Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 480 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 146, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, гр. София e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу М.В.В. за следните суми: сумата от 149,50 лева – главница по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сумата от 3,49
лева мораторна лихва за периода от
19.09.2019 г. до 29.11.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото – сумата от 25,00 лв. държавна такса,
и 300,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника, като след указание
до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Във депозираното от М.В. възражение се сочи,
че към 07.11.2014 г. е бил на 15 г., поради което не може да е поел задължение
като непълнолетен. Следва да се посочи, че длъжникът в заповедното производство
неправилно е посочил датата 07.11.2014 г. като дата, на която се твърди последният
да е сключвал договор. Видно от данните по делото на 07.11.2014 г. се твърди да
е сключен договор за поръчителство между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс“ АД, въз основа на който се основава активната процесуална
легитимация на ищеца в производството. Задължението на ответника М.В. се
претендира въз основа на сключен между него и „А1 България“ ЕАД договор за
продажба на изплащане от 06.08.2018 г. и касае продажната цена на закупено
устройство Huawei Y5 2018 Blue. Към 06.08.2018
г. ответникът е навършил пълнолетие.
С влязло в
законна сила Определение № 752/16.03.2020 г. производството по делото е
прекратено в частта на предявения иск за лихва за забава за сумата от 3,49 лв.
за периода от 19.09.2019 г. до 29.11.2019 г.
Ищецът
твърди, че между „А1 България“ ЕАД и ответника М.В. бил сключен договор за
продажба на изплащане от 06.08.2018 г., по силата на който ответникът закупил и
станал собственик на устройство „Handset
Huawei Y5 2018 Blue“. В. поел задължение
да плати цената на устройството съгласно погасителен план към договора. Поради
неплащане в срок, договорът между „А1 България“ ЕАД и ответника бил прекратен
предсрочно. Непогасената от В. сума в размер на 149,50 лева, станала предсрочно
изискуема съгласно чл. 12.3 от договора.
Сочи, че на
07.11.2014 г. между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „А1 България“ ЕАД бил
сключен договор за поръчителство, съгласно който ищецът се задължил да обезпечи
задълженията на абонати на „А1 България“ ЕАД, сключили договор за продажба на
изплащане. На осн. чл. 143 ЗЗД ищецът, в качеството си на поръчител, уведомил
ответника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България“ ЕАД. На
19.09.2019 г. ищецът заплатил на „А1 България“ ЕАД сумата от 149,50 лева,
представляваща дължимата сума от ответника по сключения договор за продажба на
изплащане от 06.08.2018 г. Моли съда да установи вземането за главница така,
както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
С молба с
вх. № 11298/06.08.2020 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 1899/16.03.2020 г. е връчено на
ответника/.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
пропорционално на уважената част от вземането /производството по делото е
прекратено по отношение на предявения акцесорен иск за лихва за забава, което
следва да се вземе предвид при определяне на отговорността за разноски в
заповедното и исково производство/.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД,
че М.В.В., ЕГН ********** дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД,
ЕИК ********* сумата от 149,50 лв., представляваща продажна цена на закупено устройство Huawei Y5
2018 Blue,
използвано с телефонен номер на услугата **********, предмет на договор за
продажба на изплащане от 06.08.2018 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и М.В.В.,
цената за който е заплатена на продавача „А1 България“ ЕАД от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД въз основа на сключен договор за поръчителство от 07.11.2014
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2882/06.12.2019 г. по ч. гр. дело №
4855/2019 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК М.В.В., ЕГН ********** да заплати
на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД, ЕИК ********* сумата от 317,59 лв.,
представляваща направени
разноски по гр. дело № 480/2020 г. по описа на РС Враца /държавна такса и адвокатско възнаграждение/,
както и сумата от 317,59 лв.,
представляваща разноски по ч. гр.
дело № 4855/2019 г. по описа на
РС гр. Враца
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: