РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „В” въззивен състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двдесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 861 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
– чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника „Т.С.“
ЕАД, срещу постановление от 28.11.2019 г. по изп. д. № 20198610401911 по описа
за 2019 г. на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е
отказано искането на жалбоподателя за намаляване на размера на разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело до
сумата от 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 2004 г.). Твърди, че в полза на
взискателя следва да бъде определено адвокатско възнаграждение само за
образуване на изп. дело (по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г.), но не и
такова за процесуално представителство в хода на изп. производство (по чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.). Сочи, че към момента на изпращане на поканата
за доброволно изпълнение било извършено само действието по образуване на
изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след това други
действия не били извършвани. Посочва, че изпълнителното дело не се отличава с
правна или фактическа сложност, като извършените от процесуалния представител
на взискателя действия се състоят единствено в изготвянето на молба за
образуване на изпълнителното дело. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, а
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение да бъде намалено до
законоустановения минимум от 200 лв.
Направено е и искане да се намали съответно и размерът на дължимата
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя Иван Сотиров Иванов, чрез адв. В.Т., в което се поддържа, че
обжалваното постановление на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изп. д. № 20198610401911 по описа за 2019 г. на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в КЧСИ,
с район на действие СГС, е било образувано въз основа на подадена на 18.11.2019
г. молба от адвокатско дружество „Н.и П.“, чрез адв. В.Т..
С посочената молба взискателят е поискал от частният съдебен изпълнител да
образува изпълнително дело и да предприеме изпълнителни действия по
изпълнителен лист от 17.05.2019 г. по гр. д. № 57703/2017 г. по описа на СРС,
47 състав. Претендирани били и разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 230 лева, съобразно договор за правна
помощ и съдействие. С молбата бил приложен изпълнителен лист от 17.05.2019 г.,
с който „Т.С.“ ЕАД е било осъдено да заплати на И.С.И.сума в размер на 109
лева, представляваща сума, събрана принудително по изп. дело № 20108410403956,
ведно със законната лихва за периода от 22.08.2017 г. до изплащане на вземането. Представен
бил договор за правна помощ и съдействие от 08.11.2019 г., сключен между
взискателя и адвокатско дружество „Н.и П.“, чрез адв.
В.Т.. В договора е било отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на
230 лв. следва да бъде изплатено в срок от пет дни считано от датата на
подписване на договора. Била представена и вносна бележка за заплащане на
сумата от 230 лв.
На
19.11.2019 г., на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена на 22.11.2019 г., за заплащане на следните суми: 109 лв. – главница,
ведно със законна лихва в размер на 24.80 лв. за периода 22.08.2017 г. –
19.11.2019 г., 230 лв. – разноски по изпълнителното дело за процесуално
представителство на взискателя, 48 лв. – разноски в изпълнителното
производство, както и сумата от 43.66 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Видно
от преводно нареждане за кредитен превод, на 27.11.2019 г. длъжникът е наредил
по сметка на ЧСИ Д.В. сума в размер на 455.72 лв., като в основание за превода
е посочен номерът на процесното изпълнително дело - № 20198610401911.
На
28.11.2019 г., длъжникът е подал възражение до ЧСИ срещу размера на
определените разноски по изпълнителното дело, с което се поддържа, че
претендираното адвокатско възнаграждение от
230 лв. не е съобразено с Наредба № 1 от 2004 г., тъй като не се дължи възнаграждение
за процесуално представителство. Моли се същото да бъде намалено на 200
лв. Изложено е, че таксата по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ е прекомерна с оглед
размера на задължението и същата следва да бъде намалена.
С
обжалваното постановление от 28.11.2019 г. /надлежно съобщено на длъжника на 05.12.2019
г./ частният съдебен изпълнител е отказал да намали претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената
разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. В разглеждания случай молбата за образуване на
процесното изпълнително дело е била подадена
от взискателя чрез адвокат В.Т.,
за представителната
власт на който са
ангажирани надлежни доказателства. Представен е договор за правна
помощ и съдействие, сключен между взискателя
и адв. Тодоров. В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на 230 лв.
следва да бъде изплатено в срок от пет
дни считано от датата на
подписване на договора, за което била представена
и вносна бележка за заплащане на
посочената сума. Съгласно чл.
10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Видно от данните по делото,
такива действия не са предприемани,
като единствено е
подадена молба за образуване на изпълнителното
дело, в която дори не
е посочен начинът на изпълнението, т.е. не е с изискуемото съдържание по чл. 426, ал. 2 от ГПК. При това положение, пълномощникът на взискателя има право на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално
представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго
действие, извън това по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Това
е така, тъй като посочването на начина на
изпълнението в молбата е елемент от действията
по образуване на изпълнителното производство /арг. чл. 426, ал. 2 ГПК/. В течение на производството взискателят може да посочва начини
на изпълнение, като в такива случаи
е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл.
10 Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Последващи молбата за образуване на
изпълнителното дело
действия не са предприемани от взискателя. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е
осъществена същинската роля на адвоката за процесуално представителство и
извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Ето
защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в
тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. до размера от 230 лв.
Жалбата в частта по определения по изпълнителното дело
размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и искането той да бъде изменен, няма
предмет - с обжалвания акт на ЧСИ няма произнасяне по таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане.
В настоящето съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производството по разноските страните не си дължат
разноски, тъй като в такова производство - относно дължимостта и размера на
разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /в този смисъл и определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение №
933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС/. Ето защо
макар жалбата на длъжника да е частично основателна, същият няма право на
разноски в това производство.
Така
мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на
длъжника „Т.С.“ ЕАД постановлението от 28.11.2019 г. по изп. д. №
20198610401911 по описа за 2019 г. на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в КЧСИ, в частта му,
в която е отказано намаляване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение за разликата над 200 лв. до размера от 230 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД, в частта й по искането за намаляване на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В
тази част съдебният акт има хараткер на определение и подлежи на обжалване от
жалбоподателя с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Решението,
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно в останалата част и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.