Присъда по дело №667/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 38
Дата: 26 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Камен Гатев
Дело: 20215220200667
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. Пазарджик , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Гатев Наказателно дело частен
характер № 20215220200667 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Ат. М. роден на 06.05.1973 г. в гр.
Пазарджик, живущ в същия град, женен, неосъждан , работещ, ЕГН –
**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 28.04.2021 г. в гр. Пазарджик е
нанесъл лека телесна повреда на Г. ЯНК. ИВ., ЕГН - ********** от гр.
Пазарджик, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, както и причиняване на болка и страдания без
разстройство на здравето, поради което ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение по чл. 130, ал.1 и ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения граждански иск за сумата
от ПЕТ ХИЛЯДИ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. ЯНК. ИВ. да заплати на В. Ат. М. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Присъдата може да се обжалва в 15- дневен срок от днес пред
1
Пазарджишкия окръжен съд.
На осн. чл. 310, ал.2, във връзка с чл. 308, ал.2 от НПК, мотивите към
присъдата ще бъдат изготвени не по-късно от 60 дни.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Обвинението е частно, против подсъдимия В. А. М. от гр.Пазарджик.
Тъжителят Г. Я. И. от гр.Пазарджик твърди, че 28.04.2021г. , около
19.00ч. бил в двора на кооперацията си, когато бил нападнат без каквато и да
е причина от подсъдимия М..Твърди, че последният започнал да му нанася
удари с юмруци по лицето и главата, като не могъл да реагира по никакъв
начин и паднал на земята, след което подсъдимият го затиснал с тяло на
земята и му поставил белезници на ръцете.Твърди, че докато го притискал
към земята, подсъдимият извикал жена си и децата, да му донесат чанта, от
която извадил белезниците, които притежава, в качеството му на
митничар.Твърди още тъжителят, че след около 15 – 20 минути на мястото на
инцидента дошли двама полицаи, които го освободили и били преки
очевидци на стореното спрямо него.Сочи още, че видно от СМУ
№98/29.04.2021г. , вследствие на побоя му били нанесена цепковидна рана на
горната устна в левия ъгъл, травматични отоци и кръвонасядания по лицето,
лявото рамо, охлузвания по крайниците, като цепковидната рана представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на
чл.130ал.1 НК, а останалите травматични увреждания са му причинили болки
и страдания по смисъла на чл.130ал.2 НК.
Приет е за съвместно разглеждане в процеса и граждански иск на
тъжителя И. срещу подсъдимия М., за сумата от 5000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,със
законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на
сумата и направените разноски. Сочи доказателства е претендира разноски.
В съдебно заседание тъжбата се поддържа от тъжителя лично и чрез
повереника адв.И.С..
Подсъдимият В.М. дава обяснения в хода на съдебното следствие.
Защитникът адв.К. пледира за оправдателна присъда по съображения,
изложени в хода на съдебните прения.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.301
НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
На 28.04.2021г . около 19.00ч. – 19.30ч. подсъдимият М. опитал на вкара
в навеса си лек автомобил „...“, като той и тъжителя притежавали гаражи и
навеси в двор, ползван общо от техните семейства. Малко преди това
тъжителят И. вкарал ръчно в същия двор голяма платформа – тип ремарке,
която била в близост до навеса на подсъдимия М. и му пречела да прибере
автомобила си.
При опита на подсъдимия М. да извърши необходимата маневра
1
тъжителя И. го насърчил да кара, но подсъдимият преценил, че не може да
извърши маневрата, без да удари автомобила.Към този момент съпругата на
подсъдимия – св. С.М. била на терасата на дома им, която тераса има
директен изглед към вътрешния двор, поради което св.М. виждала и чувала
всичко.Св.М. предложила на тъжителя да му помогне да преместят
ремаркето,като както тя, така и подсъдимият настоявали, че няма място за
маневра , с която съпругът и да прибере автомобила.Тъжителят твърдял, че
ремаркето е много тежко и не може повече да се мести. След това св.М.
слязла на двора и отново предложила на тъжителя да му помогне с
преместването, той отказал, като първоначално се съгласил автомобилът на
подсъдимия да остане в това положение, насред двора, но след това решил, че
не може да остава така.Непосредствено след това тъжителят И. започнал да
нервничи и да коментира , че всеки път се случвало едно и също. Тъй като не
постигнали разбирателство, подсъдимият и съпругата му тръгнали да се
прибират. Тримата – тъжителят, подсъдимият и св.М. били близко един до
друг, като изненадващо тъжителят И. замахнал с десен юмрук по посока на
подсъдимия, за да го удари.Подсъдимият избегнал този удар, но последвал
втори, който попаднал в областта на носа на подсъдимия М..Поради това
последният отвърнал също с удар, който попаднал в ръката на тъжителя ,
като в резултат тъжителят паднал на земята ,но се изправил бързо и нанесъл
втори удар на подсъдимия М. в областта на шията, видимо със силна агресия.
Подсъдимият М. отново отвърнал с удар,тъжителят пак паднал , но отново се
изправил и захванал якето на подсъдимия, с което бил облечен, като го
нахлузил на главата му и така започнал да го удря с крака, където може по
тялото, псувайки и обиждайки.Св. М., наблюдавайки това се изплашила,
издавайки писъци, като опитала на помогне на съпруга си да се освободи от
якето, но не успяла.Подсъдимият М. все пак успял да се освободи от захвата
на якето, при което двамата – тъжителят и подсъдимия се вкопчили един в
друг и паднали на земята.Междувременно децата на подсъдимия и св.М. – две
момчета на 13г. и 15г., слезли на двора, чувайки виковете и псувните.
Подсъдимият М. казал на съпругата си да седне върху краката на тъжителя,
който буйствал в опитите си да нанася удари на подсъдимия, макар и в
легнало положение.Тъй като тъжителят бил особено агресивен, подсъдимият
казал на малкият си син да му донесе чантичката, в която имал служебни
белезници, а св.М. казала на голямото дете да вземе телефона и да се обади на
полицията.Децата изпълнили, каквото им казват родителите, като малкото
дете подало на баща си белезниците, а подсъдимият М. успял да сложи
единия белезник на лявата ръка на тъжителя, но не успял да сложи другия на
дясната ръка, тъй като тъжителят И. бил много буен и агресивен.Подсъдимият
М. успял да удържи тъжителя до идването на полицейските служители –
свидетелите М. и Д., които заварили двамата на земята. При появяването на
полицейските служители тъжителят И. се успокоил, а подсъдимият М.
отключил белезника, поставен на лявата ръка на тъжителя И. .
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка
2
обясненията на подсъдимия М., показанията на св.М., св. М. и Д. –
полицейски служители, приетите по делото Съдебномедицинско
удостоверение №98/29.04.2021г. – на тъжителя И., Съдебномедицинско
удостоверение №100/2021г. на св. С.М., Съдебномедицинско удостоверение
№101/2021г. на подсъдимия В.М., писмо изх.№105850/10.06.2021г. на
Районен център 112 Кърджали.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия М., които
кореспондират изцяло с показанията на неговата съпруга – св.М..Вярно е, че
двамата са съпрузи, но това са единствените преки гласни доказателствени
източника по делото.
Тъжителят И., който носи доказателстената тежест на частното
обвинение, не ангажира каквито и да е свидетели – очевидци. Не са такива
свидетели полицейските служители М. и Д., тъй като същите са пристигнали,
след като двамата – тъжителя и подсъдимия са били на земята, с поставен от
подсъдимия белезник на лявата ръка на тъжителя - обстоятелство, което не се
отрича от подсъдимия М..За случилото се преди това тези свидетели нямат
преки възприятия.
Показания по делото даде и св.П.И., дъщеря на тъжителя, която
основно преразказа част от твърденията на тъжителя.Относно възприети от
нея наранявания – охлузвания и цепната устна, такива има отразени и в СМУ
№98/2021г.
В Съдебномедицинско удостоверение №98/29.04.2021г. на тъжителя И.
е отразено наличието на цепковидна рана на горната устна в левия ъгъл,
травматични отоци и кръвонасядания по лицето, лявото рамо, охлузвания по
крайниците, по повод твърдения за нанесен му побой на 28.04.2021г. около
19.00ч., в общ двор на адрес бул.“Княгиня Мария Луиза“ №80.
Но също така, в Съдебномедицинско удостоверение №100/2021г. на св.
С.М., са установени травматични отоци и кръвонасядания по крайниците, по
повод твърдения за нанесен и побой от Г. Я. И. ,на 28.04.2021г. около 19.45ч.,
в общ двор на адрес бул.“Княгиня Мария Луиза“ №80.
В Съдебномедицинско удостоверение №101/2021г. на подсъдимия
Васил М. пък са констатирани цепковидна рана на устата, , травматични
отоци и кръвонасядания , охлузвания по лицето, шията и крайниците, отново
за твърдян побой от Г. Я. И. ,на 28.04.2021г. около 19.45ч., в общ двор на
адрес бул.“Княгиня Мария Луиза“ №80.
В частност са установени оточна и кръвонаседната носна пирамида,
оток и кръвонасядане в областта на шията.
Последните две наранявания кореспондират с показанията на св.М.
относно възприетите от нея част от удари на тъжителя спрямо съпруга и
3
първоначално в носа, а после в областта на гърлото/гушата.
Ето защо показанията на св.М. и обясненията на подсъдимия, колкото и
да има съмнение за пристрастност, кореспондират и с обективни данни от
СМУ №101/2021г., а също и с цитираното писмо изх.№105850/10.06.2021г. на
Районен център 112 Кърджали, относно сигнализиране по регламентирания
ред за станалия инцидент на едно от децата им.
При възприетата фактическа обстановка, напълно възможно е
нараняванията на тъжителя И. да са резултат именно на тези фактически
обстоятелства.
При тази фактическа обстановка Съдът намери , че частното обвинение
по чл.130ал НК и чл.130ал.2 НК е недоказано, поради което подсъдимият М.
беше оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.130ал.1 и чл.130ал.2 НК.
От правна страна се налага извода, че подсъдимият М. е действал при
условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12ал.1 НК, тъй като е
целял да се защити от противоправното нападение на тъжителя И..Именно
последният първи е инициирал нападение спрямо подсъдимия М., при това с
голяма доза агресия, продължително и упорито в следващите минути, до
пристигане на полицейските служители.Поради това не е налице превишаване
пределите на неизбежна отбрана, включително с факта на поставяне на
белезник от подсъдимия на едната ръка на тъжителя.
Съответно предявеният граждански иск - обезщетение за
неимуществени вреди в размер 5000лв., ведно със законна лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане се отхвърли като неоснователен,
тъй като не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за уважаване на този иск.
По аргумент от чл.190ал.І НПК, в тежест на тъжителя Г.И. се
възложиха сторените от подсъдимия В.М. разноски за адвокатска защита в
размер на 600лв.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни