Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Бяла С., 15.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 19 октомври,
Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 256/2021 г. по
описа на РС – Бяла С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с която се
иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника Г.Н.С. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 71,34 лв. - главница, дължима по сключен Договор за
далекосъобщителни услуги № 16634074001/20.06.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане
е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г., за което вземане са издадена съответна фактура за периода от
22.07.2017г. до 22.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда –27.10.2020г./виж
куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените
съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по
чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Г.Н.С.
не е намерена на посочения в и.м. адрес в гр.Бяла С., обл.Враца,
ул.“Николай Хрелков“ № 24.
С определение от 09.07.2021г. на
основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.И.Г. от ВрАК за особен представител на ответника Г.Н.С., призован по реда на чл.47 от ГПК, да
го представлява в исковия процес по гр.д.№ 256/2021г. по описа на РС гр.Б.С. с
определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по
депозитната сметка на РС-Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК адв.Г. не е депозирал писмен отговор.
В с.з. същият се явява лично в
качеството му на особен представител на ответницата и оспорва иска по основание
и размер, както и прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията
на ищеца към ответницата.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1104/2020г. на РС-Бяла С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1104/2020г. на
РС-Б.С. срещу длъжника Г.Н.С. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260131/30.10.2020г. за сумата от 71,34 лв. - главница, дължима по сключен Договор за
далекосъобщителни услуги № 16634074001/01.05.2017г. и 20.06.2017г. с „БТК„ ЕАД,
което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия
от 01.10.2019г., за което вземане са издадена съответна фактура за периода от
22.07.2017г. до 22.11.2017г., мораторна лихва в
размер на 20,49 лв. за периода от
09.12.2017г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда –27.10.2020г./виж
куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е
изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на
длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД ***
срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
Особеният представител на ответницата
оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения, както и
прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца към
ответницата.
С определение постановено по реда
на чл.140 от ГПК в з.з. на 18.08.2021г.ъ съдът на
основание чл.233 от ГПК прекратил производството по гр. д. № 256/2021 г. по
описа на Районен съд – Бяла С., образувано по искова молба от „Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Г.Н.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, в
частта за сумата от 20,49 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 09.12.2017г. до
13.10.2020г., поради надлежно заявен
отказ на иска от ищеца при условията и по реда на чл.233 ГПК.
Обезсилил Заповед № 260131/30.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1104/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Бяла С. в
частта за сумата 20,49 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от
09.12.2017г. до 13.10.2020г.
Определението за прекратяване на
делото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В исковата молба ищеца навежда
доводи, че между длъжника/ответник в настоящето производство/ Г.Н.С. и
„БТК“ ЕАД - София е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер № 16634074001/ 20.06.2017г. за ползване на мобилна услуга за
ползване мобилен номер ********** по избран тарифен план SMART L+ с месечна абонаментна
такса в размер на 26,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Абонатът
е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на
стойност 71,34 лв. за периода от 22.07.2017г. до 22.11.2017г., за която сума са
издадени съответни фактури. Към всяка от
фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.
В раздел
VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че
абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането
на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия.
„БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната
суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При
неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с
него.
В случая
поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са
издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалният договор със С. и е издал по клиентски номер № 16634074001 крайна
фактура № **********/22.12.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 71,34
лв.
Датата на деактивация
на процесния абонамент е 25.11.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент./л.47 от делото/.
Така абонатът не е изпълнил договора и не е
спазил крайният срок за ползване на абонамента по
избран тарифен план SMART L+ за мобилен номер **********
до 20.06.2019г., съгласно договор за мобилни услуги от 20.06.2017г.
Впоследствие е сключен договор за
цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на вземането.
Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД, както и потвърждение
за прехвърляне на вземането на Г.С. по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г.
сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД се установява, че цедентът
„С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „Ю.“ ЕООД следните
свои вземания, а именно: вземане в размер на 71,34 лв., придобито по силата на
Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към
този договор.
По делото е представено
Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез
“С.Г.Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до
ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента
и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по
отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията
на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В
този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че
е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от
цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът,
както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични
доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване
на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба, чрез особения
представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е
процесуален представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл.
47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, І т. о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички
процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник
/с изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава
адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до
длъжника за цедиране на процесното
вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен
представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което следва да се
приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство
е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното
вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва
да бъде съобразено. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009
г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I
т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното съдът намира,
че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което
обосновава извод за доказаност на активната и
пасивната материална легитимация по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че
договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД,
чрез “С. Г. Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника са били приложени към исковата
молба, които са получени от назначеният му особен представител на 12.07.2021г./л.69 от делото/, следва да
се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустим- предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, а
ответника да направи своите възражения.
В случая, предмет на предявеният
иск е вземане, произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16634074001 сключен между длъжника Г.Н.С. и „БТК“ ЕАД-София(VIVACOM) от който е видно,
че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на
абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и условия и
срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на услуги извън включените
в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план,
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях.
С оглед изложеното съдът намира,
че са установени по безспорен начин вземанията на мобилния оператор по надлежно
сключения договор за ползване на мобилни услуги за процесния
период /от 22.07.2017г. до
22.11.2017г./ по надлежно описаните фактури /месечни
сметки/, приложени по делото.
Основателността на предявените, при условията
на обективно кумулативно съединяване установителни
искове за установяване задължението на Г.Н.С. да заплати ползвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги в
размер на 71,34 лева се обуславя от
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати
определена парична сума при предсрочно прекратяване на договора, както и
размера на това задължение.
С оглед предоставянето и
ползването на мобилните услуги, за ответницата е възникнало насрещното
задължение да заплати цената им. По делото няма направени твърдения и
ангажирани доказателства от страна на ответницата, носеща доказателствената
тежест, за заплащане стойността на използваните по договора мобилни услуги по процесните месечни фактури. Задължението на ответницата по
Договора за мобилни услуги по тези фактури възлиза на общата сума от 71,34 лв.
Неизпълнението от страна на
ответника - длъжник по договора за мобилни услуги, на задължението му за
заплащане стойността на ползваните такива в уговорените срокове, обуславя
ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.
В с.з. особеният
представител на ответницата навежда твърдението, че претендираните от ищеца вземания са погасени по
давност, тъй като попадат в хипотезата
на период на плащане, за които давността от датата на изискуемостта е три
години. Заявлението е подадено след този срок и счита, че единствено последната
претендирана сума, посочена в и.м. в размер на 2,03
лв. е изискуема за периода от 22.10.2017г. до 21.11.2017г., респ. би могла да
бъде уважена.
Останалите дължими суми са
погасени по давност и не следва да се дължат от ответницата.
По отношение
възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца, направено от
особения представител на ответницата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.111,
б.”в”, предл. второ от ЗЗД, вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като в разпоредбата на чл.116 б „б” от ЗЗД са изложени хипотезите, при които давността се
прекъсва. В случая,
доколкото се касае за периодични
плащания, съдът приема, че приложим
е тригодишният давностен срок. В разглеждания
казус срокът на изпълнение задълженията
на ответницата е конкретно уговорен-
всеки месец на посочена във
фактурата дата. Съгласно процесния договор,
ОУ и приложените фактури, срокът за плащане на месечната фактура е 18 дни от
датата на издаване, т.е. вземането за месечната фактура №
**********/22.08.2017г. е станало изискуемо на 08.09.2017г. и е на стойност 29,98 лв. /с ДДС/, вземането за
месечната фактура № **********/22.09.2017г.
е станало изискуемо на 09.10.2017г.
и е на стойност 29,98 лв./с ДДС/, вземането за месечната фактура № **********/22.10.2017г. е станало изискуемо на 08.11.2017г. и е на стойност 26,99 лв. ./с ДДС/ и вземането за
месечната фактура № **********/23.11.2017г.
е станало изискуемо на 09.12.2017г. и
е на стойност 2,03 лв. /с ДДС/, т.е. погасителната давност за вземанията
започва да тече от изискуемостта, която е от падежа на задължението по всяка от
фактурите и изтича след три години, ако не е прекъсвана или спирана. Видно е,
че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /27.10.2020г.-виж куриерското клеймо/ е била изтекла давността за
вземанията по две от процесните фактури: по фактура №
**********/22.08.2017г.(с падеж 08.09.2017г.
до 08.09.2020г.) в размер на 29,98
лв. /с ДДС/ и по фактура № **********/22.09.2017г. (с падеж 09.10.2017г. до 09.10.2020г.) в размер на
29,98 лв./с ДДС/, поради което
тези вземания са погасени по давност.
С оглед
изложеното съдът намира, че иска за установяване дължимост
на сумата общо 29,02 лв., включваща суми за вземания за стойността на
месечните абонаментни планове по процесните фактури: № **********/22.10.2017г. с падеж 08.11.2017г. в размер на 26,99 лв. ./с ДДС/ и №
**********/23.11.2017г. с падеж 09.12.2017г.
в размер на 2,03 лв. /с ДДС/, т.е.се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателност
на иска за главница за сумата 29,02 лв., основателна и е акцесорната
претенция за дължимост на законната лихва за забава
върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-27.10.2020г.
до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 260131/30.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1104/2020г. по описа на РС-Б.С..
В останалата част над
сумата 29,02 лв. до пълният предявен размер от 71,34 лв. следва да се признае
за установено на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, че Г.Н.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, не дължи на „Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, за която е издадена фактура № **********/22.08.2017г.
с падеж 08.09.2017г. и фактура № **********/22.09.2017г. с падеж 09.10.2017г., поради погасяване
на вземането по давност, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
260131/30.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1104/2020г. по описа на РС-Б.С..
По разноските:
Съгласно новата
задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес,
ответницата Г.Н.С. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1104/2020г. по описа на РС-Б.С. в общ размер на 89,39 лв.(205,00 лв. х
29,02/71,34 = 89,39 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
При този изход
на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата С. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково
производство разноски в общ размер на 205,43 лв. (505,00 лв. х 29,02/71,34 =
205,43 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответницата Г.Н.С.
с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ
на „Ю.“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, на основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1
от ГПК, общата сума от 29,02 лв. - главница,
дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги №
16634074001/20.06.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“
ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени следните фактури:
№ **********/22.10.2017г. с падеж 08.11.2017г. в размер на 26,99 лв. ./с
ДДС/ и № **********/23.11.2017г. с падеж 09.12.2017г.
в размер на 2,03 лв. /с ДДС/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
–27.10.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 260131/30.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1104/2020г. по
описа на РС-Б.С..
В останалата част над
сумата 29,02 лв. до пълният предявен
размер от 71,34 лв. признава за
установено, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, че Г.Н.С. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** , НЕ ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***-н Триадица
“България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес ***, за която е
издадена фактура № **********/22.08.2017г. с падеж 08.09.2017г. и фактура № **********/22.09.2017г. с падеж 09.10.2017г., поради погасяване
на вземането по давност, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
260131/30.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1104/2020г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Г.Н.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, направените
деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 256/2021г. по описа на БСлРС, в
общ размер от 205,43 лв., както и
сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1104/2020г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер от 83,39 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред
ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 1104/2020г.по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: