Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……………..2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Т. Митова и с участието на прокурор
Снежанка Копчева, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД № 1636 по
описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 29.10.2014 г.
по НОХД № 9897/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 14-ти с-в, подсъдимият Р.В.Т. е признат за виновен, че за времето от
18.07.2012 г. до 27.07.2012 г. от апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „***********,
в съучастие като извършител с В.Ф.А., чрез премахване на стъклото на входната
врата, отнел чужди движими вещи: статуетка от оксидиран бронз на стойност 160
лв. /сто и шестдесет лева/, 1 /един/ брой масивен хаван с чукало - бронз на
стойност 70 лв. /седемдесет лева/, 3 /три/ бр. лъжици - посребрени всяка на
стойност 6 лв. /шест лева/, самовар на въглища - рески на стойност 180 лв. /сто
и осемдесет лева/, 2 /два/ бр. чанове средни от месинг всеки на стойност 8 лв.
/осем/ лева на обща стойност 16 лв. /шестнадесет лева/, 2 /два/ броя чанове
малки от месинг всеки на стойност 5 лв. /пет лева/ на обща стойност 10 лв.
/десет лева/, всичко на обща стойност 494,00 лв. /четиристотин деветдесет и
четири лева/ от владението на Г.Д.Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като престъплението е маловажен случай, поради
което на основание чл.54, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.6 от НК му е наложено наказание „пробация“ със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година, и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в
рамките на една календарна година.
Със същата присъда подсъдимият Т. е признат за
невиновен да е извършил горното престъпление, чрез използване на техническо
средство вилица, както и да е отнел дървена икона на Св.Димитър с размери 50x30
см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, икона на Св. Богородица и Исус
с размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, икона на Исус
с размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, икона на Исус
с метален обков с размери 10x15 см на стойност 300 лв. /триста лева/, 3 /три/
броя картини всяка на стойност 80 лв. /осемдесет лева/ на обща стойност 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/, 1 /един/ брой сребърна пафта на стойност 210 лв.
/двеста и десет лева/, два броя оловен павур за алкохол всеки на стойност 90
лв. /деветдесет лева/ на обща стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/, 1 /един/
брой метален пепелник с форма на шейна на стойност 15 лв. /петнадесет лева/, 1
/един/ брой часовник - ръчен на стойност 25 лв. /двадесет и пет лева/, сребърна
икона с лика на „Св. Иван Рилски“ на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/1
/един/ брой икона с размери 50x30 см. „Св. Модесте“ на стойност 250 лв. /двеста
и петдесет лева/, всичко на обща стойност 2110,00 (две хиляди сто и десет
лева), както и деянието да е извършено в условията на повторност, като случая е
немаловажен, поради което на основание чл.304 от НПК е оправдаван по това
обвинение и правната му квалификация по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.28, ал.1
от НК.
С така постановената присъда Софийски районен съд, НО,
14-ти с-в е признал подсъдимия В.Ф.А. за виновен в това, че за времето от
18.07.2012 г. до 27.07.2012 г. от апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „***********,
в съучастие като извършител с Р.В.Т., чрез премахване на стъклото на входната
врата, отнел чужди движими вещи: статуетка от оксидиран бронз на стойност 160
лв. /сто и шестдесет лева/, 1 /един/ брой масивен хаван с чукало - бронз на
стойност 70 лв. /седемдесет лева/, 3 /три/ бр. лъжици - посребрени всяка на
стойност 6 лв. /шест лева/, самовар на въглища - рески на стойност 180 лв. /сто
и осемдесет лева/, 2 /два/ бр. чанове средни от месинг всеки на стойност 8 лв.
/осем/ лева на обща стойност 16 лв. /шестнадесет лева/, 2 /два/ броя чанове
малки от месинг всеки на стойност 5 лв. /пет лева/ на обща стойност 10 лв.
/десет лева/, всичко на обща стойност 494,00 лв. /четиристотин деветдесет и
четири лева/ от владението на Г.Д.Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като престъплението е маловажен случай, поради
което на основание чл.54 вр. чл.194, ал.1 вр.чл. 20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.42а,
ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.6 от НК го осъдил на наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и 100 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в
рамките на една календарна година.
Със същата присъда подсъдимият А.
е признат за невиновен в това, да е извършил горното престъпление, чрез използване на
техническо средство – вилица, както и да е отнел дървена икона на Св.Димитър с
размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, икона на Св.
Богородица и Исус с размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, икона на Исус с размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, икона на Исус с метален обков с размери 10x15 см на стойност 300 лв.
/триста лева/, 3 /три/ броя картини всяка на стойност 80 лв. /осемдесет лева/
на обща стойност 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, 1 /един/ брой сребърна
пафта на стойност 210 лв. /двеста и десет лева/, два броя оловен павур за
алкохол всеки на стойност 90 лв. /деветдесет лева/ на обща стойност 180 лв.
/сто и осемдесет лева/, 1 /един/ брой метален пепелник с форма на шейна на
стойност 15 лв. /петнадесет лева/, 1 /един/ брой часовник - ръчен на стойност
25 лв. /двадесет и пет лева/, сребърна икона с лика на „Св. Иван Рилски“ на
стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/1 /един/ брой икона с размери 50x30 см.
„Св. Модесте“ на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, всичко на обща
стойност 2110,00 (две хиляди сто и десет лева), поради което на основание
чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение и правната му квалификация по
чл.195, ал.1, т.4 от НК.
С присъдата предявеният
от Г.Д.Г. срещу Р.В.Т. и В.Ф.А. граждански иск за сумата от 2604,00 лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от
27.07.2012г. до окончателното изплащане, е бил отхвърлен като неоснователен.
В тежест на подсъдимите лица са
възложени и направените по делото разноски в размер на 255.00 (двеста петдесет и пет) лева.
Срещу присъдата в предвидения в закона срок е постъпил
протест, в който се излагат доводи за неправилност на обжалваната присъда. В депозираното
към протеста допълнителното изложение се застъпва тезата, че повдигнатите на
подсъдимите обвинения се доказват по несъмнен и категоричен начин. Изразява се
становище, че от показанията на свидетеля Градев безспорно се установяват вида
и характера на откраднатите от дома му вещи, за които впоследствие е било
повдигнато обвинение на подсъдимите лица. Твърди се още, че деянието правилно е
било квалифицирано от прокуратурата като извършено с помощта на техническо
средство – вилица. В тази връзка се сочи, че макар вилицата по обичайното си
предназначение да не служи за техническа операция, то подсъдимите лица в
конкретния случай са я използвали именно за техническа операция – да извадят
пирончетата от летвите на вратата и да свалят стъклото ѝ. Изразява се
становище, че осъщественото от подсъдимите деяние не представлява маловажен
случай, с оглед съобразяване на всички обстоятелства по делото, дори и да се
приеме, че предметът на престъплението е на стойност 494.00 лева. В заключение
се посочва, че по делото са събрани безспорни доказателства, от които следва
категоричен извод, че подсъдимите лица са осъществили състава на
престъплението, за което са обвинени от обективна и субективна страна, с оглед
на което се предлага да се постанови присъда, с която подсъдимите да бъдат
признати за виновни, че са отнели всички посочените в обвинението вещи, чрез
използването на техническо средство вилица, като от подсъдимия Т. деянието е
осъществено в условията на повторност.
В закрито
съдебно заседание от 08.06.2018 г. по реда на чл. 327 и
сл. от НПК въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимите лица, разпит на свидетели и
изслушване на експертизи, като в този смисъл не е необходимо провеждане на
въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на държавното
обвинение подържа протеста на СРП и допълненията направени към него. Моли
подробно изложените в допълнението към протеста доводи да бъдат уважени.
Изразява становище, че събраните и проверени по делото доказателствени
източници подкрепят описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, с оглед
на което се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите
да бъдат признати за виновни по обвиненията, описани в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия Т. – адв. И. моли протестът
на прокуратурата, с който се обжалва постановената присъда относно
оправдаването на подзащитния ѝ Т. за извършено от него престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и т.7, да бъде оставен без уважение, като неоснователен. В
тази връзка посочва, че първоинстанционният съд постановявайки атакуваната
присъда се е съобразил с всички събрани гласни и писмени доказателства, направил
им е пълен анализ, като категорично е установил, че квалифициращите
обстоятелства по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 от НК не са налице, както и, че
случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, доколкото от
доказателствата по делото се установява, че подсъдимият Т. не е отнел
описаните в обвинителния акт вещи, а
именно различни икони и картини. В подкрепа на застъпената теза представя
собствен анализ на събраните по делото доказателствени източници. Изразява
становище, че правилно първоинстанционният съд е приел случая за маловажен,
доколкото вещите, за които е доказано, че са отнети, са на стойност 494.00
лева, т.е. под размера на две минимални работни заплати, а от друга страна,
вещите са възстановени и от деянието няма реално настъпили вреди. Според
зашитата при постановяване на присъдата СРС се е съобразил с всички отегчаващи
и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, като е наложил на подсъдимия
наказание, което съответства на обществената опасност на деянието и дееца, и
което ще изпълни целите на генералната и специалната превенция. В заключение
моли протестираната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и
обоснована.
В правото си на реплика представителят на СГП
акцентира върху показанията на св. И., съгласно които, противно на доводите на
защитата, се установява, че последната не е видяла какви вещи се отнемат,
доколкото към този момент е била в банята.
Защитникът на подсъдимия А. – адв. Н. моли протестът
да бъде оставен без уважение, като неоснователен и да се постанови решение, с
което присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, постановена в съответствие със събраните по делото гласни и
веществени доказателства.
В правото си на лична защита подсъдимият Т. поддържа
казаното от защитника си, като посочва, че няма какво да добави.
В предоставената им възможност за последна дума заявява,
че е невинен.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени в протеста,
и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери, че при
първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато съществено неотстранимо
нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В конкретния случай постановената
присъда от СРС, НО, 14 с-в страда от пороци при произнасянето, правещи неясна
формираната воля на съда по обвинението, с което е сезиран. Така първостепенният
съд е бил сезиран с обвинение срещу подс. Т. за извършено престъпление по чл. чл.
195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК, а срещу подсъдимия А. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В присъдата СРС е посочил, че признава
подсъдимия Р.В.Т. за виновен за това, че за времето от 18.07.2012 г. до
27.07.2012 г. от апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „***********, в
съучастие като извършител с В.Ф.А., чрез премахване на стъклото на входната
врата, отнел само част от описаните в обвинението чужди движими вещи, а именно
статуетка от оксидиран бронз на стойност 160 лв. /сто и шестдесет лева/, 1
/един/ брой масивен хаван с чукало -бронз на стойност 70 лв. /седемдесет лева/,
3 /три/ бр. лъжици - посребрени всяка на стойност 6 лв. /шест лева/, самовар на
въглища - руски на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/, 2 /два/ бр. чанове
средни от месинг всеки на стойност 8 лв. /осем/ лева на обща стойност 16 лв.
/шестнадесет лева/, 2 /два/ броя чанове малки от месинг всеки на стойност 5 лв.
/пет лева/ на обща стойност 10 лв. /десет лева/, всичко на обща стойност 494,00
лв. /четиристотин деветдесет и четири лева/ от владението на Г.Д.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като посочил, че
престъплението представлява маловажен случай, поради което на основание чл. 54, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.6 от НК му е наложено
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в
полза на обществото, положен в рамките на една календарна година.
С присъдата съдът е признал подсъдимия
за невиновен да е извършил горното престъпление, чрез използване на техническо
средство вилица, както и да е отнел дървена икона на Св.Димитър с размери 50x30
см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, икона на Св. Богородица и Исус
с размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, икона на Исус
с размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, икона на Исус
с метален обков с размери 10x15 см на стойност 300 лв. /триста лева/, 3 /три/
броя картини всяка на стойност 80 лв. /осемдесет лева/ на обща стойност 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/, 1 /един/ брой сребърна пафта на стойност 210 лв.
/двеста и десет лева/, два броя оловен павур за алкохол всеки на стойност 90
лв. /деветдесет лева/ на обща стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/, 1 /един/
брой метален пепелник с форма на шейна на стойност 15 лв. /петнадесет лева/, 1
/един/ брой часовник - ръчен на стойност 25 лв. /двадесет и пет лева/, сребърна
икона с лика на „Св. Иван Рилски“ на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/1
/един/ брой икона с размери 50x30 см. „Св. Модесте“ на стойност 250 лв. /двеста
и петдесет лева/, всичко на обща стойност 2110,00 (две хиляди сто и десет
лева), както и деянието да е извършено в условията на повторност, като случая е
немаловажен, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдавал по това
обвинение и правната му квалификация по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.28, ал.1
от НК.
Сходна е ситуацията по отношение на
подсъдимия А., в диспозитива на присъдата СРС е посочил, че признава подсъдимия
А. за виновен в това, че за времето от 18.07.2012 г. до 27.07.2012 г. от
апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „***********, в съучастие като
извършител с Р.В.Т., чрез премахване на стъклото на входната врата, отнел само
част от описаните чужди движими вещи: статуетка от оксидиран бронз на стойност
160 лв. /сто и шестдесет лева/, 1 /един/ брой масивен хаван с чукало - бронз на
стойност 70 лв. /седемдесет лева/, 3 /три/ бр. лъжици - посребрени всяка на
стойност 6 лв. /шест лева/, самовар на въглища - рески на стойност 180 лв. /сто
и осемдесет лева/, 2 /два/ бр. чанове средни от месинг всеки на стойност 8 лв.
/осем/ лева на обща стойност 16 лв. /шестнадесет лева/, 2 /два/ броя чанове
малки от месинг всеки на стойност 5 лв. /пет лева/ на обща стойност 10 лв.
/десет лева/, всичко на обща стойност 494,00 лв. /четиристотин деветдесет и
четири лева/ от владението на Г.Д.Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като посочил, че престъплението представлява маловажен
случай, поради което на основание чл.54,
вр. чл.194, ал.1, вр.чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2,
т.6 от НК го осъдил на наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 100 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото положен в рамките на една календарна
година.
С присъдата съдът е признал за невиновен
подсъдимия А. за това, да е извършил горното престъпление, чрез използване на
техническо средство – вилица, както и да е отнел дървена икона на Св.Димитър с
размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, икона на Св.
Богородица и Исус с размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, икона на Исус с размери 50x30 см на стойност 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, икона на Исус с метален обков с размери 10x15 см на стойност 300 лв.
/триста лева/, 3 /три/ броя картини всяка на стойност 80 лв. /осемдесет лева/
на обща стойност 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, 1 /един/ брой сребърна
пафта на стойност 210 лв. /двеста и десет лева/, два броя оловен павур за
алкохол всеки на стойност 90 лв. /деветдесет лева/ на обща стойност 180 лв.
/сто и осемдесет лева/, 1 /един/ брой метален пепелник с форма на шейна на
стойност 15 лв. /петнадесет лева/, 1 /един/ брой часовник - ръчен на стойност
25 лв. /двадесет и пет лева/, сребърна икона с лика на „Св. Иван Рилски“ на
стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/1 /един/ брой икона с размери 50x30 см.
„Св. Модесте“ на стойност 250 лв. /двеста и петдесет лева/, всичко на обща
стойност 2110,00 (две хиляди сто и десет лева), поради което на основание
чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение и правната му квалификация по
чл.195, ал.1, т.4 от НК.
В мотивите към присъдата съдът е изложил
подробни съображения, че извършената в съучастие от подсъдимите Т. и А. кражба
на част от инкриминираните в обвинението вещи представлява маловажен случай по чл. 194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Независимо от горното, видно от диспозитива на присъдата двамата подсъдими
са осъдени за извършено в съучастие престъпление квалифицирано по чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК
– а именно за престъплението кражба по основния състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от НПК
присъдата съставлява безпротиворечиво единство от мотиви и диспозитив, които са
последователни и логически свързани. Диспозитивът е логическо продължение на
мотивите и между тях не може да съществува противоречие.
Въпреки условното си разделение на
диспозитив и мотиви, присъдата представлява единен краен акт на решаващия съд,
състоящ се от диспозитив и мотиви. Мотивите са логическо продължение на
диспозитива, като двете заедно съставляват посоченото единство. Мотивите към
съдебния акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда изразено с
диспозитива на акта, както и недвусмислено да изясняват волята на решаващия
съд. Необходимостта от пълно съответствие между диспозитива на присъдата и
мотивите към него се основава на принципа на логическо правно и фактическо
единство на постановения съдебен акт, за да се счита последният за правилен,
законосъобразен и убедителен. Постигането на посочените изисквания е възможно
само като се съблюдава посоченото единство между отделните части на присъдата.
В конкретния случай, не е налице такова единство по отношение на престъплението
за което подсъдимите лица са признати за виновни, конкретно налице е неяснота
във волята на съда относно обстоятелството дали приема, че извършеното от
подсъдимите деяние представлява маловажен случай или кражба по основния състав.
С оглед допуснатото вътрешно противоречие между диспозитива и мотивите на
постановената присъда, освен, че волята на решаващия съд е останала неясна за
страните, са били ограничени процесуалните права на подсъдимите, по-конкретно,
правото им на защита – да разберат в извършването на какво конкретно
престъпление са признати за виновни.
Предвид изложеното въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд е постановил окончателния си съдебен акт при
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото
на защита на подсъдимите, като от друга страна, допуснатото от
първоинстанционния съд противоречие между диспозитив и мотиви в голяма степен
лишава настоящата въззивна инстанция от възможността да извърши цялостна
проверка на постановения съдебен акт, тъй като не може да бъде установена каква
е действителната воля на контролирания съд.
От друга страна, настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай е доказано и участието на подсъдимите
лица в престъплението, за което са обвинени (макар и за част от инкриминираните
предмети), с оглед обясненията на самите подсъдими, подкрепящи се от
показанията на разпитаните по делото свидетели – Х., А. и И., както и от
приложените протоколи за доброволно предаване. Предвид горното въззивният съд
счита, че доколкото не са налице основания за постановяването на нова,
оправдателна присъда и отмяната на първоинстанционната присъда на това
основание, констатираното от настоящия съдебен състав нарушение на
процесуалните правила не би могло да бъде санирано от въззивната инстанция.
Съгласно константната практика на съдилищата
противоречието между диспозитив и мотиви всякога е от категорията на
съществените процесуални нарушения, ограничаващи процесуалното право на
страните за пълноценно участие в процеса /в този смисъл Решение № 368 от
03.10.2011 г. по н. д. № 1946/2011 г., Н. К., І Н. О. на ВКС и Решение № 98 от
13.02.1998 г. по н. д. № 794/1997 Г., II Н. О. на ВКС/. Това е така, защото те
не могат да разберат ясно и точно какво се приема от решаващия съд и в тази
връзка – адекватно да изградят позициите си като особено съществено това се
отразява върху правото на защита на подсъдимия.
Предвид горните съображения, доколкото
допуснатото съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено от
настоящата въззивна съдебна инстанция, то атакуваният съдебен акт следва да
бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
334, т. 1, пр. 2, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр., ал. 3, т.
1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 29.10.2014г. на СРС, НО, 14-ти
състав по НОХД № 9897/2013г по описа на СРС.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.