Решение по дело №17/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 62
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20203530200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

   Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№ 62                                                 18.03.2020г.                               гр.Търговище

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – Търговище                                                                   V състав

На дванадесети февруари                                                           2020 година,

В публично заседание в следния състав :

 

                                                    Председател: Зорница Донкова

Секретар:  Ивалина Станкова   

като разгледа докладваното от Председателя а.н.д. № 17 по описа за 2020г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по жалба от Д.Н.Д. *** с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 19– 1292 – 002054 от 23.10.2019г., издадено от Началник  група към ОДМВР -Търговище, с-р ПП - Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено.             В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник.

            В с.з. ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител, оспорва жалбата, като намира същата  за неоснователна.

             Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана  по  същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

             На 01.10.2019г. св.Й. и св.А.  – мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР  - Търговище изпълнявали служебните си задължения на ул.“Б.М“ в  гр.Търговище. Около 10.32ч. същите забелязали л.а. „Пежо 206“ с рег. № Т **** ТН, който се движел по същата улица в посока към ул. „Х.Д.“. Полицейските служители видели, че водачът на автомобила е без поставен обезопасителен колан, поради което до № 11 го спрели за проверка. При проверката било установено, че автомобилът е управляван от жалбоподателя, както и че същият е оборудван с обезопасителни колани.  Предвид констатираното,  св.Й.  съставил на жалбоподателя  АУАН  GA  102021/ 01.10.2020г.    за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.   Жалбоподателят подписал акта без възражения. Не направил такива и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.   Въз основа на съставения АУАН,  Началник  група към ОДМВР -Търговище, с-р ПП – Търговище  издал Наказателно постановление № 19– 1292 – 002054 от 23.10.2019г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50лв. На основание Наредба № Із - 2539 на МВР било постановено  отнемането на 6 контролни точки на водача.

            Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на  свидетелите Й., А. и Г. и приложените писмени доказателства.

            В хода на административнонаказателното производство не са  допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи,  съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и представените  заверени копия на заповеди № 8121з-515/ 14.05.2018г. и № 8121з- 1524/09.12.2016г.  на Министъра на вътрешните работи.  Както АУАН, така и НП са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. В АУАН и НП е налице  яснота относно елементите на административното нарушение, вменено на жалбоподателя. Възражението, че според АУАН от нарушението са били причинени имуществени вреди,  е неоснователно.   Видно е, че в АУАН не е посочено пострадало лице. Очевидно е, че отбелязването „от нарушението имуществени вреди са претърпели” е част от използваната от контролните органи бланка на АУАН, а  и дори да се приеме, че същото представлява нередовност на АУАН, то тя е преодолима по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.  Правото  на защита  на жалбоподателя не е било нарушено, напротив, същият е имал възможност да го упражни в пълен обем.

                 По делото е безспорно установено,  а и самият жалбоподател не оспорва обстоятелството, че на 01.10.2019г. около 10.32ч по ул.“Б.М“ в гр.Търговище  е управлявал лек автомобил „Пежо 206” с рег .№ Т **** ТН т.е.  управлявал е МПС от категория  М1 /чл.149 от ЗДвП/. От показанията на свидетелите се установи,  че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани. Предвид това, съгласно чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП, управлявайки посочения автомобил, жалбоподателят е бил длъжен да бъде с поставен обезопасителен колан. Свидетелите Й. и А. бяха категорични, че лично са видели, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен колан. Последният също не оспорва това обстоятелство. Следователно е обоснован  извода, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1  от ЗДвП.  

            Съдът намира за неоснователно възражението, че в случая е  било налице изключението, визирано в чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, могат да не   използват такъв.  За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини  е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Представените от жалбоподателя писмени доказателства  /епикриза, болнични листи, амбулаторни листи и извлечение от лична амбулаторна карта/ не водят до такъв извод. Посочените документи удостоверяват обстоятелства във връзка с проведено оперативно лечение  на лява колянна става на жалбоподателя през 2016г. и кардиологични  прегледи през 2018 г. с поставена основна диагноза – сърцебиене, данни за което  бяха предоставени и от св.Г.. В представените документи не е обективирано мнение на медицинско лице, че при отразените заболявания употребата на колан би причинила болка,  дискомфорт или риск при шофиране /а и първото от тях не касае горната част на тялото, през която се поставя  обезопасителния колан/. Съдът намира, че релевантен в тази насока би могъл да бъде актуален медицински документ или експертно медицинско заключение,  съдържащо изричен извод, че физическото състояние на водача не позволява използването на обезопасителен колан. Такива по делото не са ангажирани. Нещо повече, от разпита на актосъставителя и св.А. се установи, че при извършването на самата  проверка жалбоподателят не е заявявал, че страда от заболяване и не е посочил причина, поради която е без поставен колан, респ.  не е представил на контролните органи медицински документ, удостоверяващ невъзможност да ползва такъв.   Подобно възражение не е вписал и в АУАН, напротив, видно е, че жалбоподателят го е подписал без възражения.  При тези данни, съдът намира за обоснован извода, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 50лв. за водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан.  Видно е, че размерът на глобата е фиксиран в закона и  наказващият орган не разполага с възможност за преценка в тази насока.  По делото не са налице данни, които да сочат, че нарушението е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид, поради което по отношение на същото не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Предвид това и  липсата на мотиви в НП във връзка с отказа да се приложи посочената привилегия на закона не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.   

                 В НП е посочено, че на водача се отнемат 6 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, без да е посочен конкретен   текст от нея. Съдът намира, че това обстоятелство не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не е нарушило правата на наказаното лице.  В чл.6, ал. 1, т. 10 от посочената наредба е предвидено, че за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан /т.е. за нарушения по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП/ се отнемат  6 контролни точки.  Същевременно, както  вече бе посочено, с обжалваното НП   жалбоподателят е санкциониран само за едно административно нарушение, а именно  – по  чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.  Следователно въпреки, че  изрично  не е споменат текста от наредбата, за наказаното лице не остава съмнение за какво нарушение и на какво основание  му се отнемат 6 контролни точки, който брой е определен правилно.

              По посочените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.             Искания за разноски не са направени, поради което и такива не следва да се присъждат.  

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р      Е     Ш     И    :

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19– 1292 – 002054  от 23.10.2019г., издадено от Началник  група към ОДМВР -Търговище, с-р ПП – Търговище, с което на Д.Н.Д. *** с ЕГН:  **********  за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв., а на основание Наредба № Із - 2539 на МВР е постановено отнемането на 6 контролни точки, като  законосъобразно.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: