№ 2243
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110204094 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от „**” ООД, ЕИК **, против
наказателно постановление № 22-2200025 от 25.02.2022 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение
на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ) на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на производството, както и
наличието на сключен граждански договор между работника и дружеството.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
не се явява представител.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да
потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било
доказано по категоричен начин. Твърди, че с гражданския договор се
прикривало трудово правоотношение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано
пред РС-София.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.01.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - София,
сред които и свидетелката Д.К., извършили проверка във връзка със спазване
1
на трудовото законодателство на строителен обект – „Мултифункционална
сграда с жилища, ателиета, апартаментен хотел, търговски обект, подземен
паркинг и трафопост, находяща се в УПИ-844, кв. 12, м. НПЗ „**“ – м. „**“,
р-н „**“, гр. София, на който се извършвали строителни дейности от
дружеството-жалбоподател „**” ООД. При проверката било установено
лицето С.Й.Ч., който престирал труд на строителния обект, работейки като
„зидаро-мазач”. Инспекторите се представили на работниците и им
предоставили справки по чл.402 от КТ. На лицето С.Й.Ч. също била
предоставена такава справка, която той попълнил саморъчно. В справката
написал, че работел като „зидаро-мазач” на строителния обект, обслужван от
„**” ООД. Посочил работното време, почивките, почивните дни, трудовото
си възнаграждение, като отбелязал, че нямал сключен трудов или граждански
договор.
На 12.01.2022 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ – София
бил представен граждански договор № 11 от 05.01.2022 г., сключен между
„**” ООД като възложител и С.Й.Ч. като изпълнител. Изпълнителят приемал
да изработи възложеното от възложителя: „Изработване на 2 бр. кашпи,
включващи арматурни, кофражни и бетонови работи съгласно изискванията
на проекта, а също така изпълнение на дейности по репариране на бетонови
повърхности, съгласно изискванията на проекта“. Не бил представен трудов
договор за работника до приключване на проверката.
Предвид на това проверяващите приели, че „**” ООД, като работодател
по смисъла на §1, т.1 на ДР на КТ, не е уредило като трудово
правоотношение, отношенията при предоставяне на работна сила, като на
дата 07.01.2022 г. работникът С.Й.Ч. е полагал труд без да е имало сключен
трудов договор в писмена форма с това лице, в нарушение на чл.62, ал.1 от
КТ.
По делото е приложен протокол от 19.01.2022 г. за извършена проверка,
съдържащ констатациите от направените проверки, като неразделна част от
административнонаказателната преписка.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 22-2200025
от 19.01.2022 г. в присъствието на представител на юридическото лице. Актът
бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен
на представляващия дружеството-нарушител, който го подписал без
2
възражения. Описаното в акта нарушение било квалифицирано от
актосъставителя по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-2200025 от
25.02.2022 г., с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда (КТ) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелката Д.К., както и от приложените по делото
писмени доказателства. В показанията си свидетелката К. подробно разказва
как на процесната дата лицето С.Й.Ч. е полагало труд като „зидаро-мазач” на
строителния обект обслужван от дружеството-жалбоподател. Работникът бил
облечен с работно облекло и извършвал строителна дейност заедно с още пет
други лица, което било възприето непосредствено от К., поради което няма
никакви съмнения, че същият е полагал труд на обекта. При появата си на
строителния обект проверяващите се легитимирали и раздали справки по
чл.402 от КТ на работниците, в които последните саморъчно декларирали
факти за трудовото си правоотношение. Показанията на свидетелката К. се
подкрепят изцяло от приложената по делото декларация по чл.402 от КТ, в
която лицето С.Й.Ч. собственоръчно е записало, че работи в дружеството-
жалбоподател на строителния обект на длъжност „зидаро-мазач”, като нямал
сключен трудов или граждански договор, почивните му дни били събота и
неделя, работното време от 08:00 до 17:00 часа, почивката в работния ден
между 12:00 и 13:00 часа, а трудовото му възнаграждение било 300 лева на
седмица. От направената електронна справка по ЕГН на работника било
установено, че същият нямал регистрирани трудови договори към момента на
проверката. Показанията на свидетелката са логични, непротиворечиви,
последователни и изцяло кореспондират с представения по делото писмен
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. В
съставения протокол за извършена проверка са описани същите
обстоятелства, които устно излага свидетелката К. в съдебно заседание.
По административната преписка е бил представен граждански договор
№ 11 от 05.01.2022 г. между дружеството-жалбоподател и работника С.Й.Ч.,
за който се твърди, че е бил наличен към датата на проверката. Съдът счита,
3
че този документ е бил съставен за да прикрие едно трудово правоотношение
и за да се избегне евентуално ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател. Работникът собственоръчно е
посочил в приложената по делото писмена декларация, че работи в
дружеството-жалбоподател на строителния обект на длъжност „зидаро-
мазач”, почивните му дни били събота и неделя, работното време от 08:00 до
17:00 часа, почивката в работния ден между 12:00 и 13:00 часа, а трудовото му
възнаграждение било 300 лева на седмица, тоест той е посочил основни
характеристики на едно трудово правоотношение, а именно: длъжност,
почивни дни и трудово възнаграждение. Освен това Ч. изрично е отбелязал в
декларацията, че нямал сключен нито трудов, нито граждански договор с
дружеството, което е нелогично да отбелязва, ако този граждански договор е
бил налице към датата на проверката. Цялата доказателствена съвкупност
води на извода за едно трудово правоотношение, което не е било надлежно
уредено чрез сключване на трудов договор в писмена форма.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
стигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на представител на юридическото лице. НП е издадено от компетентен
за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано
подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените
законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В
този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното
обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление. При проверката на АУАН и НП
съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Дружеството-жалбоподател „**” ООД, в качеството му на работодател
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е осъществило състава на нарушение по
чл.62, ал.1 от КТ, защото не е сключило трудов договор в писмена форма с
лицето С.Й.Ч.. Нарушението е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. То е довършено в момента, в
който работникът фактически изпълнява трудовите си задължения, без да има
подписан трудов договор с работодателя.
В случая не се касае за граждански договор (договор за изработка), а за
трудово правоотношение. Изработката е договор, с който изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
възложителя, а последният - да заплати възнаграждение. Едната страна
(наречена изпълнител) се задължава да извърши или изработи нещо на свой
риск съгласно задачата на другата страна (наречена възложител), която на
свой ред е длъжна да приеме изработеното и да го заплати. Изпълнителят
дължи някакъв резултат, поначало трудов. Това може да бъде както вещ, така
и нематериално благо, напр. произведение на изкуството, патент и т.н.
4
Изпълнителят може да изработи възложеното с личен труд, но договорът не е
по дефиниция „intuito personae“. Изработката житейски се нарича
„граждански договор“ и се отличава от трудовия договор, тъй като при
трудовия договор се дължи работна сила, а при изработката - трудов резултат.
Когато даденото лице се е задължило да идва всеки ден на работа за
неустановен, неопределен срок безспорно е налице трудов договор, а ако се е
задължило да изработи някакъв конкретен резултат - налице е изработка.
Трудовият договор е винаги „intuito personae“, а при изработката не е така.
При трудовия договор работникът или служителят е несамостоятелен - той
изцяло е подчинен, или поне в голяма степен на изискванията и
разпорежданията на работодателя - трудова дисциплина и т.н. Понеже няма
никаква самостоятелност целият риск от неизпълнението на възложената
работа се носи от работодателя. При изработката изпълнителят е
самостоятелен и затова поначало рискът е за него, а не за възложителя.
Преценявайки всички тези съпоставки между трудовия договор и договора за
изработка, отнесени към фактите по настоящото дело, съдът намира, че в
случая действително се касае за трудово правоотношение, а не за договор за
изработка. Ч. е работел в дружеството-жалбоподател на строителния обект на
длъжност „зидаро-мазач”, почивните му дни са били събота и неделя,
работното време от 08:00 до 17:00 часа, почивката в работния ден между
12:00 и 13:00 часа, а трудовото му възнаграждение 300 лева на седмица, тоест
той е посочил основни характеристики на едно трудово правоотношение, а
именно: длъжност, почивни дни и трудово възнаграждение. В случая
възнаграждение е било уговорено за престирането на труда (за работната
сила), а не за трудов резултат, какъвто се дължи при гражданския договор. В
представения граждански договор липсва посочване на трудовия резултат,
като освен това в него е определено работно място, каквото принципно не се
определя в договор за изработка. Посочено е в гражданския договор, че на
изпълнителя са били дадени разяснения за изпълнение на възложената работа,
което е нетипично при договор за изработка, а освен това на Ч. е бил
проведен ежедневен инструктаж в деня на проверката, като в книгата за
инструктажа е отбелязано, че работи като „зидар“. Освен това Ч. изрично е
отбелязал в декларацията, че нямал сключен нито трудов, нито граждански
договор с дружеството, което е нелогично да отбелязва, ако този граждански
договор е бил налице към датата на проверката.
Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, поради което
не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и
евентуалното наличие на вина. Към субективната страна също така спадат
причините и мотивите за извършване на деянието, поради което и те не
следва да се коментират.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от
КТ, предвиждаща налагане на имуществена санкция от 1500 лева до 15000
лева на работодател - юридическо лице, който наруши разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ. При определяне размера на наказанието обаче
административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота критериите за
индивидуализация на санкцията, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Съдът приема,
че се касае за първо по ред административно нарушение от този вид, поради
липсата на доказателства за противното. Обществената опасност на
конкретното нарушение не се отличава от обичайната такава за нарушения от
този вид, самото деяние е формално и не се твърди настъпването на
допълнителни неблагоприятни за работника последици. Дори да е имало още
съставени актове за несключени трудови договори с други лица, то за тези
деяния нарушителят следва да понесе отделна отговорност, тоест тук не става
въпрос за продължавано нарушение, при което да се налага по-високо
наказание заради включени в него няколко отделни самостоятелни деяния. В
административнонаказателното производство всяко нарушение се наказва
отделно и е самостоятелно такова, тоест неприложим е институтът на чл.26,
ал.1 от НК и след като лицето понася самостоятелна отговорност за всяко
отделно нарушение, то няма как тези други нарушения да се приемат като
5
отегчаващи обстоятелства по настоящото дело. Освен това не се знае, дали
въобще издадените наказателни постановления за другите нарушения ще
влязат в сила и дали няма да бъдат отменени, а в случая не се касае за
повторно нарушение, тъй като деянието не е извършено след като лицето вече
е било наказано за същото нарушение с влязло в сила НП. От друга страна,
докато не влязат в сила издадените наказателни постановления за тези други
нарушения, то съдът няма как да приеме, че те са били осъществени, тъй като
по този начин би се нарушила презумпцията за невиновност и това, че лицето
е невинно до установяване на противното с влязъл в сила правораздавателен
акт. При тези факти съдът намира, че дружеството-работодател е следвало да
бъде санкционирано с имуществена санкция в минималния установен в
закона размер, а именно 1500 лева, който най-пълно съответства на характера
и интензитета на нарушението, и съдържа потенциал да въздейства
предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-нарушител,
съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил наказание в размер
на 2000 лева, наказващият орган е допуснал прекомерност и необоснованост
на административната санкция, която следва да бъде намалена до
минималния размер с аргументите, изложени по-горе.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на
закона е да се гарантират правата на работника преди той да започне да
престира труда си на работодателя, като не се изисква да са настъпили
някакви вредни последици от неизпълнението на това задължение на
работодателя. Следователно се касае за формално нарушение и липсата на
вредоносен резултат не може да води до маловажност на деянието, тъй като
става въпрос за защита интересите на работниците и служителите.
Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно
законовите разпоредби, тъй като една евентуална трудова злополука, без да са
били гарантирани преди това правата на работника, би довела до сериозни
неблагоприятни последици за него, а от там и за самия работодател, който
при такова нарушение с настъпил вредоносен резултат би следвало да
отговаря много по-сериозно. Освен това в чл.415в от КТ е дадено описание за
маловажно нарушение по смисъла на закона, а именно такова, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и
от което не са произтекли вредни последици за работници или служители,
като в алинея 2 на същия член изрично е посочено, че не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. Следователно е
налице специална уредба на маловажното нарушение в сравнение с тази в
ЗАНН, като настоящото нарушение по чл.62, ал.1 от КТ изрично е изключено
и не може да бъде маловажно по смисъла на този кодекс.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление следва
да бъде изменено досежно размера на наказанието, като същото бъде
намалено от 2000 лева на 1500 лева.
При този изход на спора и с оглед искането на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един единствен свидетел.
6
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 и чл.63д, ал.4
от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200025 от 25.02.2022 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ) на **“ ООД,
ЕИК ** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената санкция от 2000 /две хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „**“ ООД, ЕИК ** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7