; че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение и
задържане под стража са се отразили в относително по-малка степен -
повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което
никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно
преследване. Несъмнено,
съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при
преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което
лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката
му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед
конкретиката на случая./В този см. Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК/
Събраните по
делото доказателства в съвкупност, сочат извода, че претърпените от ищеца неимуществени вреди – притеснения и
емоционални страдания следва да бъдат ценени с оглед безспорните данни за
предишни осъдителни присъди; че негативните изживявания, свързани с
повдигнатото обвинение и задържане под стража са се отразили в относително
по-малка степен - повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от
лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в
сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно
преследване няколко пъти. В
случая
от приетите по делото доказателства, не се установи твърдението на ищеца, че вследствие
на стреса, имунната му система отслабнала, появили се различни заболявания,
вкл., и че развил анемия, да имат връзка с конкретното незаконното обвинение. Не се доказа кариерата на ищеца да е
пострадала, доколкото не се установи да има изградена такава. В показанията на свид. В. са налице данни, че
в периода на наказателното разследване ищецът се затворил, не желаел да общува
и да излиза. Наказателното преследване се отразило негативно на семейния му
живот. Свидетелските показания, макар и повърхностни, в частта в която се
излагат възприети от свидетелят факти следва да
бъдат ценени като обективни и житейски логични. Не могат да се ценят като свидетелски
показания умозаключения на свидетелят за проваления брак на ищеца, доколкото
липсват данни ищецът да има граждански брак.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на незаконно повдигнато
обвинение се явява сумата от 4 000 лв., определена глобално съобразно задължителните
указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, до която така предявеният иск е основателен и доказан по размер, като
подлежи на отхвърляне в останалата част до пълния претендиран размер от 50 000 лв.
Относно лихвата: Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда – в случая- 05.01.2019г., от който момент вземането за обезщетение за
вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
В случая обаче в исковата молба претенция за лихва не е заявена, поради
което предвид диспозитивното начало в гражданския процес, лихва не следва да
бъде присъждано.
По
разноските: С оглед изхода
на спора и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
присъжда в полза на пълномощника на ищеца адв. М. Н. за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер 360 лева с вкл. ДДС.
По
изложените съображения, Софийски градски съд, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да
заплати на А.В.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 2, ал.1, т.3, пр. I от ЗОДОВ, сумата от 4 000 /четири хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с Присъда, постановена на 20.12.2018 г. по НОХД
№ 12934/2013г. на СРС, НО, 103-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата от присъдения до претендирания размер от 50
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на адвокат М.Н.-Т. – САК, за осъщественото безплатно процесуално
представителство, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: