№ 89
гр. С. , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500094 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ от Ю.С. М., чрез а.В. Емирски
срещу решение № 20133/ 02.11.2020 г. по гр.д. № 102/2020 г.по описа на
районен съд Златоград в частта, с която на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
ответникът Ю. М. е осъден да заплати на ищеца П. П.ов сумата 1 304, 42 лева,
ведно със законна лихва върху сумата от 08.10.2019 г. до окончателното и
изплащане, в частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът Ю.
М. е осъден да заплати на ищеца П. П.ов сумата 452, 54 лева представляващи
обезщетение за забава за периода 08.10.2016 г. — 08.10.2019 г., както и в
съответната част за разноските.Намира ,че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения и явно необосновано. Моли съда да
обърне внимание, че за да постанови решението в обжалваната част съдът е
приел, че е налице валидно сключен договор за заем на парична сума в размер
на 1700 лева между ищеца П. П.ов, като заемодател и ответника Ю. М., като
заемополучател, като сделката е действителна и не е доказан порок във волята
на страните или на елемент от самата сделка.Намира ,че този извод на съда е
незаконосъобразен и необоснован.Твърди ,че ищеца не е доказал при
условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно заемно
правоотношение по посочения договор за наем, в каквато насока е
разпределена доказателствената тежест от съда с определение за насрочване
на делото, в което е инкорпориран и проекта за доклад, приет в открито
1
заседание без забележки от страните.Основният аргумент на съда да приеме,
че е налице валидно заемно правоотношение с посоченият РКО от 31.10.2014
г., в който заемодателят П.ов нарежда на главния счетоводител да предаде на
Ю. М. сумата 1700 лева, като документът служи като разписка за получената
сума предвид реалния характер на договора за заем на парична сума.Сочи ,че
в открито съдебно заседание на 30.09.2020 г. ответникът уточнил изрично, че
подписа в РКО е на Ю. М.. но е положен преди да бъде изписан горният
текст. В тази връзка му било указно, че ответника носи доказателствена
тежест за установяване на твърдяното възражение, за което поискал
съответна експертиза, която да установи има ли разлика във времево
отношение между положения подпис от ответника М. и изписването на текста
в РКО. Искането на ответника било оставено без уважение, тъй като според
съда е невъзможно вещо лице да даде отговор на поставения въпрос. В тази
връзка неоснователно е посочено, че искането им е преклудирано, както че с
отговора на исковата молба се „оспорва единствено самоличността на лицето
подписало се в графа „получател'" Твърди ,че в определението от 11.09.2020
г. за насрочване на делото е указано на ответника да уточни дали оспорва
истинността на РКО в частта относно авторството на подписа в графа
получател, което е направено от ответника видно от протокол за о.с.з. от
30.09.2020 г. Счита, че това е съществено нарушение на процесуалните
правила довело до неустановяване на релевантни факти и правоотношения по
твърдения договор за наем обусловили и грешните правни изводи на
съда.Съдебно графологична/почеркова/техническа/или химическа експертиза
от вещо лице специалист в съответната област, чрез анализ и оценка на
оригиналния РКО, използвайки методиката на технико-криминалистичната
експертиза на изследване на документи, включваща в себе си комплекс от
визуални и микроскопски методи и средства, както и физически, химически,
фотографски и др. методи и свързаните с тях технически средства,намира ,че
би могла да установи с голяма вероятност възражението му за разлика във
времево отношение на положения подпис и изписания по-горе текст, което да
обуслови и основателността на твърдения договор за заем.Установява ,че
свидетелски показания не е искал, тъй като няма такива свидетели, които да
установят, че са подписвани празни документи от ответника М., които в
последствие са попълвани.Счита ,че представения РКО не доказва реалното
предаване, респективно получаване на сумата от заемополучателя, тъй като
евентуалните вътрешни (мандатни) отношения между наредителя
(ръководителя П. П.ов) и лицето, което следва да плати (касиер) са
ирелевантни за доказването на твърдения договор за заем. Намира ,че
подписа за главен счетоводител не означава реалното предаване на сумата, а
получаване на нареждане от ръководителя за такова предава, което реално
следва да се направи от касиер. Подпис на касиер в РКО, който да е броил,
т.е. предал физически и реално сумата, няма. В РКО няма и посочено
основание за предаване на сумата, макар и да се твърди, че писменият
договор и РКО са от една и съща дата, което да е потвърждения на сключения
договор за заем.Моли съда да обърне внимание ,че в графата за получена
сума нито е посочен нейният размер, нито е идентифицирано лицето, което се
2
твърди да е получило сумата. По тази причина посоченият документ, ако и да
носи подпис на ответника в графата получил сумата, не разполага с така
наречената формална доказателствена сила, тъй като липсва текст върху
подписа. Счита ,че това е така, защото формалната доказателствена сила се
отнася, както до факта на писменото изявление, така и до неговото авторство.
Счита ,че ако липсва някоя от кумулативните предпоставки документът няма
доказателствена сила. В тази връзка е направил възражение за разлика във
времево отношение на подписа на ответника и изписването на текста, при все
липсата на посочено основание в РКО и подпис в графа „Броил сумата”.
Счита ,че това възражение не е обсъдено от съда в мотивите на обжалвания
акт. Видно е, че от представения РКО не може да се направи извод, че
предаването на паричната сума е направено по силата на твърдяното заемно
правоотношение, както и наличие на съвпадащи насрещни волеизявления на
страните за сключване на договор за заем и условията за неговото връщане.
По отношение на възраженията им за нищожност на твърдения договор за
заем сочи ,че са описали подробно действителните отношения между
страните, представили са писмени доказателства в тази връзка, които не са
приети от съда, тъй като са неотносими към предмета на делото и не
съставляват обратен документ или начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, които да обусловят и поисканите от тях двама
свидетели за установяване на симулативната сделка, а именно - копие от
свидетелство за регистрация — част II за товарен автомобил тип влекач марка
„Скания”, модел „Р480ЛА”, с per. № СМ **** АМ; Анекс към трудов договор
с „П.ОВ И.” ООД ,регламентиращ задължителните почивки на водачите в
международния автомобилен транспорт - 2 бр.; Международни
товарителници (CMR) с превозвач „П.ОВ И.' ООД - 4 бр.Твърди ,че е
оставено без уважение искането им на основание чл. 192 от ГПК да бъде
задължено дружеството „П.ОВ И.” ООД, ЕИК ********* да предостави копие
на описаните в отговора документи, включително фактура № 571 от
07.11.2014 г. на стойност 1900 евро; фактура № 579 от 18.11.2014 г. на
стойност 1950 евро; фактура № 586 от 26.11.2014 г. на стойност 1400 евро,
обосновани с твърденията им за симулация, включително на процесния
договор за заем, както и на евентуалното ни възражение за прихващане на
„заетата” сума.Първоинстанционният съд е приел, че ответника иска да
установи абсолютния характер на процесния договор за заем с други
относително симулативни сделки, сключени между ответника и трето
неучастващо по делото лице и прикриващи действителните отношения между
тях.Моли съда да обърне внимание ,че още с отговора на исковата молба е
заявил, че доказателство за симулативния характер на посочения договор е и
представения разходен касов ордер, с който управителят на фирмата „П.ОВ
И.” ООД, като физическо лице нарежда и главния счетоводител приема „да се
брои на Ю.С. М. сумата 1700 лева”. Макар и посочен, като физическо лице в
договора на наем, както и факта, че заемната сумата ще бъде предадена с
РКО, изписването на името на физическото лице П. П.ов, като заявител върху
РКО до главен счетоводител ,счита ,че не е невъзможно, освен ако е търговец
по занятие, едно физическо лице да разполага с главен счетоводител и касиер.
3
Сочи ,че практиката показва, че едно физическо лице предава сумата с
обикновена разписка, като в повечето случаи дори самият писмен договор
служи като разписка за предадената респективно получена в заем сума.Счита
,че не е невъзможно или пък недопустимо установяването на абсолютния
характер на твърдения договор за заем с други симулативни сделки (верига от
сделки), сключени между ответника и трето неучастващо по делото лице,
чийто управител е ищецът по делото и прикриващи действителните
отношения между тях. Сочи ,че макар и трето неучастващо по делото лице
„П.ОВ И.” ООД действа чрез своя управител П. П.ов, който е и твърденият
заемодател по посочения договор за заем. Моли съда да обърне внимание че с
отговора на исковата молба е оспорена достоверността на датата на твърдения
договор за заем, както и на представения РКО. Съображения в тази връзка в
обжалвания акт не са изложени.Сочи ,че в обжалвания акт районният съд не е
обсъдил всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на ответната
страна, всички представени по делото писмени доказателства респективно –
установяващите се от тях релевантни за спора обстоятелства и по този начин
не е изяснил действителните отношения между страните въз основа, на които
да формира крайния си извод за основателността или неоснователността на
предявената по делото искова претенция.С оглед на изложеното счита, че
ищца не доказва, при условията на пълно и главно доказване, че е налице
валидно заемно правоотношение и качеството му на заемодател по
него.Поради това моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите
претенции, като неоснователни с всички произтичащи от това законни
последици.Претендира разноски за настоящото производство в това число и
адв. Възнаграждение .
В законният срок е постъпил писмен отговор от П. Х. П.ов,чрез
адв.Г. Г.ев който намира ,че обжалваното решение е правилно,подробно и
задълбочено мотивирано, изцяло съобразено с материалния закон и
процесуалните правила.Счита ,че подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна и недоказана .Във въззивна жалба вх.№185/25.01.2021
год.,ответника твърди, че „решението в обжалваната част е неправилно,
постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения,както и явно необосновано", като по същество
коментира действия на съда отнасящи се към процесуалните норми, но не
излага нито един аргумент в подкрепа на тезата си за нарушени норми на
материалния закон. В тази връзка, като нарушени процесуални норми,
ответникът коментира отказа на съда да назначи съдебно-графологична
експертиза със задача да установи последователността на полагане на
подписа М. от една страна и останалия ръкописен текст от друга върху
представеният и приет като писмено доказателство РКО № 1/31.10.2014
г.Моли съда да обърне внимание ,че в решението си, съдебния състав на
районен съд гр.Златоград изключително подробно и аргументирано мотивира
отказа си, а именно, че първо „не са ангажирани нито писмени, нито гласни
доказателства, които да установят подписването на непопълнена разписка
(РКО)", второ налице е „обективната невъзможност този факт да бъде
4
установен, в това число и със специални експертни познания." и трето това
доказателственото искане е въведено едва в проведеното открито съдебно
заседание , поради което е и преклудирано." Счита ,че от страна на
ответника,сега жалбоподател не са изложени съображения в коя част
мотивите на съда противоречат на закона и по конкретно относно извода,че е
обективно невъзможно дори със специалните знания и умения на експерт
графолог да бъде установена последователността на полагане на подписа М.,
поради което намира че подадената въззивна жалба Вх.№185/25.01.2021 год. е
необоснована и недоказана.Счита ,че идентични по своята недоказаност са и
останалите аргументи във въззивната жалба.Поради това намира ,че
постановеното решение №20133/02.11.2020 г.,по гр.дело №102/2020г.по описа
на районен съд Златоград е правилно и законосъобразно,а подадената от
ответната страна въззивна жалба Вх.№185/25.01.2021 год. е необоснована и
недоказана,поради което моли въззивният съд да постановите решение, по
силата на което постановеното решение да бъде оставено в сила,а
депозираната срещу него жалба оставена без уважение.Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание пред окръжен съд С. жалбоподателят Ю.С. М.
редовно призован , не изпраща представител ,не се явява и пълномощникът
му адв Е. Постъпила е молба становище от адв.Е. ,с която моли съда да даде
ход на делото ,поддържа изцяло депозираната въззивна жалба като
въззивният съд постанови решение , с което да отхвърли изцяло исковите
претенции,като неоснователни Прави възражение за прекомерност на
евентуално претендирания адв.хонорар на адв.Г.ев.
Въззиваемият П.Х. П.ов редовно призован , не се явява Не се
явява и пълномощникът му адв.Г.ев . Постъпило е писмено становище от
адв.Г.ев ,който счита ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано
постановено Моли въззивният съд да има предвид изложеното в писмен
отговор от 11.03.2021г.Претендира разноски ,представляващи държавни
такси и адв. възнаграждения.
С.ският окръжен съд след като се запозна с депозираната
въззивна жалба ,писменият отговор и всички приложени по делото
доказателства намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,срещу акт който
подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предявени са от П.Х. П.ов срещу Ю.С. М. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за присъждане на сумата 1700 лева - главница по договор за паричен заем
от 31.10.2014 г., сумата от 823,90 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.12.2014 г. до 08.10.2019 и разноски по
делото..Ищецът твърди ,че по силата на договор за паричен заем от 31.10.2014
5
г. е предоставил на ответника Ю. М. сума в общ размер на 1 700 лева , която
последният се задължил да му върне в срок до 30.12.2014 г. Въпреки
настъпване на падежа на задължението, длъжникът не бил изпълнил същото,
като в резултат на това ищецът му изпратил покана за изпълнение, чрез
препоръчана пратка чрез „Български пощи“ АД, която въпреки посещенията
на пощенските служители, не била връчена. Поради това моли съда да осъди
Ю. М. да му заплати сумата от 1700 лева – главница по договор за паричен
заем от 31.10.2014 г., както и сумата от 823,90 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 31.12.2014 г. до 08.10.2019 г.
Претендира и разноски .
Ответникът Ю. М. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че
процесния договор за заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5
ЗЗД, като сключен при условията на абсолютна симулация. Излагат се
съображения, че между ответника и „П.ов И.“ ООД – трето неучастващо по
делото лице, възникнали редица, свързани помежду си правоотношения, а
именно – на 09.10.2013 г. бил сключен трудов договор, като ответникът бил
назначен на длъжност „шофьор“ в дружеството, както и бил сключен договор
за наем на притежавания от него т.а. тип влекач марка „Скания“, модел
„Р480ЛА“, с рег. № СМ****АМ.Твърди че и двата договора са били
привидни и подписани единствено с цел да прикрият действителния договор
сключен между ответника и „П.ов И.“ ООД – договор за международен
превоз на стоки, осъществяван с т.а. собственост на ответника, но с лиценза
на дружеството. Сочи се още, че дружеството е предоставяло авансово на
ответника суми за гориво, пътни такси и пр., които след това били
приспадани при заплащане на дължимото възнаграждение по договора за
международен превоз. Именно във връзка с авансово заплащаните суми,
управителят на дружеството и ищец по делото, изисквал от ответника да
подписва различни документи, какъвто бил и представеният договор за заем
от 31.10.2014 г. След тази дата, както и след падежа на задължението по
договора за заем, ответникът извършил услуги по международен превоз, за
което „П.ов И.“ ООД му издал фактури, от стойността на които следвало да
са приспаднати всички авансово предоставени суми. В условията на
евентуалност, ответникът сочи, че по делото липсват доказателства за
реалното предаване на заемната сума, доколкото в представения по делото
РКО, в графа за получена сума не е посочен нейния размер, нито е
идентифицирано кое е лицето, което се твърди да я е получило. В условията
на евентуалност въвежда възражение за нищожност на договора за заем
като сключен при липса на съгласие, оспорва датата на сключване, както и
въвежда възражение за погасяване по давност. В условията на евентуалност
твърди че има частично погасяване на задължението в размер на сумата от
400 лв. Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на обезщетение за
забава като погасен по давност.
С.ският окръжен съд намира ,че районен съд гр.Златоград правилно е
разпределил тежестта на доказване между страните в процеса като ищецът
6
следва да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване
сключването на договора за заем (в това число и предаване на заемната сума)
и неговото съдържание, както и настъпилата изискуемост на задължението за
връщане на сумата, предмет на договора , а ответникът следва да докаже, че е
изпълнил задължението си за връщане на заемната сума,да установи по
делото възражението си за нищожност на договора за заем, като сключен при
условията на абсолютна симулация, като представи по делото обратно писмо
/пълен обратен документ/ - нарочно съставен за разкриване привидността на
сделката разпоредителен документ като пълното доказване на симулацията
може да бъде установено и със свидетелски показания.
По делото е представен договор за заем , сключен на 31.10.2014г. между
П. П.ов/заемодател / и Ю. М. -заемател за сумата 1 700 лева .Тази сума е
следвало Ю. М. да върне в срок до 30.12.2014г.По първоинстанционното
дело на стр.4 е представен разходен касов ордер №1/31.10.2014г.от който е
видно /съгласно чл.2 от договора за паричен заем/ е вписано -да се брои на
Ю.С. М. от гр.Н. сумата 1 700 лева .
Спорният момент по делото е обстоятелството ,че Ю. М. признава ,че
е подписал този разходен касов ордер ,но при подписването му ,този ордер е
бил празен , без съдържание ,като по-късно след подписването му бил
попълнен текста в РКО . Поради това от ответника в първата инстанция е
направено възражение ,че липсва от страна на Ю. М. съгласие за
предоставяне на тази сума ,която е изписана в РКО И поради това
пълномощникът на Ю. М. , адв.Е. в първата инстанция, а и във въззивната
инстанция е поискал назначаване на съдебно –графологична експертиза
,която да установи времевото съотношение по изписване на текста в РКО и
поставения подпис в графа „получател“.Правилно районният съд е оставил
без уважение това доказателствено искане ,тъй като то е преклудирано ,тъй
като не е поискано с писмения отговор ,а и вещото лице не би могло да
отговори на поставеният в задачата въпрос. Още повече ,че Ю. М.,чрез
адв.Е. в съдебно заседание на 30.09.2020г.по гр.д. №102/2020г. по описа на
районен съд –Златоград е признал ,че подписа срещу получател в РКО е на
доверителя му.Фактически този РКО играе ролята на разписка от която е
видно ,че има реално предаване на сумата по сключения договор за паричен
заем от 31.10.2014г. между страните по делото.Както пред районния съд така
и пред въззивния съд не са събрани доказателства относно твърдението на
пълномощника на Ю. М. ,че бил подписал празен РКО .Съгласно чл.2 от
процесния договор от 31.10.2014г. сумата 1 700 лева е било уговорено да се
изплати от П. П.ов на Ю. М. в брой с РКО ,който е представен по
делото.Поради това законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че
е било сключено валидно заемно правоотношение между страните по делото
.
Възражението на Ю. М. за нищожност на процесния заемен договор
,сключен при условията абсолютна симулация правилно районен съд -
Златоград е приел ,че е неоснователно Видно от приложеният по делото
7
доклад , който не е оспорен от страните , съдът е указал на Ю. М. ,чиято е
тежестта на доказване да представи по делото обратно писмо за разкриване
привидността на сделката или да представи начало на писмено доказателство
,което да прави вероятно твърдението на Ю. М. за привидност на договора
за заем както и свидетелски показания в тази насока.Въззивният съд
констатира ,че такива доказателства не са представени от Ю. М. .
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел,че въведените факти
са неотносими по делото ,че като начало на писмено доказателство следва да
бъдат ценени представените от Ю. М. документи ,които установяват ,че
между него и дружеството „ П.ов И.“ООД бил сключен трудов договор на
09.10.2013г.като Ю. М. заемал длъжността шофьор и бил сключен друг
договор за наем на притежавания от „ П.ов И.“ООД влекач марка „Скания“
,които прикривали договор за международен превоз на стоки осъществяван с
товарния автомобил на ищеца ,но с лиценза на дружеството .Правилно
районният съд е приел ,че физическото лице П. П.ов и „П.ов И.“ООД са си
два самостоятелни субекта ,като последният е трето неучастващо по делото
лице .Правилно районният съд е приел ,че възражението за абсолютна
симулация на договора за заем не се установява от представените по делото
доказателства,които са неотносими към спора.
В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1934/17 г. на четвърто г.о., е
прието, че разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване
на конкретни обективни данни, съпоставени помежду си и с оглед
твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на
страните по симулативната сделка. Тъй като установяването на субективен
факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат е
сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни, съдът е
длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства,
включително и косвените такива. Трайна е практиката на ВКС, че определени
обстоятелства могат да бъдат доказвани и чрез косвени доказателства. За да
се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е
необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Районният съд законосъобразно е приел ,че е основателно възражението на
ответника Ю. М. за частично погасяване на задължението по сключения
договор за заем ,тъй като е представена вносна бележка от 17.09.2018г.за
сумата 200 лева на стр39 от първоинстанционното дело и разписка за
паричен превод на 100евро от 28.07. 2017г.Правилно районният съд е приел
,че след като ищеца в исковата си молба не е уточнил кое от задълженията
си погасява на основание чл.76,ал.1 ЗЗД се погасява най-старото от тях – а
именно по договора за заем от 31.10.2014г. и е уважил иска за главница по
договора за заем в размер на 1 304,42 лева , а в останалата част го е
отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Правилно районният съд е приел ,че и предявеният акцесорен иск за
8
обезщетение за забава за периода от 31.12.2014г. до 07.10.2016г. на
основание чл.111б“в“ ЗЗД поради изтекла тригодишна давност иска за
разликата над 452,54 лева до претендирания размер на 823,90 лева е
неоснователен и го е отхвърлил.
С оглед гореизложеното ще следва да бъде потвърдено решението
на районен съд гр.Златоград в обжалваните части като законосъобразно и
обосновано постановено като препраща на основание чл.272 ГПК към
мотивите на районен съд –Златоград .В отхвърлителните части решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила .
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва да
бъде осъден Ю.С. М. да заплати в полза на П.Х. П.ов разноски,
представляващи адв. възнаграждение за адв.Г.ев ,които своевременно са
поискани и направени,които са в размер на 350 лева .Съдът намира ,че този
размер на адв. възнаграждение не е прекомерно завишен ,имайки предвид ,че
делото е с фактическа и правна сложност и размера на адв. възнаграждение е
към минимума по чл.7,ал.2т.2от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20133/02.11.2020г. по гр.д. №102/2020г.
по описа на районен съд гр.Златоград в частта ,с която е осъден на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Ю.С. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ.
Н., обл. С., ул. „Б.Ш.“ № 5 да заплати на П.Х. П.ов с ЕГН **********, с адрес:
гр. С.З., ул. „Св.К.Б.“ № 120, ет. 10, ап. 39 сумата от 1 304,42 лева (хиляда
триста и четири лева и четиридесет и две стотинки) – главница по договор за
паричен заем от 31.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.10.2019 г. до окончателното плащане, в частта ,с която е
осъден на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ю.С. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Н., общ. Н., обл. С., ул. „Б.Ш.“ № 5 да заплати на П.Х. П.ов с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.З., ул. „Св.К.Б.“ № 120, ет. 10, ап. 39 сумата от
452,54 лева (четиристотин петдесет и два лева и петдесет и четири стотинки)
– обезщетение за забава за периода 08.10.2016 г. – 08.10.2019 г, в частта ,с
която е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ю.С. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Б.Ш.“ № 5 да заплати на П.Х. П.ов с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.З., ул. „Св.К.Б.“ № 120, ет. 10, ап. 39 сумата от
313,91 лева – разноски за производството по гр.д. № 102/2020 г. на РС-
Златоград,като законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в законна
сила
ОСЪЖДА Ю.С. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул.
„Б.Ш.“ № 5 да заплати на П.Х. П.ов с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул.
9
„Св.К.Б.“ № 120, ет. 10, ап. 39 разноски за въззивната инстанция в размер на
350 /триста и петдесет /лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10