№ 2543
гр. София, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000501861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК
Образувано е по частна жалба с вх. № 323519/02.06.2021 г. на Р. С. И.,
подадена срещу определение № 268521 от 12.05.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1723/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната
въззивната жалба и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
Софийски градски съд е върнал въззивната жалба като недопустима поради
липса на правен интерес от обжалване на ответника. Поддържа, че правният
му интерес е обоснован от недопустимостта на първоинстанционното
решение. Излага доводи, че първостепенният съд се е произнесъл по
недопустим иск, т.к. не се е сбъднало условието за предявяване на същия.
Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на СГС
за разглеждане на въззивната жалба по същество. Претендира разноски за
производството пред настоящата инстанция.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който са
изложени съображения за неоснователност на частната жалба.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на
страната във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата
1
изхожда от надлежна страна, която има право и интерес да обжалва, насочена
е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество се явява основателна.
За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд е
приел, че за въззивницата – ответник в първоинстанционното производство
липсва правен интерес от обжалване на решението на първостепенния съд.
Достигнал е до правния извод, че доколкото предявените искове срещу
въззивницата са изцяло отхвърлени, то за същата не е възникнало право да
обжалва решението. Посочил е, че правната сфера на жалбоподателката е
засегната единствено в частта, в която е осъдена да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК разноски по делото, като е постановил да се разгледа
единствено частната жалба с правно основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че действително в разясненията
дадени в т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС
е прието, че страната не може да обжалва само мотивите на решението,
когато то я удовлетворява като резултат. Следва да се има предвид обаче, че в
случая във въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на
съдебно решение в неговата цялост. Съобразно правомощията по чл. 269 ГПК
въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, но в случая страната,
която има интерес да обжалва същото, не се е възползвала от това свое
процесуално право. Ето защо по този начин се нарушава правото на защита на
ответника.
Неправилно СГС е възприел, че се обжалват единствено мотивите на
първоинстанционното решение, видно е от въззивната жалба, че са наведени
възражения за разгледана недопустима искова претенция, което влече
различни правни последици за ответника от тези, които биха настъпили при
отхвърлен иск поради неговата неоснователност. Казаното дотук се отнася и
за производството по реда на чл. 248 от ГПК, тъй като изхода на спора по
разноските зависи пряко от изхода на спора по основното производство.
Настоящият съдебен състав смята, че по делото има данни, от които е
възможно да се обоснове извод за недопустимост на първоинстанционното
решение. Съгласно константната съдебна практика, когато длъжникът във
възражението си по чл. 414 от ГПК признае изцяло или част от задължението
2
си, то на практика липсва подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. Видно от подаденото възражение по чл.
414 ГПК от длъжника Р. С. И. по ч.гр.д. № 72121/2017 г. по описа на СРС
(л.21), не е оспорено цялото вземане на заявителя, а само една част от него.
При такова съдържание на възражението заповедта за изпълнение би
следвало да влезе в законна сила, което обуславя липсата на правен интерес и
недопустимост на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
неоспорената част от вземането. При обусловеността на правото на иск на
ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и
наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на
срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното
производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се
в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда,
разглеждащ установителния иск (т.10 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Горните съображения имат отношение и към
това коя страна е дала повод за завеждане на исковете. Следва да се
отбележи, че при неизясняване на допустимостта на исковото производство
по делото, то би се опорочило и производството по отговорността за
разноските.
В обобщение, неправилно СГС е върнал въззивната жалба на
ответницата Р. И. поради липса на правен интерес от обжалване и е прекратил
производството по делото. Обжалваното определение следва да бъде
отменено като неправилно, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. СГС трябва да разгледа въззивна жалба с вх.
№ 25144422/13.10.2020 г. по описа на СРС, като изпълни задълженията си по
закон по проверка допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Производството по делото е било образувано по въззивната
жалба, както и по частна жалба с вх. № 25182540/08.12.2020 г. по описа на
СРС, поради което двете жалби следва да бъдат разгледани в едно
производство.
При този изход на производството разноски се следват на частния
жалбоподател, но същите следва да бъдат присъдени при окончателното
приключване на делото.
3
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 268521 от 12.05.2021 г., постановено по
възз.гр. д. № 1723/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II - и Д състав, с
което е върната въззивната жалба и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, същия състав, за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените
указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4