№ 316
гр. Козлодуй, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440101071 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на Гаранционен
форд, гр. София, ул. ”Граф Игнатиев" № 2, представляван заедно от
Изпълнителните Директори Максим Колев и Стефан Стоилков, с която са
предявени против Т. П. Т., ЕГН ********** от гр.Златица, ..... искове за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди по щета №
111102/14.01.2016г. в размер на 982.00 лв. за увреден при пътно транспортно
произшествие, настъпило на 03.08.2012 г. на пътя между с. Гложене и с.
Бутан, лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ....., собственост на Ц.Б.Ц
и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000.00
лв. по щета 210318/30.09.2016г. на Ц.Б.Ц, пострадал като водач на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..... при настъпило пътно
транспортно произшествие на 03.08.2012г. Претендират и законната лихва
върху сумите и направените разноски по делото.
В исковата молба е изложено, че ответника Т. П. Т. е виновен за ПТП,
настъпило на 03.08.2012 г. на пътя между с. Гложене и с.Бутан, като по данни
от Постановление на ВКП е управлявал л.а. „БМВ“ ДКН ....., негова
собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" съгласно служебна справка от ИЦ и Протокол за ПТП. ПТП-то е
настъпило при следния механизъм: На 03.08.2012г., около 20 ч. по път 111-
1
101 с. Гложене към с. Бутан, на земен път в банкета, извън пътното платно, в
посока от изток на запад, се намирал л.а. „Фолксваген пасат” с ДКН .....
управляван от Ц.Ц. В посока от с. Гложене към с. Бутан се движел л.а. „БМВ“
ДКН ....., управляван от ответника Т. П., който натискайки рязко спирачка,
преминал през осевата линия в насрещната лента за движение и ударил
спрелия в левия банкет л.а. „Фолксваген“. От удара автомобилът на
пострадалия Ц.Ц се завъртял на място, а лекия автомобил на ответника Т. Т.
спрял на 12-15 метра в посока на движението му. Вследствие на ПТП-то
пострадалия Ц.Б.Ц е получил следните травматични увреждания: Контузия на
главата. Охлузвания по главата. Разкъсноконтузна рана на челото.
Кръвонасядане на носа. Кръвонасядане на ляво коляно.Кръвонасядане на лява
подбедрица.
Поддържа, че Гаранционен фонд е изплатил на пострадалия от ПТП-то
Ц.Б.Ц обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса
за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането в размер на
2 000.00 лв. с платежно нареждане от 05.12.2016г., приложено към исковата
молба. Освен това му е изплатил и обезщетение за имуществени вреди на
основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса
за застраховането по образувана щета № 111102/14.11.2016г., УС на ГФ в
размер на 982.00 лв. с платежно нареждане от 06.12.2016г., приложено към
исковата молба. Поддържа, че ответника е поканен да възстанови
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, но не е погасил
задължението си, поради което са предяви настоящите искове. Според ищеца,
ответника в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461
във вр. с чл. 483 от Кодекса за застраховането е управлявал увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
Исковата молба ведно с приложенията е връчена за писмен отговор на
ответника Т. П. Т., който участва в процеса чрез особен представител адвокат
И. Л. определен от АК-Враца в хипотезата на чл.47 ГПК. В срока по чл.131
ГПК особения представител на ответника е подал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете.
В съдебни заседания за ищеца са явява адв.Е. Г. и поддържа исковете.
За ответника се явява особения представител адв.Л. и оспорва исковете
2
по съображения изложени в писмения отговор.
По делото са събрани писмени доказателства и е приета съдебно-авто-
техническа експертиза, както и е приложено ДП №309/2016г. по описа на РП
Мездра.
Съда приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено от писмените доказателства и между
страните няма спор, че на 03.08.2012г., около 20.00 часа на път III -103 между
селата Гложене и Бутан е станало ПТП (пътно транспортно произшествие)
между лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с peг. №.....,
собственост и управляван от Ц.Б.Ц, ЕГН:********** от с.Бутан, област Враца
и лек автомобил марка „БМВ", модел „318" с peг. №....., управляван от
ответника Т. П. Т., ЕГН:....... ПТП-то е станало при излизане от черен път на
лекия автомобил „Фолксваген", модел „Пасат" с peг. №....., собственост и
управляван от Ц.Б.Ц, който е бил блъснат от лекия автомобил „БМВ", модел
„318" с peг. №....., управляван от ответника Т. П. Т.. В резултат на ПТП и
двата автомобила са получили повреди и деформации. Водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат” Ц.Б.Ц от с. Бутан е получил телесни
увреждания.
ПТП е посетено от органите на МВР. като е образувано досъдебно
производство №25/2013 г. в РУП Козлодуй (преписка № 748/2012г. на РП
Козлодуй), приключило с влязло в сила Постановление за отказ за
прекратяване на наказателно производство (потвърдено с Постановление на
ВКП от 20.05.2016г., приложено на л.9 и сл. в делото).
Към датата на произшествието лекият автомобил „Фолксваген Пасат” с
peг. .... е имал застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „ДЗИ" АД
гр.София. Лекият автомобил „БМВ 318" с peг. №..... не е имал застраховка
„Гражданска отговорност".
Видно от приложеното медицинско удостоверение № 56/2012г.
издадено на Ц.Ц, от ПТП-то той е получил разкъсано-контузна рана на
главата, кръвонасядане и охлузване на главата и масивно кръвонасядане на
ляв долен крайник. На досъдебното производство е било изготвено съдебно-
медицинско заключение, че Ц.Ц е получил разкъсано-контузна рана в
областта на челото, кръвонасядане на носа, охлузвания на главата,
кръвонасядане на ляво коляно и лява подбедрица, с което му е причинено
3
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По делото е безспорно доказано и не се спори, че ищеца
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е приел, че виновен за настъпилото ПТП е ответника
Т. П. Т. и тъй като управлявания от него лек автомобил не е имал сключена
застраховка „Гражданско отговорност” е изплатил на Ц.Б.Ц по Щета
№210318/30.09.2016г. за неимуществени вреди обезщетение за
неимуществени щети в размер на 2000.00 лева. Превода е извършен чрез
UniCredil BulbanK на 05.12.2016г.
Безспорно е и, че от ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД в доклад по щета за
имуществени вреди №111102/14.11.2016г. е определено на Ц.Б.Ц и
обезщетение за имуществени вреди (повредите по лекия автомобил) в размер
на 982.00 лева, което му е изплатено чрез UniCredit BulbanK на 05.12.2016г.
От приетото по делото заключение на съдебно-авто-техническата
експертиза се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП на
03.08.2012г., около 20.00 часа на път III -103 между селата Гложене и Бутан
между лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с peг. ....,
собственост и управляван от Ц.Б.Ц и лек автомобил марка „БМВ", модел
„318" с peг. №....., управляван от ответника Т. П. Т. са субективни действия на
водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" Циков с органите за
управление на автомобила, поради което е навлязъл в платното за движение
на път III-103, като не е осигурил предимство на лекият автомобил „БМВ 318"
управляван от ответника и е попаднал в опасната му зона на спиране.
Съдът кредитира и дава вяра на заключението като обективно и
обосновано, изготвено въз основа и на материалите събрани на досъдебното
производство, които съдържат близки по време и непосредствено възприети
данни от значение за механизма и причините за настъпване на процесното
ПТП.
При тази фактическа установеност, настоящият състав, достигна до
следните правни изводи:
Ищеца ГФ е предявил иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във
вр.чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.558 ал.7 от
Кодекса за застраховането.
Правото на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по
4
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл.288,
ал.1 и ал.2 КЗ /отм./, да встъпи в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, е
регламентирано с разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./. Регресното право на
ГФ да иска от причинителя на вредата това, което е платил на увреденото
лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които
увреденото лице има срещу причинителя на вредата са аналогични на
регресното и суброгационно право на застрахователя по чл.213 КЗ /отм./.
Основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на ГФ за
плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в
лимитативно предвидените случаи, а не наличието на застрахователно
правоотношение. Регресното вземане възниква с плащането, поради което
приложим е материалният закон, действал към момента на завършването на
правопораждащия фактически състав. Отношенията между страните следва
да се уредят по нормите на действащия КЗ, тъй като след изплащане на
обезщетението, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите за определянето му, а в конкретния случай това
обезщетение е платено след влизане в сила на новия КЗ.
Хипотезата на чл.288 ал.1 т.2 б. “а“ предл. последно от Кодекса за
застраховането /отм./, в сила към ПТП и изплащане на претендираното
обезщетение“, предвижда че Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България, причинено е от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на
автомобилистите.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца, съгласно
установеното в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на предизвикано от
виновно противоправно деяние на ответника застрахователно събитие и
плащането на обезщетение на увреденото от настъпване на
застрахователното събитие лице, което не е могло да бъде удовлетворено
5
от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като ищецът
следва да докаже всички предпоставки на деликта при условията на
пълно и главно доказване.
В разглеждания случай съда приема, че ангажираните по делото
доказателства не са достатъчни да обусловят извод, че ответникът Т. Т. е
осъществил фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД. Постановлението на ВКП от 20.05.2016г. в частта досежно изводите на
прокурора за механизма на ПТП и виновността на ответника Т. няма
обвързваща доказателствена сила за настоящия съд.
Съставеният за процесното ПТП констативен протокол има характера
на официален удостоверителен документ само за лично установените от
полицейските служители и удостоверени в протокола обстоятелства - мястото
на произшествието, участници, месторазположението на автомобила и
настъпилите по него видими щети. Същият няма доказателствена сила за
механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди и по
време на инцидента, поради липса на непосредствено формирани впечатления
на съставителя за тези факти, още повече, че в случая такива констатации
липсват. Представеният протокол установява единствено настъпило на
посочената дата деяние, но не и останалите предпоставки на деликта -
противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата.
По делото от страна ищеца не са представени никакви доказателства за
ангажирана административно наказателна или наказателна отговорност на
ответника Т. Т., противоправността и виновността на деянието не могат да се
презумират, а следва да бъдат доказани от ищеца. В случая по делото не е
проведено доказване в тази насока, напротив от приетото от съда заключение
на вещото лице се установява, че ответника Т. не е виновен за процесното
ПТП, а вината за настъпването му е на пострадали Циков на когото ищеца ГФ
е изплатил претендираните обезщетения.
По изложените съображения предявеният иск на ГФ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски.
Разноски не се присъждат в полза на ответника поради липсата на
представени доказателства за сторени такива в настоящото производство.
6
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, представляван заедно от
изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков против Т. П. Т.,
ЕГН ********** от гр. Златица, ..... искове с правно основание чл.288 КЗ
(отм.) сега чл. 558, ал.7 от КЗ, за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди по щета № 111102/14.01.2016г. в размер на 982.00 лв. при настъпило
пътно транспортно произшествие на 03.08.2012 г., ведно със законната лихва
и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000.00
лв. по щета 210318/30.09.2016г. при настъпило пътно транспортно
произшествие на 03.08.2012 г., ведно със законната лихва, като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7