Решение по дело №517/2009 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 7
Дата: 23 април 2010 г.
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20091700900517
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№              / 23.04.2010год.  град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пернишкият  окръжен съд ,в публично заседание на 24.03.2010год. /двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година /  в следния състав :

                                       

                                                    Председател: Рени Ковачка                

 

Секретар Росица И.гнатова      

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 517 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе в предвид следното :

 

По изложените в исковата молба  и в писмена защита съображения,  ищецът- „ С.” ЕООД гр.П.  моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземания, неприети в производството по несъстоятелност на „ Н.” ООД,  а именно : сумата от общо 175 848.40 лева, представляваща лихва за периода от 2001год. до 2008год. върху вземане от 144 006.02лева, включено в списъка на приетите вземания, както и вземане в размер на 63 356.08 лева, основаващо се на споразумителен протокол от 12.08.2006год. и лихва върху тази сума в размер на 20 273.95лева за периода от 2007год.-2008год.

Ответното дружество-„Н.”ООД, чрез Управителя си- М.М.,не оспорва иска.

 Синдикът на „Н.”ООД оспорва иска,счита същия за неоснователен и недоказан и моли съда да отхвърли като такъв.Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Пернишкият окръжен съд ,след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ.Ищецът е кредитор в производството по несъстоятелност на ответното дружество,което е висящо към настоящия момент . Ищецът е предявил вземания пред синдика / чл.685, ал.1 от ТЗ/,които синдикът не е приел,  видно от списъка по чл.686, ал.1 ,т.3 от ТЗ, разпечатка на който съда е направил от търговския регистър при АВ. Видно от последната , синдикът е отказал да приеме  и включи в списъка по чл.686, ал.1 ,т.1 от ТЗ  вземане на „ С.” ЕООД против „ Н.” ООД  в общ размер от 232 170.55 лева,представляващи неизплатени задължения по споразумителен протокол от 06.12.2004год. съгласно договор № 645/06.12.2000год. и вземане в размер на 63 356.08 лева,представляваща неизплатени задължения по споразумителен протокол от 12.08.2006год.Предвид на горното, в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ,  ищецът в настоящото производство е направил възражения пред съда по несъстоятелността, който с определение  № 56/03.07.2009год./ , обявено по партидата на „ Н.”ООД в търговския регистър/,  е одобрил списъка на вземанията по чл.687 от ТЗ и по чл.686, ал.1,т.1 от ТЗ на кредиторите на „ Н.” ООД . Със същото определение съдът по несъстоятелността е отказал да включи в списъка на приетите вземания такива в полза на „ С.” ЕООД гр.П. в размер на 88 164.35 лева , представляваща лихва върху главницата от 144 006.20 лева, дължаща се по договор № 645/06.1.2000год. до 06.12.2004год , както и вземане в полза на „ С.” ЕООД гр.П. в размер на 63 356.08 лева, основано на споразумителен протокол от 12.08.2006год. В производството по чл.690, ал.1 от ТЗ, не е било обсъждано възражението  на „ С.” ЕООД гр.П. във връзка с дължимостта на лихви върху главницата от 144 006.20 лева , за периода след 06.12.2004год, както и във връзка с дължимостта на лихви върху главницата от 63 356.08 лева, независимо от това че са били предявявени пред синдика , тъй като последният не се е произнесъл по тях съгласно чл. 692, ал.2 от ТЗ. Видно от цитирания вече и обявен в търговския регистър Списък на предявените неприети вземания , в същия не е упоменато вземане на „ С.” ЕООД  на посоченото по – горе   основание и в горепосочения размер.

Искът по чл.694 от ТЗ е предоставен на разположение на кредитор,които цели установяване съществуването на вземане , което не е прието от синдика.В конкретния случай , по предявеното от „ С.” ЕООД гр.П. вземане за лихви  в размер на 143 717.48 лева върху главницата от 144 006.20 лева за периода след 06.12.2004год. до 2008год. / 31.12.2008год./ , както и за вземане за лихви  в размер на  63 356.08 лева , основано на споразумителен протокол от 12.08.2006год., няма изрично произнасяне на синдика,поради което не е налице неприето вземане.С оглед на това съдът счита че се явява  недопустимо такова вземане да бъде предмет на специалния установителния иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, предмет на който , както вече се посочи , е установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане. По тези съображения  и за горепосочените суми и периоди ,   предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим , а производството образувано въз основа на него-следва да бъде прекратено като недопустимо.

Доколкото определение № 56/03.07.2009год. на ПОС е обявено в търговския регистър на 15.07.2009год., а искът по чл.694, ал.1 от ТЗ / в останалата му част / е предявен на 20.07.2009год., то същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В производството по делото участва и Синдика на „ Н.” ООД,който е изготвил списъка на предявените и приети ,респ. неприети вземания .Предвид на това същия следва да участва като страна по делото  ,редом с управителния орган на дружеството-ответник , поради което направените от ищеца възражения относно участието на синдика в настоящото производство се явяват несъстоятелни.

Предвид посоченото по-горе относно допустимостта на част от исковата претенция за лихви върху главницата от 144 0006.20лева , изложеното в исковата молба и в уточняващата такава от 23.09.2009год., съдът приема ,че е  надлежно сезиран с искане за установяване съществуването на вземане на  „ С. ”  ЕООД гр.П. против „ Н.” ООД в размер на 52 130.92 лева, представляващо лихва върху главницата по договор № 645/06.12.2000год./, начислена върху 144 006.20лева / за периода от 01.01.2001год. до 06.12.2004год. , при предявено такова пред синдика , в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, в размер на 88 164.35 лева.Ищецът твърди , че така претендираната сума представлява дължима лихва за забавено плащане на цената на доставения от него на „ Н.” ООД съгласно 645 / 06.12.2000год. аналитичен апарат „ Спектротест”.Наличието на вземане в размер 144 006.20 лева по договор 645/06.12.2000год. е прието от съда по несъстоятелността в производството по чл.630 от ТЗ,  поради което с определението от 03.07.2009год , това вземане е включено  в списъка по чл.686, ал.1 , т.1 от ТЗ.

В така цитирания договор,който е представен като доказателство и в настоящото производство , е налице уговорка между „ С.” ЕООД и „ Н.” ООД за заплащане на цената на доставения аналитичен апарат „Спектротест”, а именно заплащане  изцяло или на части на сумата от 144 006.20 лева до края на 2004год,  плюс дължимото ДДС в размер на 28 801.24 лева.Уговорено е също така , че за периода до окончателното изплащане  на дължимата сума  по договора,  купувачът – „ Н.” ООД дължи 1 % месечна лихва върху размера на оставащото задължение. При липса на доказателства за изпълнение на задължението за плащане на  стойността на апарата, предмет на доставката по договор № 645/06.12.2000год. до визирания в договора краен момент за това - 31.12.2004год.,  в края на всеки месец от периода 01.01.2001год. до 06.12.2004год. купувачът дължи,  съгласно уговореното в чл.4, т.2 от договора , 1 % месечна лихва върху оставащото задължение.Това оставащо задължение , към края на всеки месец от цитирания по-горе период , е в размер на цялата стойност на аналитичния апарат. Изчислена по този начин от съда, размерът на лихвата върху главницата от 144 006.20 лева за периода от 01.01.2001год. до 06.12.2004год.,възлиза на сумата от 67 951. 54 лева.,при претендирана за установяване такава в размер на 52 130.92 лева. При изчислението, съдът не се позавава на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза ,тъй като съобразно поставената от ищеца задача,вещото лице е дало заключение за размера на лихвата  върху суми и за периоди,посочени в два споразумителни протокола, представени по делото- такъв от 31.12.2003год. и от 12.08.2006год. Вещото лице  не е имало за задача  и не е изчислявало евентуалния размер на лихвата , уговорена в договора за доставка на спектрометъра/ договор № 645/06.12.2000год./, поради което и поради наличие на данни за основателност на претенцията, размерът е изчислен  от съда на основание чл.162 от ГПК.

Предвид на горното , съдът намира , че е налице вземане на „ С.” ЕООД против „ Н.” ООД  в несъстоятелност  в размер на 52 130 .92 лева / претендирания размер за установяване, извън който размер произнасянето би било свръхпетитум/ , представляващо дължима лихва  върху главницата от 144 006.20 лева, съгласно чл .4, т.2 от договор № 645/ 06.12.2000год. за периода от 01.01.2001год. до 06.12.2004год.

Макар и основателна претенцията за установяване съществуването на горното вземане следва да се отхвърли като погасена по давност. Възражение в този смисъл е направено от синдика  и същото е допустимо , тъй като в производството по установителен иск  по чл.694, ал.1 от ТЗ ,при оспорване на вземането, могат да се противопоставят всички възражения, които биха могли да се противопоставят  при един осъдителен иск , включително и възражение за изтекла погасителна давност. Независимо че възражението за погасителна давност не е направено от ответника в настоящото производство- длъжник в производството по несъстоятелност,а от синдика на това дружество, то съдът счита че е надлежно сезиран с такова възражение. Участвайки в производството ,  образувано по иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ , редом с управителния орган на дружеството-ответник , на синдика следва да бъде призната възможността за равна по степен на управителния орган на дружеството-ответник защита при оспорване на иска, в това число и на възражение за погасителна давност. Доколкото възражението за погасителна давност може да се упражни  от синдика при изготвяне на списъка на приетите, респ.неприетите вземания, то същият може да стори това и в производството по чл.694, ал.1 от ТЗ, в което  предмет на установяване е именно съществуването на неприетото от него  вземане .

 С установената в чл.111, б. „ В” от ЗЗД тригодишна давност се погасяват три групи вземания, едно от които е и вземането за лихви.Според чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.Доколкото в чл.4, т.2 от договор № 645 е уговорено месечна лихва върху размера на оставащото задължение, то съдът приема ,че с неплащането на цялата цена или на част от нея на 06.01.2001год. е настъпила изискуемостта на вземането за лихва в размер на 1 % върху цялата цена от 144 006.20 лева, доколкото към този момент няма данни същата да е била изплатена изцяло или част от нея,съгласно уговореното в чл.4, т.1 от договора. Горното относно момента на изискуемост е относимо  и към края на всеки следващ месец-06.02.2001год., 06.03.2001год. и т.н., както и към последния момент, за който е начислена лихвата- 06.12.2004год,  като от всеки един от тези начални моменти до предявяването на процесното вземане в производството по несъстоятелност -13.06.2008год. / посочен в списъка на предявените неприети вземания/ ,  е изтекъл предвидения в чл.111, б.” В” от ЗЗД тригодишен давностен срок. Дори и да се приеме  ,че вземането за лихва за периода от 01.01.2001год. до 06.12.2004год. е станало изискуемо в последния ден ,за който е начислена лихвата- 06.12.2004год. и този ден се приеме за начало на давността , то  считано и от този момент до предявяването на вземането - 13.06.2008год. е изтекла тригодишната погасителната давност и претенцията на ищеца е  погасена по давност.

Не е налице твърдяното от ищеца прекъсване на давността поради признание на вземането, обективирано в представените по делото споразумителни протоколи от 31.12.2003год. и 12.08.2006год- чл.116, б.” А” от ЗЗД. Действително основанията за прекъсване на давността  са уредени в чл.116 от ЗЗД и едно от тях е признанието на вземането на длъжника,но съдът счита че такова признание относно вземането за лихва по  договор № 645, не се съдържа в цитираните по-горе два споразумителни протокола.Със същите,  представители на ищцовото и ответното дружество , са констатирали  наличието на задължения на „ Н.” ООД към „ С.” ЕООД и такива на „ С.” ЕООД към „ Н.” ООД по договори и фактури,цитирани в тях,/някои от които фактури са и приложени по делото/, както и са се споразумели за частично прихващане на задълженията,както и заплащане на  остатъка , заедно с лихва за забава. И в двата протокола е посочено , че след извършеното прихващане ,” С.” ЕООД остава да дължи на „ Н.” ООД определени суми,както и че такива се дължат от „ Н.” ООД на „ С.” ЕООД. Действително и двата споразумителни протокола са съставени след  датата на сключване на договор № 645 и след крайния момент, посочен в него за изплащане  цената на доставения апарат - „ Спектрометър”, но от описанието на задълженията в тях , както и от приложените по делото фактури, няма как да се приеме, че потвърденото от представителя на „ Н.” ООД със споразумението задължение за заплащане на суми на „ С.” ЕООД включва и това за лихвите по чл. 4, т.1 от договор № 645. Предвид на горното , съдът счита , че с цитираните два споразумителни протокола не е извършено признание на вземането за лихви по процесния договор , поради което не е налице и твърдяното прекъсване на давността.

Във връзка с прекръсване на давността, в  писмената си защита по делото ,ищцовото дружество се позовава на споразумителен протокол от 06.12.2004год., какъвто не е представен като доказателство по делото.Макар и в обявения в ТР списък на Синдика на предявените неприети вземания ,както и в определението на съда по несъстоятелността ,постановено в производството по чл.690 от ТЗ да се цитирара такъв протокол ,съдържанието на същия не е известно на настоящия състав и същия няма как да го  коментира. Следва да се има предвид ,че дори да се приеме че е налице признание в  споразумителния протокол от 06.12.2004год. относно съществуването на вземането за лихва  на „ С. „ ЕООД по договор № 645 от 06.12.2004год., то съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД това признание би довело до прекъсване на давността и поставяне началото на нова давност , считано от 06.12.2004год. И при този нов , начален момент  на давностния срок , към момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, тригодишният срок по чл.111, б.” В” от ЗЗД отново е изтекъл.

Тъй като към момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност , а и към момента на предяване на исковата молба пред ПОС- 20.07.2009год, давностният срок по чл.111, б.” В” от ЗЗД е изтекъл, то  не би могло да се говори за спиране на давността. В чл.115 от ЗЗД  са посочени  обстоятелствата , предизвикващи спиране на довноста, като основна предпоставка за това е тя да е започнала  за тече и да не е изтекла, което не е налице в конкретния случай.

Ищецът твърди ,че е налице взечане към „ Н.” ООД  в размер на 63 356.08 лева,въз основа на споразумителен протокол от 12.08.2006год.Видно от съдържанието на същия, представители на страните по делото ,са потвърдили ,че „С.” ЕООД дължи на „ Н.” ООД суми в общ размер на 39 779.05 лева,като е посочено че същите са дължат съгласно протокол от 31.12.2003год. и фактури за периода от 01.01.2004год. до 31.07.2006год.,както и че „С.” ЕООД  е извършил плащания на „ Н.” ООД съгласно цитирания протокол и за цитирания период в размер на 103 135.13лева. Страните са се съгласили , че крайното задължение на „ Н.” ООД към „ С.” ЕООД е в размер на 63 356.08 лева и че следва да бъде изплатено до края на 2006 год.,като са уговорили и лихва за забава .

В протокола от 12.08.2006год. се цитират задължения и извършени плащания въз основа на протокол от 31.12.2003год.,които протокол е представен като доказателства по делото.В протокола от 31.12.2003год.също се съдържат признания на двете страни за взаимни задължения помежду им ,като е посочено такова на „ Н.”ООД към „ С.” ЕООД към 31.03.2003год. в размер на 81 565.43 лева.,заедно с такива по фактури № ***, № ***, № ***, № *** и № ***.Освен горното  са налице признания за частично погасяване на тези задължения ,за размера на платената и респ. оставащата за плащане част.Страните са извършили прихващане на дължими суми ,след което са записали че към 31.12.2003год. „С.” ЕООД остава да дължи на „ Н.” ООД сума в размер на 20 705.01 лева, а „ Н.” ООД на „ С.” ЕООД, сума в размер на 69 861.49 лева.

 Посочените по-горе фактури са представени като доказателства по делото.,заедно с други фактури и РКО и платежни нареждания, които не са цитирани в протокола от 31.12.2003год. Тъй като предмет на установяване в настоящото производство е съществуването на вземане в размер на 63 356.08 лева, а същото е резултат от прихващане на взаимни задължения между страните по делото,цитирани като основание и размер в двата протокола,то следва да бъде установено наличието на тези взаимни задължения,в частност цитираните задължения на „ Н.” ООД към „ С.” ЕООД в размер на 81 565.43лева към 31.03.2003год. и тези в общ размер от 61 824 лева по изброените фактури в протокола от 31.12.2003год.

По настояшото дело е представен и протокол от 31.03.2003год.,сключен между страните по делото ,които са констатирали ,че към 31.03.2003год. „ Н.” ООД има задължения към „ С.” ЕООД в общ размер на  276 770.42 лева,от които 66 725 лева дължащи се по договор за финансова услуга от 04.07.1999год., 86 606 лева-по договор за финансова услуга от 30.08.2001год., 15 500 лева по договор за финансова услуга от 28.03.2002год.,4 735.20 лева - по фактура № *** от 02.09.2002год., 42 000 лева - по фактура № ***., 23 634.28- по фактура № *** и 37 551.94 лева - по фактура № ***.

Страните са потвърдили съществуването на задължения към същия този момент на „С.” ЕООД към „ Н.”ООД в общ размер на 312 892.93 лева,извършването на частични плащания на задълженията и от двете страни и след извършено прихващане на задълженията, наличието на дължащ се остатък за плащане към 31.03.2003год. от „ Н.” ООД на „ С.” ЕООД в размер на 81 565.43 лева. Именно тази сума е посочена като дължаща се от „ Н.” ООД и в протокола 31.12.2003год.,на който страните се позовават в протокола от 12.08.2006год.Предвид начина на формиране на задължението на „ Н.” ООД към „ С.” ЕООД  от 81 565.43 лева  по протокола от 31.03.2003год., установяването наличито на такова задължение предпоставя установяване наличието на цялото задължение на „ Н.” ООД към „ С.” ЕООД в размер на 276 770.42 лева.

Както е посочено в протокола от 31.03.2003год., част от това задължение е по договори за финансова услуга от 04.07.1999год., такъв от 30.08.2001год. и от 28.03.2002год.,като другата част е по фактури с № ***, № ***, № *** и № ***.Така описаните фактури са приобщени към доказателствения материал по делото, като по делото е оспорена  единствено тяхната относимост към предмета на спора. От представените по делото и цитирани в протокола от 31.03.2003год. фактури, съдът приема за доказано наличието на задължение на „ Н.” ООД към „ С.” ЕООД в размер на 37 551.94 лева ,представляваща стойността извършен ремонт и възстановяване на електрониката на радиално-ковашка машина ,съгласно договор № 981.Фактурата съдържа всички необходими реквизити и от същата следва извода че услугата, посочена в нея е извършена и работата е приета. По същите съображения следва да бъде прието и наличието на задължение в размер на 42 000 лева  ,съгласно фактура  № *** от 18.09.2002год.  Видно от останалите две фактури ,посочените в тях суми съставляват начислени лихви и санкци  за просрочено плащане по договори за финансова услуга от 04.07.1999год. и 30.08.2001год. При липса на доказателства за наличие на сключени между страните договори за финансова услуга, с посочените дати- 04.07.1999год., 30.08.2001год. и 28.03.2002год. и за неизпълнение –пълно или забавено на задължение по тях от страна на „ Н.” ООД, то не би могло да се приеме наличието на такова задължение и то в посочения в протокола от 31.03.2003год. размер. От тук, не би могло да се приеме че „ Н.” ООД  е била неизправна страна по тези договори и че дължи лихви или санкции за неизпълнението, в размерите посочени в фактура № *** и № ***.

Предвид на горното съдът намира ,че не се установи по делото към 31.03.2003год да е било налице задължение на „ Н.”ООД към „ С. „ ЕООД в общ размер на 276 770.42 лева,като се установява наличието на такова в размер на 79 551.94 лева. Предвид на това,след частичното погасяване на задълженията на „ С.” ЕООД към „ Н.” ООД в размер на 117 687.94 лева и оставащо за плащане такова в размер на 195 204.99 лева, при насрещно задължение от страна на „ Н.” ООД в размер на 79 551.94 лева,то няма как , след извършване на прихващане,  „ Н.” ООД да остава да дължи  остатък в размер на 81 565.43 лева, така както е посочено в протокола от 31.03.2003год. и в протокола от 31.12.2003год.

По тези съображения съдът намира че не установено задължение  на „ Н.” към 31.03.2003год. към „ С.” ЕООД  в размер на 81 565.43 лева , така както е посочено в потокола от 31.12.2003год.,като част от общото му задължение в размер на  143 389.43 лева по същия този протокол. Освен сумата от 35 328 лева, от общата сума от 143 389.43 лева не доказа по делото да се дължат и тези по посочените в протокола фактури с № *** от 30.11.2003 год.,  № *** от 30.10.2003год., и  № *** от 30.09.2003год.  на обща стойност 26 496 лева.Тъй като тези фактури не са подписани от представител на „ Н.” ООД, то не би могло да се приеме,че е налице задължение по тях в посочения вече размер.Останалите две фактури- № *** от 30.12.2003год. и № *** от 29.08.2003год. са надлежно оформени ,тяхната истинност не е оспорена по надлежния ред, а само относимостта им към спора,а такава е налице ,поради което същите съставляват годно доказателство относно съществуването на задължение за заплащане на наем  за посочения в тях период и размер.Съгласно цитираните фактури,задължението на „ Н.” ООД възлиза на сумата от 35 328 лева.

Предвид на горното съдът намира,че не се установи по делото  към 31.12.2003год. да е било налице задължение на „ Н.” ООД към „ С.” ЕООД в общ размер от 143 389.43 лева ,като се установи наличието на такова в размер на 35 328 лева.Предвид на това ,след извършеното  частично плащане с описаните в протокола от 31.12.2003год. РКО, остатакът  за плащане  от страна на „ Н.” ООД към 31.12.2003год. не е в размер на 105 837.49 лева , а в размер на 9 789.55 лева.При този установен размер на задължението на „ Н.” ООД по протокол от 31.12.2003год. и при данните за непогасени  задължения от страна на „ С.”ЕООД  към „ Н.” ООД в размер на 56 681.01 лева  , то не би могло към 31.12.2003 год. „ Н.” ООД да дължи на „ С.” ЕООД сумата от 69 861.49 лева или  респ. към 12.08.2006год. да дължи такава в размер на 63 356.08 лева.,както е посочено в протокола от 12.08.2006год.

 Предвид на горното ,съдът намира ,че ищцовото дружество не установи съществуването на твърдяното от него вземане в размер на 63 356.08 лева против „ Н.” ООД, основано на споразумителен протокол от 12.08.2006год.,поради което искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.По тези съображения ,съдът не обсъжда направеното от синдика възражение за изтекла погасителна давност.

Предвид изхода на делото  и на основание чл.694, ал.2 от ТЗ , ищцовото дружесво следва да бъде осъдено да заплати  следващата се държавна такса ,която е в размер на 11 179.14 лева.

Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

Р            Е                Ш                  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ предявения от „ С.” ЕООД ***, представлявано от Управителя В.Ц. иск за признаване за установено по отношение на „ Н.” ООД *** в несъстоятелност на съществуването на вземане на „ С.” ЕООД към „ Н.”ООД в размер на 52 130.92лева ,представляващо лихва върху главницата от 144 006.20 лева по договор № 645/06.12.2000год. за доставка на аналитичен апарат „ Спектротест” за периода от 01.01.2001год. до 06.12.2004год..

 ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от „ С.” ЕООД *** ,представлявано от Управителя В.Ц. иск за признаване за установено по отношение на „ Н.” ООД *** в несъстоятелност на съществуването на вземане на „ С.” ЕООД към „ Н.”ООД в размер на 63 356.08 лева ,въз основа на споразумителен протокол от 12.08.2006год.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ С.” ЕООД *** ,представлявано от Управителя В.Ц.  против „ Н.” ООД в несъстоятелност иск за установяване съществуването на вземане на „ С.” ЕООД към „ Н.” ООД *** в несъстоятелност в размер на  143 717.48 лева, представляващи лихва върху главницата от 144 006.20лева по Договор № 645/06.12.200год. за доставка на аналитичен апарат „ Спектротест” за периода от 06.12.2004год. до 31.12.2008год., както и за установяване съществуването на вземане в размер на 20 273.95 лева , представляваща лихва върху гравницата от 63 356.08 лева / по протокол от 12.08.2006год.  / за периода от 01.01.2007год. до 31.12.2008год. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА „С.” ЕООД *** , представлявано от Управителя В.Ц. да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 11 179.14 лева /единадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и 14ст/, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         Съдия: