Решение по дело №47/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20227140700047
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

115 / 21.03.2022 г., гр. Монтана

В  името на народа

 

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на шестнадесети  март две хиляди  двадесет и втора  година, в състав:   

                                                                Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова  адм. дело № 47 по описа за 2021 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. 

            Образувано е по жалба от В.П.К. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0996-000005/04.01.2022 г.  на началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закони целите на закона. Твърди се, че същата  не е достатъчно мотивирана по отношение на фактическото основание за издаването и, не се верни изложените констатации в нея, че лицето Пламен К. Георгиев е управлявал автомобила като неправоспособен, има несъответствие между фактическата обстановка описана в заповедта и в АУАН въз основа на който е издадена, като и констатациите в АУАН са неверни. Поради всичко изложено се иска  отмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

            В съдебно заседание  чрез пълномощник поддържат жалбата.

            Ответникът, началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

            Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.

            От доказателствата по делото се установява, че на 01.01.2022 г. в 19.45 часа в гр.Монтана на ул.Диана собствения лек автомобил „БМВ 316 И“, с рег.№ 0285 ВН/ от приложения талон се установява, че МПС е собственост на В.П.К./, се управлявал от Пламен К. Георгиев, като при извършената проверка  е установено, че водачът е неправоспособен, като същият е задържан в РУ Монтана на 01.01.2022 г. в 03.16 часа и освободен на 01.01.2022 г. в 19.00 часа. Съставен е  АУАН GA№ 362321/л.6 от делото/ Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA № 362321,  е съставен на водача Пламен К. Георгиев, като в акта вече е посочено, че е съставен затова, че на 01.01.2022 г. в 19.45 часа , а след това са описани обстоятелствата, че  в гр.Монтана на ул.Диана в 03.16 часа на 01.01.2022 г. лицето управлява МПС под въздействието на алкохол от 1.82 промила на хиляда.В следствие на което водачът е неправоспособен, като същият е бил задържан в РУ Монтана в 03.16 часа на 01.01.2022 г. за срок от 24 часа и освободен на 01.01.2022 г. в 19.00 часа, като при освобождаването Георгиев заявил, че отива лично да си прибере автомобила, защото снощи не си е дал СУМПС/ л.8 от делото/. Като доказателства са иззети СУМПС № *********,  контролен талон № 6441397,  два броя табели с регистрационния номер на автомобила № М 02858ВН и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство /СРМПС/ № *********. . АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис на същата дата. Същият е подал възражение/ л.17-18 от делото/.

            Въз основа на този АУАН,  началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед, с която на жалбоподателя В.П.К., като собственик на МПС, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като собственик на процесния лек автомобил, на 01.01.2022 г. в 19.45 часа в гр.Монтана на ул.Диана собствения лек автомобил „БМВ 316 И“, с рег.№ 0285 ВН е управляван от Пламен К. Георгиев, като при извършената проверка  е установено, че водачът е неправоспособен, като същият е задържан в РУ Монтана на 01.01.2022 г. в 03.16 часа и освободен на 01.01.2022 г. в 19.00 часа. Съставен е  АУАН GA № 362321.

            За изясняване на делото от фактическа страна по искане на пълномощника на жалбоподателя е допуснат до разпит свидетел. Свидетелят Сара Пламенова Кирилова, сестра на жалбоподателя, която е присъствала на 01.01.2022 г. в 19 часа при освобождаването на нейния баща Пламен К. Георгиев от ареста. Същата под страх от наказателна отговорност заяви, че изложеното в АУАН, че на 01.01.2022 г. нейният баща Пламен К. Георгиев е управлявал колата на брат и, не отговоря на действителността. Подробно обясни каква проверка им е била извършена на 01.01.2022 г. в 19 часа на ул.Диана, както и че автомобилът на брат и, на който са свебени номерата е бил прибран с разрешение от проверяващите, като е управляван от брат и В..

            Показанията на разпитания свидетел следва да се преценяват, като се отчита нейната заинтересованост, но същите са логични, последователни и непротиворечиви.

            При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

            Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

            Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. е определил да осъществяват контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които ОД на МВР. Директорът на ОД на МВР Монтана със заповед № 301з-1411/07.06.2017 г., е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по ЗДвП служители от ОД на МВР Монтана, сред които в т. 5 е и началникът на РУ Монтана.             Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

            Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания.

            Административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените писмени доказателства се установява безспорно, че Пламен К. Георгиев е задържан на 01.01.2022 г. в 03.16 часа и освободен на 01.01.2002 г. в 19 .00 часа. На  същия обаче  АУАН е съставен на 01.01.2022 г. в 19.45 часа, за това , че в 03.16 часа е управлявал МПС под въздействието на алкохол 1.82 промила, като му е отнето и СУМПС, но като нарушена норма е посочена чл.150а, ал.1 – управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред от ЗДвП. Впоследствие  е издадена заповед за прилагане на ПАМ на 04.01.2022 г. , с която на основание чл.171, т.1, б.“б“  от ЗДвП временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Тази заповед е връчена на Пламен К. Георгиев на 13.01.2022 г./ л.7 от делото/.

            В процесния случай се обжалва заповед за прилагане на ПАМ, наложена  на собственика на МПС, която не е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

            Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

            Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал. 1, те се прилагат с мотивирана заповед.

            С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“. Тази мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно наказание.

            Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

            Настоящият съдебен състав счита, че фактите не са такива, каквито са възпроизведени от административния орган в обжалваната заповед. По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че жалбоподателят В.П.К.  е собственик на автомобила БМВ 316И, с рег №  М 0285 ВН. Но от представените в производството писмени доказателства и събрани гласни такива, не се установява изложеното в оспорената заповед обстоятелство“ че МПС се управлява от Пламен К. Георгиев на 01.01.2022 г. в 19.45 часа в гр.Монтана на ул.Диана, като същият е неправоспособен..“ Още повече, от приложения АУАН GA № 362321, въобще не става ясно дали същият е управлявал МПС в 19.45 часа или в 0316 часа, записано е , че е управлявал под въздействието на 1.82 промила алкохол, а че е нарушил виновно чл.150а, ал.1 от ЗДвП – управлява, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В оспорената заповед № 22-0996-000005/04.01.2202 г. пък е посочено, че водачът Пламен К. Георгиев е неправоспособен, без да е ясно на какво основание е направен този извод.

            Предвид което съдът не приема за несъмнено установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на наложената ПАМ.

            Съдът намира също, че обжалваната заповед  не е издадена в съответствие с целта на закона. В чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е регламентирано, че тази ПАМ се прилага за срок от шест месеца до една година. В случая с обжалваната заповед е наложена на жалбоподателяа ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Административният орган не е изложил мотиви, нито в обжалваната заповед, нито в други писмени материали, съставляващи част от административната преписка защо и по какви съображения е определил този срок на наложената ПАМ.

            Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК, включително съответствие с визираните в чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. Липсата на мотиви на административния орган, отнасящи се до определения от него срок, възпрепятства съда да извърши проверка относно изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви съобразно тежестта на конкретното нарушение. След като в ЗДвП е предвиден срок от шест месеца до една година за процесната ПАМ, административният орган е следвало да изложи мотиви съобразно фактите по преписката, защо е определил срок на мярката от шест месеца. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.

            Обжалваната заповед е издадена при неправилно установена фактическа обстановка, поради което  неправилно е приложен материалният закон, т.к. в конкретния случая  не е установено водачът Георгиев  да е управлявала автомобила, още по-малко същият да е неправоспособен, същата е издадена и в несъответствие с целта на закона, съгласно чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК, поради което е незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

            При този изход на спора, основателно се явява искането за присъждане на направените в производството разноски - държавна такса в размер на 10.97 лева, платени пощенски разходи в размер на 2.15 лева  и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0094542/14.03.2022 г..

            По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0996-000005/04.01.2022 г.  на началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана.

            ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати на В.П.К. ***,  сумата от общо 513.12/ петстотин и тринадесет лева и дванадесет стотинки/

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

            Препис от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.

                                                  

                                                                                 Административен съдия: