Решение по дело №3820/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
по АНД № 3820/21г., ПРС-14 н.с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
С Постановление от 07.06.2021г. по пр.пр.№1647/19г. Районна
прокуратура-Пловдив е направила предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК на обв.Х.А.Р. за това, че на
21.02.2019г. на път ІІІ-565, в района на 18-ти километър, в отсечката
с.Белозем – с.Шишманци, обл.Пловдив, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „ВАЗ“, модел „2107“ с рег.№** е нарушил
правилата за движение, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Т.С.Г. ЕГН ********, изразяваща се в счупване на двете
кости на дясната подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията
на десен долен крайник за срок по-голям от един месец - престъпление по
чл.343, ал.1, б."б", вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
С разпореждане от 15.06.2021год. Съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК и е насрочил делото за разглеждане по реда
на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа направеното предложение с постановлението.
Предлага на дееца да се наложи наказание ориентирано към минимален
размер. В негова тежест пледира да се възложат и разноските по делото.
Обвиняемият Р. намира, че не е извършил вмененото му престъпление.
Счита , че вина за настъпилото ПТП имал пострадалия. Лично и чрез своя
защитник намира обвинението за недоказано и моли за оправдателно
решение. Защитникът му алтернативно пледира за минимално наказание.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Х.А.Р. е роден на **, живущ в ** Той е б., български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН
**********.
Същият е правоспособен водач на МПС от 2007г. и притежава
свидетелство за правоуправление № **г. с категории ”В”, „М“ и “АМ”.
1

Обв.Р. притежавал лек автомобил ВАЗ, модел 2107, с рег.№ **. Тъй като
същия се нуждаел от ремонт, го оставил при ** в с.Белозем на 19.02.19г. На
21.02.19г. след порведен телефонен разговор с **а, обв.Р. разбрал, че колата е
готова и може да сия вземе. За целта се свързал със свой ** – свид.Р.Ч., като
двамата с друг автомобил отишли до с.Белозем. След като обвиняемият
заплатил ремонта, се качил на лекия автомобил ВАЗ 2107 с рег.№ ** и го
привел в движение към с.Шишманци. Това станало около 18.20ч. Свид.Ч. от
своя страна управлявал другия автомобил, с който пристигнали до с.Белозем,
а именно Рено Лагуна. При последния се возела и ** му - свид.Я. Ч.а.
Движили се по път ІІІ-565 като вече било тъмно. Обв.Р. се движел на къси
светлини. По същото време и в същата посока с каруца теглена от кон се
движел свид.Т.Г.. Същата била изградена от метално скеле, а пострадалия се
намирал върху дъска за сядане на нея. Тя не била обозначена със
светлоотразителни елементи, нито била снабдена с източник на светлина.
Самият Г. бил употребил значително количество алкохол, а освен това се
движел по средата на пътното платно. Около 18.30ч каруцата с пострадалия в
нея била застигната от автомобила управляван от обв.Р. в района на 18-ти км
на пътя. Скоростта на движение на леката кола била около 89 км/ч, което
било несъобразено с движението на къси светлини. Като резултат едва на
около 53 метра от каруцата, обвиняемия възприел същата и задействал
спирачната уредба на автомобила, но не успял да спре и настъпил удар в
каруцата. И двете пътни превозни средства напуснали пътното платно и се
установили извън него. Малко след това през този участък от пътя преминала
свид.Х.Г., която видяла блъснатите автомобил и каруца, поради което подала
сигнал на тел.112. На место пристигнал полицейки автопатрул в състав
свид.К.Т. и Г.Т.. Те запазили местопроизшествието и изчакали екип на
ЦСМП. Пострадалия Г. бил отведен в медицинско заведени за оказване на
помощ, а обв.Р. бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол.
Пробата му била отрицателна. В резултат на удара на пострадалия било
причинено счупване на двете кости на дясната подбедрица, а при
извършеното изследване на кръвна проба се установило, че към момента на
деянието концентрацията на алкохол в кръвта на Г. била 2.39 промила.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от обясненията на обв. Р. дадени в хода на наказателното
производство, от показанията на разпитаните в хода на същото производство
свидетели Т.С.Г., К.С.Т., Г.Т.Т., Х.С.Г., Р.И. Ч. и Я. Г.Ч.. Горното е видно и от
приложените по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално
следствени действия. По фактите практически не се спори, а обясненията на
обвиняемия и показанията на свидетелите се допълват хармонично помежду
си. Ето защо и настоящата инстанция ги кредитира с доверие.
Видно от заключението на направената в хода на досъдебното
производство СМЕ / л.42 – 50 д.пр./ е, че на пострадалия при сблъсъка е
причинено открито счупване на двете кости на дясната подбедрица в долната
2

им трета. Това е довело до трайно затрудняване на движението на десен долен
крайник за период по – дълъг от месец. Причинената травма е в пряка връзка
с настъпилото ПТП и е причинена в следствие на удара с автомобила и
падането върху пътната настилка.
Видно от извършената химическа експертиза / л.87 д.пр./
концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия към момента на деянието
е била 2.39 промила.
По делото са изготвени две автотехнически експертизи. Според първата
/л.53-82 д.пр./ не са били отчетени в пълнота обясненията на самия обвиняем,
поради което е била назначена и колективна експертиза / л.145 – 170/.
Именно последната изяснява механизма на ПТП и скоростта на движение на
автомобила ВАЗ , с приетите по-горе стойности. Ето защо и настоящата
инстанция кредитира с доверие именно заключението по колективната
експертиза. Съгласно него мястото на удара е по дължина на 111-112 метра
източно от ориентира приет в протокла за оглед на местопризшествие, а по
ширина на 0-0.6метра северно от разделителната линия между двете ленти.
Скоростта на движение на автомобила управляван от обвиняемия
непосредствено преди задействане на спирачната система е била 89 км/ч.
Ударът е могъл да бъде избегнат чрез екстрено спиране, ако скоростта е била
под 61 км/ч. Същевременно каруца без светлини би могла да се възприеме
своеврменно, ако обвиняемия се бе движил със скорост до 59 км/ч. Ето защо
най-вероятния механизъм е предложения от вещите лица, а именно движение
в средата на пътното платно на каруцата управлявана от пострадалия. Същата
е застигната от обвиняемия, който на около 53 метра от нея е задействал
спирачната система на автомобила, но удара е бил неизбежен.
Съдът възприема и кредитира така депозираните заключения, като
изготвени обстойно, с нужните професионални знания и опит, съобразно
събраните и приложени по делото доказателства. Все пак следва да се
отбележи, че по принцип вещите лица са се занимавали с въпроса била ли е
каруцата предвидимо препятствие или не, което не е присъщо на едно
подобно заключение. Освен това възможността да бъде възприета каруца
нощно време без обозначение е приравнено на скорости на движение на
автомобила, а не на отстояние от него. В съобразителната част е посочено, че
до 75 метра би могла да се възприеме зоната на осветеност на автомобил на
къси светлини. Последното според съда не е съборазено нито с годината на
производство на конкретния автомобил ВАЗ 2107, нито с неговото техничеко
състояние. Но дори и при тези данни, пак става ясно, че обв.Р. сам се е
поставил в невъзможност своевременно да спре, след като се е движил със
скорост от 89 км/ч на къси светлини. На практика скоростта му не е следвала
да превишава 59 км/ ч, но дори ако се движеше с такава от 61 км/ч , той пак
би имал възможност да спре. Ето защо при движение със скорост над
последната, на къси светлини, сам се е поставил в невъзможност да избегне
ПТП при застигане на неосветен обект. Това обуславя и причината връзка с
3

неправомерното му поведение и несъобразената от негова страна скорост на
движение на къси светлини.
При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка по делото Съдът е на становище, че обв.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по 343, ал. 1, б. "б",
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 21.02.2019г. на път ІІІ-565, в района на
18-ти километър, в отсечката с.Белозем – с.Шишманци, обл.Пловдив, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „ВАЗ“, модел
„2107“ с рег.№** е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.С.Г. ЕГН ********,
изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица, довели до
трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок по-голям
от един месец.
От обективна страна в резултат на удара с управлявания от обв.Р.
автомобил на постр.Г. е било причинено увреждане, което по същество
представлява средна телесна повреда съгласно нормата на чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК. Нарушаването на телесния интегритет на пострадалия е в
причинна връзка с действията на обвиняемия, който при неправилна преценка
при управление на автомобила на къси светлини и неподходяща за това
скорост, е настъпил резултата. Следва да се посочи, че очевидно е налице и
съпричиняване от страна на пострадалия, който с концентрация на алкохол от
2.39 промила е управлявал ППС по средата на пътното платно. Това обаче не
оневинява самия обвиняем, който също носи вина за настъпилото ПТП.
От субективна страна престъплението е било извършено по
непредпазливост, като обвиняемия не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен по силата на нормата на
чл.20, ал.2 на ЗДвП, а и е могъл да ги предвиди.
За извършеното от Х.Р. престъпление се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години или пробация. Той не е осъждан за
престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ от НК. Същевременно не са настъпили съставомерни имуществени щети
при ПТП-то. При наличието на материалноправните предпоставки за
приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и липсата на отрицателните такива по
ал.7 на същата норма, Съдът е на становище, че обв.Р. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като на основание посочената
4

разпоредба му бъде наложено административно наказание ГЛОБА.
Законодателя е предвидил такава в размер от 1000 до 5000лева. С оглед
имотното състояние на дееца- работещ към момента на деянието с минимално
възнаграждение, като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и на извършителя, липсата на други провинения по ЗДвП / за
относително дългия му стаж от 2007год са налични само 3 нарушения /и
добра характеристика, Съдът намира, че глоба ориентирана на минимума от
1000 лева би постигнала поправителен ефект върху него. Отегчаващи вината
обстоятелства липсват. Ето защо глоба от 1000 / хиляда лева/ съдът намира за
най-справедлива и съответна на извършеното.
В конкретния случай отчитайки факта, че обвиняемия е с добра
характеристика и като водач на МПС, а и наличното значително
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на ПТП, то не следва
да се налага наказание лишаване от право на управление на МПС, каквато
принципна възможност е налична.
По делото са направени разноски в размер на 1769 лв. за извършени
съдебно – медицинска, химическа и две автотехническа експертизи, поради
което обв.Р. следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОД на МВР
Пловдив на основание чл.189, ал.3 от НПК.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	1040
Дата:	9 юли 2021 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20215330203820
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 юни 2021 г.

Решение по дело №3820/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите